Кодекс за професионална етика на лекарските асистенти

Чл. 1. (1) Професията "Лекарски асистент" се упражнява от лица, които притежават диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за висшето образование и са вписани в регистъра на съсловната организация. (2) Професията "Лекарски асистент" се упражнява и от фелдшерите, които са придобили образователно-квалификационна степен "специалист по..." и които се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за висшето образование за упражняване на професията, и от фелдшерите, които са придобили квалификация за упражняване на професията, удостоверена с диплома за полувисше или висше образование или с други валидни документи за съответната придобита квалификация, които се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за висшето образование за упражняване на професията, и са вписани в регистъра на съсловната организация. (3) Лекарските асистенти по ал. 1 и 2 упражняват професията си в съответствие с професионалните им компетенции, определени с наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (ЗСОМСААМСЛАЗПФ). Чл. 2. "Лекарски асистент" е професия, основаваща се на следните ценности: 1. професионална компетентност и отговорност; 2. честност, човечност, милосърдие; 3. добросъвестност и почтеност; 4. тактичност в отношенията с пациентите и колегите; 5. неприязън към самонадеяността и самохвалството; 6. вежливост към пациента и неговите близки; 7. психологичен и холистичен подход към болния; 8. толерантност към раса, религиозни убеждения, етническа принадлежност и политически убеждения на личността; 9. еднакво отношение към пациенти с различно обществено, социално и материално положение.

Чл. 3. Лекарският асистент действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента и съдейства за социалната му реадаптация.

Чл. 4. Лекарският асистент е длъжен да познава и спазва своите професионални и съсловни правила и задължения, произтичащи от нормативната уредба, Устава на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшери и настоящия кодекс.

Чл. 5. Лекарският асистент има право на професионална независимост и свобода на действията за осигуряване на медицинска помощ и здравни грижи за пациента, съобразени с компетентността му.

Чл. 6. Лекарският асистент има право да извършва професионални дейности самостоятелно или по назначение от лекар съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно.

Чл. 7. Всеки лекарски асистент има равни, законосъобразни възможности за медицинска дейност и здравна помощ, отговарящи на квалификацията и подготовката му.

Чл. 8. Качеството на медицинското обслужване от лекарския асистент и грижите за пациента, както и контролът върху тях, трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието при практикуването на професията.

Чл. 9. Лекарският асистент има свобода да разпространява знанията и уменията си вътре и извън страната, в която живее. Лекарският асистент трябва да има и условия за постигане на най-високо ниво в областта си на медицинското образование, наука и практика. Той трябва да има свободен достъп до различните форми на квалификация и усъвършенстване, да участва в научни събрания на национално и международно ниво, медицински конгреси и други касаещи професията и то прояви.

Чл. 10. Лекарският асистент признава и защитава правата на своите пациенти така, както са посочени в Декларацията на Световната медицинска асоциация (Лисабон, 1981 г.), и се отнася с уважение към достойнството на човешката личност.

Чл. 11. Независимо от своите ангажименти лекарският асистент е длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чиито здраве и живот се намират в непосредствена опасност.

Чл. 12. (1) Лекарският асистент може да откаже лечение и консултация, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. (2) Лекарският асистент има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето или живота му.

Чл. 13. Лекарският асистент в ежедневната си дейност се стреми да защитава и утвърждава собствения си авторитет и този на съсловието, като дори извън рамките на професионалната си дейност и работното си място се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на колега или на професионалното му съсловие.

Чл. 14. Лекарският асистент трябва да следи стриктно използваните начини за информиране на пациентите и населението и да не допуска името, квалификацията и уменията му да се използват с рекламна цел.

Чл. 15. Лекарският асистент може да участва в здравни радио- и телевизионни програми, печатни и електронни издания за разпространяване на здравни знания.

Чл. 16. При стихийни бедствия, граждански конфликти и по време на война лекарският асистент по своя преценка продължава медицинската дейност и здравни грижи за пациентите си.

Чл. 17. Лекарският асистент е длъжен непрекъснато да се усъвършенства професионално, да търси и анализира причините на заболяванията и да съдейства за тяхната профилактика и превенция.