Раздел I — Общи положения
чл. 1
Чл. 1. С тази наредба се уреждат организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (вътреболнични инфекции).
чл. 2
Чл. 2. (1) Инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), са: 1. инфекциите, придобити от пациент, във връзка с медицинско обслужване, по повод на друго заболяване; 2. инфекциите, придобити от медицински или друг персонал на лечебното заведение, в т.ч. студенти и други обучаващи се лица, във връзка с обслужването на пациентите. (2) Наредбата не се прилага за случаи на остри заразни болести, когато инфекцията е съществувала или е била в инкубационен период към момента на постъпване на пациента в лечебното заведение и няма връзка с предшестващо медицинско обслужване.
чл. 3
Чл. 3. (1) Инфекции, свързани с медицинското обслужване, се установяват: 1. по време на хоспитализация в лечебно заведение; 2. по време на извънболнично лечение, изследвания и профилактични прегледи; 3. след изписване от лечебно заведение или приключване на извънболнично лечение или изследване за срокове, посочени в приложение № 3а към чл. 3, ал. 4 на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (ДВ, бр. 62 от 2005 г.). (2) Критериите за установяване на ИСМО са посочени в приложение № 3а към чл. 3, ал. 4 на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.
чл. 4
Чл. 4. (1) Инфекциите с повече от една локализация при един пациент се считат за отделни ИСМО, когато са обусловени от различен причинител. (2) Промяната в характеристиката на причинителя или добавянето на нов към вече установения причинител на инфекция се счита за нова ИСМО.