Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности

ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ Обн. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2026г. Проект: 52-602-01-3/30.04.2026 г. Чл. 1. С този закон се уреждат: 1. мерки за превенция на корупцията; 2. мерки за противодействие на прояви на корупция на лица, заемащи публични длъжности; 3. условията и редът за установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности; 4. условията и редът за установяване на конфликт на интереси; 5. статутът и функциите на Комисията за противодействие на корупцията, наричана по-нататък "Комисията", статутът на нейните служители и правомощията на органите и; 6. взаимодействието на Комисията с други държавни органи и международното сътрудничество. Чл. 2. Законът има за цел да се защитят интересите на обществото чрез осъществяване на превенция и ефективно противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Чл. 3. (1) Корупция по смисъла на този закон е налице, когато лице, което заема публична длъжност по чл. 5, ал. 1, извърши престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе. (2) Противодействието на корупция сред лица, заемащи публични длъжности, се осъществява чрез: 1. наблюдение, разкриване, предотвратяване, противодействие и пресичане на подготвяни или осъществявани корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности, в случаите по ал. 1; 2. разследване на корупционни престъпления - в случаите по ал. 1; 3. проверка и анализ на информацията в докладите за несъответствие по чл. 72. Чл. 4. Този закон се прилага при спазване на следните принципи: 1. законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност; 2. повишена отговорност на лицата, заемащи публични длъжности; 3. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите; 4. пропорционалност на намесата в личния и семейния живот; 5. защита на информацията и на източниците за придобиването и; 6. защита на лицата, подали сигнал за нарушение; 7. координация и взаимодействие между държавните органи; 8. политически неутралитет. Чл. 5. (1) Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са: 1. президентът и вицепрезидентът; 2. народните представители; 3. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите; 4. членовете на Европейския парламент от Република България; 5. членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган; 6. председателят и съдиите от Конституционния съд; 7. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, техните заместници, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите; 8. омбудсманът и заместник-омбудсманът; 9. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията; 10. председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата и председателят и членовете на Фискалния съвет; 11. председателят и членовете на Комисията за защита на конкуренцията; 12. управителят, подуправителите, членовете на управителния съвет и главният секретар на Българската народна банка; 13. председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за финансов надзор; 14. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за защита от дискриминация и председателят и членовете на Комисията за защита на личните данни; 15. председателят и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране; 16. управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт; 17. управителят и подуправителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси; 18. председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии и други комисии, чиито членове се избират от Народното събрание, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; 19. членовете на Комисията за противодействие на корупцията и председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, директорите на териториалните дирекции в Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и началниците на отдели в тези дирекции; 20. членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол; 21. директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция "Митници", директорите на дирекции в Агенция "Митници", директорите и заместник-директорите на териториални дирекции на Агенция "Митници", началниците на митническите бюра и митническите пунктове; 22. изпълнителният директор, заместник изпълнителните директори и главният секретар на Националната агенция за приходите, директорите на дирекции в Централното управление и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите; 23. ръководителите и техните заместници на областните дирекции по безопасност на храните, на регионалните здравни инспекции, на Дирекцията за национален ен контрол и на нейните регионални дирекции, на Държавен фонд "Земеделие" и на неговите областни дирекции, директорите на областните дирекции "Земеделие", на областните дирекции и отдели "Автомобилна администрация", на Националния институт за недвижимо културно наследство и на териториалните му звена, както и на националните музеи, на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", неговите заместници и ръководителите на териториалните и служби, на Главна дирекция "Охрана", неговият заместник и директорите на областните дирекции, на регионалните инспекции по и водите, на басейновите дирекции за управление на водите, на националните паркове, на предприятията за управление на дейностите по опазване на , началниците на регионалните управления на образованието, членовете на управителния съвет на Национален фонд "Култура"; 24. председателят и заместник-председателите на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Държавна агенция "Технически операции", началникът на Националната служба за охрана и неговите заместници, директорът на Служба "Военно разузнаване" и неговите заместници, директорът на Служба "Военна полиция" и неговите заместници, както и директорите на дирекции в горепосочените служби; 25. председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; 26. главният секретар на Министерството на вътрешните работи и неговият заместник, административният секретар, директорите на главните дирекции и техните заместници, директорът на дирекция "Вътрешна сигурност", директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и техните заместници; 27. началникът на отбраната и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 28. главните секретари на Народното събрание, на президента на Република България и на Министерския съвет, главните и административните секретари в органите на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната; 29. ръководителите на инспекторати по Закона за администрацията и ръководителят на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт; 30. началниците на политическите кабинети; 31. областните управители и заместник областните управители; 32. кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и главните архитекти на общините и районите; 33. председателят, заместник-председателите, секретарят и членовете на Централната избирателна комисия; 34. председателят и членовете на Съвета за електронни медии; 35. генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и на Българската телеграфна агенция; 36. българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или са назначени с решение или по предложение на български държавен орган; 37. ръководителите на задграничните представителства на Република България; 38. българските граждани, които по решение или по предложение на български публични органи са членове на управителни или на контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България; 39. членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на Българската банка за развитие; 40. членовете на управителните и на контролните органи на Българския енергиен холдинг, на неговите дъщерни дружества и на техните дъщерни дружества; 41. председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, техните заместници и лицата, които съгласно устава представляват политическата партия; 42. членовете на ръководните и на контролните органи на Българския Червен кръст; 43. ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси; 44. лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите; 45. председателят на Българската академия на науките, ректорите на държавните висши училища и началниците на военните академии и на висшите военни училища, както и техните заместници; 46. управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет; 47. членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и директорите на държавните горски и ловни стопанства; 48. изпълнителният директор и ръководителите на териториалните поделения на Държавно предприятие "Фонд затворно дело"; 49. членовете на управителния съвет и изпълнителният директор на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор"; 50. членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; 51. представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия; 52. членове на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. (2) Ръководителите на ведомствата, които определят и освобождават лицата по ал. 1, са длъжни в 14-дневен срок от издаването на съответния акт да уведомят за това Комисията за противодействие на корупцията. За лицата по ал. 1, т. 5 и 35 уведомлението се извършва от ръководителя на органа, приел решението или направил предложението. Чл. 6. (1) Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. (2) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Бюджетът на Комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси. (3) Дейността на Комисията се подпомага от администрация. За администрацията на Комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (4) Устройството и дейността на Комисията и на нейната администрация се уреждат с правилник, който се приема от Комисията и се обнародва в "". Чл. 7. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, както следва: 1. един член се избира от Народното събрание; 2. един член се назначава от президента на Република България; 3. един член се избира от общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд; 4. един член се избира от общото събрание на съдиите на Върховния административен съд; 5. един член се избира от Висшия адвокатски съвет. (2) Комисията се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий. (3) За членове на Комисията се избират, съответно назначават, български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 10 години юридически стаж и са на възраст, която позволява да завършат 5-годишния си мандат преди да навършат 65-годишна възраст. (4) Мандатът на членовете на Комисията е 5 години и започва да тече от датата на встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията осъществяват дейността си до встъпването в длъжност на съответните нови членове. (5) Изборът, съответно назначаването, на нови членове на Комисията се произвежда не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. (6) Председателят на Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет. Чл. 8. (1) Предложенията за член на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 1 се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на Комисията и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. Към предложенията се прилагат: 1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите; 2. документи, доказващи изискванията за заемане на длъжността. (2) Предложенията се правят от народни представители. (3) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 1 се публикуват в срок до два работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на лицето по ал. 2, издигнало съответната кандидатура. (4) Публикуването на предложенията и документите по ал. 1 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (5) В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Комисията. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост и декларация за имущество и интереси по този закон. Концепциите и декларациите се публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на интернет страницата на Народното събрание. (6) Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в та по избор. (7) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването може да представят на специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване на изискванията за защита на личните данни. Специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, е длъжна да зададе всички постъпили въпроси. (8) За всеки кандидат специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, изисква от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да извърши проверка за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като резултатите се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. (9) Специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 5. Изслушването се провежда на открито заседание на специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. С оглед на постъпилите становища по ал. 7 членовете на специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, могат да изискат и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят. (10) Специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. В доклада се отразяват и постъпилите отрицателни становища по ал. 7, ако има такива. Докладът съдържа становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и заключение за: 1. изпълнението на изискванията по чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 за заемане на длъжността; наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит, добра репутация и професионални качества; 2. специфичната подготовка, качествата и мотивацията му за заемане на съответната длъжност. (11) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицето. Чл. 9. (1) Президентът на Република България обявява кандидата за член на Комисията. (2) Подробната професионална биография на лицето заедно с документите за завършено висше юридическо образование, документите за юридическия стаж и кариерното му развитие, декларацията за несъвместимост и декларацията за имущество и интереси по този закон и резултатите от извършената проверка за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се публикуват на интернет страницата на администрацията на президента на Република България. (3) Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в та по избор. (4) Публикуването на документите по ал. 2 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (5) В 7-дневен срок от публикуването на документите по ал. 2 юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации може да внесат в администрацията на президента становища за кандидата. Внесените становища се публикуват на интернет страницата на администрацията на президента в срок до три дни след внасянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицето. (6) Администрацията на президента на Република България проверява дали кандидатът за член на Комисията отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, за което се изготвя доклад. (7) Ако кандидатът за член на Комисията отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, след изтичането на 14 дни от публикуването на всички становища по ал. 5 президентът на Република България издава указ за назначаване на член на Комисията. Чл. 10. (1) Членовете на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 се избират не по-рано от 6 месеца преди изтичането на мандата на Комисията. Кандидати за членове на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 могат да бъдат съдии, които отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1. (2) Предложения за член на Комисията могат да се правят от всеки съдия в 14-дневен срок от приемането от общото събрание на Върховния касационен съд, съответно от общото събрание на Върховния административен съд, на процедурни правила за избора. (3) В тридневен срок от приемането на процедурните правила по ал. 2, председателят на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, определя на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение Конкурсна комисия в състав от трима съдии от състава на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (4) Предложенията по ал. 2 се правят писмено и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата. (5) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, в срок до три дни от постъпването им. (6) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Комисията, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост. (7) Конкурсната комисия изисква служебно от Инспектората на Висшия съдебен съвет копие на доклада по чл. 175ж от Закона за съдебната власт от извършената проверка на декларацията за имущество и интереси, подадена за последната година преди годината на избора. При констатирани несъответствия кандидатът се отстранява от участие в та по избор. (8) Документите по ал. 6 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (9) Публикуването на предложенията и документите по ал. 6 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (10) Конкурсната комисия се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и представянето на предвидените документи на кандидатите в срок до три дни след изтичане на срока по ал. 8 и обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати. Изискването по чл. 12, ал. 1, т. 1 се проверява по служебен път. С решението по допустимостта на кандидатите Конкурсната комисия насрочва изслушване на кандидатите и датата на избора от общото събрание. (11) Конкурсната комисия изслушва кандидатите. Изслушването е публично и се излъчва в реално време в интернет. (12) Съдии и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Конкурсната комисия становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Конкурсната комисия въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, в срок до три дни от получаването им при спазване на изискванията за защита на личните данни. Конкурсната комисия е длъжна да зададе всички постъпили въпроси. (13) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите във Върховния касационен съд, съответно във Върховния административен съд. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (14) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите от общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, съответно общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. (15) В случай че не са налице предпоставките по ал. 14, се произвежда нов избор на следващ ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от съдиите от общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, съответно общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. (16) В случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на ал. 21, то се извършва на същия ден. (17) В случай че членът на Комисията е избран в деня, в който е проведено гласуването, събранието се закрива. (18) Гласуването е тайно и се извършва с хартиена бюлетина по образец, утвърден от председателя на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, която се пуска в избирателна кутия. (19) Действителни са бюлетините, които: 1. са по утвърдения образец; 2. съдържат означени кандидатите за член на Комисията; 3. нямат вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци; 4. съдържат отбелязване за кандидата със знак "Х" или "V" с химикал, пишещ със син цвят. (20) За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. (21) Когато при гласуването не е избран член по реда на ал. 20, се произвежда повторно гласуване. При повторното гласуване за избран се смята онзи кандидат, който е получил най-много гласове. (22) При равен брой гласове избраният кандидат се определя от Конкурсната комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати. (23) Отварянето на изборните кутии и преброяването на подадените бюлетини е публично и се извършва от Конкурсната комисия веднага след приключване на гласуването. (24) За резултатите от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се вписват общият брой на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от членовете на Конкурсната комисия. (25) Въз основа на протокола по ал. 24 Конкурсната комисия се произнася с решение за резултатите от избора, което включва имената на избрания член и броя на гласовете, с които е избран, и се подписва от членовете на Конкурсната комисия. Неразделна част от решението на Конкурсната комисия е протоколът по ал. 24. Решението и протоколите се обявяват незабавно на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (26) Решението на Конкурсната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в тридневен срок от обявяването му пред състав, определен на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, както следва: 1. състав от трима съдии от Върховния касационен съд, в случаите, когато решението е по отношение на избора на член на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 4; 2. състав от трима съдии от Върховния административен съд, в случаите, когато решението е по отношение на избора на член на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3. (27) Жалбата по ал. 26 не спира изпълнението на решението на Конкурсната комисия. (28) Жалбата се подава чрез Конкурсната комисия, която незабавно изпраща цялата преписка на съответния състав по ал. 26. (29) Съответният състав по ал. 26 разглежда жалбата по реда на Административнопроцесуалния кодекс в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и представител на Конкурсната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно. (30) Бюлетините се подреждат и запечатват в избирателната кутия. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което Конкурсната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на председателя на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, след встъпване в длъжност на новоизбрания член. (31) Решението на Конкурсната комисия и протоколът по ал. 24 се пазят 5 години от деня на избора. (32) Кандидатите за членове на Комисията не могат да участват в Конкурсната комисия, в гласуването от общото събрание и в съответния състав по ал. 26. Чл. 11. (1) Висшият адвокатски съвет избира член на Комисията измежду вписаните по реда на Закона за адвокатурата адвокати не по-рано от 6 месеца преди изтичането на мандата на Комисията. (2) Предложения за член на Комисията могат да се правят от всеки адвокат в 14-дневен срок от приемането на процедурни правила за избора от Висшия адвокатски съвет. (3) Предложенията по ал. 2 се правят писмено до Висшия адвокатски съвет и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата. (4) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет в срок до три дни от постъпването им. (5) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Комисията, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост и декларация за имущество и интереси по този закон. (6) Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в та по избор. (7) Документите по ал. 5 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. (8) Публикуването на предложенията и документите по ал. 5 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (9) Висшият адвокатски съвет с решение се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и представянето на предвидените документи на кандидатите в срок до три дни след изтичане на срока по ал. 7 и обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати. С решението по допустимостта на кандидатите Висшият адвокатски съвет насрочва изслушване на кандидатите и датата на избора. (10) Адвокати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Висшия адвокатски съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат във Висшия адвокатски съвет въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни. По време на изслушването Висшият адвокатски съвет е длъжен да зададе всички постъпили въпроси. (11) Висшият адвокатски съвет изслушва кандидатите. Изслушването е публично и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. За изслушването се изготвя пълен протокол, който се публикува на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. С оглед на постъпилите становища по ал. 10 Висшият адвокатски съвет може да изиска и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят. (12) Висшият адвокатски съвет провежда избора на свое заседание и приема решение за избор на член на Комисията. (13) Заседанието по ал. 12 е редовно, ако присъстват две трети от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. (14) Всеки кандидат може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в тридневен срок от обявяването на резултатите от избора. Жалбата не спира изпълнението на решението за избор по ал. 13. (15) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването и в открито заседание в тричленен състав, определен на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение и се произнася с решение в 14-дневен срок. (16) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Чл. 12. (1) Член на Комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който: 1. не е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление; 2. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност; 3. няма публични задължения, с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; 4. през последните 5 години: а) не е бил член на ръководен или контролен орган на политическа партия или коалиция; б) не е бил кандидат за народен представител, за президент и вицепрезидент, за общински съветник или кмет, или за член на Европейския парламент от Република България на политическа партия или коалиция, както и не е заемал посочените длъжности; в) не е бил член на Министерския съвет или не е заемал длъжност в политическия кабинет на орган на изпълнителната власт. (2) Член на Комисията има право на един мандат. (3) Член на Комисията не може да: 1. заема длъжност в държавни или общински органи; 2. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел; 3. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права; 4. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; 5. членува в политически партии или да извършва други дейности, които засягат независимостта му. (4) При наличие на несъвместимост по ал. 3, избраният, съответно назначеният, член на Комисията е длъжен в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването, да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта. (5) Обстоятелството по ал. 1, т. 1 се установява служебно. (6) При встъпване в длъжност членовете на Комисията подписват декларация за политически неутралитет. (7) След изтичане на мандата на Комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 член на Комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора, съответно назначаването при условията и по реда на Закона за съдебната власт. Времето, през което е бил член на Комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 от Закона за съдебната власт. (8) Членовете на Комисията не може да са свързани лица. Чл. 13. (1) Правомощията на член на Комисията се прекратяват предсрочно при: 1. смърт; 2. подаване на оставка; 3. настъпване на обстоятелства, които водят до обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. несъвместимост по чл. 12, ал. 3, ако не са предприети необходимите действия за отстраняването и в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването; 5. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по този закон; 6. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление или за освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление. (2) Прекратяването на мандата по ал. 1, т. 3 и 4 става с решение на Комисията. Прекратяването на мандата по ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 се обявява от председателя на Комисията, а когато тези обстоятелства се отнасят до председателя - с решение на Комисията. (3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Комисията в срок до един месец от деня на обявяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат. Чл. 14. (1) Председателят на Комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. (2) Останалите членове на Комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на Комисията. Чл. 15. (1) Комисията: 1. осъществява превантивни дейности по реда на глава пета; 2. извършва действия по предотвратяване, разкриване и разследване на корупционни престъпления чрез събиране, анализиране и проверка на сведения при или по повод информация за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности; 3. назначава разследващите инспектори, изменя и прекратява правоотношенията им; 4. подпомага и обезпечава дейността на разследващите инспектори; 5. осъществява контрол и взема решения относно извършваните проверки и анализ на декларации за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности; 6. установява конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности; 7. изслушва или изисква предоставянето на информация във връзка с проверките за установяване на конфликт на интереси; 8. проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата, заемащи публични длъжности, и при установена несъвместимост сезира органа по избора или назначаването за предприемане на съответните действия; 9. обжалва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс постановления за отказ да се образува досъдебно производство; 10. приема правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите на Комисията и организира тяхното провеждане; 11. утвърждава образци на декларациите по чл. 61, ал. 1, т. 2 и 4; 12. създава, администрира, поддържа и надгражда единна система за електронни декларации; 13. упражнява други правомощия, предвидени в закон. (2) Решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите и доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи. (3) Членовете имат право на особено мнение, което се мотивира и се отразява в протокола по ал. 4. (4) За заседанията на Комисията се води протокол. (5) Решенията на Комисията по ал. 1, т. 6 и постановените съдебни решения по обжалването им се публикуват на интернет страницата на Комисията при спазване на изискванията за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 16. (1) Председателят на Комисията: 1. представлява Комисията; 2. организира и ръководи дейността и; 3. насрочва и ръководи заседанията; 4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета; 5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон; 6. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на Комисията, с изключение на разследващите инспектори; 7. осъществява сътрудничество с чуждестранни и международни институции и български и чуждестранни неправителствени организации; 8. изпълнява и други функции, предвидени в закон. (2) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от него член на Комисията. Чл. 17. (1) На всеки 6 месеца Комисията представя доклад за дейността си пред постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, която провежда изслушване на председателя и членовете и. (2) Членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация. (3) Контролът върху дейността по глава шеста се осъществява от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и от съответната постоянна комисия на Народното събрание при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Чл. 18. (1) Комисията ежегодно до 31 март представя в Народното събрание годишен доклад за дейността си през предходната календарна година, който съдържа конкретни данни и изводи за дейностите по превенция на корупцията, по противодействие на корупцията, по проверка на декларациите за имущество и интереси и по установяване на конфликт на интереси. (2) В същия срок докладът се предоставя и на президента на Република България, и на Министерския съвет и се публикува на интернет страницата на Комисията. Чл. 19. Членовете на Комисията, разследващите инспектори и органите по чл. 25 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер. Чл. 20. Членовете на Комисията се застраховат за застраховка "Злополука" и застраховка "Живот" при или по повод на изпълнение на служебните си задължения за сметка на държавния бюджет. Чл. 21. (1) Стажът на членовете на Комисията, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж. (2) Стажът на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор. (3) Трудът на членовете на Комисията, разследващите инспектори и органите по чл. 25 се зачита за първа категория. Чл. 22. (1) Служители на Комисията са: 1. разследващи инспектори; 2. държавни служители - директорът на дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста, и служителите в нея; 3. други държавни служители; 4. лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 се урежда с този закон. (3) Статутът на лицата по ал. 1, т. 3 се урежда със Закона за държавния служител. (4) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда. (5) Лицата по ал. 1 не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им. (6) При назначаване на съответната длъжност служителите по ал. 1 подписват декларация за политически неутралитет. Чл. 23. (1) За разследващи инспектори и служители по чл. 22, ал. 1, т. 2 се назначават лица с висше образование, които са преминали успешно проверка за почтеност, след провеждане на конкурс. (2) Служителите по ал. 1, както и други служители на ръководни длъжности дават съгласие да бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност по време на заемане на длъжността си, но не повече от веднъж годишно. (3) Проверките за почтеност се осъществяват по правила, приети от Комисията, като те задължително включват проверка на обстоятелствата, които се декларират по реда на този закон. Правилата се публикуват на интернет страницата на Комисията. (4) Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от заеманата длъжност. Чл. 24. Съставът, структурата, правата и задълженията на администрацията на Комисията се определят с правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 25. Органи на Комисията са директорът на дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста, и служителите в нея. Чл. 26. (1) За разследващи инспектори се назначават лица с висше юридическо образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 5 години юридически стаж. (2) Разследващ инспектор може да бъде дееспособен български гражданин, който: 1. не е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление; тези обстоятелства се установяват служебно; 2. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност. (3) Разследващите инспектори следва да отговарят на изискванията за несъвместимост по чл. 12, ал. 3, както и на другите изисквания за несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител. По отношение на защитата и достъпа до данните по изречение първо, обработвани от Комисията, се прилагат изискванията на съответните закони, регламентиращи тази информация. (4) Несъвместимостта по ал. 3 е основание за прекратяване на правоотношението на разследващия инспектор с Комисията. Чл. 27. (1) Разследващите инспектори към Комисията извършват разследване в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (2) На разследващите инспектори не може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. (3) При осъществяване на своите правомощия разследващите инспектори вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (4) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. (5) При разследване на престъпления от компетентност на Европейската прокуратура разследващите инспектори осъществяват тясно взаимодействие с европейските делегирани прокурори, което се урежда със споразумение между председателя на Комисията и оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт. (6) Разпределението на досъдебните производства се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Чл. 28. (1) Орган по назначаването на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 2 е председателят на Комисията. (2) За служители по чл. 22, ал. 1, т. 2 се назначават лица с висше образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 5 години професионален опит. (3) Степените на длъжностите съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит на служителите по ал. 2, както и редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното им правоотношение се уреждат с правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 29. (1) За служители по чл. 22, ал. 1, т. 2 се назначават лица, които отговарят на изискванията на чл. 26, ал. 2, на изискванията за несъвместимост по чл. 12, ал. 3 и на другите изисквания за несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, както и: 1. нямат наложено дисциплинарно наказание "уволнение"; 2. отговарят на общите и специфичните изисквания за заемане на длъжността. (2) Специфичните изисквания по ал. 1, т. 2 се определят с наредба, приета от Комисията. (3) На длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, се назначават лица, получили съответното разрешение. (4) При първоначално назначаване на служител по чл. 22, ал. 1, т. 2 започва да тече едногодишен срок за изпитване, считано от датата на встъпване в длъжност. (5) Срокът по ал. 4 не тече, когато служителят: 1. е в законоустановен отпуск; 2. преминава първоначална професионална подготовка. (6) Алинеи 4 и 5 се прилагат и за разследващите инспектори. Чл. 30. (1) Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 - 3 задължително преминават първоначална професионална подготовка, в случай че не са преминали такава. (2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите се извършват по ред, определен с правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 31. (1) Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се атестират чрез оценка на изпълнението на длъжността. (2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на атестираните служители. (3) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 32. (1) Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 имат право да носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция, приета от Комисията. (2) Служителите по ал. 1 могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие срещу тях. (3) При използване на оръжие служителите по ал. 1 са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица. (4) Служителите по ал. 1 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната и цел. (5) След използване на оръжие служителите по ал. 1 изготвят доклад. Чл. 33. Работното време на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2, както и правото им на почивки и отпуски се определят съгласно чл. 82 - 84 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 34. Брутното месечно възнаграждение на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 3 се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Чл. 35. (1) Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 получават основно месечно възнаграждение съобразно заеманата от тях длъжност. (2) Към основното месечно възнаграждение на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се изплащат допълнителни възнаграждения в размер, не по-малък от определения по чл. 72, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 36. (1) На служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се изплащат суми и се осигуряват доволствия съгласно чл. 74, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". (2) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 и условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на председателя на Комисията. Чл. 37. Задължителното здравно и социално осигуряване на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2, ползването на лечебни заведения, както и на почивни бази, санаториални и профилактични заведения се осъществяват съгласно чл. 77 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 38. Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет. Чл. 39. За дисциплинарната отговорност на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 88 - 99 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 40. За прекратяване на служебното правоотношение на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 110 - 116 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 41. На служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се изплащат обезщетения, като за определяне на техния вид и размер се прилагат съответно разпоредбите на чл. 117 - 122 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 42. (1) За постигане на целта на този закон Комисията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" си взаимодействат съобразно предоставената им компетентност. (2) Условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", Комисията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Чл. 43. (1) За изпълнение на дейностите по глава шеста от органите по чл. 25 се осъществява взаимодействие между Комисията и: 1. Прокуратурата на Република България; 2. Министерството на вътрешните работи; 3. Държавна агенция "Национална сигурност"; 4. Държавна агенция "Технически операции"; 5. Държавна агенция "Разузнаване"; 6. Служба "Военна полиция". (2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се определят със съвместни инструкции. Чл. 44. (1) При изпълнение на правомощията си по този закон Комисията и разследващите инспектори могат да искат съдействие, сведения и документи, включително в електронен вид, от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, от нотариуси и съдебни изпълнители, както и от други физически и юридически лица. (2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един месец от поискването им с изключение на тези, които се предоставят по специален ред. (3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. (4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие с изискванията за тяхната защита. Чл. 45. (1) Комисията обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България. (2) Комисията сключва международни споразумения за обмен на данни при проверки на декларациите по чл. 61. Чл. 46. Комисията осъществява държавната политика по превенция на корупцията, като: 1. събира, обобщава и анализира информация за националните антикорупционни политики и мерки; 2. извършва анализи, разработва и предлага мерки за превенция и противодействие на корупцията и координира прилагането им, в т.ч. по сектори; 3. осъществява дейности за разпространение на информацията, свързана с противодействието на корупцията, включително антикорупционните политики и мерки. Чл. 47. За изпълнение на задълженията си по чл. 46, т. 1 Комисията: 1. събира и обобщава информация и поддържа бази данни за изпълнението на антикорупционните политики и мерки; 2. извършва наблюдение и периодична оценка на приложението на антикорупционните мерки, в т.ч. по сектори; 3. събира и обобщава добри практики; 4. анализира и предоставя информация на националните, европейските и международните антикорупционни институции и организации. Чл. 48. (1) За изпълнение на задълженията си по чл. 46, т. 2 Комисията: 1. идентифицира и анализира рискови зони за корупция; 2. разработва мерки с антикорупционна насоченост; 3. подпомага методически прилагането на мерките по т. 2; 4. извършва последващ анализ на въздействието по отношение на приложените мерки по т. 2; 5. разработва методологии за оценка на корупционния риск, етични стандарти за поведение, системи за проверка на почтеността и оказва съдействие за прилагането им; 6. разработва предложения за промени в законодателството с антикорупционна насоченост; 7. съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск, както и извършва последващ анализ на въздействието на закона. (2) Изготвените от Комисията анализи и предложения за антикорупционни мерки се предоставят на компетентните органи, които са длъжни да вземат отношение по тях в едномесечен срок и да информират Комисията за приетите мерки и сроковете за тяхното прилагане, както и за неприетите от тях мерки и мотивите за това. Компетентните органи са длъжни да информират Комисията при въвеждане на антикорупционните мерки и за резултатите от изпълнението им. Чл. 49. За изпълнение на задълженията си по чл. 46, т. 3 Комисията: 1. организира провеждането на обучения, семинари и информационни кампании с антикорупционна насоченост; 2. предоставя становища по искания на заинтересовани лица по приложението на закона във връзка с превенцията на корупцията; 3. организира проучвания и анализи на общественото мнение; 4. предприема и други подходящи действия. Чл. 50. При осъществяване на дейността си по превенция на корупцията Комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с международни организации. Чл. 51. (1) Комисията извършва дейности за събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности, включително оперативно-издирвателна дейност. (2) Дейностите по ал. 1 се извършват от органите по чл. 25. Чл. 52. Органите по чл. 25 осъществяват дейностите по чл. 51, като: 1. планират, организират, ръководят, контролират и отговарят за изпълнението на задачи; 2. управляват информационни фондове; 3. изясняват постъпила в Комисията информация; 4. извършват оперативно-издирвателна дейност; 5. осъществяват взаимодействие с другите административни звена в Комисията; 6. осъществяват взаимодействие с органите на държавната власт и местното самоуправление; 7. проверяват постъпилите сигнали; 8. извършват проверки, възложени от прокуратурата по реда на Закона за съдебната власт; 9. изпълняват други функции, възложени с решение на Комисията. Чл. 53. (1) Оперативно-издирвателната дейност има за цел: 1. превенция, предотвратяване, разкриване и противодействие на корупционни престъпления по чл. 3, ал. 1; 2. проверка на информация в докладите за несъответствие - в случаите по чл. 55, т. 3; 3. придобиване на сведения и информация за действия или бездействия, които разкриват корупционни прояви, и предоставянето им на разследващите инспектори; 4. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на разследващите инспектори или на съответните органи на съдебната власт. (2) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от органите по чл. 25 чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени с този закон. Чл. 54. Оперативно-издирвателните действия се извършват при зачитане и гарантиране на достойнството, правата и основните свободи на гражданите. Чл. 55. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са: 1. получени данни за лица, заемащи публични длъжности, които се подготвят, извършват или вече са извършили корупционни престъпления по чл. 3, ал. 1; 2. искане на органите на досъдебното производство и на съда; 3. доклади за несъответствие по чл. 72. Чл. 56. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез: 1. извършване на справки по информационните фондове за лица, заемащи публична длъжност; 2. вземане на образци за сравнително изследване; 3. белязване на обекти и предмети; 4. изследване на предмети и документи; 5. извършване на наблюдение; 6. идентифициране на лица и обекти; 7. събиране на информация от технически канали за комуникация; 8. оперативно внедряване; 9. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране; 10. извършване на насрещни проверки по документи; 11. вземане на обяснения от граждани. (2) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява чрез специфични способи и средства по ред, определен с инструкция, приета от Комисията, както и чрез специални разузнавателни средства - при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. (3) Комисията прави искане за използване на специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства. Чл. 57. (1) Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят при условия и по ред, определени със закон. (2) За всяко действие по тази глава органите по чл. 25 съставят протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ. (3) Материалите, събрани при извършване на оперативно-издирвателната дейност в случаите по чл. 55, т. 1 и 3, се изпращат на компетентната прокуратура ведно с мотивирано становище на Комисията. Чл. 58. Членовете на Комисията, органите по чл. 25, както и служителите в администрацията, на които при или по повод на изпълнение на служебните им задължения е станала известна информация за извършвана проверка, нямат право да я разгласяват. Чл. 59. За изпълнение на възложените и със закона правомощия Комисията създава, поддържа и ползва информационни фондове. Чл. 60. (1) За организацията на информационната дейност на Комисията, органите за нейното управление и контрол, както и за ползването на информацията се прилагат съответно разпоредбите на чл. 29 - 31 и чл. 34 - 36 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". (2) При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация. Чл. 61. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават следните декларации: 1. декларация за несъвместимост; 2. декларация за имущество и интереси; 3. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1; 4. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 2 в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. (2) Декларациите по ал. 1, т. 1 и 3 се подават пред органа по избора или по назначаването, съответно пред постоянна комисия на съответния общински съвет - за общинските съветници и кметовете, а декларациите по ал. 1, т. 2 и 4 - пред Комисията. (3) Органите по ал. 2 утвърждават образци на декларациите по ал. 1, т. 1 и 3, както и формат за тяхното съхранение в електронен вид. (4) Подаването и проверката на декларациите за имущество и проверката за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, включително на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и на техните заместници, се извършват при условията и по реда на Закона за съдебната власт. Правилата за конфликт на интереси в този закон намират приложение, доколкото Законът за съдебната власт не предвижда друго. (5) Декларациите се подават на хартиен и електронен носител или по електронен път, включително чрез Системата за сигурно електронно връчване. Чл. 62. (1) При заемането на публична длъжност, за която с Конституцията или със закон са установени несъвместимости, лицето подава пред органа по избора или по назначаването или пред съответната комисия по чл. 94, ал. 2, т. 1 и 3 декларация за несъвместимост в едномесечен срок от заемането на длъжността. (2) При промяна на заеманата длъжност, включително когато е налице прекъсване не повече от един месец между заемането на длъжностите, за които съответното лице е задължено по този закон, не се подава нова декларация за имущество и интереси. Лицето не подава нова декларация и за несъвместимост, освен ако за новата длъжност са предвидени различни несъвместимости. (3) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията да предприеме необходимите действия и да отстрани несъвместимостта и да представи доказателства за това пред органа по избора или по назначаването. (4) В случай че лицето не отстрани несъвместимостта в срока по ал. 3, органът по избора или по назначаването предприема действия за прекратяване на правоотношението. (5) Когато в специален закон е предвидено задължение за подаване на декларация за несъвместимост от съответните лица преди възникване на трудовото или служебното правоотношение, същите лица не подават допълнителна декларация за несъвместимост след възникване на правоотношението. Чл. 63. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават пред Комисията декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират: 1. недвижимо имущество; 2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон; 3. парични суми, притежавани в брой или в банкови сметки, на обща стойност над 5000 евро, платежни инструменти на приносител съгласно § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Валутния закон, независимо в каква валута; 4. вземания на обща стойност над 5000 евро, включително в чуждестранна валута; 5. вложения в инвестиционни и пенсионни фондове, с изключение на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, и еквивалентни форми на спестявания и инвестиции, ако общата им стойност надвишава 5000 евро; 6. налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества и финансови инструменти по чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, както и криптовалути; 7. задължения и кредити, в т.ч. по кредитни карти, на обща стойност над 5000 евро, както и договорените лихвени проценти по тях; 8. трудови доходи, получени през предходната календарна година; 9. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са над 5000 евро; 10. чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства на стойност над 5000 евро, които лицето или неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на съпружески начала, трайно ползва, независимо от основанията за това и от условията на ползване; не се декларира имущество на институцията, в която лицето заема съответната длъжност; 11. дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за: а) обучение; б) пътуване; в) други плащания с единична цена над 500 евро; 12. разходи за обучения извън случаите по т. 11, в т.ч. в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 5000 евро; 13. участие в търговски дружества, в граждански дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването; 14. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба; 15. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес; 16. участие в тайни и/или неформални организации и общества. (2) При годишното деклариране на имуществото по ал. 1, т. 3 - 7 се посочват наличностите към 31 декември на предходната календарна година. (3) При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на заемане на длъжността, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването им. (4) Лицата, заемащи публични длъжности, декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца. (5) Лицата, заемащи публични длъжности, не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права. (6) За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация. (7) (В сила от 07.12.2027 г.) Комисията изгражда и поддържа единна система за електронни декларации, чрез която приема, обработва и анализира декларациите, подавани по тази глава. (8) (В сила от 07.12.2027 г.) Комисията осъществява достъп до данни от първични администратори на данни за всички данни и обстоятелства, подлежащи на деклариране, за които се води регистър, по реда на Закона за електронното управление. (9) (В сила от 07.12.2027 г.) За всяка декларация по чл. 61, ал. 1, т. 2 и 4 системата по ал. 7 визуализира данните, получени по реда на ал. 8. Деклараторът потвърждава достоверността на данните. (10) (В сила от 07.12.2027 г.) При промяна или добавяне на данни от страна на декларатора Комисията изпраща до първичния администратор на данни информация за несъответствието. (11) (В сила от 07.12.2027 г.) Целостта на данните в декларациите се гарантира чрез квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.). (12) [*] Комисията публикува в реално време всички данни от подадените декларации в отворен, машинночетим формат по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Данните задължително включват и данните за времевия печат по ал. 11. Чл. 64. (1) Декларация за имущество и интереси се подава: 1. в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност; 2. ежегодно до 15 май - за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 5, ал. 1, до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година; 3. в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. (2) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства. (3) При промяна на заеманата длъжност с друга длъжност по чл. 5, ал. 1 лицето, което остава задължено по този раздел, не подава декларация по ал. 1, т. 3 и нова декларация по ал. 1, т. 1. Чл. 65. Лицата, заемащи публични длъжности, подават декларации по чл. 61, ал. 1, т. 3 и 4 в едномесечен срок от настъпване на промяната. Чл. 66. (1) В едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 62, ал. 1 органът по избора или назначаването публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. (2) В двумесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 64 Комисията публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Чл. 67. Комисията уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за започване на проверка, когато лицето е закъсняло да подаде декларация по чл. 61, ал. 1, т. 2 или 4 и в срок от един месец от уведомяването му за това закъснение не подаде такава. Проверка не започва, ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не отговаря. Чл. 68. (1) Органът по избора или назначаването поддържа публичен регистър на декларациите за несъвместимост и декларациите за промяна на декларирани обстоятелства в декларациите за несъвместимост за лицата по чл. 61, ал. 1. (2) Комисията приема декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси в частта за интересите и ги завежда в публичния регистър по чл. 104, т. 1. (3) Публичният регистър по чл. 104, т. 1 съдържа информацията по чл. 61, ал. 1. Чл. 69. (1) Лицата по чл. 5 имат право на достъп до всички данни, отнасящи се за тях в регистрите по чл. 104. (2) Всяко лице има право на достъп до данните от регистрите по чл. 104. (3) Достъпът по ал. 1 и 2 се осигурява чрез интернет страницата на Комисията, съответно на органа по избора или по назначаването, при спазване на изискванията за защита на личните данни. (4) Всяко лице има право да получава информация, свързана с данните от регистрите по чл. 104, по реда на Закона за достъп до обществена информация. (5) Условията и редът за съхранение на данните от регистрите по чл. 104 се уреждат в правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 70. (1) В срок до 6 месеца от изтичане на сроковете по чл. 64 и 65 съответните служители от специализираната администрация на Комисията проверяват и анализират информацията от декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, относно достоверността на декларираните факти. (2) Проверката на декларациите за имущество на съдии, прокурори и следователи, в т.ч. на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, се извършва при условията и по реда на Закона за съдебната власт. (3) Проверката на декларациите за имущество и интереси на кандидати за членове на Комисията за противодействие на корупцията по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2 и 5 се извършва в 10-дневен срок от постъпване на искането за проверка. Чл. 71. (1) Проверката на декларациите се извършва чрез пряк достъп до електронните регистри, бази данни и други информационни масиви, поддържани от други държавни органи, с изключение на службите за сигурност. Обменът на информация със службите за сигурност се извършва по реда на инструкцията по чл. 42, ал. 2. (2) Служителите от специализираната администрация на Комисията може да изискват допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. (3) Органите и институциите по ал. 1 са длъжни в 30-дневен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация. (4) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и на информацията, получена по реда на ал. 1. (5) Комисията може да получава информация от информационните системи по чл. 56 и 56а от Закона за кредитните институции, както и да иска разкриване на банкова тайна. (6) Комисията може да поиска и разкриване на застрахователна тайна, както и на данъчна и осигурителна информация. Чл. 72. Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи проверката приключва с доклад за несъответствие. Чл. 73. (1) При установено несъответствие Комисията уведомява съответното лице за това по електронен път, чрез телефонно обаждане или чрез куриер, за което се изготвя констативен протокол, и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва по реда за подаване на декларация. (2) При установено несъответствие при проверка на декларациите Комисията публикува на интернет страницата си заключенията за лицата, при които е установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 1. (3) При установено несъответствие след срока по ал. 1 в размер на не по-малко от 5000 евро Комисията приема решение за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (4) При установено несъответствие след срока по ал. 1 в размер на не по-малко от 12 500 евро Комисията приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо публична длъжност, и уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. (5) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет при констатиране на несъответствие между декларациите за установените факти в размер на не по-малко от 12 500 евро уведомява Комисията за извършване на проверка на имущественото състояние на съответното лице. Чл. 74. Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Чл. 75. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Чл. 76. Облага е всеки доход в пари, парични средства или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Чл. 77. Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение. Чл. 78. Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Чл. 79. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции. Чл. 80. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Чл. 81. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции. (2) Забраната по ал. 1 се прилага и по отношение на свързани със заемащия публичната длъжност лица, които са еднолични търговци. (3) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции една година преди датата на избирането или назначаването му, или докато заема длъжността. Чл. 82. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго. Чл. 83. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба. Чл. 84. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за търговска реклама. Чл. 85. (1) Когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или по назначаването. (2) Когато на заседание на колективен държавен орган или на орган на местното самоуправление се обсъжда и решава въпрос, по който негов член е обявил частен интерес, последният не може да участва в обсъждането и да гласува. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, което е обявило частен интерес. Обстоятелствата по тази алинея се отразяват в протокола от съответното заседание. Чл. 86. Органът по избора или назначаването е длъжен да направи отвод на лице, заемащо публична длъжност, ако разполага с данни за негов частен интерес във връзка с конкретно правомощие или задължение по служба. Чл. 87. (1) Самоотводите и отводите се правят незабавно след възникване или узнаване на данните за наличие на частен интерес. (2) Самоотводите и отводите се мотивират, като се посочва частният интерес, който е причина за отстраняването от изпълнението на конкретното правомощие или задължение. Чл. 88. Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи, се прилага специалният закон. Чл. 89. Лице, заемащо публична длъжност, по отношение на което е установен конфликт на интереси или съответно нарушение на чл. 90 или 91, няма право в продължение на една година от влизането в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, да заема публична длъжност. В посочения срок лицето не може да участва в избори и да заема публична изборна длъжност. Чл. 90. (1) Лице, което е заемало публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, едноличните търговци, кооперациите или юридическите лица с нестопанска цел, по отношение на които в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел. (2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1. Чл. 91. (1) Лице, заемало публична длъжност, което в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването си от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността, или пред контролирано от нея юридическо лице. (2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност. Чл. 92. Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Чл. 93. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо публична длъжност. (2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал. (3) Производството по установяване на конфликт на интереси на членовете на Комисията се образува с решение на Комисията, взето с единодушие при тайно гласуване, като се изключи лицето, за което се гласува решението. Чл. 94. (1) В производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и 3, съответно от органа по избора или назначаването. (2) Информацията се изготвя за: 1. президента, вицепрезидента, председателя и съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, изборните членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание - от постоянна комисия на Народното събрание; 2. заместник-министрите, областните управители и заместник областните управители, едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 - от Главния инспекторат към Министерския съвет; 3. общинските съветници и кметовете - от постоянна комисия на съответния общински съвет; 4. лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по т. 1 - 3 - от инспекторатите или от органа по избора или назначаването. (3) В производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава информация от органи на държавната власт, органи на местното самоуправление, както и от юридически и физически лица. (4) Органите и лицата по ал. 1 и 3 са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация и документи. (5) В производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се изслушва лицето, срещу което е образувано производството. (6) На лицето, срещу което е образувано производството, се предоставят за запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето им. (7) Лицето, срещу което е образувано производството, има право да представи и да посочи нови доказателства, които да се съберат, както и на адвокатска защита в производствата по този раздел, при спазване на защитата на подалия сигнала по глава единадесета. Чл. 95. Производство за установяване на конфликт на интереси, както и за нарушения по чл. 90 и 91, се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Чл. 96. (1) Комисията се произнася с мотивирано писмено решение в срок до три месеца от образуване на производството. В случаите на фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен еднократно с 30 дни. (2) Решението по ал. 1 съдържа: 1. фактическите и правните основания за постановяването му; 2. направените от лицето възражения и мотиви в случай на неприемане; 3. диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси; налага се глоба по чл. 111, определя се нейният размер и се постановява отнемане по чл. 103, ако има основания за това; 4. срок и орган, пред който може да се обжалва. (3) В решението по ал. 1 се посочва и срок за доброволно изпълнение на наложената глоба. (4) За налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 1 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. Чл. 97. Решението на Комисията се съобщава на: 1. заинтересованото лице; 2. органа, компетентен да прекрати правоотношението; 3. окръжната прокуратура по седалището на органа по т. 2. Чл. 98. (1) Решението на Комисията, с което се установява конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Прокурорът може да подаде протест до съда в едномесечен срок от съобщаването на решението, с което се установява липсата на конфликт на интереси. Чл. 99. Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на прокуратурата. Чл. 100. (1) Разпоредбите на чл. 93 - 98 се прилагат съответно и за производствата за нарушения по раздел IV. (2) С решението, с което се установява нарушение на разпоредба от раздел IV, се налага и глоба по чл. 112. Чл. 101. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс. Чл. 102. (1) Установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията, Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка или в специален закон е предвидено друго. (2) Освобождаването се осъществява по реда, определен в съответните закони. Чл. 103. (1) Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината. (2) Когато бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се отнема в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание. Чл. 104. Комисията води и поддържа следните електронни публични регистри: 1. за декларациите на лицата, заемащи публични длъжности; 2. за влезлите в сила решения за установяване на конфликт на интереси; 3. за съставените актове за установяване на административни нарушения и за влезлите в сила наказателни постановления. Чл. 105. (1) Всеки, който разполага с данни за корупция или за конфликт на интереси за лице, заемащо публична длъжност, може да подаде сигнал до Комисията. Сигналите може да се подават лично или чрез адвокат по пълномощие. (2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по чл. 106, ал. 1, т. 2 - 4. (3) Всеки сигнал се регистрира в Комисията незабавно след постъпването му. (4) Сигналите се разглеждат при съблюдаване на принципите, посочени в чл. 4. (5) Сигнали, които не са от компетентността на Комисията, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган. (6) Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност. Чл. 106. (1) Всеки сигнал следва да съдържа: 1. информация за подателя - три имена, единен граждански номер и данни за обратна връзка; 2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него публична длъжност - в случай че са му известни; 3. данни за твърдяното деяние; 4. дата на подаване на сигнала; 5. подпис на подателя. (2) Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения. (3) Председателят на Комисията утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на Комисията, както и на място. Чл. 107. (1) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни: 1. да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала; 2. да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала; 3. да опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица. (2) Лицата по ал. 1 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск. Чл. 108. В особени случаи по искане на председателя на Комисията може да се потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал. Чл. 109. За мерките за защита на лицата се прилага съответно Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Чл. 110. (1) Лице, което в определените срокове не окаже съдействие или не представи поисканите от Комисията сведения и документи, включително в електронен вид, се наказва с глоба от 100 до 500 евро. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 250 до 1000 евро. (3) На юридическо лице, което в определените срокове не предостави поисканите от Комисията информация и документи, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 евро. (4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от 1000 до 10 000 евро. Чл. 111. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредба на раздел II от глава осма, се наказва с глоба в размер от 2500 до 5000 евро. (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 евро. Чл. 112. (1) Лице, заемало публична длъжност, което след освобождаването му от длъжност наруши ограничение, предвидено в раздел IV от глава осма, се наказва с глоба от 2500 до 7500 евро. (2) Едноличен търговец или юридическо лице, с което лицето по чл. 90 или 91 е сключило договор или което се представлява или управлява от лице по чл. 90 или 91, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 евро. (3) Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е: 1. в случаите по ал. 1 - глоба от 5000 до 15 000 евро; 2. в случаите по ал. 2 - имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 евро. Чл. 113. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 евро. (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 1750 до 3000 евро. Чл. 114. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не декларира или невярно декларира обстоятелство, което е длъжно да декларира по този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 евро, освен ако не е предвидено по-тежко наказание. (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 1500 до 3000 евро. Чл. 115. За нарушение на задълженията по чл. 107 на виновното длъжностно лице се налага глоба от 2500 до 10 000 евро, ако извършеното не съставлява престъпление. Чл. 116. Който наруши забраната по чл. 90, се наказва с глоба от 2500 до 10 000 евро, ако извършеното не съставлява престъпление. Чл. 117. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 118. Глобите и имуществените санкции се внасят в приход на държавния бюджет.