Становището тук

ДО Г-Н ТРАЙЧО ТРАЙКОВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ДО Г-Н ХАСАН АДЕМОВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА Относно: Обществено обсъждане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТРАЙКОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АДЕМОВ, Институцията на омбудсмана следи отблизо темата за енергийната бедност и готовността на държавата да предостави необходимата подкрепа на лицата в нужда, в пълно съответствие и със стандартите и политиката на ЕС. Институцията на омбудсмана е, освен това, сред основните застъпници за въвеждането на ясни критерии за енергийна бедност и уязвими клиенти още при стартирането на дебатите по транспонирането на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета. Важно е да подчертая, че в институцията на омбудсмана продължават да постъпват жалби на граждани, които изразяват недоволство относно невъзможността да заплащат потребната от тях електроенергия, като посочват различни причини за това – социални, здравословни, финансови, инциденти. Ниските доходи в България не позволяват висок разход за енергия и затова много домакинства се ограничават от комфорт през зимата, и все повече през лятото, с нарастващите потребности от охлаждане. Институцията на омбудсмана принципно подкрепя усилията на Министерството на енергетиката и Министерството на труда и социалната политика за създаване на нормативна рамка за идентифициране на домакинствата в положение на енергийна бедност и на уязвимите клиенти. В условията на високи енергийни цени и предстоящата либерализация на пазара на електроенергия подобна регулация има ключово значение за гарантиране на адекватна защита на уязвимите граждани. В същото време в предложения проект се съдържат редица въпроси, които следва да бъдат внимателно анализирани. София 1202, ул. „Георг Вашингтон” № 22; тел.: 02/810 69 55; e-mail: priemna@ombudsman.bg 1. Нарушаване на изискванията на Закона за нормативните актове. Съгласно Закона за нормативните актове: „Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации…“ (чл. 26, ал. 4 ЗНА). Съгласно чл. 28, ал. 4 от същия закон: „Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, не се обсъжда от компетентния орган.“ Цитираните разпоредби са гаранция за спазването на основните принципи при изработването и приемането на нормативните актове - прозрачност, обоснованост и участие на заинтересованите лица. В случая, публикуваният доклад не съдържа достатъчно ясни и конкретни мотиви, които да обосновават необходимостта от предлаганите съществени изменения. Липсата на ясни мотиви ограничава възможността за пълноценно участие на заинтересованите лица в общественото обсъждане, което на практика опорочава процедурата. 2. Неяснота относно необходимостта от съществено изменение на действащата наредба. В доклада е посочено, че въз основа на Общите правила за работата на Информационната система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти са разработени предложения за съществено изменение на действащата Наредба, одобрена с Постановление № 267 на Министерския съвет от 7 декември 2023 г. (ДВ, бр. 103/2023 г.). Същевременно, не става ясно какви са установените проблеми при прилагането на действащата наредба, нито какво налага да отпадне разпоредбата на чл. 10 от действащата наредба, а именно, че определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия служи и за целите на изпълнението на чл. 146, ал. 3, т. 8 и чл. 20, т. 3 от Закона за енергийната ефективност – приоритетно изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност от задължените лица по чл. 14а, ал. 4, и от алтернативните мерки по чл.146, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност. Този немотивиран подход ще лиши от възможност именно най-уязвимите групи от обществото да участват в приоритетно изпълнявани мерки, насочени към повишаване на енергийната ефективност на обитаваните от тях жилища. 3. Ограничително тълкуване на понятието „уязвим клиент“. Съгласно Препоръка (ЕС) 2023/2407 на Европейската комисия относно енергийната бедност, понятието „енергийна бедност“ е свързано, но се различава от понятието „уязвими клиенти“. В европейското законодателство се подчертава, че уязвимостта може да произтича както от социални, така и от здравословни и възрастови фактори. София 1202, ул. „Георг Вашингтон” № 22; тел.: 02/810 69 55; e-mail: priemna@ombudsman.bg 2 В българското законодателство понятието е въведено в § 1, т. 66в от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, съгласно което: „Уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия“ е битов клиент, който купува електрическа енергия за битовите нужди на домакинство, на което той е член, и той и/или друг член на домакинството е в критична зависимост от електрическо оборудване поради възраст и/или здравословно състояние и/или получава месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление.“ В проекта на наредба обаче в чл. 4, ал. 2, т. 1 и т. 2 е въведено допълнително условие, а именно: разполагаемият доход след намаляване с разхода за енергия да бъде по-малък или равен на линията на бедност. Това условие ограничава значително обхвата на защитата и на практика води до несъответствие със законовата дефиниция в Закона за енергетиката. Практически наредбата доразвива законовата дефиниция в противоречие на основни стандарти на нормотворческия процес. 4. Социални последици от предложеното ограничение. Съгласно данни на Националния статистически институт към края на 2024 г. - Лицата на възраст 65+ са 1 544 245 души, което представлява 24 % от населението на страната. - От тях изложени на риск от бедност са 25,5 %. Въвеждането на допълнителното условие за доход означава, че около 75 % от възрастните хора ще бъдат изключени от категорията „уязвим клиент“, независимо че поради възрастта си могат да бъдат силно зависими от електрическо оборудване и електрозахранване. Подобен подход съществено ограничава защитата на значителна част от възрастните граждани, които често живеят сами, имат повишени здравни потребности и разчитат на електричество за отопление или медицински устройства. Освен това, не е ясно на какво основание е определена възрастовата граница от 65 години, тъй като подобен критерий не произтича пряко от разпоредбите на Закона за енергетиката. С оглед на горното изразявам становище, че макар проектът на наредба да представлява важна стъпка към изграждане на институционална рамка за идентифициране на енергийната бедност в България, в същото време редица предложени разпоредби пораждат сериозни въпроси относно тяхната правна обоснованост и социална ефективност. Необходимо е: - да бъдат ясно формулирани мотивите за предлаганите изменения; - да се осигури пълно съответствие със законовата дефиниция за „уязвим клиент“ в Закона за енергетиката; - да се избегне неоправданото ограничаване на кръга от лица, които се нуждаят от защита; - да се предложи подход, който да отчита значими социални аспекти в България – според експертни данни на ИСК от 2025 г. хората, които са били неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл, но не получават помощи, са почти 21%, като страната ни е на първо място в ЕС по този показател. София 1202, ул. „Георг Вашингтон” № 22; тел.: 02/810 69 55; e-mail: priemna@ombudsman.bg 3 Поради това е необходимо критериите в наредбата да бъдат разработени така, че да осигуряват по-реална и ефективна защита на уязвимите граждани, а не да ограничават обхвата на защитата. Само при подобен подход нормативната уредба би могла да изпълни своята основна цел – реална защита на гражданите от енергийната бедност. С уважение, ВЕЛИСЛАВА ДЕЛЧЕВА ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ София 1202, ул. „Георг Вашингтон” № 22; тел.: 02/810 69 55; e-mail: priemna@ombudsman.bg 4