Изследването на "Тренд"

29 септември 2026 г.Становища, препоръки и други документиОмбудсман на Република България

Документ

Вид
административен

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Публикация

Номер на файла в ombudsman.bg
1303

Текст на документа

Обществени нагласи спрямо системата на здравеопазването Септември 2026 Реализация на изследването: „Тренд“ Паспорт и методология Възложител: Български лекарски съюз на изследването 1000 ефективни интервюта с респонденти Обем на извадката: на възраст 18+ г. Представителност: За пълнолетното население на страната Пряко стандартизирано интервю „лице в Метод на регистрация: лице“ Период на провеждане: 10–16 септември 2026 г. Максимално допустима стохастична ± 3.1% грешка: Q3/ 1 Като цяло Вие лично доколко сте удовлетворен/а от начина, по който функционира здравната система в България? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента 43% 28% 22% 6% 1% Напълно По-скоро По-скоро Напълно Не знам/ Не мога да удовлетворен/а удовлетворен/а неудовлетворен/а неудовлетворен/а преценя Q1 Кои според Вас са трите най-сериозни проблема на здравната система в България? (Топ 15 споменати*) Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента Високо доплащане от пациентите 39% Недостатъчно лекари и медицински специалисти 33% Недостатъчно покритие на медицинските услуги от НЗОК 32% Нерегламентирани плащания и корупционни практики 26% Дълго чакане за преглед или лечение 25% Труден достъп до медицинска помощ в определени населени места 25% Лошо управление на лечебните заведения 18% Липса на достатъчно профилактика и ранна диагностика 17% Недостатъчен контрол върху качеството 15% Недостатъчно финансиране 10% Неравен достъп до здравеопазване в различните региони 9% Недостатъчно добро функциониране на спешната и неотложната помощ 8% Липса на модерно оборудване и технологии 7% Ниска здравна грамотност на населението 4% Прекомерна административна тежест 4% * Подробни разбивки с всички споменати от респондентите отговори може да намерите в табличния доклад • Близо две трети от българите (65%) изразяват неудовлетвореност от начина, по който функционира здравната система в страната. Под една трета (29%) Удовлетвореност от изразяват умерено положително мнение, докато категорично положителните здравната система оценки почти изцяло отсъстват. • Сред най-младите неудовлетвореността е по-ниска от средната, но това се дължи на по-слаба ангажираност/опит със системата, отколкото на по-положително отношение. • Не се откроява един единствен проблем, който категорично да доминира над останалите – обществените оценки очертават натрупване на дефицити в различни аспекти на здравната система. На първо място е поставено финансовото измерение, което традиционно е сред най-чувствителните теми. Значителни дялове посочват и проблеми, свързани с недостига на медицински специалисти, покритието на услугите от НЗОК, следвани от различни аспекти на достъпа и функционирането на системата. • Наблюдават се известни различия по тип населено място, като финансовите аспекти се посочват по-често в столицата и областните центрове, а проблемите с достъпа – по-често извън столицата. Q1 На Вас лично случвало ли Ви се е или не Ви се е случвало да доплащате за здравни услуги през последната година извън потребителската такса, 16% която заплащате? Случвало ми се е Спонтанен отговор 53% Не ми се е случвало 31% Един отговор Не ми се е налагало да използвам здравни услуги през последната година База: 1000 респондента Доплащане за здравни услуги • Над половината от българите (53%) са доплащали за здравни услуги през последната година извън потребителската такса. Ако изключим хората, на които през този период не им се е налагало да използват здравни услуги, делът на доплащалите сред реалните ползватели на системата достига 63%. • Доплащането е значително по-разпространено сред по-възрастните групи, докато при най-младите по-ниският дял до голяма степен е свързан с това, че много по-често не им се е налагало да използват здравни услуги през последната година. • Практиката е по-разпространена в по-големите населени места, където за това споделят около шест от десет души. В малките градове и селата делът остава под средния. Q3/ 1 През последните 12 месеца случвало ли Ви се е или не Ви се е случвало да отложите или да не получите необходима медицинска помощ поради някое от изброените: Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента Случвало ми се е Не ми се е случвало Не ми се налагало да използвам здравни услуги през този период 49% Твърде дълго чакане 35% 16% 43% Липса на свободни часове 41% 16% Липса на направление или друг 36% 48% административен проблем 16% Необходимост да пътувате до друго 33% 51% населено място 16% Липса на специалист в населеното 30% 54% място/ региона 16% 30% Финансови причини 54% 16% Доплащане за здравни услуги • Най-разпространени са организационните затруднения – твърде дългото чакане (49%), липсата на свободни часове (43%) и административните препятствия (36%), които се наблюдават сравнително широко сред различните групи. • Териториалните ограничения са значително по-концентрирани – липсата на специалист и необходимостта от пътуване до друго населено място нарастват рязко в малките градове и селата. • Финансовите причини засягат 30% от населението, но са значително по- изразени сред пенсионерите. Q3/ 1 За какво Ви се е случвало да доплащате? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 527 респондента, доплащали за здравни услуги през последната година За лекарства 60% Дентални услуги 52% За преглед при личен лекар или специалист 48% Изследвания 42% За медицински консумативи 32% За болнично лечение 19% За избор на екип 13% За рехабилитация или санаториум 13% Направих 'дарение' в лечебно заведение 2% Доплащане за здравни услуги • Доплащането не е концентрирано в един конкретен тип здравна услуга, а обхваща различни елементи на системата. Най-често се доплаща за лекарства (60%), дентални услуги (52%) и преглед при личен лекар или специалист (48%), а значителен е и делът на доплащалите за изследвания (42%). • С възрастта нараства доплащането за лекарства, докато доплащането за дентални услуги е по-характерно за по-младите и средните възрастови групи. • В София особено силно се откроява доплащането за дентални услуги (74%), поставени на първо място. Q3/ 2 Кое от изброените е най- близо до Вашето мнение? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента 76% 11% 7% 6% НЗОК трябва да покрива по- НЗОК трябва да запази НЗОК трябва да покрива по- Не знам/ широк пакет медицински услуги, сегашния обхват на ограничен пакет медицински Не мога да преценя дори това да изисква повече медицинските услуги услуги, така че средствата да се публично финансиране концентрират върху пълното покриване на основните услуги • Налице е категорична обществена подкрепа за разширяване на пакета от медицински услуги, покривани от НЗОК – три четвърти от българите (76%) предпочитат по-широк обхват, дори ако това изисква повече публично финансиране. • Подкрепата остава под средната при групата с основно и по-ниско образование, но там се наблюдава значително по-висок дял на хората без формирано мнение. Q3/ 2 Кой от следните подходи според Вас би допринесъл най-много за осигуряването на достатъчно средства за здравната система? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента • Почти половината от българите (48%) смятат, че осигуряването на достатъчно средства за здравната система трябва да се търси преди всичко чрез по-добър контрол и по-ефективно използване на сегашното финансиране. На второ място, но със значително по-нисък дял, е увеличаването на средствата от държавния бюджет (28%). • Подкрепата за решения, които предполагат по-голямо лично финансово участие – по-висока здравноосигурителна вноска или по-голяма роля на доброволното здравно осигуряване – остава ограничена. По-добър контрол и ефективност при сегашното финансиране 48% Повече средства от държавния бюджет 28% Конкуренция между повече здравноосигурителни фондове 8% По-голяма роля на допълнителното доброволно здравно осигуряване 6% По-висока здравноосигурителна вноска 3% Не е необходимо да се осигуряват повече средства за здравната система 1% Не знам/ Не мога да преценя 6% Q3/ 2 Коя от следните възможности е по-важна за Вас лично? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента 44% 41% 9% 6% Сам/а да избирам лекаря и Сам/а да избирам И двете са Не знам/ лечебното заведение, в което да здравноосигурителния фонд, в еднакво важни Не мога да преценя получа медицинска помощ който постъпва задължителната ми здравна вноска Q3/ 2 Ако възможността за избор между различни здравнооси- гурителни фондове означава, че ще можете да получавате медицинска помощ само от лекари и лечебни заведения, с които избраният от Вас фонд има договор, бихте ли подкрепили подобна промяна? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента 25% 24% 23% 20% 8% Категорично да По-скоро да По-скоро не Категорично не Не знам/ Не мога да преценя Избор на • Свободният избор на лекар и лечебно заведение има по-голяма тежест за здравноосигурителни българите от възможността сами да избират здравноосигурителния фонд, в фондове който постъпва задължителната им вноска. 44% поставят на първо място избора на лекар и лечебно заведение, докато едва 9% предпочитат избора на фонд. Същевременно значителен дял – 41% – определят двете възможности като еднакво важни. • Предпочитанието към свободния избор на лекар и лечебно заведение вероятно се обяснява с по-прекия и видим ефект на този избор върху личния досег със здравната система, докато изборът на здравноосигурителен фонд остава по- абстрактна възможност за голяма част от хората. • Когато изборът между различни здравноосигурителни фондове е поставен в контекста на възможно ограничаване на избора на лекар и лечебно заведение, неодобрението надделява над подкрепата – 43% не биха подкрепили подобна промяна, срещу 32%, които биха я подкрепили. • В същото време една четвърт от българите не могат да формират позиция, което вероятно отразява по-слабата запознатост и по-голямата сложност на подобна промяна в организацията на здравното осигуряване. Q3/ 2 Какво бихте очаквали като предимства от възможността за избор на здравноосигурителен фонд? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента По-добро качество на услугите 44% По-широк пакет от услуги 37% По-добър контрол върху средствата 26% По-добро обслужване 17% По-голяма конкуренция 17% По-кратко чакане 9% Не очаквам предимства 9% Не знам/ Не мога да преценя 8% • Очакваните ползи от възможността за избор на здравноосигурителен фонд са насочени най-вече към непосредственото качество (44%) и обхват на медицинската помощ (37%). Съществен дял от хората (26%) очакват и по- добър контрол върху средствата, докато по-доброто обслужване, по-голямата конкуренция и по-краткото чакане се посочват по-рядко. Q3/ 2 Кой според Вас трябва да бъде водещият принцип при бъдеща реформа на здравната система? Въпрос с предварително зададени опции Един отговор База: 1000 респондента Качеството на медицинската помощ 38% Свободният избор на пациента 19% Равният достъп до медицинска помощ 15% Гарантирането на медицинска помощ 9% във всички региони Контролът върху разходите 9% Финансовата устойчивост на системата 9% Не знам/ Не мога да преценя 1% • Качеството на медицинската помощ категорично се откроява като водещ принцип при бъдеща реформа на здравната система – посочено е от 38% от българите. Това показва ясно изразено очакване бъдещите промени в системата да бъдат оценявани преди всичко през подобряването на качеството на медицинската помощ, докато принципите, свързани със свободния избор и равния достъп, както и финансовите и организационните аспекти на системата, остават на по-заден план. Основни изводи • Негативната оценка за здравната система е резултат от натрупване на различни проблеми, а не от един доминиращ дефицит. Финансовата тежест, трудният достъп, недостигът на специалисти и организационните затруднения се наслагват и формират цялостното усещане за незадоволително функциониране на системата. • Налице е ясно очакване за по-широко публично покритие на здравните услуги, но без прехвърляне на допълнителна финансова тежест върху гражданите. Като основен резерв за осигуряване на повече средства хората виждат по-добрия контрол и по-ефективното използване на наличното финансиране, а не увеличаването на личните вноски. • Обществото е по-скоро предпазливо към промени в здравноосигурителния модел, особено ако те ограничават вече утвърденото право на свободен избор на лекар и лечебно заведение. Самият избор между фондове се възприема като по-абстрактен, а потенциалните му ползи се оценяват най- вече през това дали би довел до по-добро качество и по-широк обхват на медицинската помощ. Адрес: ул. "Николай Хайтов" № 2Г, ет. 2, офис 2 1113 София Телефон: +359 886 31 76 73 Имейл адрес: office@rctrend.bg Сайт: www.rctrend.bg

Други данни

В регистъра от
30.09.2026
Последно в регистъра
25.10.2026

Документи

История на промените 1

  1. 25 октомври 2026 г.Променен записПреди промяната: Изследването на "Тренд" Вид: друго Номер: 1303