Помилване с Указ № 1 от 16.01.2018

Осъдената е 60-годишна, пенсионер по болест, със средно-техническо образование. Наложено й е едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода и 8 години лишаване от право да заема длъжност касиер и счетоводител и за право да упражнява отчетническа дейност. Престъпленията са извършени в различен времеви интервал, като първото от тях е в периода юли 1997 г. – юни 1998 г. и е квалифицирано по чл.203 от НК – длъжностно присвояване в особено големи размери. Следващото престъпление е извършено в условията на продължавано престъпление от август 2011 г. до май 2012 г. и засяга правото на собственост като с четири деяния е осъществен състава на чл.209, ал.1 от НК – с цел да набави за себе си имотна облага причинява вреда в размер на 965 лв. Третото престъпление е квалифицирано по чл.212, ал.1 от НК като документна измама, като в периода 16.11.2011 г. – 10.01.2012 г. чрез използването на неистински документи е получила парична сума в размер на 373 лв. Следват мотивите на Комисията по помилването. Извършените от молителката престъпни деяния са тежки и демонстрират незачитане на морални и ценностни граници. Като цяло престъпната дейност е насочена към злоупотреба със служебното положение. Молителката има не само криминални прояви в миналото, но и цялостен затвърден криминален начин на живот и поведение. Поради влошеното й здравословно състояние, категорично на този етап не може да се изпълни плана на присъдата и да се постигнат целите на наказанието, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, доколкото възможността на молителката да извърши ново престъпление е сведена до абсолютен минимум. Още към момента на извършване на престъплението, за което е осъдена да търпи наказание лишаване от свобода, молителката е страдала от злокачественото заболяване. Към днешна дата обаче здравословното й състояние търпи значително влошаване, като в Комисията по помилване за първи път от началото на мандата е получена молба за помилване от Медицинска комисия по чл.138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В становището й е отбелязано, че осъдената е в краен етап от болестта и не може да пребивава в затвора и поради това е необходимо постоянно и многократно да се удължава прекъсването на изпълнението на наказанието от прокуратурата. Теоретично това удължаване се прави до оздравяване на лицето и възникване на възможност то да се върне в затвора за изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, но на практика в конкретния случай това е неприложимо, поради необратимия характер на заболяванията. В заключение - помилването има безусловен, индивидуален и облекчаващ наказателната репресия, в изключителни случаи, ефект. В конкретния случай наказанието и репресията са придобили самоцелен характер и с оглед на същността на института на помилването, и с цел спазване баланса на основните права на гражданите, заложени в Конституцията, за справедливост, хуманност, състрадание и милосърдие, осъдената е помилвана с Указ №1/16.01.2018 г. с остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 2 г. и 11 м.