Помилване с Указ № 1 от 09.01.2019

Молителят е 41-годишен български гражданин със средно образование, осъден през 2002 г. по чл. 354а,ал. 3, т. 1 от НК на 3 год. лишаване от свобода за това, че в съучастие с друго лице е държал в притежание високорисково наркотично вещество. Изтърпяването на наказанието е отложено по реда на чл. 66 НК. През 2004 г., в изпитателния срок е извършил аналогично деяние, за което през 2006 г. е образувано наказателно производство, което е приключило с присъда през 2015 г. и на молителя е наложено наказание 6 м. лишаване от свобода. Постановено е и изтърпяване на наказанието от три години за деянието, осъществено през 2001 г. Не е започнало фактическото изтърпяване на наказанието, тъй като молителят през 2008 г. емигрира в Англия за да се откъсне от средата и лошите навици и да започне нов живот. Там работи и сключва брак, от който през 2014 г. е родено дете, което е диагностицирано с тежко изоставане в умственото развитие и признаци на аутизъм. Българският съд е поискал от съда в Англия, на територията, на който е местожителството на осъдения да предаде осъдения на българските власти за изтърпяване на определените му наказания. Първата инстанция е уважила искането, но по - горе стоящият съд е отменил решението и е постановил отказ от екстрадиция. Основанието съдът да откаже екстрадиция е изцяло състоянието на детето, установено от идентичните мнения на двата експертни екипа – посоченият от прокуратурата като представител на искащата предаването страна и посоченият от молителя. И двата изтъкват, че отсъствието на бащата би довело до отказ от страна на детето да извършва основни за живота дейности, което може да доведе неговата смърт. Отсъствието на бащата би повлияло и на психическото състояние на майката, което ще рефлектира отново върху детето. Решението на съда е обусловено и от това, че разноските за нуждите на детето и особено за специфичните методи на лечение са непосилни за самотен родител. На основата на събраните факти и вземайки предвид относимата практика на ЕСПЧ, според която при дела за екстрадиция съдът трябва да изследва внимателно начина, по който това би се отразило на семейния живот, английският съд е приел, че в конкретния случай неблагоприятните последици за детето имат изключителен характер. Обществения интерес от наказателна репресия под формата на екстрадиция и лишаване от свобода на бащата в случая е надмогнат от изключителните неблагоприятни последици за здравето и живота на болното дете. Освен изцяло възприетите доводи на английския съд за изключителни семейни обстоятелства, подкрепени с писмени доказателства, допълнителни съображения за помилването са и обстоятелствата, че деянията са извършени преди повече от 15 години, като са били необходими 11 години на българския съд за произнасяне по казуса и се иска изтърпяване на наказание, наложено преди 13 години, както и продължителния период на пребиваване в чужда държава при спазване на законосъобразно поведение и работа. Осъденият е помилвана изцяло с двете наказания лишаване от свобода с Указ № 1/09.01.2019 г.