Помилване с Указ № 116 от 04.11.2016

Молител е 28-годишен мъж, осъден в чужбина на 15 години лишаване от свобода за опит да пренесе през границата между две чужди държави на международно летище наркотично вещество. След трансфера му у нас българският съд квалифицирал извършеното като контрабанда на наркотици по чл. 242 от НК и след приспадане на отработените от осъдения работни дни му определил наказание от 13 години и 4 месеца, от които молителят фактически изтърпял 6 години и 10 месеца към момента на разглеждане на молбата. Рискът от рецидив е изключително нисък, молителят е със силна мотивация за законосъобразно поведение, приема отговорността за извършеното, а нагласите и взаимоотношенията му не са свързани с криминално поведение. Той работи и е създал семейство, в което съпругата му също работи и му оказва подкрепа за водене на законосъобразен начин на живот. Прекъснал е изцяло всякакви връзки със средата, в която престъплението е извършено, като няма данни то да е част от организирана или групова престъпна дейност. Извършено е под влияние на ситуационни фактори, които са отстранени, спряло е на стадия на опита и от него не са настъпили вреди. Чуждестранната присъда обвързва българската държава относно фактите на извършеното, а сред тях липсват данни да е нарушена българска граница. Въпреки това молителят е осъден по чл. 242, ал. 2 от НК, който се прилага при нарушаване на българската граница, а не по близо два пъти по-леко наказуемия чл. 354в от НК. Ако бе приложен този текст, молителят щеше вече да е изтърпял наказанието си. Липсва възможност допуснатото отклонение да бъде отстранено по друг начин, освен чрез помилване, което в случая не е ревизия на присъдата, произнесена от чуждестранен съд, а съобразяване с нея. Липсват правни и житейски основания такъв гражданин да продължава да търпи репресия, тъй като тя вече няма корекционно въздействие върху него. Комисията е предложила помилване с целия остатък от наказанието. С Указ № 116/04.11.2016 г. молителят е помилван с 3 години от остатъка от наказанието.