Помилване с Указ № 129 от 03.09.2014

Молителят е на 38-39 години, със средно-специално образование, в миналото неосъждан. Осъден е за съучастие в грабеж, придружен с убийство, извършен през юли 1999 г. в Бургас, при който от обменно бюро са отнети близо 22750 лв и са убити двама служители. По това време молителят бил на 22 години. Привлечен е към престъплението от своя съучастник, които искал да убие един от пострадалите, воден от ревност (този пострадал имал интимна връзка с бившата приятелка на съучастника и последният вярвал, че тя ще се върне при него, ако пострадалият бъде убит). След като молителят първоначално отказал да участва в престъплението, въпреки обещанието да получи част от парите, съучастникът го заплашил, че ще го убие, тъй като молителят знаел за престъпния замисъл. И двамата са осъдени на доживотен затвор без замяна. Изтърпеният продължителен период от наказанието (над 17 години) очертава убедителни данни за настъпили положителни промени в личността на осъдения. От датата на първата молба за помилване от 2011 г. рискът от рецидив е устойчиво изключително нисък и спадащ (в момента на помилването 15 точки), като нивата му са обусловени от непроменливи фактори и рязко отличават този осъден от типичните осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Характеристичните данни и анализът на поведението на осъдения в затвора след осъждането показват активни усилия на самия осъден за разграничаване от извършеното, изграждане на положителни житейски стратегии за справяне с проблемите и ресоциализация въпреки тежестта на репресията. От изключителна важност за Комисията са доказателствата за полагане на лични усилия за лично изплащане на гражданския иск, което е прецедент в групата на осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Радикалната личностова промяна е потвърдена от заключението на проведена независима тройна психологична експертиза по методи за оценка на личността и на рецидивния риск, различни от прилаганите в затворите. Устойчивостта на показателите е проверена от Комисията, която активно наблюдава случая в продължение на година след гласуване на решението молителят да бъде предложен за помилване. Доколкото най-тежкото наказание е предвидено за лица, за които липсва разумна прогноза за поправяне в рамките на оставащата продължителност на живота им, всякакви данни за развиващ се корекционен процес съставляват изключително обстоятелство. В случая е налице устойчиво положително развитие на личността, настъпило след осъждането, и опровергаващо предположението за непоправимост. Те са многобройни и убедително очертават напреднало поправяне. Това прави ненужно и обществено неоправдано осъденият да продължава да изтърпява наказанието доживотен затвор без замяна. В момента неговият профил не съответства по степен на обществена опасност, рецидивен риск и риск от вреди на профила на извършители на престъпления със същата и по-тежка квалификация, които българските съдилища наказват с най-тежкото наказание. С оглед тези тенденции конституционният принцип за равенство на гражданите пред закона изисква ангажиране на всички правни инструменти, вкл. помилването, за гарантиране, че най-тежката репресия в държавата няма да бъде търпяна несправедливо от едни граждани в сравнение с други. С Указ № 129/03.09.2014 г. наказанието доживотен затвор без замяна на молителя е заменено с доживотен затвор.