Помилване с Указ № 166 от 01.10.2015

Молителят е 44-годишен мъж със средно специално образование, който изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 8 месеца за извършени две престъпления. През ранните часове на 30.12.1999 г. извършил грабеж на 150 лева чрез издърпване на дамската чанта на едната от случайно срещнати на улицата три жени. Заловен е веднага и отнетото е върнато изцяло. Второто престъпление се изразява в държане през лятото на 2006 г. на ловна пушка във вилна сграда без надлежно разрешение. Наказанието е окончателно определено на 10.02.2014 г. след 9-годишен наказателен процес и се изтърпява от 14.08.2015 г., след като молителят е екстрадиран от Германия. В анализа си Комисията установила, че през 16-те години между извършване на престъплението и изпълнението на наказанието са настъпили съществени промени в личността и начина на живот на молителя. През 2006 г. същият се устроил в Германия, където регистрирал успешна фирма за строителни и ремонтни дейности и създал семейство, в което се грижи за жена си и двете й деца. Не са налице никакви противозаконни прояви. Комисията отчита, че престъплението е нетипично лек случай на грабеж и от него не са налице вреди. Отнетото е възстановено изцяло на пострадалата веднага след извършването на престъплението, като не са й причинени никакви физически наранявания. За извършване на посегателството съществено значение има специфичната реакция на извършителя към алкохолно опиване, но след това престъпление до настоящия момент този проблем е преодолян. Според затвора, който дава отлична характеристика и благоприятна прогноза за ресоциализацията на молителя, той е добронамерен, с добра личностова зрялост и поведенческа стабилност, отговорен и съвестен при изпълнение на трудовите си задължения по време на изтърпяване на наказанието, като не е допускал никакви нарушения на вътрешния ред. Рискът от рецидив е преодолян, като осъденият приема изцяло отговорността и се разкайва за стореното. Налице е силна подкрепа от страна на неговите родители и съпруга. Според Комисията по-нататъшното изтърпяване на наказанието е нецелесъобразно. Поправянето на дееца е приключило. Видно от продължителния период след извършване на престъплението, молителят отдавна води устойчив законосъобразен начин на живот. Изтърпяването на наказанието не допринася за ресоциализацията му, тъй като тя вече е осъществена, като причинява ненужни страдания на близките на осъдения и застрашава стабилността на ръководеното от него предприятие, което е работодател на трети лица. На този етап не са налице приложими редовни институти за облекчаване на репресията. С Указ № 166/01.10.2015 г. на Вицепрезидента молителят е помилван с остатъка от наказанието.