Помилване с Указ № 176 от 30.10.2015

Молителят е 33-годишен мъж, осъден на 7 години лишаване от свобода за пътнотранспортно произшествие, при което загинали негови особено близки приятели. Въпреки тежкия резултат, самото изпълнително деяние не се отличава с типичната за този вид престъпления опасност. Комисията установила завършило поправяне. Емоционалната реакция на молителя, комуто деянието причинило не само телесна повреда, но и психично болестно страдание, е свързана с дълбоки и интензивни процеси на преосмисляне на станалото и на личната отговорност за него. Молителят се разкайва по необичайно остър и болезнен начин и е изградил задръжки пред извършване на подобно деяние в бъдеще, поради което наказанието няма с какво повече да допринесе за нравственото му преобразяване. Поведението на молителя по време на домашните отпуски потвърждава изводите за поправяне. Комисията отчела още житейската трагедия от настъпилата неотдавна смърт на брата на молителя, която поставя допълнителни изпитания пред молителя и родителите му и усилва житейската тежест на наказанието. Липсват подходящи редовни институти на наказателното право за облекчаване на репресията при явно прекомерен остатък. Обществото няма потребност да държи в изолация гражданин, който не е опасен за него и има ресурсите и мотивацията да продължи живота си по полезен за обществото начин. Семействата на пострадалите лица не са подали граждански иск срещу молителя. С Указ № 176/30.10.2015 г. на Вицепрезидента молителят е помилван с остатъка от наказанието (около 3 години 7 месеца).