Помилване с Указ № 90 от 02.09.2016

Молителят е 38-годишен гражданин, осъден за съучастие в кражба на 7 години лишаване от свобода, от които фактически изтърпял 9 месеца към датата на разглеждане на молбата. Извършеното е изолирана проява в живота му без обичайната за тези престъпления опасност. Той няма участие в усвояване на облагата от престъплението, макар пред съда да изразил желание да възстанови имуществените вреди от него. Мотивационният механизъм е протекъл изцяло под въздействие на външни фактори, а участието в престъплението е явно по-незначително от това на съучастниците, въпреки че всички съучастници са наказани с еднакво по вид и размер наказание. При определяне на наказанието на молителя съдът игнорирал различията в приноса на съучастниците в нарушение на чл. 21, ал. 1 от НК, приел квалифициращи признаци още и за отегчаващи обстоятелства и отчел в тежест на молителя негово предходно осъждане въпреки настъпилата за него реабилитация. Признак за невисоката опасност на молителя е ниският рецидивен риск, липсата на дисциплинарни нарушения, множеството ресурси за вграждане в обществото, които той активно използва. Целите на наказанието са в значителна степен постигнати, като съответстват на крайните, а не началните етапи на наказанието. Остатъкът от него е прекомерен и изтърпяването му не може да постигне никоя от целите на наказанието, докато не бъде възстановена неговата пропорционалност спрямо извършеното. Липсва необходимост молителят да изтърпява ефективно лишаване от свобода, но няма възможност за приложение на редовен институт за облекчаване на репресията. Комисията предложила наказанието да бъде намалено с 5 години от остатъка. С Указ № 90/02.09.2016 г. осъденият е помилван с 4 години от остатъка от наказанието.