Помилване с Указ № 90 от 26.06.2018

Молителят е на 42-годишна възраст, със средно-специално образование, по професия икономист. Наложено му е наказание доживотен затвор без право на замяна по чл. 199, ал. 2 от НК. Подадени са три молби за помилване, първата лично от осъдения, а следващите - от адвокат. Мотиви Извършен е анализ на получената писмена и устна информация за продължителен период от време. Събрани са множество допълнителни данни за молителя, от които се прави категоричен извод за протичащ положителен, устойчив и бързо прогресиращ корекционен процес. Изводи за това са направени и след събеседвания с психолог и социален работник в затвора, които са отчели положителната промяна на молителя както от субективна страна, така и от обективна страна, т.е той не просто е декларира желание за промяна, но и поведенчески e полага непрекъснати усилия, за да я постигне. Рискът от рецидив е изключително нисък, намален близо наполовина само за 9 години (от 31 на 16 т.). Осъденият напълно е приел вината за извършеното, и е осъзнал вредите, а действията му през последните години са изцяло насочени към изплащането на присъдените граждански искове и поправяне на вредите. Наличието на 34 награди в затвора е показател за реални и съществени поправителни постижения. В затвора той е участва в множество общозатворнически мероприятия в областта на културните дейности, води различни курсове и социално-възпитателни начинания, с които допринася за поправителната работа с други осъдени, като тази инициативност го определя като позитивен лидер в общността. Молителят е изградил трудови навици и изцяло е съхранил отношенията си със своите близки. Независимо, че не са налице механизми за намаляване размера на изтърпяваното наказание, осъденият е полагал системно доброволен труд – грижил се е за болните в медицинския център към затвора и отзивите за работата му са положителни. Тези факти доказват прогресиращо, необратимо и по същество завършило поправяне. Благодарение на личните корекционни усилия на молителя той е постигнал трайна личностна и поведенческа промяна, която прави продължаващото изтърпяване на най-тежкото наказание спрямо него прекомерно и нецелесъобразно в нарушение на принципа за пропорционалност по чл.35 от НК. Наложеното наказание вече не е адекватно на обществената опасност на осъдения, която е преодоляна и следва да му се даде възможност да опровергае преценката за непоправимост на личността и необходимостта от изолация до края на живота, както и да се поощрят усилията му да запази линията на поведение, която е следвал през последните 18 години. В конкретния случай, помилването е единственият способ за облекчаване на най-тежкото наказание. То следва да бъде заменено с такова по вид, което да съответства на дефицитите на осъдения и потребностите му от поправяне. Подобен акт не представлява прошка за извършеното, а признание за осъществената от осъдения положителна промяна след осъждането, който ще има поощрително въздействие и върху другите осъдени на тежки наказания. Макар фактическото положение на молителя да не се променя, дава му се шанс след изпълнение на изискванията на закона, на по-късен етап по съдебен ред, окончателно да бъде решен въпроса за наказанието му. Молителят е помилван чрез замяна на наказанието от „доживотен затвор без право на замяна“ с лишаване от свобода за срок от 30 години с Указ № 90/26.06.2018г.