Неуважено предложение за помилване № 32 (2012)

По три случая молителите са осъдени на доживотен затвор за престъпления, извършени преди въвеждане на това наказание в правната ни система през юли 1996 г. Комисията установила, че то им е наложено в нарушение на чл.2, ал. 2 от НК и чл. 7 от ЕКПЧ (забраняващи осъждане по по-неблагоприятен наказателен закон). Действащият към момента на престъплението закон е предвиждал за извършените от тях престъпления алтернативно смъртно наказание или лишаване от свобода до 20 години. Във всички тези случаи съдът се е произнасял след въвеждане на доживотния затвор като трето въможно наказание за стореното (юли 1996 г.). Той не е установил специалните предпоставки на смъртното наказание, поради което е следвало да наложи неговата по-лека алтернатива. По стария закон това е срочното лишаване от свобода, а по новия закон – доживотен затвор. Сравнението показва, че по-лекото от двете е срочното наказание, но молителите са били осъден на по-тежкото. Нарушението представлява съществено нарушение на материалния наказателен закон и накърняване на права на човека по чл. 7 от ЕКПЧ, което създава нетърпимо правно положение. На молителите е наложено наказание, което не е било предвидено при извършване на престъпленията им и което е по-тежко от приложимото. Според Комисията това обстоятелство е достатъчно самостоятелно основание за помилване, което е най-краткият път към преодоляване на нарушението. Комисията е приела подход, при който помилването се изразява в замяна на наказанието доживотен затвор с най-тежкото приложимо срочно наказание по приложимия по-благоприятен закон – при извършено само едно престъпление то е 20 години лишаване от свобода, а при съвкупност от престъпления – по-дълго наказание поради възможно увеличение по чл. 24 от НК. В един случай молителят фактически е изтърпял по-дълъг срок от максималната продължителност на приложимото по по-благоприятни закон най-тежко наказание. Според Комисията продължаването на репресията след изтичане на тези срокове представлява ново самостоятелно нарушение на ЕКПЧ – на нейния чл.3. В един случай наказанието е наложено на молителя без да бъдат спазени специалните изисквания на НК за неговата индивидуализация, като е приложен подход на количествена преценка на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, обявен от последвалата съдебна практика на ВКС за незаконосъобразен. Независимо от описаните дотук основания Комисията установила и данни за поправяне на молителите. - Молителят е 49-годишен гражданин с основно образование, осъден на доживотен затвор за извършени две убийства, в периода между които се укривал. При предлагането си за помилване изтърпял фактически близо 24 години и половина. По случая има особено мнение на съдията-докладчик във въззивния съд, обосноваващо подробно неприложимостта на доживотния затвор. Рискът от рецидив е изключително нисък при обилни данни от затвора за настъпило поправяне и разкаяние и коренна преобразеност на личността и поведението на осъдения. Комисията провежда собствен задълбочен анализ на развитието на осъдения през целия период на изтърпяване на наказанието, свързан с особености на житейската му история и тази на престъпенията, като работи с множество експертизи. На 18.12.2015 г. тя предложила молителят да бъде помилван със замяна на наказнието на 30 години лишаване от свобода – максималната продължителност на наказанието, което е можело да му бъде наложено по приложимия по-благоприятен закон. - Молителят е 46-годишен сирийски гражданин с начално образование, осъден на доживотен затвор за съвкупност от кражба и хулиганско убийство. При предлагането си за помилване изтърпял фактически 22 години и 2 месеца от наказанието. Рискът от рецидив е среден към нисък. Затворът отчита положителни промени в мисленето и поведението, свързани с прояви на трудолюбие, изпълнителност, инициативност, коректност в отношенията и пълно затихване на допусканите в началото на наказанието нарушения и конфликтност. Молителят е многократно награждаван. Прогнозата на затвора е благоприятна. На 18.12.2015 г. Комисията предложила молителят да бъде помилван изцяло, тъй като той е изтърпял фактически по-дълъг период от продължителността на най-тежкото възможно наказание съгласно приложимия по-благоприятен закон – 20 години и 8 месеца лишаване от свобода при приложение на чл. 24 от НК. Освен това Комисията се позовала и на корекционните постижения на молителя. Тя подробно е изследвала и възможните сценарии за молителя при евентуално освобождаване предвид статута му на незаконно пребиваващ в страната гражданин на Сирия във време на забрана експулсиране към тази държава поради война, въпреки че тези въпроси формално са извън приложното поле на помилването. - Молителят е 41-годишен гражданин с основно образование, работил като животновъд. Осъден на доживотен затвор за съвкупност от продължавана кражба и съучастие в грабеж, придружен с убийство. Тогава бил 20-годишен и пред съда направил подробни самопризнания и проявил разкаяние. Към момента на предлагането си за помилване изтърпял близо 19 години и 9 месеца от наказанието. Затворът съобщава за нисък и спадащ риск от рецидив без дефицити в никоя зона, примерно поведение и благоприятна прогноза за ресоциализация. Молителят има положително корекционно влияние върху останалите затворници, за чиято мотивация за поправяне дава личен пример естествено и непринудено. Старае се да бъде полезен, активно търси да се включва в различни дейности и да поема отговорности, проявява се като добър организатор и събеседник, с гъвкав ум, адекватна мисъл и оптимистични нагласи. Актуалната оценка за неговата личност и поведение съответства на профила на осъден на среднодълго наказание лишаване от свобода в последните етапи от успешно изтърпяване. Според Комисията помилването на такъв осъден би имало значение не само на признание за неговите корекционни успехи въпреки тежестта на наказанието, но и на насърчаване на поправянето на останалите лишени от свобода, за които той е позитивен лидер. Предвид извършването на грабежа в съвкупност с по-леко престъпление (кражба), за което е определено наказание от 4 години лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК общото най-тежко наказание по по-благоприятния закон е могло да бъде увеличено до 24 години. Съдът в никой момент не е обсъждал приложението на смъртното наказание. Предложен за помилване със замяна на доживотен затвор на 24 години лишаване от свобода на 10.03.2016 г.