Неуважено предложение за помилване № 35 (2012)

Молителят е 30-годишен гражданин със средно образование, изтърпяващ доживотен затвор за убийството на бившата си приятелка. Тогава бил 22-годишен. Престъплението е инцидентна проява в живота му, провокирана от противоречивото поведение на пострадалата в края на връзката им. Към датата на предлагането си за помилване е изтърпял 8 години и 4 месеца от наказанието. Наказанието е определено в нарушение на чл. 38а от НК, който допуска доживотен затвор да бъде наложен за изключително тежко престъпление, но съдът не е направил такъв извод и дори изрично е намерил дееца за личност с ,,ниска обществена опасност“. По делото има заключение на вещо лице за извършване на престъплението в състояние на афект, което съдът не е отчел. Не е отчетено и смекчаващото значение на заболяванията на дееца. В хода на изтърпяване на наказанието е установен бързо протичащ и устойчив корекционен процес, типичен за осъдени на срочни наказания със средна към ниска продължителност. Рецидивният риск е нисък и спадащ от самото начало, молителят никога не е допускал нарушения, награждаван е многократно, полага доброволен труд въпреки заболяването си (което е пречката да бъде устроен на работа), активно се включва в корекционните програми и др. Налице са признаци за напреднало поправяне, характерно за последните етапи от изтърпяване на наказанието. Комисията е преценила изтърпяваната репресия като прекомерна и нецелесъобразна. Молителят явно се влияе положително от наказателноправното третиране, за което трябва да бъде поощрен, а тежестта на репресията да се приведе в съответствие с личността му. Налице е необичаен случай на очевидно отклонение от принципа за пропорционалност на наказанието по чл. 35, ал. 3 от НК, който освен това е и право на човека съгласно ЕКПЧ. Изтърпяваното наказание създава и сериозни пречки пред адекватното лечение на молителя, който не може да ползва редица облекчения и възможности за лечение и рехабилитация за продължителен период от време, през който състоянието му се влошава. Помилването като индивидуален акт на хуманност следва да бъде приложено, за да бъдат преодолени множеството негативни последици върху конкретния осъден, причинени с влизането в сила на съдебен акт, който не отговаря на изискванията на действащото наказателно законодателство и актовете по правата на човека. С него е създадена житейска несправедливост и е допуснато нетърпимо правно положение. Не е оправдано молителят да чака изтичането на 20 години от началото на наказанието, за да ползва евентуално облекчението на замяната по чл. 38а, ал. 3 от НК, тъй като в този период репресията за него е прекомерна и увреждаща и негодна да постигне положителните цели на наказателната политика на държавата, а липсва редовен правен способ за облекчаването ѝ. На 26.10.2016 г. Комисията е предложила молителят да бъде помилван на срочно лишаване от свобода.