Неуважено предложение за помилване № 36 (2012)

Молителят е 41-годишен гражданин със средно икономическо образование, изтърпяващ доживотен затвор без замяна за съучастието си в грабеж на пари от обменно бюро, придружено с убийството на двама служители. Основен мотив за престъплението, което е единствено в живота на молителя, е ревност. Комисията разглеждала случая два пъти. Доживотният затвор без замяна като най-тежкото наказание съгласно чл. 38 от НК се налага само на извършители на изключително тежки престъпления, за които е налице съдебен извод, че няма да се поправят в остатъка от живота си (ТР 2/2015 г. на ОСНК на ВКС). По отношение на молителя обаче протича устойчив и бързо прогресиращ корекционен процес. Рискът от рецидив е изключително нисък, намален близо наполовина само за 8 години. Преодоляни са дефицитите, свързани с престъпната мотивация. Осъденият напълно приема вината за извършеното, разпознава вредите и се разграничава от стореното, а действията му са изцяло насочени към изплащането на гражданските искове и поправяне на вредите. Той никога не е допускал нарушения на реда. Многобройните награди показват реални и съществени поправителни постижения. В затвора взема участие в множество общозатворнически културни мероприятия, води курсове и социално-възпитателни начинания, с което участва в и допринася за поправителната работа с други осъдени. Тази инициативност го определя като позитивен лидер в общността. Молителят има изградени трудови навици, а отношенията със семейството и близките са изцяло съхранени. Осъденият полага доброволен труд - грижи се за болните в медицинския център към затвора при изключително похвални отзиви за работата му, чието естество предполага социални умения, вкл. емпатия и съпричастност. Затворът подчертава положителната прогноза за ресоциализация. Профилът на осъдения съответства по степен на обществена опасност, рецидивен риск и риск от вреди на профила на осъдени на средносрочно наказание, намиращи се в заключителния етап на наказанието. Корекционният процес е практически завършил. Осъденият рязко се отличава по всички изброени показатели от извършители, които българските съдилища наказват с най-тежкото наказание. Съдебната практика очертава ясна тенденция лица, извършители на престъпления, сходни на извършеното от молителя, да бъдат наказвани със срочно лишаване от свобода, дори при многобройни предишни осъждания и наличие на отегчаващи обстоятелства. С оглед тези тенденции конституционният принцип за равенство на гражданите пред закона изисква ангажиране на всички правни инструменти, вкл. помилването, за гарантиране, че най-тежката репресия в държавата няма да бъде търпяна несправедливо от едни граждани в сравнение с други. Благодарение на личните корекционни усилия на молителя той е постигнал необратима личностова и поведенческа промяна, която прави продължаващото изпълняване на най-тежкото възможно наказание спрямо него прекомерно и нецелесъобразно в нарушение на принципа за пропорционалност по чл. 35 от НК. Наложеното наказание не е адекватно на обществената опасност на осъдения, която е преодоляна. То е предвидено като реакция към непоправими лица, а молителят е дал и дава многобройни доказателства за убедително и напреднало поправяне. С оглед това не е обществено оправдано той да продължава да търпи доживотен затвор без замяна. Помилването е единственият способ за облекчаване на най-тежкото наказание и несъмнено случаят попада в приложното му поле. Наказанието следва да бъде заменено с по-леко по вид. Подобен акт не представлява прошка за извършеното, а признание за осъществената от осъдения промяна след осъждането, който ще има поощрително въздействие и върху други осъдени на тежки наказания. Той ще покаже и устойчиво приложение на еднакъв стандарт на помилване към осъдените на най-тежките наказания български граждани предвид предходните два случая на помилване на изтърпяващи доживотен затвор без замяна. Един от тях е съучастникът на молителя, помилван с Указ № 30/16.02.2015 г. на доживотен затвор, чиито корекционни постижения не нахвърлят тези на молителя. Молителят е предложен за помилване чрез замяна на наказанието доживотен затвор без замяна на доживотен затвор на заседание на Комисията на 3.11.2016 г. В последните два случая Вицепрезидентът е отказал помилване с мотив, то би противоречало на убеждението ѝ за съдържанието на конституционните принципи за ценността и достойнството на човешкия живот.