Справка за предложенията и указите за помилване, 2012–2017 г.

Регистри на помилваниятаАдминистрация на президента

Регистър

Обхват
януари 2012 – януари 2017 г.

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Вписвания в регистъра

Текст на регистъра

СПРАВКА ЗА НАПРАВЕНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ИЗДАДЕНИТЕ УКАЗИ ЗА ПОМИЛВАНЕ януари 2012 г. – януари 2017 г. I. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ, КОИТО СА БИЛИ УВАЖЕНИ 1. Осъденият е български гражданин на 38 години, изтърпяващ 2 години лишаване от свобода за извършена кражба на вещи, които върнал на собственика. Боледува от множество тежки заболявания. След привеждане на присъдата в изпълнение здравословното му състояние рязко се е влошило. Изтърпяването на наказанието е прекъснато за срок от три месеца след четвъртия месец. Оттогава прекъсването е удължавано два пъти за по три месеца. Според лекарското заключение, подкрепено от подробна медицинска документация, състоянието е необратимо и несъвместимо с ефективно изтърпяване на наказанието, тъй като пребиваването в затвора е опасно за живота на осъдения. При проверките през време на прекъсванията е установено, че лицето се намира на посочения домашен адрес в неподвижно състояние и без възможност да се обслужва, под грижите на своя баща. Срещу осъдения няма заведени граждански искове. Състоянието, в което той се намира, не би му позволило да извърши ново престъпление. Предложението е направено на 26.04.2012 г. Осъденият е помилван с Указ № 30 от 27.04.2012 г. 2. Осъденият е български гражданин на 43 години, осъден на 12 години лишаване от свобода за убийството на майката на третото си дете. Престъплението е инцидентно, извършено ситуативно на афектна основа. Корекционният процес е протекъл бързо. Риск от рецидив практически не съществува. Осъденият е трайно поправена личност, която не представлява опасност за обществото. В затвора придобива и допълнителна квалификация, както и стаж по нея, което улеснява ресоциализацията му. Запазени са отношенията с пострадалите, включително с детето му и с родителите на жертвата. Всички данни категорично описват осъдения като загрижен и отговорен родител, който е необходим на детето си. Този гражданин има ресурса да оцени и проявата на милост. Наказателната репресия спрямо него под формата на лишаване от свобода с оставащата продължителност от над 3 години е обезсмислена от факта на поправянето и негодна да постига законоустановените цели. Налице е прекомерност, която в размера на остатъка от наказанието е изключителна. Прилагането й в цялост засяга неблагоприятно и третото дете на осъдения в период на личностовото му съзряване. Предложението за помилване с една година е направено на 17.01.2013 г. Осъденият е помилван частично с една година от остатъка от наказанието (около 3 г.) с Указ № 4 от 18.01.2013 г. 3. Осъденият е български гражданин на 58 години, осъден на смърт за съвкупност от убийство, средна телесна повреда и изнасилване през 1990 г. През 1999 г. наказанието е заменено на доживотен затвор без право на замяна с Указ №4/99 на Вицепрезидента. В момента осъденият моли за помилване на доживотен затвор, като се мотивира с разкаяние, добро поведение и нехуманността на наказанието. Фактически осъденият е престоял в затвора 22 години, от които 18 в изолация при специален режим. След шестмесечно проучване на случая Комисията е установила, че са настъпили устойчиви положителни промени в личността на осъдения. Обстоятелството се установява еднозначно от анализа на документите по случая, становищата на експертните екипи, работили с осъдения през годините, и се потвърждава от проведената специална психологична експертиза и оценка на рецидивния риск по различни методики. Този осъден рязко се различава от останалите осъдени на доживотен затвор с и без замяна и на дългосрочно лишаване от свобода. Криминалните нагласи са преформулирани в нагласа и поведение, насочени към подкрепа и съпричастност на останалите лишени от свобода и преосмисляне на извършеното, чиято законосъобразност и обществена полезност е несъмнена. Профилът на този осъден разкрива успешност на корекционния процес, каквато се достига изключително рядко дори при осъдени за подобни престъпления на много по-кратки срокове лишаване от свобода, отколкото осъденият фактически е изтърпял. Случаят вече е извън приложението на чл. 38, ал. 1 от НК. Замяната на наказанието на доживотен затвор в този случай би подкрепило постигането на целите на наказанието и не представлява оттегляне или смекчаване на укора за извършеното. Това е признание за усилията на дееца да се разграничи от криминалното си минало. То би имало значение на послание и към другите осъдени на най-тежкото наказание, че със собствени усилия могат да облекчат положението си, тъй като тези усилия ще бъдат оценени от обществото, което продължава да ги смята за свои членове От замяната с доживотен затвор за обществото не възниква риск от рецидив. Предложението за замяна е направено окончателно на 20.12.2012 г. след разширено заседание на Комисията с участието на външни експерти и Вицепрезидента. Наказанието е заменено на доживотен затвор с Указ № 12 от 21.01.2013 г. 4. Осъденият е чужд гражданин на 42 години, по професия строител, който изтърпява последователно 6 месеца лишаване от свобода за незаконно влизане и 8 месеца лишаване от свобода за последвал опит за незаконно излизане от страната. При подробното проучване на случая със съдействието и на Държавната агенция за бежанците Комисията е установила, че молителят напуска родината си по време на война и се установява в друга държава, в която избухва хуманитарна криза. При завръщането си в родината е подложен на гонения. Съпругата и децата на брат му са убити. По време на престоя си у нас през март 2012 г. научава, че и съпругата му е убита. Петте му деца се укриват при приятелско семейство, а брат му – в чужбина. България е първата страна по смисъла на Конвенцията за бежанците, в която молителят може да поиска закрила. Той е влязъл в България през Турция и е поискал статут на бежанец в установения от практиката за разумен седмичен срок. По преписката е приложен и отговор на ДАНС, че осъденият не е опасен за националната сигурност и агенцията не възразява да му бъде предоставен статут на бежанец. Наказателната процедура срещу молителя за незаконното влизане в страната се е развила бързо, часове след задържането му от граничните власти. Обстоятелството, че е влязъл в страната, за да търси закрила, е останало неизвестно на съда. Комисията не е обсъждала причините за това, но обстоятелството е пречка молителят да бъде наказан за първото си деяние на основание чл. 279, ал. 5 от НК и променя правната и фактическата характеристика на второто му деяние. Молителят е изтърпял ефективно почти целия срок на първото си наказание към датата на разглеждане на молбата. Справката от затвора потвърждава, че молителят не е опасен. Рискът от рецидив е нисък и изцяло обусловен от особените обстоятелства, при които лицето пребивава в страната. При престоя си в затвора осъденият е подал нова молба за получаване на бежански статут, която осигурява неговото законно пребиваване в страната в месеците след напускане на затвора. Съществуват данни, че той е по-добре ориентиран в законовите си възможности и притежава ресурс за приспособяване към средата, в която ще навлезе. Това допълнително ограничава риска от рецидив, който зависи изцяло от тази ориентираност. Той е помилван с Указ № 13 от 08.02.2013 г. 5. Осъденият е 65-годишен български гражданин с висше образование, осъден на 3 години лишаване от свобода за сключване на неизгодна сделка и произтекло от това разпиляване на имущество в размер на 2800 деноминирани лева на предприятието, на което е бил председател на Управителния съвет. Щетата е произтекла от затруднения в събирането на задължения на трети страни към предприятието. Деянията са извършени като елемент от рискова пазарна стратегия за спасяване на предприятието в периода 1996-1998 г. В миналото помилваният не е бил осъждан. Към датата на помилването е изтърпял фактически 1 година и 3 месеца от наказанието си. След задълбочено проучване на случая и изслушване на екипа на затвора Комисията е достигнала до извод, че целите на наказанието са изцяло постигнати, а корекционният процес – напълно завършен още в началните етапи от изпълнение на наказанието. Отсъства риск от извършване на ново престъпление. Формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване ще настъпи за осъдения след близо половин година (юни 2013 г.). През този период изпълнението на наказанието представлява ненужна репресия, обезсмислена от факта на постигане на целите на наказанието. Изтеклият период след извършване на деянията (11 години) по продължителност надхвърля обикновената погасителна давност (10 години), a продължителността на наказателното производство може да бъде обсъждана с оглед чл. 6 от ЕКПЧ. Комисията е преценявала и променените пазарни условия в страната в сравнение с времето на извършване на деянията, които придават нетипична обществена опасност на извършеното и доближават случая до обхванатите от Закона за амнистията от 2009 г. Увреденото юридическо лице и неговите правоприемници не са предявили граждански иск срещу осъдения. Осъденият е помилван с неизтърпяната част от наказанието с Указ № 29 от 25.02.2013 г. 6. Осъденият изтърпява наказание за престъпления, извършени преди повече от 20 години, за които е бил по отделно условно осъден преди повече от 10 години. Тези срокове превишават многократно разумния срок за ангажиране на наказателната му отговорност, като доближават продължителността на абсолютната давност, дори формално да не я превишават. Тяхната продължителност не е обусловена от неправомерно поведение на самия осъден. През февруари 2012 г. молителят е освободен условно предсрочно от изтърпяване на наказание за престъпления, последното от които е извършил през 1998 г. Оттогава той води законосъобразен начин на живот. Изпитателният срок е изтекъл успешно. Изтърпяваното в момента наказание е за престъпления, извършени преди престъпленията, от наказанието за които осъденият е освободен условно предсрочно. Актуалната справка от затвора очертава същата личност, която съдът е преценявал при допускане на условното предсрочно освобождаване. Въпреки тежкото си здравословно състояние, молителят е бил трудово зает в периода преди постъпването си в затвора и активно се грижи за семейството си. Тъй като този осъден вече е бил условно предсрочно освобождаван, той не може повторно да ползва този институт за облекчаване на репресията. Продължаването на изтърпяването на наказанието обезсмисля постановеното със съдебен акт условно предсрочно освобождаване и констатирания от всички компетентни държавни органи приключил корекционен процес. След като съдебната власт е приела, че лицето е поправено след извършване на последните си престъпления, не е оправдано да търпи репресия за престъпления, извършени много по-рано. Той е помилван с Указ № 37 от 05. 03.2013 г. 7. На 30 май 2013 г. Комисията е взела решение да предложи за частично помилване молител на 73 годишна възраст, който изтърпява лишаване от свобода за срок от 13 години за извършено от него убийство. Към датата на произнасяне на Комисията е изтърпял 3 г. и 6 м. от наказанието си. Престъплението е единствено в живота на осъдения. Мотивацията за него е афектна и развита на фона на продължителни действия на пострадалата, насочени към разпространяване на неверни твърдения, че молителят е съпричастен към смъртта на съпругата си, починала от раково заболяване. С тези твърдения пострадалата успяла да разстрой взаимоотношенията на молителя със семейството му, към което той е силно привързан, и да предизвика у него планове да емигрира. Престъплението е извършено при пореден опит на молителя да изясни отношенията си с пострадалата. Мотивите на Комисията да предложи осъдения да бъде частично помилван се основават на извод за предсрочно развил се корекционен процес. При анализа на случая, който е проучван от членове на Комисията и на място, е отчетено, че осъденият се разграничава от извършеното и е преосмислил причините, довели до него, семейните му връзки са възстановени изцяло, а рискът от рецидив е минимален. Осъденият е с отлични ресурси за ресоциализация, обусловени и от подкрепата на семейството му. Изтърпяването на наказанието през целия остатък би представлявало за този осъден прекомерна и нецелесъобразна репресия с отпаднала обществена значимост и при реални рискове за физическото и психичното здраве на гражданин, който вече не представлява опасност за обществото. Актът на милост по отношение на разкаял се възрастен човек не омаловажава тежестта на извършеното и не представлява акт на прошка. Той изразява признание към постигнатите от осъдения положителни промени, представляващи новонастъпило обстоятелство след осъждането, и подкрепа резултатите от тях да не бъдат погубени. С Указ № 73 от 11 юни 2013 г. осъденият е частично помилван в размер на 2 години от остатъка. 8. Молителят е 30-годишен палестински гражданин, пристигнал в България от Сирия на 26.10.2012 г., за да търси закрила. Осъден е за два опита незаконно да излезе през границата с Турция, извършени след като узнал, че бежанският лагер, в който се намирали съпругата и новороденото му дете, е бомбардиран. По преписката е работено съвместно с Комисията по убежищата при Президента. С Указ № 89 от 5 септември 2013 г. осъденият е помилван с неизтърпяната част от наложеното му наказание от 7 месеца лишаване от свобода. 9. Молителят е 37-годишен български гражданин, осъден задочно на 1 г. лишаване от свобода за извършен през 2002 г. грабеж на 12 лева (издърпване на портмоне от ръцете на пострадалия, впоследствие върнато) под влияние на наркотична зависимост. В периода след деянието и преди осъждането си молителят е преминал успешно лечение в наркокомуна в Испания, в която е останал да работи с управителни и възпитателни функции спрямо други лекуващи се лица. В хода на процеса испанският съд е отказал да уважи издадена от българските власти европейска заповед за арест срещу молителя. С решение от 2010 г. испанският съд е постановил, че предаването на молителя на България е неправомерно и че той е свободен, като му наложил охранителна мярка ежеседмично явяване в полицейски участък, която молителят изпълнявал стриктно. Молителят се завърнал доброволно в България през 2012 г., за да съдейства на българските държавни органи по друго задочно дело, по което е обвиняем, отново за деяние, извършено през 2002 г., за което е наказан с глоба. При завръщането си е задържан за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. За да предложи помилване, Комисията е отчела, че молителят е можел да остане в Испания, където пребивава законно, където не е застрашен от наказателна отговорност, работи и се готви да създаде семейство. Повече от десет години след деянието той не е имал други провинения, а се е проявявал като морална и почтена личност, вкл. подпомагайки лечението на други наркозависими. Зависимостта, която е била единствената причина за извършените деяния (обществената опасност на които е ниска), е преодоляна и отсъства риск от рецидив. Според Комисията изтърпяването на наложеното наказание е лишено от целите на наказателната репресия, тъй като поправителният процес е протекъл и завършил извън затвора, начинът на живот на осъдения е променен напълно в устойчив модел на поведение, отговарящ на изискванията на закона, а с престъплението не са причинени вреди. С Указ № 90 от 19 септември 2013 г. осъденият е помилван с неизтърпяната част от наложеното му наказание. 10. Молителката е на 57 години, с висше образование, неомъжена с осиновено дете, неосъждана в миналото. Изтърпяла е близо 2 години и 6 месеца от наложеното наказание от 6 години лишаване от свобода за пътнотранспортно престъпление, в което са загинали четирима души, а един е тежко ранен. Корекционният процес е завършен със снижена до възможния минимум стойност на риска от рецидив и формирана критичност към извършеното. Водещото съображение на Комисията да предложи помилване с остатъка е изключително семейно обстоятелство, свързано с тежки трудности по отглеждането на нейната 11-годишна дъщеря от възрастната й (84-годишна) и тежко болна майка. Детето е силно привързано към молителката, която е била основен фактор за неговото изключително благоприятно интелектуално, образователно и емоционално развитие до момента на извършване на престъплението. Към момента на разглеждане на молбата са установени трайни негативни процеси, свързани с това развитие, водещи до изпадането на детето в непосредствен риск (вкл. да отключи асоциално поведение и да стане жертва на посегателство) и до отделяне от семейството, които са в пряка причинност с отсъствието на майка му. Изчерпани са възможностите на държавата да овладее рисковете чрез мерките и подкрепата, оказвана от компетентните социални, закрилни и образователни институции, които наблюдават детето от неговото осиновяване на 3-годишна възраст. Тези органи убедително аргументират становище, че рисковете са необичайно високи, а влошаването на състоянието на детето може да се окаже необратимо. Междувременно здравословното състояние на майката на молителката се влошава. Баба и внучка се издържат само с пенсията за осигурителен стаж и възраст и социална помощ. Молителката е помилвана частично в размер на 12 месеца от остатъка от близо 3 години с Указ № 13 от 12.02.2014 г. 11. Молителят е на 38-39 години, със средно-специално образование, в миналото неосъждан. Осъден е за съучастие в грабеж, придружен с убийство, извършен през юли 1999 г. в Бургас, при който от обменно бюро са отнети близо 22750 лв и са убити двама служители. По това време молителят бил на 22 години. Привлечен е към престъплението от своя съучастник, които искал да убие един от пострадалите, воден от ревност (този пострадал имал интимна връзка с бившата приятелка на съучастника и последният вярвал, че тя ще се върне при него, ако пострадалият бъде убит). След като молителят първоначално отказал да участва в престъплението, въпреки обещанието да получи част от парите, съучастникът го заплашил, че ще го убие, тъй като молителят знаел за престъпния замисъл. И двамата са осъдени на доживотен затвор без замяна. Изтърпеният продължителен период от наказанието (над 17 години) очертава убедителни данни за настъпили положителни промени в личността на осъдения. От датата на първата молба за помилване от 2011 г. рискът от рецидив е устойчиво изключително нисък и спадащ (в момента на помилването 15 точки), като нивата му са обусловени от непроменливи фактори и рязко отличават този осъден от типичните осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Характеристичните данни и анализът на поведението на осъдения в затвора след осъждането показват активни усилия на самия осъден за разграничаване от извършеното, изграждане на положителни житейски стратегии за справяне с проблемите и ресоциализация въпреки тежестта на репресията. От изключителна важност за Комисията са доказателствата за полагане на лични усилия за лично изплащане на гражданския иск, което е прецедент в групата на осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Радикалната личностова промяна е потвърдена от заключението на проведена независима тройна психологична експертиза по методи за оценка на личността и на рецидивния риск, различни от прилаганите в затворите. Устойчивостта на показателите е проверена от Комисията, която активно наблюдава случая в продължение на година след гласуване на решението молителят да бъде предложен за помилване. Доколкото най-тежкото наказание е предвидено за лица, за които липсва разумна прогноза за поправяне в рамките на оставащата продължителност на живота им, всякакви данни за развиващ се корекционен процес съставляват изключително обстоятелство. В случая е налице устойчиво положително развитие на личността, настъпило след осъждането, и опровергаващо предположението за непоправимост. Те са многобройни и убедително очертават напреднало поправяне. Това прави ненужно и обществено неоправдано осъденият да продължава да изтърпява наказанието доживотен затвор без замяна. В момента неговият профил не съответства по степен на обществена опасност, рецидивен риск и риск от вреди на профила на извършители на престъпления със същата и по-тежка квалификация, които българските съдилища наказват с най-тежкото наказание. С оглед тези тенденции конституционният принцип за равенство на гражданите пред закона изисква ангажиране на всички правни инструменти, вкл. помилването, за гарантиране, че най-тежката репресия в държавата няма да бъде търпяна несправедливо от едни граждани в сравнение с други. С Указ № 129/03.09.2014 г. наказанието доживотен затвор без замяна на молителя е заменено с доживотен затвор. 12. Молителят е на 46 години, със средно образование, в миналото неосъждан. През 2000 г. му е наложен доживотен затвор за участието му в убийството на двамата охранители на тъста му, извършено през април 1992 г. Тъстът, който бил получил значителни доходи от извършването на измами (за близо 3 месеца през пролетта на 1992 г. събрал близо 8941500 неденоминирани лева от общо 1378 измамени граждани), инициирал убийството и въвлякъл зет си в него, тъй като искал да избегне подялба на тези доходи с пострадалите, настояващи за дял в тях. Към този момент молителят бил 22 годишен баща на малко момиченце и работел като снабдител. След като изтърпял фактически 20 години и 9 месеца от наказанието, през 2013 г. то е заменено от съда на 30 години лишаване от свобода. Съдът се обосновал, че ,,осъденият след продължителната изолация от обществото е осмислил поведението си и дава убедителни и неотвратими доказателства, че изтърпяното наказание дотук е повлияло на личността му“, като е налице ,,трайна тенденция и полагане на системни усилия за поправяне“. Според съда осъденият ,,притежава умение за ресоциализация и вграждане в обществото, като е налице позитивна нагласа за бъдещето му“. Комисията установила, че в нарушение на закона при осъждането на молителя е бил приложен по-неблагоприятния за него закон. Към момента на извършване на престъплението, за което молителят е осъден, законът е предвиждал смъртно наказание (под мораториум) или лишаване от свобода до 20 години. Към момента на влизане в сила на присъдата смъртното наказание е заменено с ,,доживотен затвор без замяна“, приложимо при същите предпоставки, а като негова по-лека алтернатива е въведено наказанието ,,доживотен затвор“. ВКС приел, че не са налице предпоставките за най-тежкото наказание. При такъв извод приложимото наказание е по-леката алтернатива на най-тежкото наказание съгласно чл. 2 от НК. Към момента на извършване на деянията тя е била срочно лишаване от свобода до 20 години, а към момента на осъждането (2000 г.) – доживотен затвор. Сравнението между двете ясно показва, че по-благоприятен за дееца е действащият към момента на престъпленията му закон, който предвижда максимално наказание от 20 години лишаване от свобода. Молителят обаче бил осъден на доживотен затвор. Към момента на произнасяне на Комисията молителят е изтърпял фактически над 23 години. Комисията направила извод, че помилването е най-краткият път към прекратяване на така установеното нарушение, които създават нетърпимо правно състояние. Комисията установила в допълнение и данни за завършил корекционен процес. Комисията се солидаризира с направените от съда изводи за молителя, които очертават личност със съхранени социални контакти, изградени и активни трудови навици, подобрена социална компетентност, за която е трудно да бъде защитен изводът, че е опасна за обществото. Изключително ниските стойности на рецидивния риск, достигнати в резултат на постоянна тенденция на снижаване (без рецидивно покачване) и задържани в тези стойности за значителен период от време, показват, че корекционният процес е завършил. Липсва обществена необходимост молителят да продължава да търпи наказанието си. С Указ № 30/16.02.2015 г. молителят е помилван с остатъка от наказанието си – малко под 7 години. 13. Молителят е 38-годишен български гражданин със средно образование, с чисто съдебно минало, който изтърпява наказание от 20 години лишаване от свобода за съучастие в хулиганско убийство на 24-годишен младеж, негов връстник. Фактически е изтърпял 12 години и 1 месец от наказанието си. Според Комисията престъплението е изолирана проява, извършена в относително млада възраст и под влиянието на съизвършители, но въпреки това то се отличава с упоритост и интензивност, които предполагат висока взискателност към корекционния процес. При анализа на този процес Комисията установила, че той протича успешно и се намира в заключителните си етапи. Рискът от рецидив е снижен от 72 на 19 точки или 53 точки за период от 12 години. В момента е много нисък, като почти липсват дефицити. Комисията изтъква, че сам по себе си корекционният процес не е основание за помилване, а очакван ефект на наказанието. Въпреки това в разглеждания случай този процес се е развил и приключил в срок, който обичайно е значително по-дълъг. Така молителят е изправен пред необходимостта да търпи значителен по продължителност остатък. Междувременно молителят е съхранил социалните си контакти и е успял да създаде семейство, в което предстои раждане на дете. Налице е житейска перспектива за социално и лично развитие след излизане от затвора, вкл. трудова заетост и интеграция в ново семейство, готово да подкрепи ресоциализацията му. Поведението в затвора е позитивно, при висока лична мотивация за промяна. Предсрочното освобождаване желателно, вкл. от гледище необходимостта от бързо финансово и трудово стабилизиране с оглед издръжката на семейството и изплащане на гражданските искове. С оглед обстоятелството, че осъденият вече не представлява опасност за обществото, както и принципната необходимост успешните усилия за поправяне да получават признание от държавата, Комисията е предложила молителят да бъде помилван с част от остатъка от наказанието, която не надхвърля 12 месеца С Указ № 49/19.03.2015 г. молителят е помилван с 9 месеца от остатъка от наказанието си. 14. Молителят е 32-годишен мъж с висше филологическо образование, осъден на 10 години лишаване от свобода за убийство, извършено при сбиване, предизвикано от пострадалия. В миналото не е допускал нарушения. Изтърпял фактически 2 години и 7 месеца към датата на произнасяне на Комисията. Комисията отчела, че престъплението е единствена и инцидентна проява в живота на осъдения, мотивацията му не разкрива противообществени или агресивни нагласи, а механизмът му включва укорима провокация от страна на пострадалия. Развитието на осъдения в затвора очертава бързо развитие на корекционния процес, чиято бързина и достигнати нива на поправяне на осъдения са значително по-големи от обичайните. Скоро след навлизане на наказанието в основния му етап корекционният процес носи признаците, които са характерни за заключителните етапи на успешно приложеното наказание. Рискът от рецидив и от вреди е преодолян. Молителят е преосмислил и се разграничава от извършеното. Налице са активно използвани ресурси за ресоциализация, свързани със средата и личността на осъдения – материална и морална подкрепа от близките, съхранени приятелски контакти, активна двустранна кореспонденция и присъствени свиждания и др. Самият осъден проявява находчива инициативност в рамките на строгите режимни ограничения, като активно развива ресоциализационна дейност по отношение на другите затворници - по своя инициатива организира и провежда образователни курсове по английски език, като успява да мотивира тези лица да се включат. Работи на доброволни начала в затворническата кухня. В затвора се проявява като инициативен, активен и отговорен човек, който намира конструктивен и градивен подход към околните и успява да им бъде полезен, като бързо се учи да се съобразява с правилата и ограниченията на средата. Така постигнатите корекционни резултати за краткия срок на изтърпяване на наказанието придават прекомерност и нецелесъобразност на неговия остатък. Към момента не са налице подходящи институти на наказателноизпълнителното право за облекчаване на репресията. Стимулирането на този осъден с частично помилване би имало насърчителен ефект не само за неговото лично поправяне, но и за останалите лишени от свобода, с които той е в постоянен активен контакт и на които би бил позитивен пример. Такова помилване не е прошка за извършеното, нито представлява омаловажаване на тежестта му, а е израз на признание за усилията, които осъденият полага за своето и чуждото поправяне, и подкрепа за постигнатите резултати. С Указ № 92/25.05.2015 г. молителят е помилван частично с 2 години от остатъка от наказанието си – около 6 години и 9 месеца. 15. Молителят е 44-годишен мъж със средно специално образование, който изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 8 месеца за извършени две престъпления. През ранните часове на 30.12.1999 г. извършил грабеж на 150 лева чрез издърпване на дамската чанта на едната от случайно срещнати на улицата три жени. Заловен е веднага и отнетото е върнато изцяло. Второто престъпление се изразява в държане през лятото на 2006 г. на ловна пушка във вилна сграда без надлежно разрешение. Наказанието е окончателно определено на 10.02.2014 г. след 9-годишен наказателен процес и се изтърпява от 14.08.2015 г., след като молителят е екстрадиран от Германия. В анализа си Комисията установила, че през 16-те години между извършване на престъплението и изпълнението на наказанието са настъпили съществени промени в личността и начина на живот на молителя. През 2006 г. същият се устроил в Германия, където регистрирал успешна фирма за строителни и ремонтни дейности и създал семейство, в което се грижи за жена си и двете й деца. Не са налице никакви противозаконни прояви. Комисията отчита, че престъплението е нетипично лек случай на грабеж и от него не са налице вреди. Отнетото е възстановено изцяло на пострадалата веднага след извършването на престъплението, като не са й причинени никакви физически наранявания. За извършване на посегателството съществено значение има специфичната реакция на извършителя към алкохолно опиване, но след това престъпление до настоящия момент този проблем е преодолян. Според затвора, който дава отлична характеристика и благоприятна прогноза за ресоциализацията на молителя, той е добронамерен, с добра личностова зрялост и поведенческа стабилност, отговорен и съвестен при изпълнение на трудовите си задължения по време на изтърпяване на наказанието, като не е допускал никакви нарушения на вътрешния ред. Рискът от рецидив е преодолян, като осъденият приема изцяло отговорността и се разкайва за стореното. Налице е силна подкрепа от страна на неговите родители и съпруга. Според Комисията по-нататъшното изтърпяване на наказанието е нецелесъобразно. Поправянето на дееца е приключило. Видно от продължителния период след извършване на престъплението, молителят отдавна води устойчив законосъобразен начин на живот. Изтърпяването на наказанието не допринася за ресоциализацията му, тъй като тя вече е осъществена, като причинява ненужни страдания на близките на осъдения и застрашава стабилността на ръководеното от него предприятие, което е работодател на трети лица. На този етап не са налице приложими редовни институти за облекчаване на репресията. С Указ № 166/01.10.2015 г. на Вицепрезидента молителят е помилван с остатъка от наказанието. 16. Молителят е 33-годишен мъж, осъден на 7 години лишаване от свобода за пътнотранспортно произшествие, при което загинали негови особено близки приятели. Въпреки тежкия резултат, самото изпълнително деяние не се отличава с типичната за този вид престъпления опасност. Комисията установила завършило поправяне. Емоционалната реакция на молителя, комуто деянието причинило не само телесна повреда, но и психично болестно страдание, е свързана с дълбоки и интензивни процеси на преосмисляне на станалото и на личната отговорност за него. Молителят се разкайва по необичайно остър и болезнен начин и е изградил задръжки пред извършване на подобно деяние в бъдеще, поради което наказанието няма с какво повече да допринесе за нравственото му преобразяване. Поведението на молителя по време на домашните отпуски потвърждава изводите за поправяне. Комисията отчела още житейската трагедия от настъпилата неотдавна смърт на брата на молителя, която поставя допълнителни изпитания пред молителя и родителите му и усилва житейската тежест на наказанието. Липсват подходящи редовни институти на наказателното право за облекчаване на репресията при явно прекомерен остатък. Обществото няма потребност да държи в изолация гражданин, който не е опасен за него и има ресурсите и мотивацията да продължи живота си по полезен за обществото начин. Семействата на пострадалите лица не са подали граждански иск срещу молителя. С Указ № 176/30.10.2015 г. на Вицепрезидента молителят е помилван с остатъка от наказанието (около 3 години 7 месеца). 17. Молителят е 39-годишен мъж, осъден на 14 години и 11 месеца за убийството на съпругата си, предизвикано от нейно укоримо поведение. Осъзнавайки извършеното, молителят направил опит да се самоубие. Развитието му в затвора очертава изключително бърз корекционен процес и множество положителни прояви, довели до необичайно бързо и категорично преодоляване на риска от рецидив, като са налице реални житейски перспективи за развитие след освобождаването. Молителят е изключително привързан към и загрижен за децата си, на които изпраща всичките си доходи и чийто живот следи. Децата се намират във възраст, в която имат нужда от подкрепата и обичта на баща си и от възможността сами да преценят какви отношения да имат с него в бъдеще. В тази връзка помилването би имало значение и на положителна обективна държавна оценка за личността на молителя, която да ги подпомогне в преценката им. С Указ № 195/04.12.2015 г. на Вицепрезидента молителят е помилван с 2 години и 6 месеца от остатъка (около 5 години и 9 месеца) 18. Молителят е 38-годишен български гражданин със средно-специално образование, който изтърпява наказание от 5 години лишаване от свобода за убийство, извършено в афектно състояние след непредизвикано въоръжено нападение от пострадалия. Престъплението е извършено през март 2001 г., но окончателната присъда е постановена едва през септември 2013 г. не по вина на молителя (налице са данни, че той е съдействал на съдебните органи и дори е настоявал за ускоряване на процедурата). Посегателството е единствено в живота му. Към датата на разглеждане на молбата остатъкът от наказанието е 1 година и 11 месеца. Молителят работи в затвора, има отлична характеристика, многократно е награждаван, като не е допускал нито едно нарушение. Рискът от рецидив е изключително нисък и очертава напълно завършил корекционен процес. Молителят не представлява опасност за обществото и отсъства обществена необходимост да изтърпява остатъка от наказанието за престъпление, извършено при специфични обстоятелства в младежка възраст. С Указ № 27/07.04.2016 г. молителят е помилван с 12 месеца от остатъка от наказанието. 19. Молителката е 70-годишна жена, двукратно осъдена на лишаване от свобода за срок по 3 месеца за притежание на цигари без бандерол. Второто престъпление е извършено в изпитателния срок на условното осъждане за първото, поради което наказанията следва да се изтърпят последователно. Осъдената е с множество заболявания и обективно е единственото лице, което може да оказва необходимите животоподдържащи грижи за дъщеря си, страдаща от тежко душевно заболяване. Прокуратурата е отложила изпълнението на наказанията с изричен мотив, че привеждането им в изпълнение застрашава живота и здравето на болната. Основания за помилване са тези семейни обстоятелства, които съдът не може да съобразява като изключващи наказателната отговорност на осъдената. Помилването се предлага с оглед важни интереси на трето лице, което спада към уязвимата група на лица с увреждания, намиращи се поради прогресиращо заболяване в безпомощно състояние. Животоподдържащата грижа, оказвана от осъдената, не може да бъде поета от трето лице или държавен орган в разумен срок. По местоживеене на болната липсват приложими към нейния случай социални и здравни услуги. Липсва възможност такива да бъдат дистанционно доставени или болната да бъде преместена. Съдебното производство по поставянето ѝ под запрещение все още не е започнало. Осъдената е положила усилия за използване на много житейски възможности за осигуряване интересите на болната. Налице е трайно установяване на изключителна житейска ситуация. С Указ №44 / 07.06.2016 г. молителката е помилвана изцяло с наложените ѝ наказания. 20. Молител е 67-годишен гражданин със средно образование, осъден на 11 години лишване от свобода за убийството на съпругата си, извършено в състояние на афект. Афектът бил предизвикан от пострадалата, поведението на която през последните месеци било повлияно от недиагностицирано преживе душевно заболяване и се изразявало в постоянен психичен тормоз над дееца. Извършеното е изолирана и ситуативна проява в живота му, резултат на продължително струпване на множество специфични обстоятелства, а не на традиционно лоши съпружески отношения. През целия си брак с пострадалата молителят ѝ е оказвал пълна помощ и подкрепа, включително с оглед здравословното ѝ състояние. Налице са изобилни данни за разкаянието на молителя, успешно завършил корекционен процес и постигнати целите на наказанието. Молителят е в напреднала възраст със заболяване на очите, но въпреки това полага доброволен труд. Поради спецификата на факторите на престъплението не е обосновано да се очаква рецидив. Оставащият остатък от наказанието е прекомерен. Наказанието е определено по-тежко наказуем текст от НК (чл. 116), въпреки че съдът е констатирал предпоставките на по-леко наказуема разпоредба (чл. 118). Ако тя бе приложена, за молителя щеше вече да е възникнала възможност за условно предсрочно освобождаване. Помилването ще представлява акт на милост към болен възрастен човек, който не представлява опасност за никого и към когото наказанието вече се изпълнява самоцелно, без да съществува правна възможност за освобождаване по реда на редовен способ за облекчаване на репресията. Липсва всякакъв правен, обществен и житейски смисъл молителят да продължава престоя си в затвора. Към момента на предложението на Комисията да бъде помилван изцяло той е изтърпял близо 4 години от наказанието. С Указ №65/01.07.2016 г. молителят е помилван частично с 3 години и 8 месеца от остатъка от наказанието му. 21. Молител е 70-годишен гражданин, осъден на 11 години и 6 месеца лишаване от свобода за битово убийство, извършено, докато се отбранявал срещу трима нападатели в рамките на семейна свада. Фактическата обстановка остава отчасти неизяснена, тъй като различните съдебни инстанции я пресъздават различно, а първата дори е оправдала молителя. Към момента на разглеждане на молбата осъденият е изтърпял 5 години и 9 месеца. Затворът съобщава за изключително ниски стойности на рецидивния риск. Молителят е с отлична лична и трудова характеристика и активно съдейства на корекционното влияние. Поправителният процес е завършил и целите на наказанието са постигнати. Молителят е с отлични ресурси за ресоциализация, обусловени и от активната подкрепа на семейството му. Изтърпяването на наказанието през целия остатък би представлявало за този осъден прекомерна и нецелесъобразна репресия, която не обслужва никакъв обществен интерес. Комисията е предложила помилване с остатъка от наказанието. С Указ № 75 / 01.08.2016 г. осъденият е помилван с 4 години от остатъка от наказанието. 22. Молителят е 38-годишен гражданин, осъден за съучастие в кражба на 7 години лишаване от свобода, от които фактически изтърпял 9 месеца към датата на разглеждане на молбата. Извършеното е изолирана проява в живота му без обичайната за тези престъпления опасност. Той няма участие в усвояване на облагата от престъплението, макар пред съда да изразил желание да възстанови имуществените вреди от него. Мотивационният механизъм е протекъл изцяло под въздействие на външни фактори, а участието в престъплението е явно по-незначително от това на съучастниците, въпреки че всички съучастници са наказани с еднакво по вид и размер наказание. При определяне на наказанието на молителя съдът игнорирал различията в приноса на съучастниците в нарушение на чл. 21, ал. 1 от НК, приел квалифициращи признаци още и за отегчаващи обстоятелства и отчел в тежест на молителя негово предходно осъждане въпреки настъпилата за него реабилитация. Признак за невисоката опасност на молителя е ниският рецидивен риск, липсата на дисциплинарни нарушения, множеството ресурси за вграждане в обществото, които той активно използва. Целите на наказанието са в значителна степен постигнати, като съответстват на крайните, а не началните етапи на наказанието. Остатъкът от него е прекомерен и изтърпяването му не може да постигне никоя от целите на наказанието, докато не бъде възстановена неговата пропорционалност спрямо извършеното. Липсва необходимост молителят да изтърпява ефективно лишаване от свобода, но няма възможност за приложение на редовен институт за облекчаване на репресията. Комисията предложила наказанието да бъде намалено с 5 години от остатъка. С Указ № 90/02.09.2016 г. осъденият е помилван с 4 години от остатъка от наказанието. 23. Молител е 35-годишен гражданин, осъден на 3 години лишаване от свобода за съвкупност от вещно укривателство и кражба на вещи от автоморга на обща стойност около 2900 лева. В миналото бил осъждан за кражба, шофиране в нетрезво състояние, за причиняване на тежка и средни телесни повреди при шофиране в нетрезво състояние и каналджийство. Към момента на помилването е изтърпял фактически 10 месеца от наказанието си. Аргументите за помилване са изцяло здравословни – молителят е трайно инвалидизиран (с парализирани долни крайници, травма на гръбначния стълб и придружаващи усложнения), без възможност да се обслужва сам. Поради здравословното състояние наказанието е отлагано и прекъсвано, а по време на изтърпяването му молителят се намира в медицинския стационар. Комисията предложила помилване с остатъка при особено мнение на председателя. С Указ № 102/06.10.2016 г. молителят е помилван с целия остатък. 24. Молител е 28-годишен мъж, осъден в чужбина на 15 години лишаване от свобода за опит да пренесе през границата между две чужди държави на международно летище наркотично вещество. След трансфера му у нас българският съд квалифицирал извършеното като контрабанда на наркотици по чл. 242 от НК и след приспадане на отработените от осъдения работни дни му определил наказание от 13 години и 4 месеца, от които молителят фактически изтърпял 6 години и 10 месеца към момента на разглеждане на молбата. Рискът от рецидив е изключително нисък, молителят е със силна мотивация за законосъобразно поведение, приема отговорността за извършеното, а нагласите и взаимоотношенията му не са свързани с криминално поведение. Той работи и е създал семейство, в което съпругата му също работи и му оказва подкрепа за водене на законосъобразен начин на живот. Прекъснал е изцяло всякакви връзки със средата, в която престъплението е извършено, като няма данни то да е част от организирана или групова престъпна дейност. Извършено е под влияние на ситуационни фактори, които са отстранени, спряло е на стадия на опита и от него не са настъпили вреди. Чуждестранната присъда обвързва българската държава относно фактите на извършеното, а сред тях липсват данни да е нарушена българска граница. Въпреки това молителят е осъден по чл. 242, ал. 2 от НК, който се прилага при нарушаване на българската граница, а не по близо два пъти по-леко наказуемия чл. 354в от НК. Ако бе приложен този текст, молителят щеше вече да е изтърпял наказанието си. Липсва възможност допуснатото отклонение да бъде отстранено по друг начин, освен чрез помилване, което в случая не е ревизия на присъдата, произнесена от чуждестранен съд, а съобразяване с нея. Липсват правни и житейски основания такъв гражданин да продължава да търпи репресия, тъй като тя вече няма корекционно въздействие върху него. Комисията е предложила помилване с целия остатък от наказанието. С Указ № 116/04.11.2016 г. молителят е помилван с 3 години от остатъка от наказанието. 25. Молител е 35-годишен гражданин, осъден на 12 години лишаване от свобода за убийството на леля си, което извършил в афектно състояние, когато бил 18-годишен. Наказателният процес продължил цели 11 години, през които деецът създал семейство. Комисията предложила да бъде помилван с остатъка от наказанието, като се позовала на инцидентния характер на престъплението, необичайно ниската му опасност в сравнение със сходни случаи, бързо прогресиращото поправяне в хода на изпълнението на наказанието и родителските задължения на молителя. Рискът от рецидив е устойчиво нисък и спадащ, а поведението на молителя далеч надхвърля обичайните параметри на положително поведение – липса на всякакви нарушения, отлични трудови показатели и прояви на положително лидерство. Осъденият има 7-годишно дете, за чието възпитание и развитие близостта с баща му би допринесла благоприятно, тъй като молителят е добър и загрижен родител. Близките на молителя, включително детето, както и останалите лишени от свобода, за които той е авторитет, са адресати на генералната превенция на наказанието. На тези лица би се отразило благоприятно както да се убедят в неотменимостта на наказанието, което молителят изтърпява независимо от изтеклото време, така и в справедливото отношение на държавата, която зачита корекционните му усилия и постижения. Според Комисията липсва обществена необходимост осъденият да изтърпява целия остатък, след като има описаните корекционни постижения за период, по-кратък от остатъка. Комисията подчертава, че по случая няма предявен граждански иск от наследниците на пострадалата. С Указ № 143/28.12.2016 г. молителят е помилван с 3 години и 9 месеца от остатъка от наказанието. II. ПОМИЛВАНЕ ПО ЛИЧНО РЕШЕНИЕ НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА През октомври 2014 г. по лично решение на Вицепрезидента са частично помилвани двама осъдени. 26. С Указ № 151/13.10.2014 г. с 3 месеца от остатъка от близо 1 година и 3 месеца лишаване от свобода е помилван осъден, страдащ от нелечимо заболяване, предавано по кръвно-полов път, и хероинова зависимост. Съображенията на Вицепрезидента са свързани със съпричастност към здравословното състояние. Молителят е на 24 години, неграмотен, без професия и без семейство. В миналото е многократно осъждан за кражби. Изтърпява наказание от общо 4 години и 6 месеца лишаване от свобода за съвкупност от четири кражби и грабеж, като към датата на помилването си фактически е изтърпял близо 3 години и 2 месеца. Рискът от рецидив е оценен от затвора на среден към висок. Според Комисията липсват основания молителят да бъде помилван. Съдебното му минало разкрива устойчиви престъпни житейски стратегии, за преодоляването на които е необходимо корекционното въздействие да продължи. В условия на лишаване от свобода молителят получава навременни и компетентни здравни грижи, до каквито не би имал достъп извън затвора, тъй като на свобода той е здравно неосигурен, а и му липсва мотивация и умения да се грижи за здравето си. Предвид начина му на живот, молителят е опасен и за здравето на околните в условия на свобода. 27. С Указ № 152/14.10.2014 г. е предоставено помилване в размер на 12 месеца от остатъка от общо наказание от 16 години лишаване от свобода. Помилваният е на 41 години, с основно образование, без професия, с вече пълнолетно дете. Осъден е за умишленото убийство на дядото на жената, с която живеел съпружески, извършено чрез удушаване по повод поредно битово скарване между пострадалия и внучката му в рамките на общото съжителство на тримата. След престъплението молителят и жена му направили неуспешен опит за самоубийство. Фактически помилваният е изтърпял повече от 12 години от наказанието си. Рискът от рецидив е нисък, но Комисията не установява изключителни обстоятелства – липсват необичайни корекционни постижения, като поправянето не е завършило. Съображенията на Вицепрезидента са свързани с поощряване на развиващия се корекционен процес. Поради закъсняло придвижване на справката от затвора към Комисията молителят е бил условно предсрочно освободен преди помилването си, за което Комисията не е била уведомена. III. ПОМИЛВАНЕ ПО ЛИЧНО РЕШЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА 28. С Указ № 167/08.09.2015 г. на Президента е помилвана 37-годишна учителка, осъдена да изтърпи последователно наказания лишаване от свобода в размер на 8 и на 7 месеца за извършени в периода 2011-2012 г. продажби и държане на цигари без бандерол, като с второто престъпление е нарушила изпитателния срок по условното си осъждане за първото. Първото наказание започнала да търпи на 10.07.2015 г. Помилвана е с остатъка от него и изцяло с второто наказание. Комисията се е произнесла трикратно по случая в периода май-септември 2015 г. с две предложения молителката да не бъде помилвана, направени съответно на 07.05.2015 г. и на 03.09.2015 г., и едно предложение за прекратяване на разглеждането поради липса на нови обстоятелства, направено на 01.07.2015 г. Вицепрезидентът е уважил тези предложения. На 07.09.2015 г. отново е отказал помилване. IV. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ, КОИТО НЕ СА БИЛИ УВАЖЕНИ 29. На 24.10.2013 г. Комисията е направила предложение да бъде помилван 21-годишен български гражданин със средно-специално образование, в миналото неосъждан, който изтърпявал наказание от 2 години лишаване от свобода за пътнотранспортно престъпление -- нарушил на правилата за движение по пътищата при управление на МПС, в следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на едно и смърт на две лица, всичките в младежка възраст. Към момента на предложението бил изтърпял фактически 11 месеца от наказанието си. Комисията установила, че престъплението е извършено скоро след навършване на пълнолетието на осъдения, представлява инцидентно събитие в живота му и не разкрива нагласи за нарушаване на законите или водене на рисков начин на живот. Развитието на молителя след осъждането очертава бърз напредък на корекционния процес и постигане на целите на наказанието преди настъпване на формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване. Рискът от рецидив е преодолян и молителят не представлява опасност за обществото. Поправянето се констатира както от необичайно ниските стойности на рецидивния риск, така и от категоричните данни за преосмисляне на извършеното, разграничаване от него и от причините, довели до извършването му, формираното чувство за отговорност, развитието на трудови навици. Налице са изградени положителни житейски стратегии, видими през упоритостта, с която молителят полага труд въпреки здравословните си затруднения, ангажирането на свободното време с интелектуални занимания, усилията за продължаване на висшето образование. Молителят често излиза в домашен отпуск, който протича спокойно и през време на който е в контакт със семействата на пострадалите. Срещу молителя няма предявен граждански иск от страна на семействата на пострадалите. Категорично е установено след подробна проверка, че отношенията с тези семейства са съхранени и периодите, прекарани от молителя в дома му, не са предизвикали напрежение. Не се очаква отрицателна реакция на тези лица към евентуално предсрочно освобождаване на молителя от изтърпяване на наказанието му. Комисията констатирала, че в относително кратко бъдеще за молителя ще настъпи формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване, но обективно процедурата няма да се развие преди края на 2013 г. Към този момент остатъкът от наказанието ще бъде по-малък (поради приспадането на работните дни) от минималния шестмесечен изпитателен срок при условно предсрочно освобождаване. При това положение приложението на чл. 70 и сл. от НК в редакцията им към момента ще доведе до отегчаване на правното положение на молителя от гледище на момента, в който ще започне да тече срокът за реабилитация по право. За млад човек, който ще завърши висшето си образование дълго преди настъпването на реабилитацията, статусът на осъждано лице носи реални житейски несгоди при търсене и намиране на работа. Този срок би се удължил, ако осъденият се ползва от редовния способ за облекчаване на наказателната отговорност, с разликата между реалния остатък от наказанието и шестмесечния изпитателен срок. В тази връзка следва да се има предвид и че той практически ще загуби приспадането на част от работните дни. Тези негативни последици обуславят извод, че помилването трябва да бъде предпочетено пред условното предсрочно освобождаване като по-справедлив за конкретния случай способ за облекчаване на репресия, която вече е нецелесъобразна. Помилване на осъдения с целия остатък би му позволило да възстанови студентските си права за учебната 2013-2014 г. Общественият интерес от задържането в изолация на младеж, който не представлява опасност за обществото и за когото поправянето е завършило успешно, отстъпва пред обществения интерес той да учи и да започне да търси желаните от самия него начини да компенсира пострадалите. Предложението за помилване с целия остатък от 8 месеца от наложеното наказание е направено на 24.10.2013 г. На 20.12.2013 г. осъденият е условно предсрочно освободен с изпитателен срок в размер на 6 месеца. 30. Молителят е 52-годишен чужд гражданин, осъден през 1995 г. в задочно производство за пренасяне на кокаин през границата извършено преди 23 години. Присъдата не му била станала известна в срока на обжалването и влязла в сила, без да е оспорена. По време на процеса молителят напуснал страната с убеждението, че обвиненията срещу него са свалени. Затворът дава положителна характеристика на молителя, като отчита нисък риск от рецидив. Към датата на произнасяне на Комисията той е изтърпял 2 години и 3 месеца лишаване от свобода от общо 12 години. Комисията предлага помилване с мотиви, че молителят не представлява заплаха за обществото и целите на наказанието ,,лишаване от свобода“ спрямо него са постигнати, включително с привеждане на присъдата в изпълнение след продължителен период от време. 31. Молителят е 56-годишен гражданин с висше икономическо образование. Изтърпява 17 години лишаване от свобода за убийство при битово спречкване, от които при предлагането си за помилване е изтърпял фактически около 7 години и 9 месеца. Престъплението е инцидентна и нетипична за молителя проява, настъпила при струпване на множество травматични житейски обстоятелства. Изплаща редовно гражданския си иск със средствата, които получава като трудово възнаграждение в затвора, като продължава да работи въпреки здравословните си проблеми. Рискът от рецидив е нисък и спадащ. Категорично е установено дълбоко и искрено разкаяние за стореното. На заседанието си на 02.06.2016 г. Комисията предложила помилване с една година от остатъка от наказанието като проява на поощрение и признание за корекционните постижения. 32-34. По три случая молителите са осъдени на доживотен затвор за престъпления, извършени преди въвеждане на това наказание в правната ни система през юли 1996 г. Комисията установила, че то им е наложено в нарушение на чл.2, ал. 2 от НК и чл. 7 от ЕКПЧ (забраняващи осъждане по по-неблагоприятен наказателен закон). Действащият към момента на престъплението закон е предвиждал за извършените от тях престъпления алтернативно смъртно наказание или лишаване от свобода до 20 години. Във всички тези случаи съдът се е произнасял след въвеждане на доживотния затвор като трето въможно наказание за стореното (юли 1996 г.). Той не е установил специалните предпоставки на смъртното наказание, поради което е следвало да наложи неговата по-лека алтернатива. По стария закон това е срочното лишаване от свобода, а по новия закон – доживотен затвор. Сравнението показва, че по-лекото от двете е срочното наказание, но молителите са били осъден на по-тежкото. Нарушението представлява съществено нарушение на материалния наказателен закон и накърняване на права на човека по чл. 7 от ЕКПЧ, което създава нетърпимо правно положение. На молителите е наложено наказание, което не е било предвидено при извършване на престъпленията им и което е по-тежко от приложимото. Според Комисията това обстоятелство е достатъчно самостоятелно основание за помилване, което е най-краткият път към преодоляване на нарушението. Комисията е приела подход, при който помилването се изразява в замяна на наказанието доживотен затвор с най-тежкото приложимо срочно наказание по приложимия по-благоприятен закон – при извършено само едно престъпление то е 20 години лишаване от свобода, а при съвкупност от престъпления – по-дълго наказание поради възможно увеличение по чл. 24 от НК. В един случай молителят фактически е изтърпял по-дълъг срок от максималната продължителност на приложимото по по-благоприятни закон най-тежко наказание. Според Комисията продължаването на репресията след изтичане на тези срокове представлява ново самостоятелно нарушение на ЕКПЧ – на нейния чл.3. В един случай наказанието е наложено на молителя без да бъдат спазени специалните изисквания на НК за неговата индивидуализация, като е приложен подход на количествена преценка на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, обявен от последвалата съдебна практика на ВКС за незаконосъобразен. Независимо от описаните дотук основания Комисията установила и данни за поправяне на молителите. - Молителят е 49-годишен гражданин с основно образование, осъден на доживотен затвор за извършени две убийства, в периода между които се укривал. При предлагането си за помилване изтърпял фактически близо 24 години и половина. По случая има особено мнение на съдията-докладчик във въззивния съд, обосноваващо подробно неприложимостта на доживотния затвор. Рискът от рецидив е изключително нисък при обилни данни от затвора за настъпило поправяне и разкаяние и коренна преобразеност на личността и поведението на осъдения. Комисията провежда собствен задълбочен анализ на развитието на осъдения през целия период на изтърпяване на наказанието, свързан с особености на житейската му история и тази на престъпенията, като работи с множество експертизи. На 18.12.2015 г. тя предложила молителят да бъде помилван със замяна на наказнието на 30 години лишаване от свобода – максималната продължителност на наказанието, което е можело да му бъде наложено по приложимия по-благоприятен закон. - Молителят е 46-годишен сирийски гражданин с начално образование, осъден на доживотен затвор за съвкупност от кражба и хулиганско убийство. При предлагането си за помилване изтърпял фактически 22 години и 2 месеца от наказанието. Рискът от рецидив е среден към нисък. Затворът отчита положителни промени в мисленето и поведението, свързани с прояви на трудолюбие, изпълнителност, инициативност, коректност в отношенията и пълно затихване на допусканите в началото на наказанието нарушения и конфликтност. Молителят е многократно награждаван. Прогнозата на затвора е благоприятна. На 18.12.2015 г. Комисията предложила молителят да бъде помилван изцяло, тъй като той е изтърпял фактически по-дълъг период от продължителността на най-тежкото възможно наказание съгласно приложимия по-благоприятен закон – 20 години и 8 месеца лишаване от свобода при приложение на чл. 24 от НК. Освен това Комисията се позовала и на корекционните постижения на молителя. Тя подробно е изследвала и възможните сценарии за молителя при евентуално освобождаване предвид статута му на незаконно пребиваващ в страната гражданин на Сирия във време на забрана експулсиране към тази държава поради война, въпреки че тези въпроси формално са извън приложното поле на помилването. - Молителят е 41-годишен гражданин с основно образование, работил като животновъд. Осъден на доживотен затвор за съвкупност от продължавана кражба и съучастие в грабеж, придружен с убийство. Тогава бил 20-годишен и пред съда направил подробни самопризнания и проявил разкаяние. Към момента на предлагането си за помилване изтърпял близо 19 години и 9 месеца от наказанието. Затворът съобщава за нисък и спадащ риск от рецидив без дефицити в никоя зона, примерно поведение и благоприятна прогноза за ресоциализация. Молителят има положително корекционно влияние върху останалите затворници, за чиято мотивация за поправяне дава личен пример естествено и непринудено. Старае се да бъде полезен, активно търси да се включва в различни дейности и да поема отговорности, проявява се като добър организатор и събеседник, с гъвкав ум, адекватна мисъл и оптимистични нагласи. Актуалната оценка за неговата личност и поведение съответства на профила на осъден на среднодълго наказание лишаване от свобода в последните етапи от успешно изтърпяване. Според Комисията помилването на такъв осъден би имало значение не само на признание за неговите корекционни успехи въпреки тежестта на наказанието, но и на насърчаване на поправянето на останалите лишени от свобода, за които той е позитивен лидер. Предвид извършването на грабежа в съвкупност с по-леко престъпление (кражба), за което е определено наказание от 4 години лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК общото най-тежко наказание по по-благоприятния закон е могло да бъде увеличено до 24 години. Съдът в никой момент не е обсъждал приложението на смъртното наказание. Предложен за помилване със замяна на доживотен затвор на 24 години лишаване от свобода на 10.03.2016 г. 35. Молителят е 30-годишен гражданин със средно образование, изтърпяващ доживотен затвор за убийството на бившата си приятелка. Тогава бил 22-годишен. Престъплението е инцидентна проява в живота му, провокирана от противоречивото поведение на пострадалата в края на връзката им. Към датата на предлагането си за помилване е изтърпял 8 години и 4 месеца от наказанието. Наказанието е определено в нарушение на чл. 38а от НК, който допуска доживотен затвор да бъде наложен за изключително тежко престъпление, но съдът не е направил такъв извод и дори изрично е намерил дееца за личност с ,,ниска обществена опасност“. По делото има заключение на вещо лице за извършване на престъплението в състояние на афект, което съдът не е отчел. Не е отчетено и смекчаващото значение на заболяванията на дееца. В хода на изтърпяване на наказанието е установен бързо протичащ и устойчив корекционен процес, типичен за осъдени на срочни наказания със средна към ниска продължителност. Рецидивният риск е нисък и спадащ от самото начало, молителят никога не е допускал нарушения, награждаван е многократно, полага доброволен труд въпреки заболяването си (което е пречката да бъде устроен на работа), активно се включва в корекционните програми и др. Налице са признаци за напреднало поправяне, характерно за последните етапи от изтърпяване на наказанието. Комисията е преценила изтърпяваната репресия като прекомерна и нецелесъобразна. Молителят явно се влияе положително от наказателноправното третиране, за което трябва да бъде поощрен, а тежестта на репресията да се приведе в съответствие с личността му. Налице е необичаен случай на очевидно отклонение от принципа за пропорционалност на наказанието по чл. 35, ал. 3 от НК, който освен това е и право на човека съгласно ЕКПЧ. Изтърпяваното наказание създава и сериозни пречки пред адекватното лечение на молителя, който не може да ползва редица облекчения и възможности за лечение и рехабилитация за продължителен период от време, през който състоянието му се влошава. Помилването като индивидуален акт на хуманност следва да бъде приложено, за да бъдат преодолени множеството негативни последици върху конкретния осъден, причинени с влизането в сила на съдебен акт, който не отговаря на изискванията на действащото наказателно законодателство и актовете по правата на човека. С него е създадена житейска несправедливост и е допуснато нетърпимо правно положение. Не е оправдано молителят да чака изтичането на 20 години от началото на наказанието, за да ползва евентуално облекчението на замяната по чл. 38а, ал. 3 от НК, тъй като в този период репресията за него е прекомерна и увреждаща и негодна да постигне положителните цели на наказателната политика на държавата, а липсва редовен правен способ за облекчаването ѝ. На 26.10.2016 г. Комисията е предложила молителят да бъде помилван на срочно лишаване от свобода. 36. Молителят е 41-годишен гражданин със средно икономическо образование, изтърпяващ доживотен затвор без замяна за съучастието си в грабеж на пари от обменно бюро, придружено с убийството на двама служители. Основен мотив за престъплението, което е единствено в живота на молителя, е ревност. Комисията разглеждала случая два пъти. Доживотният затвор без замяна като най-тежкото наказание съгласно чл. 38 от НК се налага само на извършители на изключително тежки престъпления, за които е налице съдебен извод, че няма да се поправят в остатъка от живота си (ТР 2/2015 г. на ОСНК на ВКС). По отношение на молителя обаче протича устойчив и бързо прогресиращ корекционен процес. Рискът от рецидив е изключително нисък, намален близо наполовина само за 8 години. Преодоляни са дефицитите, свързани с престъпната мотивация. Осъденият напълно приема вината за извършеното, разпознава вредите и се разграничава от стореното, а действията му са изцяло насочени към изплащането на гражданските искове и поправяне на вредите. Той никога не е допускал нарушения на реда. Многобройните награди показват реални и съществени поправителни постижения. В затвора взема участие в множество общозатворнически културни мероприятия, води курсове и социално-възпитателни начинания, с което участва в и допринася за поправителната работа с други осъдени. Тази инициативност го определя като позитивен лидер в общността. Молителят има изградени трудови навици, а отношенията със семейството и близките са изцяло съхранени. Осъденият полага доброволен труд - грижи се за болните в медицинския център към затвора при изключително похвални отзиви за работата му, чието естество предполага социални умения, вкл. емпатия и съпричастност. Затворът подчертава положителната прогноза за ресоциализация. Профилът на осъдения съответства по степен на обществена опасност, рецидивен риск и риск от вреди на профила на осъдени на средносрочно наказание, намиращи се в заключителния етап на наказанието. Корекционният процес е практически завършил. Осъденият рязко се отличава по всички изброени показатели от извършители, които българските съдилища наказват с най-тежкото наказание. Съдебната практика очертава ясна тенденция лица, извършители на престъпления, сходни на извършеното от молителя, да бъдат наказвани със срочно лишаване от свобода, дори при многобройни предишни осъждания и наличие на отегчаващи обстоятелства. С оглед тези тенденции конституционният принцип за равенство на гражданите пред закона изисква ангажиране на всички правни инструменти, вкл. помилването, за гарантиране, че най-тежката репресия в държавата няма да бъде търпяна несправедливо от едни граждани в сравнение с други. Благодарение на личните корекционни усилия на молителя той е постигнал необратима личностова и поведенческа промяна, която прави продължаващото изпълняване на най-тежкото възможно наказание спрямо него прекомерно и нецелесъобразно в нарушение на принципа за пропорционалност по чл. 35 от НК. Наложеното наказание не е адекватно на обществената опасност на осъдения, която е преодоляна. То е предвидено като реакция към непоправими лица, а молителят е дал и дава многобройни доказателства за убедително и напреднало поправяне. С оглед това не е обществено оправдано той да продължава да търпи доживотен затвор без замяна. Помилването е единственият способ за облекчаване на най-тежкото наказание и несъмнено случаят попада в приложното му поле. Наказанието следва да бъде заменено с по-леко по вид. Подобен акт не представлява прошка за извършеното, а признание за осъществената от осъдения промяна след осъждането, който ще има поощрително въздействие и върху други осъдени на тежки наказания. Той ще покаже и устойчиво приложение на еднакъв стандарт на помилване към осъдените на най-тежките наказания български граждани предвид предходните два случая на помилване на изтърпяващи доживотен затвор без замяна. Един от тях е съучастникът на молителя, помилван с Указ № 30/16.02.2015 г. на доживотен затвор, чиито корекционни постижения не нахвърлят тези на молителя. Молителят е предложен за помилване чрез замяна на наказанието доживотен затвор без замяна на доживотен затвор на заседание на Комисията на 3.11.2016 г. В последните два случая Вицепрезидентът е отказал помилване с мотив, то би противоречало на убеждението ѝ за съдържанието на конституционните принципи за ценността и достойнството на човешкия живот.

Други данни

В регистъра от
15.09.2026
Последно в регистъра
18.11.2026

Документи