Отчет на КП за периода януари-март 2016 година
Отчет
- Вид
- Периодичен отчет
- Период
- 01.2016 – 03.2016
Попитайте асистента за този запис
Молби и предложения
- Постъпили молби
- 113
- Заседания
- 6
- Решени молби
- 212
- Предложения за помилване
- 2
- Предложения за прекратяване
- 17
Текст на отчета
ТРИМЕСЕЧЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01 ЯНУАРИ – 31 МАРТ 2016 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Практика на Комисията по помилването Предложения за прекратяване на разглеждането Предложения за отказ от упражняване на правото на помилване Предложения за помилване Допълнителни дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. и изменени с Указ № 23/18.02.2014 г. на Президента на Република България 1. ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП в края на периода (разпре-делени) Чакат справки (края на мес.) Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок, др.) Неприложимо помилване (висящ процес, чуждестранна присъда, давност) Молителят отказва съдействие/оттегля молбата 1-2016 г. 50 30 9 5 4 0 0 0 1 0 3 0 0 25 2-2016 г. 71 34 51 4 3 1 0 0 0 0 47 0 0 26 3-2016 г. 54 49 61 8 8 0 0 0 0 0 52 2 0 58 ОБЩО 2016 г. 50 113 121 17 103 2 58 163 През първото тримесечие на 2016 г. Комисията е провела 6 заседания, на които е решила общо 212 молби (от които 113 подадени през тази година и 50 заварени) за общо 91 осъдени лица. Общият брой молители е 105, от които 4 са близки на осъдения и 3 са адвокати. Седем от осъдените молители са подали повече от една молба през отчетния период. През отчетния период Комисията е направила 2 предложения за помилване, от които 1 е било уважено. Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане 14.01.2016 г. 9 9 9 04.02.2016 г. 21 21 21 18.02.2016 г. 30 30 30 02.03.2016 г. 36 36 35 1 спряна за допълнително разработване на мотиви 10.03.2016 г. 14 14 14 24.03.2016 г. 11 11+1 12 2 решени с предложение за помилване ОБЩО: 6 заседания 121 Движение на молбите През 2015 г. не се наблюдават отклонения в средния брой на постъпващите молби на месец (около 40-45). Относително повишен е броят на прекратените преписки, сред които основен дял продължават да имат молбите, подавани повторно след скорошно неблагоприятно за молителя произнасяне на Вицепрезидента. Средномесечният брой на молбите, които се разглеждат по същество, е запазен и съвпада със средномесечния брой за предходните президентски мандати при равни други условия (отсъствие на резки изменения на законодателството, липса на предстояща или скоро настъпила промяна в титуляра на правото на помилване и др.). Броят на решените молби и сроковете за тяхното разглеждане и решаване зависи от навременното получаване на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, най-съществените от които са затворните администрации. И през първото тримесечие на 2016 г. срокът между поискването и получаването на справките за осъдените от ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието продължи да бъде необичайно дълъг, въпреки постоянните усилия на Комисията за ускоряване на административното придвижване на документите. В един случай забавянето продъжи 6 месеца. През отчетния период КП е изпратила искане за справки за общо 94 осъдени лица, от които в рамките на същия срок са получени 36. Освен тях са получени общо 71 справки, поискани през 2015 г. В края на март 2016 г. броят на изисканите от началото на годината и неполучени справки е 58. 2.2 Профил на осъдените молители 2.2.1. Личен профил През отчетния период са подадени молби в полза на 6 осъдени жени, които 5 изтърпяват наказание в затвора в Сливен. Останалите осъдени са мъже. За първи път от близо 2 години молба за помилване е подадена от непълнолетен затворник. Молителят в момента е 19-годишен, като престъпната си дейност, изразяваща се в кражби и грабежи, започнал на 15-години. В момента изтърпява лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца за съвкупност от две кражби и три грабежа, с които нанесъл имуществени вреди в размер на на 1500 лева. Последното престъпление е извършено, докато бил в домашен отпуск от изтърпяване на наказанието за предходните деяния, като в този период е установено още, че е употребявал наркотични вещества. По отношение на останалите възрастови групи не се отчита съществена промяна спрямо предходни отчетни периоди. Най-активна в търсенето на помилване постоянно е групата в активна трудоспособна възраст. Осъдените между 25 и 45 години надхвърлят 70% от всички молители. Повечето молители от отчетния период нямат семейство. Дял от 43 % изобщо не са създавали такова, а при 23 % то се е разпаднало. От общо близо 70 осъдени, за чието семейно положение са налице данни, повечето са родители на ненавършили пълнолетие деца, за които по принцип са длъжни да полагат грижи. Преобладват родителите, които нямат умения и мотивация да полагат системни грижи за децата и близките си. Близо половината от осъдените молители (45 лица) нямат никаква професия и никога не са работили нищо. Те са практически социално изключени и водят престъпен начин на живот, като се издържат основно от користни престъпления и периодични престои в затвора. По-голямата част от тях нямат навършени 40 години. Дял от 30% от осъдените молители нямат квалификация, но са полагали неквалифициран общ физически труд. Общо 15 молители имат опит с квалифициран физически или технико-инженерен труд, за какъвто имат и съответната квалификация. Молителите без трудови навици и умения изцяло включват най-слабо образованите групи, в които достигнатото образователно равнище, доколкото такова съществува, не е източник на реални знания. 2.2.2. Престъпен модел и риск от рецидив Осъдените 91 молители са извършили общо 146 престъпления, сред които най-голям е относителният дял на кражбите (22%) и тежките умишлени убийства (20%). Преобладават посегателствата с елемент на насилие – убийства, телесни повреди, сексуални престъпления, грабежи и др. (общо 52%). От тях близо 50 са застрашили или отнели човешки живот, а 11 са сексуални. Користният мотив е характерен за 44% от всички извършени от молителите престъпления. Никой от молителите от отчетния период не е осъден за първо в живота му посегателство. Всички са извършвали престъпления в миналото, като само трима са се реабилитирали преди актуалното си осъждане. Сред останалите 81% разкриват устойчив престъпен модел, а при 26 % той ескалира в по-тежки престъпления след всяко осъждане. Тези видове престъпно поведение не се повлияват от предходно наложената наказателна репресия поради криминогенни обстоятелства, свързани с ранно оформен начин на живот на молителя на свобода, неговата среда и умения за законосъобразно справяне, включително недостига на подкрепа от обществото и държавата за по-лесно вграждане след напускане на затвора. През отчетния период рискът от рецидив е измерен по отношение на 89 осъдени молители (всичките изтърпяващи наказанието си в затвора, извършил оценяването). Както обикновено, най-голяма е групата на осъдените със среден риск (63 %), като относително голяма е групата на молителите с висок риск (21 %). Най-често рискът от рецидив е обусловен от: - безкритичното отношение на дееца към извършеното от него и причинените с престъплението вреди, безразличен или отмъстителен към пострадалите, като способността им да изпитват съпричастност към другите и вина за причинените им страдания е сериозно нарушена или отсъства (,,отношение към правонарушението“); - формираните устойчиви житейски стратегии, които предполагат извършване на престъпления или създават криминогенни условия. Липсата на критичност към извършеното е подсилено от средата, в която молителите живеят и която не подкрепя законосъобразно поведение и не санкционира незаконосъобразен начин на живот (,,начин на живот и обкръжение“); и - дефицити в ценностните нагласи и уменията за мислене, свързани със способността да се преценяват различни житейски ситуации и да се формира адекватна поведенческа реакция към тях (,,начин и умения за мислене. нагласи“). В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието не може да промени. В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието не може да промени. Много често дефицитите в тези три зони са съчетани помежду си и обуславят дефицити в зоните на емоционалните фактори, междуличностовото общуване и семейните отношения. Типично тези осъдени се считат несправедливо наказани, като отношението им към наложеното наказание е негодуващо и самосъжалително, а към институциите и обществото – враждебно и неискрено. Поради типичния за тези молители недостиг на позитивен социален опит и ресурс за социализация поправителният процес в срока на лишаването от свобода е по правило в застой, а когато се развива, той е бавен, колеблив, противоречив и не успява да преодолее стабилизираните криминални стереотипи. В групите с висок и среден към висок риск от рецидив опасността от утежняване или повтаряне на наказателната препресия при извършване на ново престъпление не поражда притеснения или мотивация за промяна в посока към законосъобразно поведение, ако изобщо се осъзнава като неблагоприятен. Липсват и други стимули за водене на различен и позитивен начин на живот, както и усилия за изграждане на трудови навици, повишаване на образованието, преодоляване на зависимости или повишаване на ресурсите за законосъобразно справяне по друг начин. Тези молители са емоционално незрели и поведенчески нестабилни, с ограничени, еднотипни и повърхностни социални контакти и еднообразен, фиксиран върху непосредствените битови потребности начин на живот. Описаните дефицити пряко се отразяват и на отношението на дееца към образованието, което е мощен фактор се ресоциализация и превенция на рецидива – извършителите със среден и висок риск от рецидив са по правило без образование или нефункципнално образовани (формалната образователна степен не съответства на нивото на интегрирани знания и не се използва от дееца). Както е многократно подчертавано в докладите на КП, налице е зависимост между образователни и трудови дефицити и развитие на модели на престъпно поведение. Ниското образование, функционалната неграмотност и липсата на трудови навици и опит са характерни за молители с устойчив престъпен модел, изграден като житейска стратегия за набавяне на издръжка и справяне с трудности. В тези групи с голямо мнозинство преобладават молителите са със среден и висок риск от рецидив, обусловен от множество дефицити в зоните на динамичните рискови фактори (вж.по-горе). Дефицитите в образованието при тях са директно свързани с формирането на личността в криминогенна референтна среда с ограничени ресурси за законосъобразен начин на живот, вкл. развитие на вредни и асоциални навици (алкохолна зависимост), неумение за законосъобразно придобиване и управление на издръжка, липса на образователни интереси и мотивация за лично развитие, отсъствие на пълноценни приятелства и семейни връзки. Описаните дефицити очертават профил на лица, които не преживяват извършеното от тях като укоримо, считат се за жертва на несправедливо и злонамерено правосъдие и нямат мотивация и нагласи да преосмислят и променят поведенческите си стереотипи в посока да решават житейските си предизвикателства по непрестъпен начин. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Повечето от тях не се плашат от перспективата да бъдат периодично затваряни в места за лишаване от свобода, където те получават здравни и социални грижи, вкл. прехрана, подслон, лично внимание, социални контакти, възможност за полагане на труд, достъп до образование и квалфикация, като социалната среда им е позната и я преживяват като приятелска. Наказанието има само превантивен ефект, доколкото ограничава възможността им да рецидивират в срока на изтърпяването му. Най-малка е групата на молителите с нисък риск (12 %). Най-често той е обусловен от здравословно състояние; много добра адаптираност на молителя към затворническите условия поради минал пенитенциарен опит; личностови особености, обуславящи ниска обществена опасност на извършители на непредпазливи престъпления или на по-сложна користна престъпна дейност (образованост на молителя, наличие на професия, стабилно семейство и др.). Най-често осъдените от тази група показват нисък риск още от постъпването си в затвора. Отделни са случаите, в които ниските стойности са обусловени от по-напреднал корекционен процес в последните етапи от наказанието, който обаче не разкрива признаци на изключителност, за да бъде обсъждан като единствено основание за помилване. 2.2.3. Местоизтърпяване От 91 осъдени молители само 3 не изтърпяват наказанието си в затвор, тъй като не са осъдени на ефективно лишаване от свобода към момента на разглеждане на техния случай, укриват се или изпълнението на присъдата е отложено от прокуратурата. През отчетния период най-много молби са разгледани за осъдени, изтърпяващи наказание в затвора в София, следвани от затворите в Ловеч и Белене. Големият брой на молбите от затворите в София и Ловеч се дължат и на факта, че в тях са някои от специализираните здравни заведения и осъдени с по-сериозни заболявания, които са и чести молители, изтърпяват наказанието си в тези затвори. Продължават да са необичайно малко с тенденция да намаляват разгледаните молби на затворници от големите затвори във Варна и Бургас. 2.2.4. Изтърпявани наказания От осъдените молители 91 изтърпяват наказанието си в затвор, като най-много от тях изтърпяват лишаване от свобода за срок до 10 години. Два пъти по-малко са осъдените на лишаване от свобода за срок между 11 и 19 години. Относително висок е делът на молителите, осъдени на най-тежките наказания (доживотен затвор и доживотен затвор без замяна), но те принадлежат към група ,,редовни молители“. Допълнителните наказания глоба и конфискация са били наложени съответно на 3 и на 1 осъден, но молбата за помилване се е отнасяла не до тях, а до основното наказание лишаване от свобода. 2.2.5. Мотиви на осъдените молители През отчетния период се забелязва продължаване на тенденцията на намаляване на дела на твърденията, представляващи по същество предпоставки за условно предсрочно освобождаване (УПО). През първото тримесечие на 2016 г. само отделни молители са се позовали на такъв мотив за помилване, като те не образуват статистически значима група. По отношение на останалите групи мотиви разлики с предходни отчетни периоди не се установяват. Отново преобладават твърдения за настъпили хуманитарни обстоятелства, чийто дял отново е около 70%. Запазен е и делът на молителите с твърдения за несправедливо осъждане (устойчиво 15-17 %) и за настъпило разкаяние (устойчиво 27-30 %), както и на молителите с оправдателни мотиви (устойчиво 14-15%). Водещо място сред хумантираните мотиви заемат твърденията за тежко здравословно състояние, което по оценка на молителя е несъвместимо с ефективно изтърпяване на наказанието и води до неговата прекомерност или нецелесъобразност. От всичките 66 молители, които са се позовали на този аргумент, 86 % са клинично здрави. От останалите девет лица седем страдат от хронично телесно неинвалидизиращо заболяване, а при двама това заболяване по принцип е инвалидизиращо. Относително спада другата голяма група хуманитарни обстоятелства - семейните (тежко финансово положение на семейството, затруднения на близките да поемат грижи за деца или болни роднини или опасност дете или родител на осъдения да остане без грижи). В повечето случаи е установено, че молителят не е полагал никакви или не е полагал адекватни грижи за близките си и няма ресурса и нагласата да се грижи за тях. По отделни случаи е установено, че молителят се укрива от правосъдието, поради което присъдата не е приведена в изпълнение. Мотивите, с които тези лица търсят помилване, са свързани с твърдения за несъпричастност към престъплението, за което са осъдени, отпадане на необходимостта наказанието да бъде търпяно с оглед прекомерна продължителност на изтеклия период след извършване на престъплението, житейски неудобства, които закъснялото привеждане на присъдата в изпълнение ще причини на осъдения и неговите близки. През отчетния период не са подавани молби, в които се търси единствено снизхождение без конкретна мотивация. Сред по-екзотичните мотиви на молителите са например: отегченост от престоя в затвора; очакване на молителя, който е без образование и трудова биография, да получава на свобода сигурен месечен доход от заплата от поне 1400 лева; разбиране на молителя, че заслужава да бъде помилван, тъй като многократно е молил за това; самооценка на молителя, че е твърде млад, за да лежи в затвора. 3. ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА Съгласно чл. 98, т. 11 от Конституцията правото на помилване принадлежи на държавата в лицето на президента / вицепрезидента. Молителите имат право да получат произнасяне на държавния глава по тяхна молба за помилване. За всяко решение на вицепрезидента Комисията уведомява молителя, освен в случай на помилване, когато се издава указ. 3.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО През отчетния период Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на 17 молби. При 15 от тях Комисията е установила, че молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество. Броят на молителите с подадени две и повече молби, разглеждането на които е прекратявано на това основание, са около 20. Една молба е прекратена, тъй като към момента на разглеждането ѝ наказанието е изтърпяно. В един случай наказателното производство срещу молителя все още не е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, с която да му е наложено наказание. Поради липсата на окончателно наложено наказание помилването е неприложимо. 3.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ Няма промяна в практиката на Комисията по отношение на приложното поле на помилването и основанията за отказ. В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото (в 55% от случаите), като не са налице изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно (в 35 % от случаите). Най-често след постановяване на присъдата не са настъпвали никакви обстоятелства от естество да направят наказанието непропорционално тежко, поради което помилването би представлявало юридическа преоценка на същите факти, въз основа на които съдът е определил наказанието. Такова действие би представлявало ревизия на съдебния акт, с която се нарушава независимостта на съдебната власт, на която е конституционно възложено да осъществява правосъдието. В 9 % от случаите е установено, че действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържат множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва. При молителите с устойчив или ескалиращ престъпен модел Комисията е установила, че нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени, при отказ на съответния молител да се разграничи от извършеното или липса на ресурси и мотивация у него за тяхната промяна. Рискът от рецидив в тези групи молители е висок или среден към висок. В 5 % от случаите молбата е отхвърлена, тъй като твърденията в нея са опровергани от установените по случая факти (недоказаност). Групата на недоказаните молби почти изцяло включва групата на молбите, в които се сочат хуманитарни обстоятелства, включително здравословни. Когато здравословният проблем е потвърден от актуални медицински данни за осъдения, Комисията е установила, че статусът е бил налице към момента на извършване на престъплението, отчетен е от съда при индивидуализацията на наказанието и не се е влошавал след началото на изтърпяване на наказанието, като в системата за изпълнение на наказанието осъденият получава адекватна здравна помощ. Специфичните мотиви за отказ, обозначени статитически като ,,други“, обичайно се изтъкват заедно с мотиви от някоя от другите групи. Тази група произтича от спецификата на конкретния случай и статистически подчертава индивидуалността на преценката при разглеждане на молба за помилване. През отчетния период такива са например изводи, че освобождаването застрашава интереси на осъдения от лечение и образование в затвора или би компрометирало развиващ се корекционен процес. По няколко конкретни преписки е установено, че само престоят в затвора осигурява на молителя лечение, без което животът му би бил застрашен. В един от тези случаи самият молител е немарлив към грижите за здравето си. По конкретна преписка е установено, че молителят и защитникът му неправилно се позовават на тълкувателна практика на ВКС. По група преписки наказанията на молителите са определени в привилегирована процедура (споразумение, съкратено съдебно следствие), поради което са по-леки, отколкото съдът би наложил в общия наказателен процес за извършеното престъпление. Това съдебно снизхождение допълнително намалява основателността на аргумента на молителя за прекомерност на репресията. По две конкретни молба КП е достигнала до заключение, че помилването би създало чувство за несигурност у групите лица, които са в положението на потенциални уязвими на съответния вид престъпления жертви. В единия случай това са ненавършили пълнолетие деца, предмет на сексуално посегателство, а във втория – представители на етнически малцинства и бедни граждани, които молителят нападал поради желанието си да убие човек с такава социална характеристика. И в двата случая КП преценила, наред с други аргументи, че помилването би омаловажило и поощрило престъпно сексуално / дискриминационно поведение. В един случай КП достигнала до заключението, че наказанието на молителя е определено по по-неблагоприятен за дееца наказателен закон, във връзка с което е сезирала Главния прокурор, който има правомощия да възобнови наказателното дело за корекция на наказанието, ако достигне до същия извод. В друг случай КП съпоставила изразените в молбата твърдения на молителя за разкаяние с негови собствени медийни изявления, в които отрича съпричастността си към извършеното и обвинява непълнолетния си съучастник. Хуманитарните обстоятелства по всички преписки от групата на молителите, които се укриват, са опровергани, а Комисията е приела укриването от правосъдието като укоримо поведение. 3.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила 2 предложения за помилване, от които 1 е било уважено. 3.1. Молителят е 38-годишен български гражданин със средно-специално образование, който изтърпява наказание от 5 години лишаване от свобода за убийство, извършено в афектно състояние след непредизвикано въоръжено нападение от пострадалия. Престъплението е извършено през март 2001 г., но окончателната присъда е постановена едва през септември 2013 г. не по вина на молителя (налице са данни, че той е съдействал на съдебните органи и дори е настоявал за ускоряване на процедурата). Посегателството е единствено в живота му. Към датата на разглеждане на молбата остатъкът от наказанието е 1 година и 11 месеца. Молителят работи в затвора, има отлична характеристика, многократно е награждаван, като не е допускал нито едно нарушение. Рискът от рецидив е изключително нисък и очертава напълно завършил корекционен процес. Молителят не представлява опасност за обществото и отсъства обществена необходимост да изтърпява остатъка от наказанието за престъпление, извършено при специфични обстоятелства в младежка възраст. Молителят е помилван с 12 месеца от остатъка от наказанието с Указ № 27/07.04.2016 г. 3.2. Молителката е на 70 години, със средно образование, осъдена на 3 месеца лишаване от свобода за държане на акцизни стоки без бандерол. Престъплението е извършено в изпитателния срок на условно осъждане на 3 месеца лишаване от свобода за същото по вид престъпление. Молителката признава отговорността си. Мотив за извършеното е изключително тежкото здравословно състояние на дъщеря ѝ, която страда от психично заболяване, чиито симптоми ползването на предмета на престъпленията облекчава. Изпълнението на наказанието е отложено поради обстоятелството, че осъдената е единственият човек, който полага грижи за дъщеря си, чийто живот е застрашен, ако тези грижи бъдат прекъснати. Комисията е предложила молителката да бъде помилвана и с двете наложени наказания основно с мотиви, свързани с тежкото здравословно състояние на дъщерята на пострадалата, което обективно препятства изпълнението на наказанието. Случаят отново се разглежда от КП по повод подадена повторна молба. 4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ През отчетния период се обучаваха два екипа стажанти от общо 8 студенти по право от СУ ..Св. Климент Охридски“ и УНСС. Комисията продължи практиката си да изготвя и публикува годишни аналитични доклади за дейността си, както и да обновява статистическите данни, достъпни през сайта на държавния глава.
Други данни
- В регистъра от
- 15.09.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026
Документи
История на промените 1
- 24 октомври 2026 г.Променен записПреди промяната: Отчет на КП за периода януари-март 2016 година Вид: Периодичен отчет Период: 01.2016 – 03.2016 Заседания: 6 Решени молби: 212 Предложения за помилване: 2