Помилване с Указ № 105 от 09.11.2017

Осъденият е 60-годишен, на който е наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода за неизпълнение на заповед за незабавна защита, с която се задължава да се въздържа от домашно насилие върху съпругата си (чл.296, ал.1 от НК). Молбата е подадена от съпругата на лишения от свобода, като основен мотив е посочено тежкото здравословно състояние на лицето. Следват мотивите на Комисията по помилването ,,Въпреки няколкото предходни осъждания на молителя, той не е криминализирана личност. Осъденият притежава образование и професионални умения, чрез които се издържа. Криминалните му прояви са обусловени най-вече от злоупотребата с алкохол, която повлиява изключително негативно на поведението му и е основаната причина за характеровите му особености и агресивно общуване. В затвора корекционната работа с осъдения е давала добри резултати, като отчетеният риск от рецидив е в ниските стойности. Явно в контролирана среда, при ограничаване на употребата на алкохол, лицето има безпроблемно и дори добро поведение. Към настоящия момент рискът от вреди е сведен до минимум, поради физическата негодност на осъдения, свързана дори със свободното му придвижване. Здравословното състояние на молителя е тежко, като на практика той не е способен да се обслужва и придвижва самостоятелно. То не е било такова при превеждане в изпълнение на наказанието. Осъденият е изтърпял първото условно наказание като след това състоянието му рязко се влошава - получава инсулт на територията на затворническото общежитие, което е причина за пълното обездвижване и невъзможността за самостоятелно обслужване и остава непроменено повече от една година. Заключението на експертната комисия е за необратимост на състоянието — пожизнено. Състоянието на молителя е несъвместимо с условията на затвора, поради което наказанието се отлага повече една година, като на практика няма да бъде преведено в изпълнение до изтичане на абсолютната давност от 3 години. Приложените медицински документи удостоверяват състоянието на осъдения, като са потвърдени и от лекарите към специализираната болница към затвора-София, както и от периодичното подновяване на прекъсването от страна па Прокуратурата. Заповедта за въздържане от домашно насилие е с отпаднало действие, тъй като е издадена в полза на лице, което с поведението си показва, че повече не се нуждае от нея. Поради това охраняването на изпълнението на тази заповед със средствата на наказателна репресия е безпредметно и вече не обслужва публичния интерес от защита от домашно насилие на пострадало или застрашено лице. Осъденият няма физическата възможност да поднови насилието, като в момента се намира под доброволните лични грижи единствено на съпругата си. Поради горепосоченото здравословно състояние, ниските нива на обществена опасност и физическата невъзможност за рецидив, в която е изпаднал осъденият, малкият размер на остатъка от наказанието /два месеца/, както и поради факта, че молителката е възпрепятствана да осигури квалифицирани грижи за здравето на съпруга си чрез настаняването му в дом с целодневно медицинско наблюдение, тъй като статутът му на лишен от свобода не позволява такъв тип, самоцелното поддържане на изпълняемостта на наказанието е нецелесъобразно и представляват нетърпимо житейско положение за срока на давността, който предвид тежестта на състоянието е прекомерен. Осъдения е помилван с остатъка от наложеното наказание с Указ № 105/09.11.2017 г.