Неуважено предложение за помилване № 1 (2017)

История на промените 1

1. 24 октомври 2026 г.Променен записПреди промяната: Неуважено предложение за помилване № 1 (2017) Раздел: Неуважени предложения Регистър: след 23 януари 2017 г. Възраст: 45 Номер в регистъра: 1 Текст: Молител е 45-годишен гражданин, осъден на 5 години лишаване от свобода за три кражби, извършени през 1999-2000 г. Те не са тежки и от тях няма невъзстановени имотни вреди. Наказанието за трите е наложено едва през 2011 г. и приведено в изпълнение едва през 2015 г., след като молителят доброволно се предал на властите. Междувременно живял в чужбина, без да допуска никакви нарушения, и създал семейство с малолетно дете, комуто предстои да тръгне на училище. Към момента на разглеждане на молбата е изтърпял близо 2 години и 1 месец. Затворът дава отлична лична и трудова характеристика на осъдения, който изтърпява наказанието си при облекчен режим. Налице са доказателства за настъпило преосмисляне и разграничаване от извършените престъпления, както и развити стратегии за законосъобразно справяне, вкл. трудови навици и променена лична етика. За да предложи молителя за помилване с остатъка от наказанието, Комисията се позовала на завършил корекционен процес, обезсмислящ продължаване на репресията, и семейните задължения на молителя. Рискът от рецидив е минимизиран. Поправянето, което в голяма степен е протекло на свобода през дългия период преди изпълнение на наказанието и в хода на задочен наказателен процес, е приключило и през годините е утвърден изцяло законосъобразен начин на живот. В същото време за молителя не са настъпили формалните предпоставки да търси условно предсрочно освобождаване. В момента се търпи репресия, силно закъсняла спрямо времето на извършване на престъпленията, и без ясна законова цел, като липсват редовни правни средства за нейното облекчаване. Молителят поддържа силни връзки със семейството си, което подкрепя усилията му за ресоциализация, вкл. решението му да се предаде, за да изтърпи наказанието си, вместо да изчака изтичането на давността. Според Комисията обществото няма нужда да държи в изолация гражданин, който не е опасен за него. Според нея възстановяването на родителската връзка на молителя с детето следва да се предпочете пред задължението на молителя да изтърпи докрай наказанието.