Отчет на КП за периода декември 2012-януари 2013 година

МЕСЕЧЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01 декември 2012 г. – 31 януари 2013 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Статистически данни Дейност по разглеждане на молби за помилване Изследователски дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. на Президента на Република България СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП (разпре-делени) Чакат справки Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятел-ства след постановен отказ Изтърпя-но наказа-ние Висящ процес Молителят не търси помилване 01-31.12.2012 г. 42 35 6 5 3 2 0 0 0 1 61 01-23.01.2013 г. 71 53 86 12 11 0 0 1 71 3 59 ОБЩО 113 88 92 17 14 2 0 1 71 4 9 100 201 Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XXXI, 20.12.2012 г. 6 6 6 Проведено изслушване на независима експертна психологична оценка на молител по молба с удължен срок за разглеждане. Окончателно произнасяне по тази молба с потвърждаване на предложение за помилване. XXXII,10.01.2013 г. 59 59 (-1) 58 1 XXXIII,17.01.2013 г. 20 20 (-2) 18 2 (решени на 23.01.2013 г. и на 31.01.2013 г.) XXXIV, 23.01.2013 г. 1 1 (+1) 2 Проведено изслушване на екипа на мястото за лишаване от свобода, в което изтърпява наказанието си молител по молба с удължен срок за разглеждане. Гласувано предложение за помилване остатъка от наложеното наказание. XXXV, 31.01.2013 г. 8 8 (+1) (-1) 8 1 Проведено изслушване на външен експерт във връзка с молба за помилване с удължен срок за разглеждане. Гласувано предложение за помилване с остатъка от наложеното наказание. ОБЩО 92 2 ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ 2.1 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на молби, при които е установила, че: - молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество; - молителят не търси помилване, освобождаване от изпитателния срок по условно осъждане с цел съкращаване на срока за настъпване на реабилитация. Такъв ефект помилването няма. 2.2 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържа множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва при добро поведение. Обособен дял от близо 30 % от молителите разкриват ескалиращ или устойчив престъпен модел, който не се повлиява от наказателната репресия, а нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени. При част от осъдените моделът е агресивен, а при други користно-манипулативен или насочен към престъпна експлоатация на деца. В тази група повечето молители са хора, израснали в криминална среда. Вместо закрилна и възпитателна политика в детството спрямо някои осъдени са предприемани репресивни мерки, задълбочили проблемите при развитието и социализацията им, които са сред предпоставките корекционният процес спрямо тях по-късно да не се развива. Устойчивостта на криминалните нагласи и поведение при тези молители е в пряка връзка с тяхната необразованост и отсъствието на родителски грижи в съчетание с насилие в средата, в която са отраснали. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Основанието за отказ от предложение за помилване са високите стойности на рецидивния риск на фона на липса на мотивация и умения за законосъобразно поведение. В един случай е установено, че криминогенната обстановка, в която е извършено престъплението, включително мотивите за него и конфликтът на извършителя с пострадалите, са съхранени въпреки изтеклия период след извършването му, а корекционният процес не се развива поради съпротиви на осъдения да преосмисли извършеното. При молители, които са изтъквали като аргумент за помилване тежкото си здравословно състояние, след задълбочено проучване на всеки случай Комисията е достигнала до заключението, че здравословното състояние: е сравнително тежко, но е било налице към момента на извършване на престъплението и на осъждането и е отчетено от съда при определяне на наказанието. Тъй като това състояние не е попречило на молителя да извърши престъплението, Комисията е изследвала самостоятелно напредъка на корекционния процес и е установила, че той не се развива или не е напреднал в необходимата степен, която би гарантирала обществото срещу рецидив на молителя. Направен е извод, че опасността на осъдения е съхранена въпреки влошеното здраве, което е съвместимо с режима на ефективно изтърпяване на наказанието, а при евентуалното му влошаване има възможност за прекъсване на изпълнението на наказанието за лечение; или не е тежко и не препятства изтърпяването на наказанието, а молителят получава адекватно лечение. Когато престъплението, за което молителят е осъден, е извършено в причинна връзка със злоупотреба с алкохол или алкохолна или наркотична зависимост, Комисията е установила, че тези обстоятелства все още са налице и продължават да влияят на риска от рецидив. Когато срещу осъдения има уважен граждански иск в полза на пострадалите от престъплението, Комисията проверява дали той се изплаща и каква част е изплатена, а ако не се изплаща - какви са причините за това. По разглежданите през отчетния период случаи не е установено молителите да полагат усилия да изплащат гражданския си иск. Твърденията на част от молителите за изключителни семейни обстоятелства не са потвърдени. При молби с такива мотиви Комисията е установила, че молителят не е полагал никакви или не е полагал адекватни грижи за близките си и няма ресурса и нагласата да се грижи за семейството си. При един от случаите престъплението е извършено пред децата на молителя и пострадали от него са други деца, като са налице данни, че молителят е отглеждал децата си в условия на насилие. В друг случай мотивацията за полагане на грижи за възрастен родител е развита успоредно с ясно заявено намерение след напускане на затвора молителят да замине за чужбина сам. Комисията все по-често разглежда молби от условно предсрочно освободени от затвора или условно осъдени граждани, които в изпитателния срок изтърпяват друго по-леко наказание (лишаване от право да упражняват професия или да заемат определена длъжност) или пробационни мерки. Аргументите, с които тези молители търсят помилване, са свързани с невъзможност едновременно да полагат законен труд и да изтърпяват наказанието, съответно пробационната мярка. По такива молби през отчетния период Комисията е установила, че по време на лишаването си от свобода осъденият е придобил допълнителна квалификация по професия, която постоянно е практикувал в затвора и която може да практикува и на свобода, тъй като не е лишен от правото да я упражнява. Лишаването от права засяга друга негова професионална компетентност. Осъденият не е предоставил информация за реалното финансово състояние на семейството си въпреки дадения му двумесечен срок за събирането и внасянето й, поради което Комисията е правила извод, че то не е тежко. За изясняване на обстоятелствата по една молба е проведена работна среща в затвора в Ловеч на 11 12.2012 г. 2.3 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ Комисията се е произнесла с единодушно предложение за помилване в следните случаи (следва извлечение от мотивите на Комисията): 1. Осъденият е български гражданин на 58 години, осъден на смърт за съвкупност от убийство, средна телесна повреда и изнасилване през 1990 г. През 1999 г. наказанието е заменено на доживотен затвор без право на замяна с Указ №4/99 на Вицепрезидента. В момента осъденият моли за помилване на доживотен затвор, като се мотивира с разкаяние, добро поведение и нехуманността на наказанието. Фактически осъденият е престоял в затвора 22 години, от които 18 в изолация при специален режим. След шестмесечно проучване на случая Комисията е установила, че са настъпили устойчиви положителни промени в личността на осъдения. Обстоятелството се установява еднозначно от анализа на документите по случая, становищата на експертните екипи, работили с осъдения през годините, и се потвърждава от проведената специална психологична експертиза и оценка на рецидивния риск по различни методики. Този осъден рязко се различава от останалите осъдени на доживотен затвор с и без замяна и на дългосрочно лишаване от свобода. Криминалните нагласи са преформулирани в нагласа и поведение, насочени към подкрепа и съпричастност на останалите лишени от свобода и преосмисляне на извършеното, чиято законосъобразност и обществена полезност е несъмнена. Профилът на този осъден разкрива успешност на корекционния процес, каквато се достига изключително рядко дори при осъдени за подобни престъпления на много по-кратки срокове лишаване от свобода, отколкото осъденият фактически е изтърпял. Случаят вече е извън приложението на чл. 38, ал. 1 от НК. Замяната на наказанието на доживотен затвор в този случай би подкрепило постигането на целите на наказанието и не представлява оттегляне или смекчаване на укора за извършеното. Това е признание за усилията на дееца да се разграничи от криминалното си минало. То би имало значение на послание и към другите осъдени на най-тежкото наказание, че със собствени усилия могат да облекчат положението си, тъй като тези усилия ще бъдат оценени от обществото, което продължава да ги смята за свои членове От замяната с доживотен затвор за обществото не възниква риск от рецидив. Предложението за замяна е направено окончателно на 20.12.2012 г. след разширено заседание на Комисията с участието на външни експерти и Вицепрезидента. Наказанието е заменено на доживотен затвор с Указ № 12 от 21.01.2013 г. 2. Осъденият е български гражданин на 43 години, осъден на 12 години лишаване от свобода за убийството на майката на третото си дете, фактически изтърпял почти 7 години от наказанието. Престъплението е инцидентно, извършено ситуативно на афектна основа и единствено в живота на осъдения. Корекционният процес е протекъл бързо. Риск от рецидив практически не съществува. Осъденият е трайно поправена личност, която не представлява опасност за обществото. В затвора придобива и допълнителна квалификация, както и стаж по нея, което уляснява ресоциализацията му. Запазени са отношенията с пострадалите, включително с детето му и с родителите на жертвата. Всички данни категорично описват осъдения като загрижен и отговорен родител, който е необходим на детето си. Този гражданин има ресурса да оцени и проявата на милост. Наказателната репресия спрямо него под формата на лишаване от свобода с оставащата продължителност от над 3 години е обезсмислена от факта на поправянето. Предложението за помилване с една година е направено на 17.01.2013 г. Осъденият е помилван частично с една година от остатъка от наказанието (около 3 г.) с Указ № 4 от 18.01.2013 г. Освен това са направени още две предложения за помилване с остатъка от наложеното наказание. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ През декември 2012 г. бе проведена втората кампания по набиране на стажанти по Стажантската програма към Комисията. От допуснатите до събеседване 20 кандидати одобрени за участие бяха четирима. Техният стаж започна в началото на януари 2013 г. През отчетния период Комисията обобщи практиката си през изтеклата първа година от мандата и подготви годишен доклад за дейността си, който представи на пресконференция на 24.01.2013 г. В момента в Комисията се провеждат следните изследвания: Сравнителноправно изследване на тежките наказания в наказателните закони в Европа; Изследване на рецидива сред условно предсрочно освободените и помилваните лица и ефективността на системата за оценка на риска от рецидив, прилагана в българските затвори. Изследването се осъществява по специално разработена методология за изчерпателно интердисциплинарно изследване в рамките на проекта на Комисията ,,От риск към сигурност: реформа на системата за оценка на риска от рецидив”, частично финансиран от Фондация ,,Фридрих Еберт” за 2013 г. За целите на изследването се извършва събиране и обобщаване на информация за рецидивната престъпност и за действието на системите за оценка на риска от рецидив в други държави, а в рамките на информационния обмен със затворите в Комисията постъпва информация за приложението на условното предсрочно освобождаване.