Отчет на КП за месец февруари 2013 г.

МЕСЕЧЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01-28 ФЕВРУАРИ 2013 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Статистически данни Дейност по разглеждане на молби за помилване Изследователски дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. на Президента на Република България СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП (разпре-делени) Чакат справки Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятел-ства след постановен отказ Изтърпя-но наказа-ние Молителят е починал Молителят не търси помилване 01-2013 г. 71 53 86 12 11 0 0 1 71 3 14 45 02- 2013 г. 38 61 55 15 6 6 1 2 39 1 0 90 ОБЩО за 2013 г. 109 114 141 27 17 6 1 3 110 4 223 Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XXXVI, 07.02.12013 г. 18 18 18 XXXVII, 14.02.2013 г. 29 29 28 1 (спряна за изискване на допълнителна информация, решена на 20.02. с предложение за помилване) XXXVIII, 20.02.2013 г. 8 8 (+1) 9 ОБЩО 55 1 ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ 2.1 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на молби, при които е установила, че: - молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество; - към датата на разглеждане на молбата от Комисията осъденият е изтърпял наказанието си или е починал; - молителят е направил искания, неотносими към института на помилването (за съдебно оправдаване). 2.2 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържа множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва при добро поведение. Близо 70 % от молителите разкриват ескалиращ или устойчив престъпен модел, който не се повлиява от наказателната репресия, а нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени. При част от осъдените моделът е агресивен, а при други користно-манипулативен. В тази група повечето молители са хора, израснали в криминална среда. Криминалните нагласи и поведение при тези молители са в пряка връзка с тяхната необразованост и/или отсъствие или патология на родителски грижи в съчетание с насилие в средата, в която са отраснали. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Основанието за отказ от предложение за помилване са високите стойности на рецидивния риск на фона на липса на мотивация за законосъобразно поведение към настоящия момент. При молители, които са изтъквали като аргумент за помилване тежкото си здравословно състояние, след задълбочено проучване на всеки случай Комисията е достигнала до заключението, че здравословното състояние: е сравнително тежко, но е било налице към момента на извършване на престъплението и на осъждането и е отчетено от съда при определяне на наказанието. Тъй като това състояние не е попречило на молителя да извърши престъплението, Комисията е изследвала самостоятелно напредъка на корекционния процес и е установила, че той не се развива или не е напреднал в необходимата степен, която би гарантирала обществото срещу рецидив на молителя. Направен е извод, че опасността на осъдения е съхранена въпреки влошеното здраве, което е съвместимо с режима на ефективно изтърпяване на наказанието, а при евентуалното му влошаване има възможност за прекъсване на изпълнението на наказанието за лечение; или не е тежко и не препятства изтърпяването на наказанието, а молителят получава адекватно лечение. По три молби е установено, че молителят съзнателно твърди напълно неверни обстоятелства относно своето здравословно състояние. В един случай е установено, че осъден на доживотен затвор се намира в последен летален етап от раково заболяване с множество усложнения, което се влошава. На това състояние пенитенциарната система е отговорила с адекватно медицинско третиране, до каквото извън системата осъденият не може да си осигури. Помилването би прекъснало медицинската грижа. В същото време въпреки тежкото си здравословно състояние и след близо 12-годишен престой в затвора осъденият е съхранил агресивното си поведение и представлява риск за лицата, с които общува непосредствено. Твърденията на част от молителите за изключителни семейни обстоятелства не са потвърдени или се отнасят до обстоятелства, които са били налице към момента на деянието и са преценявани от съда при определяне на наказанието. По отделни случаи е установено, че молителят се укрива от правосъдието в чужбина, поради което присъдата не е приведена в изпълнение. Мотивите, с които тези лица търсят помилване, са свързани с твърдения за несгоди, търпени от близките поради отсъствието на молителя, и липса на провинения в периода на укриването. Отказът да се предложи помилване е мотивиран с недоказаност на хуманитарните обстоятелства, които биха могли да доведат до дерогиране на принципа за неотвратимост на наказанието, както и със становището на Комисията, че укриването от правосъдието е укоримо поведение. И през февруари Комисията разглежда молби от условно предсрочно освободени от затвора или условно осъдени граждани, които в изпитателния срок изтърпяват друго по-леко наказание (лишаване от право да упражняват професия или да заемат определена длъжност) или пробационни мерки. Аргументите, с които тези молители търсят помилване, са свързани с невъзможност едновременно да полагат законен труд и да изтърпяват наказанието, съответно пробационната мярка. Когато срещу осъдения има уважен граждански иск в полза на пострадалите от престъплението, Комисията проверява дали той се изплаща и каква част е изплатена, а ако не се изплаща - какви са причините за това. По разглежданите през отчетния период случаи не е установено молителите да полагат усилия да изплащат гражданския си иск. 2.3 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През февруари са влезли в сила укази за помилване по следните предложения на Комисията (следва извлечение от мотивите на Комисията): 1. Осъденият е чужд гражданин на 42 години, по професия строител, който изтърпява последователно 6 месеца лишаване от свобода за незаконно влизане и 8 месеца лишаване от свобода за последвал опит за незаконно излизане от страната. При подробното проучване на случая със съдействието и на Държавната агенция за бежанците Комисията е установила, че молителят напуска родината си по време на война и се установява в друга държава, в която избухва хуманитарна криза. При завръщането си в родината е подложен на гонения. Съпругата и децата на брат му са убити. По време на престоя си у нас през март 2012 г. научава, че и съпругата му е убита. Петте му деца се укриват при приятелско семейство, а брат му – в чужбина. България е първата страна по смисъла на Конвенцията за бежанците, в която молителят може да поиска закрила. Той е влязъл в България през Турция и е поискал статут на бежанец в установения от практиката за разумен седмичен срок. По преписката е приложен и отговор на ДАНС, че осъденият не е опасен за националната сигурност и агенцията не възразява да му бъде предоставен статут на бежанец. Наказателната процедура срещу молителя за незаконното влизане в страната се е развила бързо, часове след задържането му от граничните власти. Обстоятелството, че е влязъл в страната, за да търси закрила, е останало неизвестно на съда. Комисията не е обсъждала причините за това, но обстоятелството е пречка молителят да бъде наказан за първото си деяние на основание чл. 279, ал. 5 от НК и променя правната и фактическата характеристика на второто му деяние. Молителят е изтърпял ефективно почти целия срок на първото си наказание към датата на разглеждане на молбата. Справката от затвора потвърждава, че молителят не е опасен. Рискът от рецидив е нисък и изцяло обусловен от особените обстоятелства, при които лицето пребивава в страната. При престоя си в затвора осъденият е подал нова молба за получаване на бежански статут, която осигурява неговото законно пребиваване в страната в месеците след напускане на затвора. Съществуват данни, че той е по-добре ориентиран в законовите си възможности и притежава ресурс за приспособяване към средата, в която ще навлезе. Това допълнително ограничава риска от рецидив, който зависи изцяло от тази ориентираност. Той е помилван с Указ № 13 от 08.02.2013 г. 2. Осъденият е 65-годишен български гражданин с висше образование, осъден на 3 години лишаване от свобода за сключване на неизгодна сделка и произтекло от това разпиляване на имущество в размер на 2800 деноминирани лева на предприятието, на което е бил председател на Управителния съвет. Щетата е произтекла от затруднения в събирането на задължения на трети страни към предприятието. Деянията са извършени като елемент от рискова пазарна стратегия за спасяване на предприятието в периода 1996-1998 г. В миналото помилваният не е бил осъждан. Към датата на помилването е изтърпял фактически 1 година и 3 месеца от наказанието си. След задълбочено проучване на случая и изслушване на екипа на затвора Комисията е достигнала до извод, че целите на наказанието са изцяло постигнати, а корекционният процес – напълно завършен още в началните етапи от изпълнение на наказанието. Отсъства риск от извършване на ново престъпление. Формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване ще настъпи за осъдения след близо половин година (юни 2013 г.). През този период изпълнението на наказанието представлява ненужна репресия, обезсмислена от факта на постигане на целите на наказанието. Изтеклият период след извършване на деянията (11 години) по продължителност надхвърля обикновената погасителна давност (10 години), a продължителността на наказателното производство може да бъде обсъждана с оглед чл. 6 от ЕКПЧ. Комисията е преценявала и променените пазарни условия в страната в сравнение с времето на извършване на деянията, които придават нетипична обществена опасност на извършеното и доближават случая до обхванатите от Закона за амнистията от 2009 г. Увреденото юридическо лице и неговите правоприемници не са предявили граждански иск срещу осъдения. Осъденият е помилван с неизтърпяната част от наказанието с Указ № 29 от 25.02.2013 г. През месец февруари е направено едно предложение за помилване с остатъка от наложеното наказание. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ В Комисията продължават да се провеждат следните изследвания: Сравнителноправно изследване на тежките наказания в наказателните закони в Европа; Изследване на рецидива сред условно предсрочно освободените и помилваните лица и ефективността на системата за оценка на риска от рецидив, прилагана в българските затвори. Изследването се осъществява по специално разработена методология за изчерпателно интердисциплинарно изследване в рамките на проекта на Комисията ,,От риск към сигурност: реформа на системата за оценка на риска от рецидив”, частично финансиран от Фондация ,,Фридрих Еберт” за 2013 г. За целите на изследването се извършва събиране и обобщаване на информация за рецидивната престъпност и за действието на системите за оценка на риска от рецидив в други държави, а в рамките на информационния обмен със затворите в Комисията постъпва информация за приложението на условното предсрочно освобождаване; Изследване на практиката на Съда по правата на човека в Страсбург относно правилата за тълкуване кои мерки по националното законодателство са наказания в наказателноправен смисъл; Изследване на особеностите на помилването при непълнолетни осъдени.