Отчет на КП за месец март 2013 г.

МЕСЕЧЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01-31 МАРТ 2013 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Статистически данни Дейност по разглеждане на молби за помилване Изследователски дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. на Президента на Република България СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП (разпре-делени) Чакат справки Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятел-ства след постановен отказ Изтър-пяно наказа-ние Моли-телят е починал Молителят не търси помилване или то е неприложимо 01-2013 г. 71 53 86 12 11 0 0 1 71 3 14 45 02- 2013 г. 38 61 55 15 6 6 1 2 39 1 0 90 03-2013 г. 44 58 44 7 1 0 0 6 37 0 6 90 ОБЩО за 2013 г. 71 172 185 34 18 6 1 9 147 4 243 Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XXXIX, 07.03.12013 г. 11 11 11 XL, 28.03.2013 г. 33 33 33 ОБЩО 44 1 (спряна в предходен период за допълнителни медицински справки) ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ 2.1 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на молби, при които е установила, че: - молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество; - към датата на разглеждане на молбата от Комисията наказателното производство срещу молителя не е приключило и не му е наложено наказание с влязла в сила присъда; - молителят е направил искания, неотносими към института на помилването: да бъде помилвано наказанието глоба. След подробен анализ на досегашната практика на предходните състави на Комисията, на собствената си практика и на действащото наказателно, наказателноизпълнително, гражданско и финансово законодателство Комисията прие, че наказанието глоба се счита изтърпяно към момента на влизане на присъдата в сила. От този момент наказателноизпълнителното правоотношение се прекратява и възниква изискуемо държавно вземане, подлежащо на изпълнение по реда на гражданските и финансовите закони. Изплащането на глобата не е изтърпяване на наложено наказание по смисъла на чл. 74 от НК, поради което осъденият не може да бъде освободен от задължението да я плаща чрез помилване. Това задължение може да му бъде опростено по реда за опрощаване на несъбираемите държавни вземания. да бъдат помилвани мерките за пробационен надзор, наложени за изтърпяване в изпитателния срок на условно осъждане или условно предсрочно освобождаване. След подробен анализ на действащото наказателно законодателство и съдебната практика по прилагане на наказанието пробация и институтите на условното осъждане и условното предсрочно освобождаване, Комисията установи, че според постоянната практика на българските съдилища тези мерки не се считат за самостоятелни наказания. Те имат значението на ненаказателни мерки, охраняващи изпитателни срокове, поради което не могат да бъдат помилвани отделно от наказанието лишаване от свобода. За помилване на това наказание в конкретните случаи или не е имало искане от молителя, или то е било намерено за неоснователно при разглеждането на молбата по същество в тази й част. Аргументите, с които тези молители търсят помилване, са свързани с невъзможност едновременно да полагат законен труд и да изпълняват пробационната мярка. Да бъде реабилитиран. Да му бъде опростен остатъкът от изпитателния срок на условно осъждане. Изпитателните срокове не са наказания по смисъла на чл. 37 от НК и не могат да се опрощават самостоятелно. Те са допълнителна гаранция за обществото срещу рецидив на осъдения. 2.2 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържа множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва при добро поведение. Близо 90 % от молителите разкриват ескалиращ или устойчив престъпен модел, който не се повлиява от наказателната репресия, а нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени. При част от осъдените моделът е агресивен, а при други користно-манипулативен. В тази група повечето молители са хора, израснали в криминална среда. Криминалните нагласи и поведение при тези молители са в пряка връзка с тяхната необразованост и/или отсъствие или патология на родителски грижи в съчетание с насилие в средата, в която са отраснали. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора при тези осъдени корекционният процес е в застой поради силни самооправдателни нагласи и липса на ресурс да се разграничат от извършеното. Основанието за отказ от предложение за помилване са високите стойности на рецидивния риск на фона на липса на мотивация за законосъобразно поведение към настоящия момент. Основните мотиви, с които тези осъдени търсят помилване, са свързани с разкаяние и преосмисляне на извършеното, с оплакване от минали житейски несгоди или от тежестта на наказанието, твърдения за несъществуващи заболявания, за несъпричастност към престъплението, за загриженост към изпаднали в затруднение близки. Когато молбата е подадена от трето лице (майка или съпруга на осъдения), мотивите са свързани с несъгласие с осъждането и страдание от отсъствието на осъдения. При молители, които са изтъквали като аргумент за помилване тежкото си здравословно състояние, след задълбочено проучване на всеки случай Комисията е достигнала до заключението, че здравословното състояние: е сравнително тежко, но е било налице към момента на извършване на престъплението и на осъждането и е отчетено от съда при определяне на наказанието. Тъй като това състояние не е попречило на молителя да извърши престъплението, Комисията е изследвала самостоятелно напредъка на корекционния процес и е установила, че той не се развива или не е напреднал в необходимата степен, която би гарантирала обществото срещу рецидив на молителя. Направен е извод, че опасността на осъдения е съхранена въпреки влошеното здраве, което е съвместимо с режима на ефективно изтърпяване на наказанието, а при евентуалното му влошаване има възможност за прекъсване на изпълнението на наказанието за лечение; или не е тежко и не препятства изтърпяването на наказанието, а молителят получава адекватно лечение. Твърденията на част от молителите за изключителни семейни обстоятелства не са потвърдени или се отнасят до обстоятелства, които са били налице към момента на деянието и са преценявани от съда при определяне на наказанието. В отделни случаи, в които молителят твърди тежко здравословно състояние на член на семейството си, Комисията е установила, че такова семейно усложнение или липсва, или не предполага присъствената грижа на осъдения, който и в миналото не е оказвал такава. Когато срещу осъдения има уважен граждански иск в полза на пострадалите от престъплението, Комисията проверява дали той се изплаща и каква част е изплатена, а ако не се изплаща - какви са причините за това. По разглежданите през отчетния период случаи не е установено молителите да полагат усилия да изплащат гражданския си иск. По малък брой молби е установено положително развитие на осъдения. Основанието за отказ от помилване е изводът за недостатъчния напредък на корекционния процес, при който целите на наказанието все още не са постигнати и са приложими други институти за облекчаване на наказателната репресия. Съгласно постоянната практика на Комисията обичайният ход на поправителния процес при наказанията лишаване от свобода и доживотен затвор е очакван резултат на наказанието, който сам по себе си не представлява основание за помилване. По една молба е установено, че престъпната дейност на молителя е обусловена от формирана в ранна възраст силна полинаркотична зависимост, толерирана от семейната среда, към лечението на която не е насърчаван и която не може да се повлияе от корекционния процес в затвора. Случаят е пример за специфичен рецидивен риск, който изисква ангажимент на превантивни здравни и закрилни политики, тъй като наказателната репресия не е достатъчна за ефективното му овладяване. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През март влезе в сила указ за помилване по едно предложение на Комисията (следва извлечение от мотивите на Комисията): 1. Осъденият изтърпява наказание за престъпления, извършени преди повече от 20 години, за които е бил по отделно условно осъден преди повече от 10 години. Тези срокове превишават многократно разумния срок за ангажиране на наказателната му отговорност, като доближават продължителността на абсолютната давност, дори формално да не я превишават. Тяхната продължителност не е обусловена от неправомерно поведение на самия осъден. През февруари 2012 г. молителят е освободен условно предсрочно от изтърпяване на наказание за престъпления, последното от които е извършил през 1998 г. Оттогава той води законосъобразен начин на живот. Изпитателният срок е изтекъл успешно. Изтърпяваното в момента наказание е за престъпления, извършени преди престъпленията, от наказанието за които осъденият е освободен условно предсрочно. Актуалната справка от затвора очертава същата личност, която съдът е преценявал при допускане на условното предсрочно освобождаване. Въпреки тежкото си здравословно състояние, молителят е бил трудово зает в периода преди постъпването си в затвора и активно се грижи за семейството си. Тъй като този осъден вече е бил условно предсрочно освобождаван, той не може повторно да ползва този институт за облекчаване на репресията. Продължаването на изтърпяването на наказанието обезсмисля постановеното със съдебен акт условно предсрочно освобождаване и констатираното от всички компетентни държавни органи наличие на корекционен процес. След като съдебната власт е приела, че лицето е поправено след извършване на последните си престъпления, не е оправдано да търпи репресия за престъпления, извършени много по-рано. Осъденият е помилван с Указ № 37 от 05. 03.2013 г. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ През март приключи изследване на наказателноправната природа и практика по прилагането на наказанието пробация и на мерките за пробационен надзор. Част от него е и изследване на практиката на Съда по правата на човека в Страсбург относно правилата за тълкуване кои мерки по националното законодателство са наказания в наказателноправен смисъл. В Комисията продължават да се провеждат следните изследвания: Сравнителноправно изследване на тежките наказания в 35 европейски държави; Изследване на рецидива сред условно предсрочно освободените и помилваните лица и ефективността на системата за оценка на риска от рецидив, прилагана в българските затвори. Изследването се осъществява по специално разработена методология за изчерпателно интердисциплинарно изследване в рамките на проекта на Комисията ,,От риск към сигурност: реформа на системата за оценка на риска от рецидив”, частично финансиран от Фондация ,,Фридрих Еберт” за 2013 г. За целите на изследването се извършва събиране и обобщаване на информация за рецидивната престъпност и за действието на системите за оценка на риска от рецидив в други държави, а в рамките на информационния обмен със затворите в Комисията постъпва информация за приложението на условното предсрочно освобождаване; Изследване на особеностите на помилването при непълнолетни осъдени. През март беше проведена процедура по набиране на нов екип от стажанти за периода април-юни 2013 г. Комисията прие шестима студенти по право от СУ ,,Св. Климент Охридски“, УНСС, Пловдивски университет ,,Паисий Хилендарски“ и Варненски свободен университет ,,Черноризец Храбър“. Новите стажанти владеят английски, немски, италиански и руски езици. Някои от тях са преминали през различни предходни стажове и специализации, свързани с работа по сравнителноправни изследвания, чуждестранно правно обучение и практика в български институции и кантори.