Отчет на КП за месец юни 2013 г.

МЕСЕЧЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01-30 ЮНИ 2013 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Статистически данни Дейност по разглеждане на молби за помилване Изследователски дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. на Президента на Република България СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП (разпре-делени) Чакат справки Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятел-ства след постановен отказ Изтър-пяно наказа-ние Моли-телят е починал Молителят не търси помил-ване / то е неприложимо / отказва съдействие 01-2013 г. 71 53 86 12 11 0 0 1 71 3 14 45 02- 2013 г. 38 61 55 15 6 6 1 2 39 1 0 90 03-2013 г. 44 58 44 7 1 0 0 6 37 0 6 90 04-2013 г. 58 41 24 2 1 1 0 0 22 0 19 90 05-2013 г. 75 40 62 4 1 1 0 2 57 1 4 40 06-2013 Г. 53 42 29 3 3 0 0 0 26 0 9 55 ОБЩО за 2013 г. 71 295 300 43 23 8 1 11 252 5 366 Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XLVI, 13.06.2013 г. 18 18 17 1 спряна (изчакване на произнасяне на съдебната власт по въпроси на давността) XLVII, 20.06.2013 Г. 13 13 12 1 спряна (изчакване на данни от други органи) ОБЩО 29 3 (1 спряна в предходен период поради необходимост от допълнителни медицински данни) ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ 2.1 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на молби, при които е установила, че молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество. 2.2 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържа множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва при добро поведение. Около 35 % от молителите разкриват ескалиращ или устойчив престъпен модел, който не се повлиява от наказателната репресия, а нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени. При част от осъдените моделът е агресивен, а при други користно-манипулативен. В тази група повечето молители са израснали в криминална среда. Престъпните нагласи и поведение при тези молители са в пряка връзка с тяхната необразованост и/или отсъствие или патология на родителски грижи в съчетание с насилие в средата, в която са отраснали. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора при тези осъдени корекционният процес е в застой поради силни самооправдателни нагласи и липса на ресурс да се разграничат от извършеното. Основанието за отказ от предложение за помилване са високите стойности на рецидивния риск на фона на липса на мотивация за законосъобразно поведение към настоящия момент. При преценката на случая Комисията съобразява броя и вида на извършените престъпления, използваните методи, особеностите на жертвите, наличието на елементи на насилие срещу личността и други обстоятелства. В един случай молителят е осъден само веднъж, но извършеното от него престъпление не е инцидентно изолирано събитие в живота му, а елемент от ескалиращ антисоциален модел на поведение. Основните мотиви, с които тези осъдени търсят помилване, са свързани с разкаяние и преосмисляне на извършеното, с оплакване от минали житейски несгоди или от тежестта на наказанието, твърдения за несъществуващи заболявания, за несъпричастност към престъплението, за загриженост към изпаднали в затруднение близки. При молители, които са изтъквали като аргумент за помилване тежкото си здравословно състояние, след задълбочено проучване на всеки случай Комисията е достигнала до заключението, че здравословното състояние не препятства изтърпяването на наказанието, а молителят получава адекватно лечение. Направен е извод, че опасността на осъдения е съхранена въпреки влошеното здраве, а при евентуалното му по-нататъшно влошаване има възможност за прекъсване на изпълнението на наказанието за лечение. Твърденията на част от молителите за изключителни семейни обстоятелства не са потвърдени или се отнасят до обстоятелства, които са били налице към момента на деянието и са преценявани от съда при определяне на наказанието. Когато срещу осъдения има уважен граждански иск в полза на пострадалите от престъплението, Комисията проверява дали той се изплаща и каква част е изплатена, а ако не се изплаща - какви са причините за това. По разглежданите през отчетния период случаи не е установено молителите да полагат усилия да изплащат гражданския си иск. По група молби е установено положително развитие на осъдения. Основанието за отказ от помилване е изводът за недостатъчния напредък на корекционния процес, при който целите на наказанието все още не са постигнати и са приложими други институти за облекчаване на наказателната репресия. Съгласно постоянната практика на Комисията обичайният ход на поправителния процес при наказанията лишаване от свобода и доживотен затвор е очакван резултат на наказанието, който сам по себе си не представлява основание за помилване. По група молби отново е установено, че престъпната дейност на молителя е обусловена от наркотична зависимост или алкохолизъм, към лечението на които той не е насърчаван и които не могат да се повлияят от корекционния процес в затвора. Тези молители не са критични към състоянието си, което в техните случаи е съществено условие за рецидив. Случаите са примери за специфичен рецидивен риск, който изисква ангажимент на превантивни здравни и закрилни политики, тъй като наказателната репресия не е достатъчна за ефективното му овладяване. През юни 2013 г. в Комисията е разгледан особено фрапиращ случай на млад гражданин, чиято престъпна дейност е обусловена от хронична хероинова зависимост, развита на основата на невероятна социална занемареност и лишеност от грижи в ранна възраст и мощно влияние на криминалната среда, в която е отраснал. Макар затворът да характеризира този молител като добронамерен, съвестен и безкористен в отношенията си с хората, данните за него очертават почти напълно изчерпан ресурс за ресоциализация поради липса на лечение, образование и възпитателни грижи. Наложеното му наказание лишаване от свобода за извършени кражби и грабежи е класически пример за репресия, чиято ефективност е подкопана от липсата на превенция и постпенитенциарна подкрепа. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ На 30 май 2013 г. Комисията е взела решение да предложи за частично помилване молител на 73 годишна възраст, който изтърпява лишаване от свобода за срок от 13 години за извършено от него убийство. Към датата на произнасяне на Комисията е изтърпял 3 г. и 6 м. от наказанието си. Престъплението е единствено в живота на осъдения. Мотивацията за него е афектна и развита на фона на продължителни действия на пострадалата, насочени към разпространяване на неверни твърдения, че молителят е съпричастен към смъртта на съпругата си, починала от раково заболяване. С тези твърдения пострадалата успяла да разстрои взаимоотношенията на молителя със семейството му, към което той е силно привързан, и да предизвика у него планове да емигрира. Престъплението е извършено при пореден опит на молителя да изясни отношенията си с пострадалата. Мотивите на Комисията да предложи осъдения да бъде частично помилван се основават на извод за предсрочно развил се корекционен процес. При анализа на случая, който е проучван от членове на Комисията и на място, е отчетено, че осъденият се разграничава от извършеното и е преосмислил причините, довели до него, семейните му връзки са възстановени изцяло, а рискът от рецидив е минимален. Осъденият е с отлични ресурси за ресоциализация, обусловени и от подкрепата на семейството му. Изтърпяването на наказанието през целия остатък би представлявало за този осъден прекомерна и нецелесъобразна репресия с отпаднала обществена значимост и при реални рискове за физическото и психичното здраве на гражданин, който вече не представлява опасност за обществото. Актът на милост по отношение на разкаял се възрастен човек не омаловажава тежестта на извършеното и не представлява акт на прошка. Той изразява признание към постигнатите от осъдения положителни промени, представляващи новонастъпило обстоятелство след осъждането, и подкрепа резултатите от тях да не бъдат погубени. С Указ № 73 от 11 юни 2013 г. осъденият е частично помилван в размер на 2 години от остатъка. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ. СЪСТАВ НА КОМИСИЯТА През юни в Комисията завършиха следните изследвания: Особеностите на помилването при непълнолетни осъдени. Анкетно изследване на съдебните практики по условно предсрочно освобождаване. Приложението на системата за оценка на риска от рецидив в местата за лишаване от свобода. Изследването се провежда в рамките на проекта на Комисията ,,От риск към сигурност: реформа на системата за оценка на риска от рецидив”, частично финансиран от Фондация ,,Фридрих Еберт” за 2013 г. В тази връзка бяха проведени последните работни срещи на членове на Комисията в затворите в Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна и Белене (17-19 юни 2013 г.). Подготвят се конференции, на които да бъдат представени резултатите от изследванията. Продължават изследванията, свързани с рецидива сред осъдените. През юни бе проведена процедура по набиране на стажанти за следващото тримесечие и успешно бе завършен стажът на предходната група стажанти. От 1 юли на стаж в Комисията по помилването са приети общо осем студенти по право, публична администрация, криминология и политология. Двама от тях следват образованието си във Великобритания. От 17 юни 2013 г. с Указ № 122 бе прекратен мандатът на проф. Снежана Начева като постоянен външен член на Комисията по помилването поради здравословни причини. На нейно място встъпи Екатерина Михайлова.