Отчет на КП за периода юли-септември 2013 година

ТРИМЕСЕЧЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО ЮЛИ-СЕПТЕМВРИ 2013 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Статистически данни Дейност по разглеждане на молби за помилване Изследователски дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. на Президента на Република България СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП (разпре-делени) Чакат справки Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятел-ства след постановен отказ Изтър-пяно наказа-ние Моли-телят е починал Молителят не търси помил-ване / то е неприложимо / отказва съдействие 01-2013 г. 71 53 86 12 11 0 0 1 71 3 14 45 02- 2013 г. 38 61 55 15 6 6 1 2 39 1 0 90 03-2013 г. 44 58 44 7 1 0 0 6 37 0 6 90 04-2013 г. 58 41 24 2 1 1 0 0 22 0 19 90 05-2013 г. 75 40 62 4 1 1 0 2 57 1 4 40 06-2013 г. 53 42 29 3 3 0 0 0 26 0 9 55 07-2013 г. 66 43 57 7 3 1 0 3 50 0 0 45 08-2013 г. 52 39 0 0 0 0 0 0 0 0 44 69 09-2013 г. 91 42 45 3 3 0 0 0 40 2 10 93 ОБЩО за 2013 г. 71 419 402 53 29 9 1 14 342 7 490 Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XLVIII, 04.07.2013 г. 3 3 +1 4 Докладва се молба, спряна с предходен период за уточняване на допълнителни обстоятелства XLIX, 18.07.2013 г. 28 28 28 XLX, 25.07.2013 г. 25 25 25 XLXI, 04.09.2013 г. 12 12 +1 13 Докладва се молба, спряна в предходен период поради необходимост от допълнителни медицински данни XLXII, 12.09.2013 г. 16 16 16 XLXIII, 19.09.2013 г. 16 16 16 ОБЩО 102 1 (спряна в предходен период за уточняване на допълнителни данни) ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ 2.1 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на молби, при които е установила, че молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество. По един случай молителят претендира престоят му в затвора да бъде намален поради изтичане на погасителна давност за някои от наказанията му. Преписката е прекратена, тъй като в хода на разглеждането й в Комисията въпросът е разрешен с влязъл в сила акт на ВКС. В един случаи молителят търси реабилитация, а не помилване. По една молба разглеждането е прекратено, тъй като се търси помилване за глоба. Комисията е приела, че молителката може да бъде освободена от задължението да я плати по реда на опрощаване на несъбираемите държавни вземания. Помилването е неприложимо, тъй като в качеството си на наказание глобата е изтърпяна в момента на влизане на присъдата в сила, когато се трансформира в държавно вземане, събирането на което следва процедури на финансовото и гражданското, а не наказателноизпълнителното право. 2.2 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ Случаите, по които Комисията е предложила да не бъде упражнявано правото на помилване, през отчетния период не разкриват съществени разлики в сравнение с тези от предходните периоди. Съгласно постоянната си практика, по тях Комисията е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържат достатъчно средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва. Липсват различия и в профила на молителите, по чиито случаи е предложено правото на помилване да не се упражнява. Само в отделни случаи молителят е осъждан за първи път или престъплението е извършено след настъпване на реабилитация. При повече от половината молители за отчетния период е установен ескалиращ или устойчив престъпен модел, който не се повлиява от наказателната репресия, а нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени. При част от осъдените моделът е агресивен, а при други користно-манипулативен, като относително висок дял през отчетния период заемат престъпни модели, свързани с разпространение на наркотици с користна цел. Престъпните нагласи и поведение при молителите от тази група най-често са в пряка връзка с необразованост и/или отсъствие или патология на родителски грижи в съчетание с насилие в средата, в която са отраснали. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора при тези осъдени корекционният процес е в застой поради силни самооправдателни нагласи и липса на ресурс да се разграничат от извършеното. Основанието за отказ от предложение за помилване са високите стойности на рецидивния риск на фона на липса на мотивация за законосъобразно поведение към настоящия момент. При преценката на случая Комисията съобразява броя и вида на извършените престъпления, използваните методи, особеностите на жертвите, наличието на елементи на насилие срещу личността и други обстоятелства. Основните мотиви, с които тези осъдени търсят помилване, са свързани с разкаяние, с оплакване от минали и настоящи житейски несгоди, които според тях са причина за престъплението, възражения срещу тежестта на наказанието, твърдения за несъществуващи заболявания или за загриженост към изпаднали в затруднение близки. При молители, които са изтъквали като аргумент за помилване тежкото си здравословно състояние, след задълбочено проучване на всеки случай Комисията е достигнала до заключението, че това състояние не препятства изтърпяването на наказанието, а молителят получава адекватно лечение, когато действително е болен. Направен е извод, че опасността на осъдения е съхранена въпреки влошеното здраве, а при евентуалното му по-нататъшно влошаване има възможност за прекъсване на изпълнението на наказанието за лечение. В някои случаи е установено, че здравословният проблем е възникнал във връзка с извършвани в миналото престъпления, не е попречил на осъдения да извърши нови и е бил съобразен от съда при определяне на наказанието. Твърденията на част от молителите за изключителни семейни обстоятелства не са потвърдени или се отнасят до обстоятелства, които са били налице към момента на деянието и са преценявани от съда при определяне на наказанието. Такива са необходимостта да се осигурява издръжка и грижа на деца, подкрепа за болни родители или съпруга, опасения от разбиване на семейството през времето на престоя в затвора, оплакване, че наказанието пречи на личния живот на осъдения и др. В повечето от случаите е установено, че, докато са били на свобода, молителите не са съобразявали поведението си с тези семейни обстоятелства (в частност, не са полагали грижи за нуждаещите се близки), а престъплението е извършено в рамките на житейски навици, които по-скоро допълнително усложняват семейното положение на близките. В някои случаи децата на осъдения са пълнолетни и се издържат самостоятелно. В други случаи са настанени в социални домове или приемни семейства още преди осъждането на молителя, тъй като за тях не са полагани родителски грижи. В два случая е установено, че осъденият издържа жена си и децата си чрез престъпления (т.е. в криминално семейство) и моли за помилване, за да продължи да го прави. Изключителните семейни мотиви са характерни за осъдени за извършени в рецидив престъпления в рамките на стабилизирани престъпни модели, сред които преобладават користните посегателства (наркотрафик и търговия с наркотици, телефонни измами, кражби и грабежи, корупция, организирана престъпна дейност), но се срещат и непредпазливи пътнотранспортни престъпления (най-често упорито управление на МПС без правоспособност или в нетрезво състояние, причинило произшествие). В два от случаите молителите, осъдени за убийство на съответно двегодишно и на новородено дете, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин, молят за помилване, за да се грижат за малолетните си деца. Аргументът за полагане на родителска грижа към малко дете се среща много често и в молби на извършители и на други видове тежки престъпления, пострадали от които са деца (например, изнасилване). По две молби е установено, че молителят се укрива от правосъдието. Извършените престъпления са лихварство и измами. Мотивите се съсредоточават върху възражения срещу присъдата и твърдения, че извършеното не е престъпление или че молителят не го е извършил. Комисията е отхвърлила молбите, след като е установила, че след влизане в сила на присъдите не са настъпвали нови обстоятелства и като е приела, че помилването не е способ за улесняване на граждани, недоволни от присъдите си, да избегнат наказателна отговорност за извършени от тях престъпления. Когато срещу осъдения има уважен граждански иск в полза на пострадалите от престъплението, Комисията проверява дали той се изплаща и каква част е изплатена, а ако не се изплаща - какви са причините за това. По разглежданите през отчетния период случаи е установен само един, в който молителят е изплатил дължимото обезщетение на пострадалия. По група молби е установено положително развитие на осъдения. Основанието за отказ от помилване е изводът за недостатъчния напредък на корекционния процес, при който целите на наказанието все още не са постигнати и са приложими други институти за облекчаване на наказателната репресия. Съгласно постоянната практика на Комисията обичайният ход на поправителния процес при наказанията лишаване от свобода и доживотен затвор е очакван резултат на наказанието, който сам по себе си не представлява основание за помилване. По група молби отново е установено, че престъпната дейност на молителя е обусловена от наркотична или алкохолна зависимост. Тези молители не са критични към състоянието си, което в техните случаи е съществено условие за рецидив. Случаите са примери за специфичен рецидивен риск, който изисква ангажимент на превантивни здравни и закрилни политики, тъй като наказателната репресия не е достатъчна за ефективното му овладяване. В един такъв случай молителят изрично посочва, че е извършил престъплението (грабеж), за да се върне в затвора, след като не е успял да си намери жилище и работа с отпуснатите му от държавата социални помощи, но търси помилване, тъй като очаквал наказанието му да е с по-кратка продължителност. В друг случай е установен рецидив на лице, което в миналото е било помилвано частично от изтърпяване на наказание за престъпление, мотивацията за което произхожда от алкохолна злоупотреба. През отчетния период са разглеждани по същество молби на две лица, осъдени на доживотен затвор без право на замяна. Основните мотиви за отказа на Комисията да ги предложи за помилване е липсата на напредък в поправителния процес. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила две предложения за помилване, както следва: 1. Молителят е 30-годишен палестински гражданин, пристигнал в България от Сирия на 26.10.2012 г., за да търси закрила. Осъден е за два опита незаконно да излезе през границата с Турция, извършени след като узнал, че бежанският лагер, в който се намирали съпругата и новороденото му дете, е бомбардиран. По преписката е работено съвместно с Комисията по убежищата при Президента. С Указ № 89 от 5 септември 2013 г. осъденият е помилван с неизтърпяната част от наложеното му наказание от 7 месеца лишаване от свобода. 2. Молителят е 37-годишен български гражданин, осъден задочно на 1 г. лишаване от свобода за извършен през 2002 г. грабеж на 12 лева (издърпване на портмоне от ръцете на пострадалия, впоследствие върнато) под влияние на наркотична зависимост. В периода след деянието и преди осъждането си молителят е преминал успешно лечение в наркокомуна в Испания, в която е останал да работи с управителни и възпитателни функции спрямо други лекуващи се лица. В хода на процеса испанският съд е отказал да уважи издадена от българските власти европейска заповед за арест срещу молителя. С решение от 2010 г. испанският съд е постановил, че предаването на молителя на България е неправомерно и че той е свободен, като му наложил охранителна мярка ежеседмично явяване в полицейски участък, която молителят изпълнявал стриктно. Молителят се завърнал доброволно в България през 2012 г., за да съдейства на българските държавни органи по друго задочно дело, по което е обвиняем, отново за деяние, извършено през 2002 г., за което е наказан с глоба. При завръщането си е задържан за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. За да предложи помилване, Комисията е отчела, че молителят е можел да остане в Испания, където пребивава законно, където не е застрашен от наказателна отговорност, работи и се готви да създаде семейство. Повече от десет години след деянието той не е имал други провинения, а се е проявявал като морална и почтена личност, вкл. подпомагайки лечението на други наркозависими. Зависимостта, която е била единствената причина за извършените деяния (обществената опасност на които е ниска), е преодоляна и отсъства риск от рецидив. Според Комисията изтърпяването на наложеното наказание е лишено от целите на наказателната репресия, тъй като поправителният процес е протекъл и завършил извън затвора, начинът на живот на осъдения е променен напълно в устойчив модел на поведение, отговарящ на изискванията на закона, а с престъплението не са причинени вреди. С Указ № 90 от 19 септември 2013 г. осъденият е помилван с неизтърпяната част от наложеното му наказание. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ, ПРОЕКТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ. СЪСТАВ НА КОМИСИЯТА На 10 и 11 юли 2013 г. в сградата на Администрацията на президента под патронажа на Вицепрезидента бяха проведени две конференции за представяне и обсъждане на междинни резултати съответно по проект ,,Политики, основани на знание: поглед към бъдеще без престъпност“ подкрепен от Фондация ,,Конрад Аденауер“, и по проект ,,От риск към сигурност: реформа на системата за оценка на риска от рецидив“, подкрепен за 2013 г. от Фондация ,,Фридрих Еберт“. На конференцията от 10 юли бяха представени резултатите от сравнително изследване на най-тежкото наказание в Европа и практиките по налагането и облекчаването му. Освен това с участието на гости от ВКС и ВКП бяха обсъдени практиките върху условното предсрочно освобождаване и съдебната замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода. Специален модул бе посветен на помилването при непълнолетни и на държавната политика по превенция на непълнолетната престъпност и на престъпления с пострадало дете. В конференцията взеха участие близо 60 представители на съдебната и изпълнителната власт, бивши членове на Комисията по помилването, учени от Българската асоциация по криминология, Правния институт на БАН, юридическите факултети на СУ и УНСС, Академията на МВР, представители на ДАЗД и на неправителствени организации. Гости на конференцията бяха представители на посолството на Германия у нас, и ръководителят на Правната програма за Югоизточна Европа на Фондация ,,Конрад Аденауер“ г-н Торстен Гайслер. Конференцията от 11 юли се проведе като етап от процеса на оценка на ефективността на методиката, който започна в началото на годината с провеждането на анкетно проучване и серия работни срещи на членове на Комисията по помилване с екипите на затворите по места. Резултатите от този процес бяха обобщени и представени на конференцията като основа за достигане до решения за реформа на методиката. Обсъжданията на форума се проведоха с активното участие на екипи от местата за лишаване от свобода (близо 50 социални работници, психолози и други служители), представители на Главната дирекция ,,Изпълнение на наказанията", бивши членове на Комисията по помилване и прокурори. Гост на събитието беше директорът на бюро ,,България“ на финансиращата организация г-жа Регине Шуберт. Повече информация за резултатите от двете конференции и представените на тях изследвания е достъпна на страницата на Комисията по помилването на сайта на президента: http://www.president.bg/cat101/Sabitia-pomilvane/ (Събития) и http://www.president.bg/cat97/Analizi-i-izsledvania-pomilvane/ (Анализи и изследвания). Резюмета на резултатите от водещите изследвания и пълният текст на изследването ,,Особености на помилването при непълнолетните“ с автор Диляна Калоянова, младши експерт към Комисията, бяха публикувани в сп. Общество и право, бр. 7/2013 г. На 27 септември в Пловдив беше проведена и първата семинарна работна среща върху прилагането на реформираната система за оценка на риска от рецидив с участието на екипите на затворите в Пловдив, Стара Загора и Сливен, представители на ГД ,,ИН“ и членове на Комисията по помилването. Срещата е първата от поредица работни дискусии в рамките на проекта ,,От риск към сигурност“. През отчетния период продължи работата по изследвания, свързани с моделите за помилване в Европа, конституционните основи на правото на помилване, анализи на пълното и частичното помилване и на рецидивната престъпност в Европа. Резултатите от тях ще бъдат представени в началото на ноември на заключителните конференции по двата проекта на Комисията. През юли-септември протече обучението и на нов екип от стажанти в рамките на Стажантската програма към Комисията по помилването, който включва общо осем студенти по право, публична администрация, криминология и политология. През отчетния период изтече мандатът на ротационния член на Комисията по помилването д-р Наталия Киселова. Като ротационен член встъпи Пламен Конов, съветник на президента по правни въпроси.