Годишен доклад за работата на Комисията по помилването за 2013 година

ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 23 януари 2013 г. – 23 януари 2014 г. Администрация на Президента На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. на Президента на Република България СЪДЪРЖАНИЕ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО ПРЕЗ 2013 г. 3 ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА 7 Движение на молбите за помилване Профил на осъдените лица Предложения за прекратяване на разглеждането Предложения за отказ от помилване Предложения за помилване ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 24 ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО ПРЕЗ 2013 г. Комисията по помилването при Президента е помощен експертен съвещателен орган, който подпомага упражняването на правото на помилване, предоставено на държавния глава от чл. 98, т. 11 от Конституцията и делегирано на Вицепрезидента с Указ № 13/23.01.2012 г. Комисията: разглежда молби за помилване, които докладва на Вицепрезидента с мотивирани предложения по всяка от тях; подпомага идейното изграждане и провеждането на държавната политика по помилването, като изготвя експертни становища, провежда изследвания, събира и анализира съдебна практика и др.; съдейства за изграждането на правозащитни стандарти в рамките на държавната политика по помилването, като обобщава, анализира и оповестява резултатите от своята работа. Структурата, съставът и правилата за работа на Комисията са определени с Указ № 80 на Президента от 23.02.2012 г. През 2013 г. дейността на Комисията бе подкрепена от двама старши експерти, младши експерт по програмата ,,Старт в кариерата“ и екипи стажанти в рамките на Стажантската програма, създадена през 2012 г. Главен експерт с технически функции КОМИСИЯ ПО ПОМИЛВАНЕТО Председател (специалист по наказателно право) Постоянен член (съдебен психиатър и психолог) Постоянен член (специалист по конституционно право) Постоянен член (криминолог) Ротационен член: (съветник по правни въпроси на президента до юли 2013 г. съветник по правни въпроси на президента от август 2013г.) Президент и Вицепрезидент Главен експерт, Координатор на Стажантската програма Стажанти Международни консултанти Главен експерт с технически функции КОМИСИЯ ПО ПОМИЛВАНЕТО Председател (специалист по наказателно право) Постоянен член (съдебен психиатър и психолог) Постоянен член (специалист по конституционно право) Постоянен член (криминолог) Ротационен член: (съветник по правни въпроси на президента до юли 2013 г. съветник по правни въпроси на президента от август 2013г.) Президент и Вицепрезидент Главен експерт, Координатор на Стажантската програма Стажанти Международни консултанти Младши експерт Младши експерт През втората година от президентския мандат основна цел в дейността на Комисията бе да развие информационната и експертната основа на практиката по упражняване на правото на помилване и я утвърди като стандарт за прозрачна политика, основана на знание. За постигане на тази цел Комисията: - изгради електронна система за управление на дейността си, която изцяло дигитализира процеса по разглеждане, решаване, архивиране и статистическо обработване на данните от молбите за помилване, поддържа електронни папки за всеки молител и генерира статистическа информация по множество показатели, достъпна пряко през електронната страница на държавния глава. Системата е на стойност 7500 лева и е изградена по проекта на Комисията ,,Политики, основани на знание: поглед към бъдеше, свободно от престъпност“, подкрепен за 2013 г. от Правната програма за Югоизточна Европа на Фондация ,,Конрад Аденауер“. Системата позволява на гражданите да следят в реално време работата на Комисията, като получават информация за динамиката на молбите, молителите по вид, пол, възраст, образование, професия, семейно положение, здравен статус, нива и зони на рецидивен риск, минали помилвания, място на изтърпяване на наказанието, вид престъпление, вид наказание, мотиви на молбата, предложения на Комисията и мотивите за тях. Освен това системата съществено улеснява Комисията при аналитичното обобщаване на нейната практика и извеждане на тенденции, с които да съобразява развитието на института на помилването. - проведе серия първи по рода си изследвания по наказателноправни проблеми: ,,Най-тежкото наказание в Европа: сравнителноправно изследване“ (доц. д-р Ива Пушкарова), ,,Особености на помилването при непълнолетните“ (Диляна Калоянова), ,,Помилването: прозрачност на процедурата и граници на правото на помилване“ (Екатерина Михайлова), ,,Пълното и частичното помилване: самостоятелни институти“ (доц. д-р Ива Пушкарова), ,,Системата за оценка на риска от рецидив през погледа на пенитенциарната система“ (проф. дюн Юлия Бояджиева), ,,Мерките за пробационен надзор в контекста на понятието за наказание“ (доц д-р Ива Пушкарова), ,,Съдебната практика по условно предсрочно освобождаване“ (доц. д-р Ива Пушкарова, проф. дюн Юлия Бояджиева, Косьо Иванов), ,,Специфични криминогенни фактори: погледът на новите поколения“ (стажантски екип на Комисията). Всички изследвания бяха представени на трите проведени от Комисията конференции през 2013 г., публикувани на електронната страница на държавния глава, а част от тях – и в правните списания ,,Общество и право“ и ,,Теза“. Всяко от изследванията засяга практически проблеми на наказателната политика и изводите му са пряко свързани с решаването на молби за помилване. - продължи да развива партньорските отношения с органите от системата за изпълнение на наказанията, на прокуратурата и на съда. Установени са механизми за обмен на информация, взаимно участие в работни групи, конференции и изследвания и др. - съвместно със специализирани екипи на всички затвори проведе общо 15 работни срещи, четири семинара и две конференции по проблемите на действащата система за оценка на риска от рецидив и от сериозни вреди в рамките на проект на Комисията ,,От риск към сигурност: реформа на системата за оценка на риска от рецидив“, подкрепен за 2013 г. от Фондация ,,Фридрих Еберт“. Междувременно беше проучена практиката на съдилищата по условно предсрочно освобождаване, която също ползва справки за осъдените лица, изготвени на основата на тази система. В резултат на интензивните съвместни усилия действащата система бе обновена, а практиката по прилагането й – уеднаквена. Тези резултати влияят не само на качеството на работата на затворите с осъдените, но и на съдебната власт и на Комисията по помилването, които ползват оценката на риска, когато преценяват дали осъденият да бъде условно предсрочно освободен или помилван. - разви сътрудничество с Комисията по предоставяне на убежище при президента при разрешаването на конкретни въпроси, свързани с правото на помилване на чужди граждани, търсещи закрила. - продължи практиката си по провеждане на научни конференции за представяне и обсъждане на изследвания и очертани от практиката проблеми. През 2013 г. под егидата на Вицепрезидента бяха проведени конференциите ,,Политики, основани на знание: поглед към бъдеше, свободно от престъпност“ (10.07.2013 г.) в рамките на едноименния проект, подкрепен от Фондация ,,Конрад Аденауер“; ,,От риск към сигурност: реформа на системата за оценка на риска от рецидив (11.07.2013 г.) в рамките на едноименния проект, подкрепен от Фондация ,,Фридрих Еберт“, и ,,Помилването като държавна политика“ (7-8.11.2013 г.), представляваща заключи-телна конференция по двата проекта. Представени бяха основните изводи от мащабни сравнително-правни изследвания на Комисията, анализи на практиката по помилването и проучвания на съдебната практика. По-конкретно тя бяха насочени към конкретни практически проблеми на наказателната политика на държавата, които възникват при взаимодействието на отделните власти и са свързани с приложното поле на помилването спрямо институти, прилагани от съдебната власт (условното предсрочно освобождаване, замяната на доживотния затвор, помилването на непълнолетните осъдени, режимите на най-тежкото наказание в Европа и механизмите за облекчаването му, помилването като конституционна политика, особености на видовете помилване при изпълнението на различни видове наказания и др.). Другата група изследвания беше насочена към обезпечаване на експертното взаимодействие със затворите и подобряване на системата за оценка на правонарушителя, която органите по изпълнение на наказанията прилагат, за да изготвят справките за осъдените, молещи за помилване. Отзиви за конференциите, резюмета или пълните текстове на основните доклади бяха публикувани в различни броеве на сп. Общество и право, издавано от Съюза на юристите в България. Същите са достъпни и на интернет-страницата на държавния глава. - През 2013 г. през Стажантската програма на Комисията по помилването преминаха четири курса с общо 28 стажанти от университети от София, Пловдив, Варна и Великобритания. След като беше разширен достъпът на студенти от всички хуманитарни специалности, през обучение преминаха не само студенти по право и публична администрация, но и следващи политология, криминология и юридическа психология. Под научното ръководство на председателя на Комисията доц. д-р Ива Пушкарова стажантите от програмата участваха в сравнителноправно изследване ,,Най-тежкото наказание в Европа“ и разработиха и представиха на конференцията ,,Помилването като държавна политика“ (7-8.11.2013 г.) самостоятелно изследване на факторите, обуславящи различни видове престъпност, на основата на практиката на Комисията - ,,Специфичните криминогенни рискове: погледът на новите поколения“. - продължи практиката си по периодично отчитане на дейността си чрез аналитични и статистически отчети, публикувани на електронната страница на държавния глава. ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО През 2013 г. Комисията проведе 32 заседания, на които се произнесе по 587 от общо 659 постъпили молби, подадени от 420 молители, от които 387 са самите осъдени лица, 34 са техни близки, а 11 молби са подадени от адвокат на осъдения. Една молба е подадена от лице, което не е адвокат, роднина или друг близък на осъдения (затворник, който е подал отделна молба както за себе си, така и за друг затворник, който полага в затвора грижи за молителя). Направени са общо 9 предложения за помилване, от които към 20.01.2014 г. 7 са уважени, а 1 е отхвърлено. 2.1 Движение на молбите През 2013 г. се запази тенденцията, установена от втората половина на 2012 г., на равномерен среден брой постъпващи молби на месец около 45. Това е средномесечният брой и за предходните президентски мандати при равни други условия (отсъствие на резки изменения на законодателството, липса на предстояща или скоро настъпила промяна в титуляра на правото на помилване и др.) Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП (разпре-делени) Чакат справки Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок) Неприложимо помилване (висящ процес, чуждестранна присъда, давност) Молителят отказва съдействие 01-2013 г. 71 53 86 12 11 0 0 1 0 0 71 3 14 45 02- 2013 г. 38 61 55 15 6 6 1 2 0 0 39 1 0 90 03-2013 г. 44 58 44 7 2 1 0 3 1 0 37 0 6 90 04-2013 г. 58 41 24 2 1 1 0 0 0 0 22 0 19 90 05-2013 г. 75 40 62 4 1 1 0 1 0 1 57 1 4 40 06-2013 г. 53 42 29 4 3 0 0 0 1 0 25 0 9 55 07-2013 г. 66 43 57 7 3 1 0 2 1 0 50 0 0 45 08-2013 г. 52 39 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 44 69 09-2013 г. 91 42 45 3 3 0 0 0 0 0 40 2 10 93 10-2013 г. 88 41 48 7 6 0 0 1 0 0 40 1 11-2013 г. 81 49 38 2 0 2 0 0 0 0 35 1 12-2013 г. 92 48 70 18 12 1 0 3 2 0 52 0 01-2014 г. 70 31 29 0 0 0 0 0 0 0 29 0 1 71 ОБЩО за 2013 г. 71 588 587 81 48 13 1 13 5 1 497 9 71 659 Броят на разгледаните и решени молби за помилване на месец зависи от срока, в който в Комисията се получава поискана от нея информация от други държавни органи (най-често справките от местата за лишаване от свобода за молители, изтърпяващи наказание в тях). 2.2 Профил на осъдените лица Общо 23 от общо 420 осъдени молители не изтърпяват наказанието си в място за лишаване от свобода, тъй като не са осъдени на ефективно лишаване от свобода към момента на разглеждане на техния случай или се укриват. Останалите са относително равномерно разпределени между различните места за изтърпяване на наказанието. Най-много са молбите от затворите в София и Ловеч, а най-малко от Пазарджик. Причината за относително по-високия дял на молителите от София и Ловеч спрямо другите големи затвори произтича от наличието на специализирани здравни заведения към тях. Поради това молителите с по-сериозни заболявания често изтърпяват наказанието си в тези затвори. От всички молители 19 (около 4 %) са жени, като всичките се намират в затвор. През 2013 г. молба за помилване не е подавана от осъден, който не е навършил 21-годишна възраст. Тревожна е констатацията, че групата на правонарушителите до 21-годишна възраст не е мотивирана да търси помилване. Споделя се , че за нея затворната институция, която най-често е поправителен дом, изпълнява в голяма степен социално-закрилна функция и предлага условия, възприемани от осъдените като по-благоприятни спрямо живота на свобода. Подобни констатации будят загриженост. Най-активни са молителите от групите в активна възраст – 31-40 години и 41-50 години. Запазва се установената през първата мандатна година зависимост между образователни дефицити и развитие на модели на престъпно поведение. Сред молителите преобладават осъдени с ниско образование, като напълно неграмотни са 25 %, а групата на осъдените с начално образование включва предимно лица с получена в затвор образователна степен. Част от осъдените с начално образование са без определени професионални умения, въпреки наличието на формална образователна степен. Неграмотността и ниското образование са характерни за по-младите молители (21-45 годишна възраст), както и за молители с устойчив престъпен модел на поведение, изграден като житейска стратегия за набавяне на издръжка и справяне с трудности. Групите без образование, с начално и с основно образование включват основно молители със среден и висок риск от рецидив (над 80% в тези групи), обусловен от множество дефицити в зоните на динамичните рискови фактори. В тези групи дефицитите в образованието са директно свързани с мотивацията за престъпно поведение. Всичките 13 % от молителите, чиито образователни дефицити обуславят възможна повторяемост на престъпното поведение, принадлежат към групата на неграмотните. Наличието на ескалиращ или устойчив престъпен модел обичайно се установява при осъдени със стойности на рецидивния риск над средните нива на средния (над 50 точки) и високия (над 80 точки). При част от осъдените моделът е агресивен, при други егоцентрично-меркантилен, а при трети - насочен към престъпна експлоатация на уязвими групи. При всички тях като проблемни зони на рецидивния риск се очертават отношението към извършеното (32%), начинът на живот и обкръжение (25%) и нагласите (40 %), като много често се откриват дефицити в зоните на уменията за общуване. Съдебното минало на тези молители много често е обременено, т.е. наказанието, за помилването на което молят, е наложено за рецидивно престъпление. При тези молители, представляващи между 30% и 70% от всички молители за отделните тримесечни периоди, отсъства осъзнаване на тежестта, опасността и вредата от извършеното, както и на причините, довели до извършването му, мотивация за промяна в посока към законосъобразно поведение и усилия за изграждане на трудови навици, повишаване на образованието, преодоляване на алкохолна или наркотична зависимост и др. Повечето от тях са формирали престъпни навици под влияние на семейната и непосредствено обкръжаващата ги среда още в младежка възраст на фона на ранно отпадане от училище, ранен опит с настаняване в изправителни заведения, липса на здравни и родителски грижи. При тези лица криминализацията е настъпила и на фона на неефективност на превантивни държавни политики, обобщено известни като ,,защита на деца в риск“. Вместо закрилна и възпитателна политика в детството спрямо някои осъдени са предприемани репресивни мерки, задълбочили проблемите при развитието и социализацията им, които са сред предпоставките поправителният процес спрямо тях по-късно да не се развива. Поради типичния за тях недостиг на позитивен социален опит и ресурс за социализация поправителният процес в срока на лишаването от свобода е по правило в застой, а когато се развива, той е бавен, колеблив, противоречив и не успява да преодолее стабилизираните криминални стереотипи. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия и най-често нарушават изпитателни срокове на условно осъждане и условно предсрочно освобождаване. Сред мотивите, с които молителите търсят помилване, преобладават твърдения за настъпили хуманитарни обстоятелства (68%). Най-често те се отнасят до здравословно състояние, което по оценка на молителя е несъвместимо с наказанието и води до прекомерност на репресията. При около половината от случаите, в които здравословният проблем е потвърден от актуални медицински данни за осъдения, статусът е бил налице към момента на извършване на престъплението, отчетен е от съда при индивидуализацията на наказанието и не се е влошавал след началото на изтърпяване на наказанието. В около 10 % от случаите ефективното изтърпяване на лишаване от свобода е единствената възможност на осъдения да получи адекватна специализирана лекарска грижа, тъй като извън затвора той не е здравно осигурен, не е имал достъп до здравни грижи и след изтърпяване на наказанието отново няма да има достъп до такива. В редки случаи състоянието временно се е влошавало, което е наложило прекъсване на изтърпяването за провеждане на изследвания или на лечение. Не е установен случай, в които компетентните власти неоснователно да са забавили или отказали приложението на института на прекъсване на изпълнението на наказанието при наличие на съответните медицински показатели. Едва в три случая прекъсването се е налагало често (три или повече пъти в годината), а само в един случай осъденото лице се намира почти постоянно в прекъсване. Във всички изброени Комисията е установила, че здравословното състояние не е достатъчно основание за помилване, тъй като е съхранен рискът от рецидив. В някои случи, когато налице са били данни за евентуално подобряване на състоянието и възстановяване на възможността за изтърпяване на наказанието, Комисията е счела, че институтът на прекъсване изпълнението на наказанието е по-целесъобразният способ за ограничаване на наказателната репресия. Извън горните случаи, при 95% от молителите е установено, че те са клинично здрави и оплакванията за тежко здравословно състояние са опровергани. Когато престъплението, за което молителят е осъден, е извършено в причинна връзка със злоупотреба с алкохол или алкохолна или наркотична зависимост, в повечето случаи тези обстоятелства все още са налице и продължават да влияят на риска от рецидив. Най-често тези състояния са толерирани от семейната среда, към лечението на която молителят не е насърчаван и която не може да се повлияе от корекционния процес в затвора. Случаите са примери за специфичен рецидивен риск, който изисква ангажимент на превантивни здравни и закрилни политики, тъй като наказателната репресия не е подходяща или достатъчна за ефективното му овладяване. Другата голяма група хуманитарни обстоятелства са семейните. Обичайно те се отнасят до твърдения за тежко финансово положение на семейството, затруднения на близките да поемат грижи за малолетни деца или болни роднини или опасност дете или родител на осъдения да остане без грижи. В повечето случаи е установено, че молителят не е полагал никакви или не е полагал адекватни грижи за близките си и няма ресурса и нагласата да се грижи за семейството си. При някои случаи неблагоприятното положение на уязвимия близък е създадено от самия молител с извършеното от него престъпление (убийство на другия родител на детето; сексуално насилие над детето; постоянно насилие в семейството, довело до извеждане на детето от него и др.) или този близък е най-вероятната бъдеща жертва при очакван рецидив на молителя. Голям брой молители развиват мотивация за полагане на грижи успоредно с несъвместими намерения (напр., след напускане на затвора молителят да замине за чужбина сам). Сред молителите преобладават осъдени за користни престъпления (кражба, грабеж, грабеж, придружен с убийство, измама, обсебване и др.) с общ дял от над 90 %. На следващо място са осъдените за тежки насилствени престъпления, сред които преобладават тези против живота. Незначителен е делът на осъдени за корупционни, длъжностни, стопански, данъчни престъпления и други видове по-сложна престъпна дейност, предполагаща по-висок образователен и професионален ценз и социален статус. Молители с наказания за такива престъпления са единични случаи. Относително сериозен е делът на извършители на транспортни престъпления (23%), но сред тях по-малко от 3 % са осъдени за нарушаване на правилата за движение, от което е настъпила телесна повреда или смърт. Повечето извършители от тази група са осъдени за шофиране в пияно състояние или без съответната правоспособност в срока на лишаването си по административен ред от право да управляват моторно превозно средство. Повечето от тях са били и в миналото осъждани (понякога многократно) за същия вид престъпления. При повечето е установен и траен модел за извършване на користни престъпления (предимно кражби). Молбите за помилване се отнасят типично до опрощаване изцяло или отчасти на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, когато е наложено ефективно. При наложени двете най-тежки наказания (доживотен затвор и доживотен затвор без замяна), искането се отнася до замяна с по-леко наказание. Самостоятелно искане за помилване на конфискация и лишаване от права не е постъпвало в Комисията. Молбите за помилване на наказанието глоба обхващат и наказанието лишаване от свобода, към което тя обикновено е присъединена. Молбите, отнасящи се до наказанието пробация, са единични и съдържат твърдения, че изпълнението на някоя или на всичките пробационни мерки препятстват осъдения да си намери работа или е невъзможно поради здравословното му състояние, което няма да се подобри. Специфична, макар и малобройна група случаи се отнася до искания за опрощаване на изпитателен срок при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, съответно на мерки за пробационен надзор, наложени в изпитателния срок. Основният аргумент отново са създадените от режима на изпитателния срок затруднения на осъдения да си намери или да започне предложена му работа. Излагат се съображения, че наложените мерки (най-често периодични срещи с пробационен служител и задължителна регистрация по настоящ адрес) ограничават свободното придвижване между различни населени места и така препятстват упражняването на мобилни професии, с което прекомерно затрудняват издръжката на осъдения и семейството му. По отделни случаи е установено, че молителят се укрива от правосъдието, поради което присъдата не е приведена в изпълнение. Мотивите, с които тези лица търсят помилване, са свързани с твърдения за несъпричастност към престъплението, за което са осъдени, несгоди, търпени от близките поради отсъствието на молителя, и липса на провинения в периода на укриването. Хуманитарните обстоятелства по всички преписки от групата не са доказани, а Комисията е приела укриването от правосъдието като укоримо поведение. В един случай е установен рецидив на помилван в миналото молител. Към момента на разглеждане на молбата осъденият изтърпява наказание, наложено в процедура по споразумение за съвкупност от кражби. През 2009 г. той е бил помилван с 1 година от остатъка от 3 години и 4 месеца от изтърпяваното тогава наказание от 7 години лишаване от свобода, наложено през 2006 г. отново за извършени кражби. Мотивите на Комисията да го предложи през 2009 г. за частично помилване изхождат от здравословното му състояние към тогавашния момент в контекста на ниски стойности на риска от рецидив, наличие на дом и семейство, при които да се завърне, и позитивни контакти с близките. В настоящата си молба молителят отново изтъква здравословното си състояние. При сегашното разглеждане на случая Комисията е установила, че макар и тежко, то не е несъвместимо с престоя в затвор. Това състояние е било съобразено от съда при одобряване на споразумението, с условията на което осъденият се е съгласил. Комисията е установила още, че в миналото молителят е бил и условно предсрочно освобождаван. Отказът молителят да бъде предложен за помилване се основава на съображението, че извършването на нови престъпления, при това в твърдяното тежко здравословно състояние, очертава съхранена обществена опасност на молителя и показва, че той не е оправдал гласуваното му в миналото доверие от държавата. 2.3 Предложения за прекратяване на разглеждането Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на общо 81 молби, при които е установила, че: - молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество; - към датата на разглеждане на молбата от Комисията наказателното производство срещу молителя не е приключило и не му е наложено наказание с влязла в сила присъда; - към датата на разглеждане на молбата наказателно-изпълнителното правоотношение е погасено, тъй като наказанието е изтърпяно или осъденият е починал; - търси се помилване за наказание, наложено за извършено в чужбина престъпление от чуждестранен съд, което се изтърпява в затвор в друга държава. Присъдата не е приспособена по реда на чл. 4 от НПК, поради което българската правна система не разпознава молителя като осъден с нея. По тази причина наложеното с нея наказание е извън обхвата на правото на помилване на българския държавен глава. - молителят е направил искания, неотносими към института на помилването: да бъде помилвано наказанието глоба. След подробен анализ на досегашната практика на предходните състави на Комисията, на собствената си практика и на действащото наказателно, наказателно-изпълнително, гражданско и финансово законодателство Комисията прие, че наказанието глоба се счита изтърпяно към момента на влизане на присъдата в сила. От този момент наказателно-изпълнителното правоотношение се прекратява и възниква изискуемо държавно вземане, подлежащо на изпълнение по реда на гражданските и финансовите закони. Изплащането на глобата не е изтърпяване на наложено наказание по смисъла на чл. 74 от НК, поради което осъденият не може да бъде освободен от задължението да я плаща чрез помилване. Това задължение може да му бъде опростено по реда за опрощаване на несъбираемите държавни вземания. да бъдат помилвани мерките за пробационен надзор, наложени за изтърпяване в изпитателния срок на условно осъждане или условно предсрочно освобождаване. След подробен анализ на действащото наказателно законодателство и съдебната практика по прилагане на наказанието пробация и институтите на условното осъждане и условното предсрочно освобождаване, Комисията установи, че според постоянната практика на българските съдилища тези мерки не се считат за самостоятелни наказания. Те имат значението на ненаказателни мерки, охраняващи изпитателни срокове, поради което не могат да бъдат помилвани отделно от наказанието лишаване от свобода. За помилване на това наказание в конкретните случаи или не е имало искане от молителя, или то е било намерено за неоснователно при разглеждането на молбата по същество в тази й част. Да бъде реабилитиран. Да му бъде опростен остатъкът от изпитателния срок на условно осъждане или условно предсрочно освобождаване. Изпитателните срокове не са наказания по смисъла на чл. 37 от НК и не могат да се опрощават самостоятелно. Те са допълнителна гаранция за обществото срещу рецидив на осъдения. По един случай молителят претендира престоят му в затвора да бъде намален поради изтичане на погасителна давност за някои от наказанията му. Преписката е прекратена, тъй като в хода на разглеждането й в Комисията въпросът е разрешен с влязъл в сила акт на ВКС. По един случай молителят отказва да предостави на Комисията всякакви данни за осъденото лице, евентуално изтърпяваното от него наказание и престъплението, за което вероятно е осъдено. Молбата съдържа бланкетно искане помилване да бъде предоставено, като изрично се настоява случаят да не бъде проучван. 2.4 Предложения осъденият да не бъде предлаган за помилване (откази) Както и през първата мандатна година, Комисията се е произнесла с предложение за отказ от упражняване на правото на помилване, когато е установила, че случаят излиза извън приложното поле на помилването, като е налице някое от следните съображения: - Помилването би представлявало ревизия на постановената присъда, т.е. би довело до изменение на действието й чрез преоценка на същите факти и обстоятелства, които съдът вече е преценявал. - Помилването би представлявало омаловажаване на извършеното престъпление и проява на незачитане към вредите, понесени от пострадалите лица. Типични случаи са извършени много тежки престъпления срещу личността с множество пряко и косвено пострадали лица, особено ако в полза на последните има уважени, но неизплатени от осъдения граждански искове, като осъденият не е искрен в разкаянието си и съдебното му минало разкрива устойчив престъпен модел на поведение; - Помилването няма да подкрепи положителното развитие на личността на осъдения и неговата ресоциализация, тъй като такива процеси не се развиват и осъденият все още представлява риск за обществото; - Помилването би влязло в конкуренция с други приложими институти на наказателното и наказателно-изпълнителното право за облекчаване на наказателната репресия, като не предлага по-справедливо разрешение на случая. По малък брой молби е установено известно положително развитие на осъдения, но напредъкът на корекционния процес е преценен като недостатъчен и са приложими други институти за облекчаване на наказателната репресия. Съгласно постоянната практика на Комисията обичайният ход на поправителния процес при наказанията лишаване от свобода и доживотен затвор е очакван резултат на наказанието, който сам по себе си не представлява основание за помилване. 2.5 Предложения осъденият да бъде помилван През втората мандатна година Комисията се е придържала към вече установената си практика: При разглеждането на всяка молба Комисията обсъжда поотделно и преценява в съвкупност система от обстоятелства, свързани с осъдения, неговата микросреда, затворническата среда и обществения контекст, сред които: наличие и характеристики на престъпен модел на поведение, тежест на извършеното, особености на криминалната обстановка, мотиви, посткриминално поведение, съдебно минало, вкл. динамика на тежестта на предходно наложена репресия и нейното отражение върху престъпната дейност на осъдения; засегнати лица; периодизация на реализираната наказателна отговорност (време от извършване на деянието, от влизане на присъдата в сила и от изпълнението й, наличие на прекъсване на изпълнението и др.); изтърпяната част от наказанието и обстоятелствата, свързани с изтърпяването; перспективата за развитие на осъдения, включително оценка на риска от рецидив, успешност на корекционния процес, степен на удовлетвореност на целите на наказанието, наличието на ангажирани с ресоциализацията му лица и институции и др.; здравословното състояние на осъдения и отражението му върху изпълнението на наказанието; обстоятелства в семейството на осъдения и други близки до него лица и отражението на тези обстоятелства върху семейните правни и нравствени задължения на осъдения, вкл. здравословно състояние, възраст, бременност, майчинство, множество деца, безработица и др.; настъпили след осъждането промени в законодателството, премахващи или значително облекчаващи наказателната отговорност за съответния вид престъпления; приложимост на други институти за облекчаване на наказателната репресия Когато срещу осъдения има уважен граждански иск в полза на пострадалите от престъплението, Комисията проверява дали той се изплаща и каква част е изплатена, а ако не се изплаща - какви са причините за това. По разглежданите през отчетния период случаи не е установено молителите да полагат усилия да изплащат гражданския си иск. През втората мандатна година Комисията по помилването е направила 2 предложения за помилване с част от остатъка от наказанието, а останалите – с целия неизтърпян остатък от него. Двама от помилваните са чужди граждани. Помилван Извършено престъпление Наложено наказание ПОМИЛВАНЕ РЕЗЮМЕ НА МОТИВИТЕ НА КОМИСИЯТА АКТ НА ПОМИЛВАНЕ 1. Български гражданин на 43 години убийство на майката на третото дете на помилвания 12 години лишаване от свобода, от които фактически изтърпени почти 7 г. с остатък близо 3 г. Престъплението е инцидентно, битово, обусловено от дълго продължили семейни неразбирателства. Извършеното е ситуативно, на афектна основа и единствено в живота на осъдения Корекционният процес е протекъл бързо. Риск от рецидив практически не съществува. Осъденият е трайно поправена личност, която не представлява опасност за обществото. В затвора придобива и допълнителна квалификация, както и стаж по нея, което улеснява ресоциализацията му. Запазени са отношенията с пострадалите, включително с детето му и с родителите на жертвата. Всички данни категорично описват осъдения като загрижен и отговорен родител, който е необходим на детето си. Този гражданин има ресурса да оцени и проявата на милост. Наказателната репресия спрямо него под формата на лишаване от свобода с оставащата продължителност от над 3 години е обезсмислена от факта на поправянето. Предложението за помилване с 1 г. е направено на 17.01.2013 г. Частично помилване с 1 г от остатъка от наказанието (около 3 г.) с Указ № 4 от 18.01.2013 г. 2. Чужд гражданин на 42 години, по професия строител Незаконно влизане в България, за да търси закрила, бягайки от хуманитарната криза, в която се намира страната му и последвал опит за незаконно излизане от страната 6 месеца лишаване от свобода за незаконното влизане в България и 8 месеца лишаване от свобода за последвалия опит за незаконно излизане При подробното проучване на случая със съдействието и на Държавната агенция за бежанците Комисията е установила, че молителят напуска родината си по време на война и се установява в друга държава, в която избухва хуманитарна криза. При завръщането си в родината е подложен на гонения. Съпругата и децата на брат му са убити. По време на престоя си у нас през март 2012 г. научава, че и съпругата му е убита. Петте му деца се укриват при приятелско семейство, а брат му – в чужбина. България е първата страна по смисъла на Конвенцията за бежанците, в която молителят може да поиска закрила. Той е влязъл в България през Турция и е поискал статут на бежанец в установения от практиката за разумен седмичен срок. По преписката е приложен и отговор на ДАНС, че осъденият не е опасен за националната сигурност и агенцията не възразява да му бъде предоставен статут на бежанец. Наказателната процедура срещу молителя за незаконното влизане в страната се е развила бързо, часове след задържането му от граничните власти. Обстоятелството, че е влязъл в страната, за да търси закрила, е останало неизвестно на съда. Комисията не е обсъждала причините за това, но обстоятелството е пречка молителят да бъде наказан за първото си деяние на основание чл. 279, ал. 5 от НК и променя правната и фактическата характеристика на второто му деяние. Молителят е изтърпял ефективно почти целия срок на първото си наказание към датата на разглеждане на молбата. Справката от затвора потвърждава, че молителят не е опасен. Рискът от рецидив е нисък и изцяло обусловен от особените обстоятелства, при които лицето пребивава в страната. При престоя си в затвора осъденият е подал нова молба за получаване на бежански статут, която осигурява неговото законно пребиваване в страната в месеците след напускане на затвора. Съществуват данни, че той е по-добре ориентиран в законовите си възможности и притежава ресурс за приспособяване към средата, в която ще навлезе. Това допълнително ограничава риска от рецидив, който зависи изцяло от тази ориентираност. Предложението за помилване е направено на 31.01.2013 г. Помилване с неизтърпяната част, в размер на 8 м. и 21 дни, от наложените наказания с Указ № 13 от 08.02.2013 г. 3. Български гражданин с висше образование на 65-годишна възраст, неосъждан в миналото сключване на неизгодна сделка и произтекло от това разпиляване на имущество в размер на 2800 деноминирани лева на предприятието, на което е бил председател на Управителния съвет. Щетата е произтекла от затруднения в събирането на задължения на трети страни към предприятието. Деянията са извършени като елемент от рискова пазарна стратегия за спасяване на предприятието през 1996-1998 г. 3 години лишаване от свобода, от които фактически изтърпени 1 година и 3 месеца След задълбочено проучване на случая и изслушване на екипа на затвора Комисията е достигнала до извод, че целите на наказанието са изцяло постигнати, а корекционният процес – напълно завършен още в началните етапи от изпълнение на наказанието. Отсъства риск от извършване на ново престъпление. Формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване ще настъпи за осъдения след близо половин година (юни 2013 г.). През този период изпълнението на наказанието представлява ненужна репресия, обезсмислена от факта на постигане на целите на наказанието. Изтеклият период след извършване на деянията (11 години) по продължителност надхвърля обикновената погасителна давност (10 години), a продължителността на наказателното производство може да бъде обсъждана с оглед чл. 6 от ЕКПЧ. Комисията е преценявала и променените пазарни условия в страната в сравнение с времето на извършване на деянията, които придават нетипична обществена опасност на извършеното и доближават случая до обхванатите от Закона за амнистията от 2009 г. Увреденото юридическо лице и неговите правоприемници не са предявили граждански иск срещу осъдения. Предложението за помилване е направено на 23.01.2013 г. Помилване с неизтърпяната част, в размер на 1 г. 8 м., от наказанието с Указ № 29 от 25.02.2013 г. 4. 42-годишен български гражданин със средно-специално образование Извършени през 1988-1992 г. дребни кражби, отнемане на МПС и причиняване на смърт при превишаване на пределите на неизбежната отбрана 2 г. 10 м л.св. (присъдата влиза в сила през октомври 2012 г.) Осъденият изтърпява наказание за престъпления, извършени преди повече от 20 години, за които е бил по отделно условно осъден преди повече от 10 години. Тези срокове превишават многократно разумния срок за ангажиране на наказателната му отговорност, като доближават продължителността на абсолютната давност, дори формално да не я превишават. Тяхната продължителност не е обусловена от неправомерно поведение на самия осъден. През февруари 2012 г. молителят е освободен условно предсрочно от изтърпяване на наказание за престъпления, последното от които е извършил през 1998 г. (дребни кражби). Оттогава той води законосъобразен начин на живот. Изпитателният срок е изтекъл успешно. Изтърпяваното в момента наказание е за престъпления, извършени преди престъпленията, от наказанието за които осъденият е освободен условно предсрочно. Актуалната справка от затвора очертава същата личност, която съдът е преценявал при допускане на условното предсрочно освобождаване. Въпреки тежкото си здравословно състояние, молителят е бил трудово зает в периода преди постъпването си в затвора и активно се грижи за семейството си. Тъй като този осъден вече е бил условно предсрочно освобождаван, той не може повторно да ползва този институт за облекчаване на репресията. Продължаването на изтърпяването на наказанието обезсмисля постановеното със съдебен акт условно предсрочно освобождаване и констатирания от всички компетентни държавни органи приключил корекционен процес. След като съдебната власт е приела, че лицето е поправено след извършване на последните си престъпления, не е оправдано да търпи репресия за престъпления, извършени много по-рано. Предложението за помилване е направено на 20.02.2013 г. Помилване с неизтърпяната част, в размер на 2 г. 8 м., от наказанието с Указ № 37 от 05. 03.2013 г. 5. Български гражданин на 73-годишна възраст Убийство 13 години лишаване от свобода, от които изтърпени 3 г. и 6 м към датата на предложението Престъплението е единствено в живота на осъдения. Мотивацията за него е афектна и развита на фона на продължителни действия на пострадалата, насочени към разпространяване на неверни твърдения, че молителят е съпричастен към смъртта на съпругата си, починала от раково заболяване. С тези твърдения пострадалата успяла да разстрой взаимоотношенията на молителя със семейството му, към което той е силно привързан, и да предизвика у него планове да емигрира. Престъплението е извършено при пореден опит на молителя да изясни отношенията си с пострадалата. Мотивите на Комисията да предложи осъдения да бъде частично помилван се основават на извод за предсрочно развил се корекционен процес. При анализа на случая, който е проучван от членове на Комисията и на място, е отчетено, че осъденият се разграничава от извършеното и е преосмислил причините, довели до него, семейните му връзки са възстановени изцяло, а рискът от рецидив е минимален. Осъденият е с отлични ресурси за ресоциализация, обусловени и от подкрепата на семейството му. Изтърпяването на наказанието през целия остатък би представлявало за този осъден прекомерна и нецелесъобразна репресия с отпаднала обществена значимост и при реални рискове за физическото и психичното здраве на гражданин, който вече не представлява опасност за обществото. Актът на милост по отношение на разкаял се възрастен човек не омаловажава тежестта на извършеното и не представлява акт на прошка. Той изразява признание към постигнатите от осъдения положителни промени, представляващи новонастъпило обстоятелство след осъждането, и подкрепа резултатите от тях да не бъдат погубени. Предложение е направено на 30 май 2013 г. частично помилване в размер на 2 години от остатъка с Указ № 73 от 11 юни 2013 г. 6. 30-годишен палестински гражданин два опита за незаконно излизане през границата с Турция. Молителят е пристигнал в България от Сирия на 26.10.2012 г., за да търси закрила и е започнала съответната процедура. Престъпленията са извършени преди процедурата да завърши. Съществуват данни, че престъпленията са извършени след като молителят узнал, че бежанският лагер, в който се намирали съпругата и новороденото му дете, е бомбардиран. През време на престоя му в затвора тези лица достигат до България, започват процедура за предоставяне на бежански статут и се намират в специално отделение за майки с малки деца. Предложението за помилване е подкрепено от трима членове на Комисията с аргументи за проява на хуманност към семейство, в което има новородено дете и което е преживяло големи изпитания поради военната и хуманитарна криза в държавата на произход (Сирия). Предложението за помилване е направено на 4.09.2013 г. Помилване с неизтърпяната част, в размер на 7 м., от наложеното наказание с Указ № 89 от 5 септември 2013 г. 7. 37-годишен български гражданин извършен през 2002 г. грабеж на 12 лева (издърпване на портмоне от ръцете на пострадалия, впоследствие върнато) под влияние на наркотична зависимост осъден през 2012 г. задочно на 1 г. лишаване от свобода В периода след деянието и преди осъждането си молителят е преминал успешно лечение в наркокомуна в Испания, в която е останал да работи с управителни и възпитателни функции спрямо други лекуващи се лица. В хода на процеса испанският съд е отказал да уважи издадена от българските власти европейска заповед за арест срещу молителя. С решение от 2010 г. испанският съд е постановил, че предаването на молителя на България е неправомерно и че той е свободен, като му наложил охранителна мярка ежеседмично явяване в полицейски участък, която молителят изпълнявал стриктно. Молителят се завърнал доброволно в България през 2012 г., за да съдейства на българските държавни органи по друго задочно дело, по което е обвиняем, отново за деяние, извършено през 2002 г., за което е наказан с глоба. При завръщането си е задържан за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Комисията е отчела, че молителят е можел да остане в Испания, където пребивава законно, където не е застрашен от наказателна отговорност, работи и се готви да създаде семейство. Повече от десет години след деянието той не е имал други провинения, а се е проявявал като морална и почтена личност, вкл. подпомагайки лечението на други наркозависими. Зависимостта, която е била единствената причина за извършените деяния (обществената опасност на които е ниска), е преодоляна и отсъства риск от рецидив. Според Комисията изтърпяването на наложеното наказание е лишено от целите на наказателната репресия, тъй като поправителният процес е протекъл и завършил извън затвора, начинът на живот на осъдения е променен напълно в устойчив модел на поведение, отговарящ на изискванията на закона, а с престъплението не са причинени вреди. Предложението за помилване е направено на 19.09.2013 г. помилване с неизтърпяната част, в размер на 11 м., от наложеното наказание с Указ № 90 от 19 септември 2013 г. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО На основата на своята работа и през 2013 г. Комисията като цяло потвърждава констатациите си, направени в края на първата мандатна 2012 година, а именно: I. Относно законодателните политики: - Необходимо е осъвременяване на действащото материално законодателство, което съдържа престъпни състави с отпаднала обществена значимост и така обуславя възможност български граждани да бъдат осъждани за деяния, които не са общественоопасни. - Необходимо е преосмисляне на действащата система от наказания с оглед целесъобразността част от нея да продължава да бъде изключителното наказание доживотен затвор без право на замяна. При това наказание липсват стимули за положително развитие на осъдения, които го демотивират да обезщетява пострадалите и задълбочават риска, които той представлява за обществото. В процеса на изпълнението си това наказание генерира специфични устойчиви рецидивни рискове, непосредствено застрашени от които са другите лишени от свобода и служителите на затворите. Редовното наказание доживотен затвор предлага на обществото същата степен на защита от рецидива на осъдения, като не поражда допълнителни рискове и създава у него стимули към положителна промяна. Предлаганият проект за нов Наказателен кодекс на Министерството на правосъдието е съобразен с част от тези препоръки, но действащият наказателен закон не е. - Необходимо е преосмисляне на регламента на здравните грижи за осъдените на най-тежкото наказание. При влошаване на здравето им в степен, която изисква лечение извън системата на изпълнение на наказанията, за тях не е приложим институтът на прекъсване на изтърпяване на наказанието. Това създава рискове затворническата система да не може да реагира адекватно при тежки медицински състояния, каквито могат да настъпят сред осъдените на изолация до края на живота им. Необходимо е да се създадат законови режими за преодоляване на съществуващата законова празнота. II. Относно дейността на съдебната власт: - Върху съдебната практика неблагоприятно се отразява недостигът на криминологична експертиза. Въпреки положените усилия от отделни звена в прокуратурата, отсъствието на достъпни, регулярни и достатъчно подробни официални данни за динамиката на престъпността, криминогенните фактори, процесите в уязвими групи от населението и превантивните политики на държавата обуславят пропуски на органите на съдебната власт при адекватна преценка на тежестта на извършеното и съразмерността на наказанието. Това би могло да доведе до разнопосочна съдебна практика по индивидуализация на наказанието. Налице е тенденция на постоянно увеличаване на тежестта на налаганите наказания на фона на обедняване на мотивацията за налагането им, особено тревожна при налагане на най-тежкото наказание. - Продължава стесняването на приложното поле на условното предсрочно освобождаване. Реалното му прилагане настъпва при остатък от наказанието, значително по-кратък от този, който предвижда законът, независимо от настъпилите материални предпоставки. Това води до неоправдано задържане в затвора на лица, които вече не се нуждаят от непосредствено корекционно третиране. III. Относно политиките по превенция на престъпността и ресоциализация на осъдените: - Трайно се констатира отсъствие на политика за превенция на рецидива и ресоциализация на осъдените след освобождаването им от местата за лишаване от свобода. Липсва стратегия за подпомагане на тези лица при завръщането им в обществото. Вместо това действат институционални и обществени практики на отхвърляне на осъдените, което обезсмисля постиженията на корекционния процес и представлява мощен фактор за рецидив на тези лица. В тази връзка е необходимо да се преосмисли политиката на държавата да налага мерки за пробационен надзор в изпитателните срокове на уловното осъждане и условното предсрочно освобождаване, когато сроковете са дълги и наложените мерки пречат на осъдения едновременно да ги изпълнява и да работи / учи или затрудняват изпълнението на задължения към трети лица (грижи за деца, уязвими членове на семейството). Необходимо е да се създадат законови предпоставки за гарантиране на чувствителността на съдебната власт към случаи, в които налагането на такива мерки неоправдано затруднява издръжката на семейството, без да подпомага ресоциализацията на осъдения. - Не се използва потенциалът на образователните политики, които са утвърдени политики по превенция на престъпността, включително на престъпния рецидив. От анализа на профила на молителя е видно, че колкото осъдените молители са по-млади, толкова са по-слабо образовани. Ниското образователно равнище при всички слабообразовани осъдени молители е свързано с липса или непълноценност и на професионалната реализация. - През втората мандатна година сериозно нараства делът на разглеждани от Комисията случаи, в които престъпният модел на поведение на молителя е стабилизиран в резултат на криминогенни рискове в детска и младежка възраст. Ако през 2012 г. дял от 7 % от разгледаните от Комисията молби за помилване очертават отсъствието на превенция срещу брутални форми на насилствена детска криминализация, през 2013 г. този дял е близо 30 %. Комисията настойчиво подчертава, че е необосновано и нерационално очакването дефицитите в закрилните политики спрямо деца в риск да бъде компенсирана чрез наказателна политика срещу престъпно поведение в пълнолетна възраст. Отново се потвърждава тревожното наблюдение, че в България са формирани и се възпроизвеждат откъснати от обществото субкултурни общности. Спрямо тях действат многобройни и интензивни криминогенни фактори, които тези общности не могат да преодолеят без мощна държавна подкрепа. Тези фактори се отнасят практически до всички обстоятелства, обуславящи рецидивния риск. - Молителите, чието престъпно поведение е обусловено от наркотична зависимост, са затруднени самостоятелно да преодолеят това състояние. Компрометираното психично здраве е фактор с отражение върху рецидивния риск и ефективността на корекционния процес. Това негово значение не трябва да се подценява в политиките по превенция на рецидива в рамките на изпълнението на наказанието и в съдебната практика по индивидуализация на наказанията. В системата за изпълнение на наказанията се констатира нееднаквост на критериите, методите и практиките за ресоциалиация. - Системата за изпълнение на наказанията продължава да се нуждае от подкрепа, за да продължи реформирането си. Корекционните усилия на експертните екипи са компрометирани както от липсата на превантивни и ресоциализационни политики извън местата за лишаване от свобода, така и от липсата на последователен ангажимент на държавата към осигуряване на условия за системно професионално общуване между експертните екипи и за тяхното продължаващо обучение.