Отчет на КП за периода януари-юни 2014 година

ШЕСТМЕСЕЧЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 23 януари – 30 юни 2014 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Статистически данни Дейност по разглеждане на молби за помилване Допълнителни дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. на Президента на Република България СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП в края на месеца (разпре-делени) Чакат справки Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок) Неприложимо помилване (висящ процес, чуждестранна присъда, давност) Молителят отказва съдействие/оттегля молбата 01-2014 г. 70 48 26 0 0 0 0 0 0 0 26 0 8 71 02-2014 г. 92 28 58 5 3 0 0 0 2 0 53 0 23 48 03-2014 г. 62 42 54 7 3 3 0 0 0 1 47 0 13 43 04-2014 г. 50 24 44 1 0 0 0 0 1 0 43 0 18 49 05-2014 г. 30 31 41 1 0 0 0 1 0 0 40 0 0 45 06-2014 г. 20 31 10 0 0 0 0 0 0 0 10 0 0 64 ОБЩО за 2014 г. 70 204 233 14 6 3 0 1 3 1 219 0 274 Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XLXXIV, 16.01.2014 4 4 4 Проведено повторно изслушване с участието на Вицепрезидента на представители на затвора и на отдел за закрила на детето към Агенция ,,Социално подпомагане“ по случай, решен с предложение за помилване XLXXV, 23.01.2014 г. 22 22 22 XLXXVI, 06.02.2014 г. 8 8 8 XLXXVII, 13.02.2014 г. 15 15 15 XLXXVIII, 20.02.2014 г. 15 15 15 XLXXIX, 27.02.2014 г. 20 20 19 1 преписката е спряна. По случая се провежда възложена от Комисията външна експертна оценка на личността на молителя XLXXX, 06.03.2014 г. 23 23 23 XLXXXI, 13.03.2014 г. 15 15 15 XLXXXII, 20.03.2014 г. 2 2 2 XLXXХIII, 27.03.2014 г. 15 15 15 XLXXХIV, 3.04.2014 г. 14 14 14 XLXXХV, 10.04.2014 г 30 30 30 XLXXХVI, 8.05.2014 г. 16 16 16 XLXXХVII, 22.05.2014 г. 13 13 13 Обсъждане на решението на Европейския съд по правата на човека по делото ,,Ласло Маджар срещу Унгария“ от 20.05.2014 г. XLXXХVIII, 29.05.2014 г. 12 12 12 XLXXХIX, 12.06.2014 г. 11 11 10 1 спряна за допълнително проучване на случая на място ОБЩО 233 2 спрени ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ 2.1 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на молби, при които е установила, че: - молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество (близо половината от прекратените молби); - молителят е подсъдим по неприключил наказателен процес. Не му е наложено наказание с влязла в сила осъдителна присъда, което да може да бъде опростено чрез помилване; - към датата на разглеждане на молбата в заседание молителят е изтърпял наказанието си. - молителят не търси помилване, а реабилитация и опрощаване на задължението да плати гражданския иск за обезщетение на вредите, причинени на пострадалите с престъплението. По една молба Комисията е прекратила процедурата, тъй като молителят е оттеглил искането си да бъде помилван с последваща молба до Комисията. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ Над половината от молителите са осъдени на лишаване от свобода за срок по-кратък от 10 години за престъпление, извършено в рецидив, след като за били осъждани в миналото за други престъпления, за които не са били реабилитирани. Четирима молители изтърпяват наказание доживотен затвор и петима – доживотен затвор без замяна. Двадесет молители са осъдени на лишаване от свобода за срок от 20 и повече години. Дял от 95 молители са осъдени за извършени тежки престъпления с елементи на насилие срещу личността. От тях 47 са осъдени за убийство, като 37 от тях са признати за виновни в извършването на тежки убийства – най-често тежестта е обусловена от използвана жестокост или мъчителен начин при умъртвяването на пострадалия. Сред останалите осъдени за тежки насилствени престъпления има 32 извършители на грабеж и 12 извършители на изнасилване или на друго сексуално престъпление. Най-често осъдените са в зряла възраст (между 33-35 и 45-47-годишна възраст). През отчетния период е разгледана една молба от непълнолетен осъден, две молби от млади пълнолетни, ненавършили 21-годишна възраст, и две молби от осъдени над 70 годишна възраст. Около 45 от молителите подават молба за първи път. Останалите молби са подадени от или в полза на осъдени, чийто случай е разглеждан в миналото от Комисията. Основните мотиви на молителите са свързани с: Хуманитарни обстоятелства: Твърди се необходимост да се полагат грижи за уязвими членове на семейството – деца в малолетна или непълнолетна възраст, възрастни или болни родители, болна съпруга Семейни усложнения, настъпили поради отсъствието на осъдения или за чието преодоляване той е необходим – житейски затруднения, свързани с прехвърляне на родителски и други отговорности изцяло върху друг член на семейството, който не може да се справя с тях, вкл. извършване на ремонти; материални затруднения поради липсата на издръжка, която съденият твърди, че е предоставял; Емоционални преживявания в причинна връзка с раздялата и притеснения на осъдения за близките му, вкл. с оглед предстоящо или скорошно раждане на дете, предстоящо или скорошно сключване на брат; изменения в заболяване на близък; смърт на близък и т.н. Предпоставките за условно предсрочно освобождаване – добро поведение в затвора, вкл. множество награди, липса на наказание, полагане на труд или желание за такова при обективна невъзможност осъденият да работи; и фактически изтърпяна част от наказанието, която според молителя се е оказала достатъчна за неговото поправяне. Тези мотиви се използва в молби на затворници, за които: или е настъпила формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване, но затворът не предлага на съда да ги освободи, тъй като намира корекционния процес за неприключил; или не са настъпили предпоставките условно предсрочно освобождаване, но наказанието е с голяма продължителност; или условното предсрочно освобождаване не е приложимо, най-често тъй като осъденият е бил в миналото условно предсрочно освобождаван и е нарушил изпитателния срок с престъплението, за което изтърпява настоящото наказание, както и когато му предстои да изтърпи последващо наказание лишаване от свобода веднага след изтърпяване на настоящото за друго престъпление. Разкаяние за извършеното. Този мотив не е самостоятелен. Той се съчетава най-често с твърдения за настъпило поправяне, подкрепени с реални или недостоверни данни за добро поведение в затвора, както и с твърдения за хуманитарно обстоятелство. Наказанието е несправедливо и неефективно с оглед вида си и не е в състояние да постигне целите си. Този аргумент е типичен за осъдените на доживотен затвор без замяна, които се стремят чрез помилване да получат замяна на наказанието с по-леко (доживотен затвор). За тях помилването е единствената възможност за облекчаване на репресията, поради което аргументацията гравитира предимно около оспорване на хуманността на наказанието, а не тежестта на извършеното. При молители, които изтърпяват това наказание в продължителен срок (над 13-35 години) и някои от тях са с усложнен психологичен статус, мотивите клонят и към призив за снизхождение поради прекомерността на репресията. Търсене на снизхождение без конкретна мотивация (самосъжалителни мотиви). Обичайно такива молби са подадени от редовни молители, които регулярно подават молба, на която получават отказ или чието разглеждане е прекратено поради скорошно произнасяне с отказ и ненастъпили нови обстоятелства. Тези молби изразяват обща обърканост и неудовлетвореност от житейското положение на осъдения, неяснота на бъдещите житейски перспективи, наличието на стрес, съкрушеност от някаква житейска загуба, изреждане на преживени в миналото (най-често в детството) нещастия. Здравословните оплаквания в този контекст са неконкретни (твърди се, че осъденият е ,,болен“), явно незначителни (вероятност за високо кръвно, сърдечни смущения, навехнат глезен, късогледство, страх от сърдечен удар) или неверни на фона на медицински данни за добро здраве. За 16 осъдени молбата е подадена от трето лице – съпруга (7), майка (3), брат/сестра (1) или адвокат (5). Близките на осъдения молители най-често изтъкват хуманитарни обстоятелства, свързани с понасяни от тях неволи поради отсъствието на осъдения. Такива обичайно са полагането на лични грижи за семейството, полагане на труд или други усилия за осигуряване на издръжка. На следващо място са притеснения за здравето на осъдения, което според молителя се влошава по време на изтърпяване на наказанието. На трето място са аргументите във връзка с извършеното – молителите или изразяват убеждение, че осъденият не е виновен и е бил наказан несправедливо, или търсят снизхождение към него въпреки постъпката му, твърдейки, че тя е инцидентна проява, нетипична за дееца и той е осъзнал грешката си и няма да я повтори. Молбите, постъпващи от адвокат, възпроизвеждат аргументи от касационното обжалване на присъдата, заключаващи се основно в твърдения за недоказаност на обвинението и допуснати съществени процесуални нарушения. По-рядко се срещат аргументи за прекомерност на наказанието, тъй като, според молителя съдът не е отчел смекчаващи обстоятелства – напр. здравословно състояние, родителски отговорности и пр. Според системата за оценка на правонарушителя най-голям дял от 58 % от осъдените, чиито молби са решени през отчетния период, са със среден риск от рецидив. Само при 14 % той е висок и при значителен дял от 28 % е нисък. Той е обусловен най-често от дефицити в динамични зони на риска. С водещо значение са зоните на отношение към извършеното, на начина на живот и микросредата на осъдения и на личностовите му нагласи и начин на мислене. Дефицитите в тези зони най-често са свързани с: - безкритично или равнодушно отношение към извършеното, чиято опасност не се осъзнава, отхвърляне на личната отговорност за извършването му, убеждение за прекомерност на наказанието и несправедливост на присъдата и неосъзнаване на причинените на пострадалите вреди. Често осъденият отрича и авторството на деянието. Липсва разкаяние за извършеното и мотивация за обезщетяване на жертвите; - наличие на криминален начин на живот и криминогенен характер на средата, в която осъденият е формиран и в която живее, когато е на свобода, както и наличие на утвърдени престъпни нагласи и стратегии за справяне, вкл. навици за набавяне на средства за издръжка чрез престъпления, избор на насилствени стратегии за разрешаване на лични проблеми и др. Липсва мотивация за промяна и за изграждане на ресурси за ресоциализация (вкл. повишаване на образование, трудова квалификация и пр.). В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържа множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва при добро поведение. Не са установени изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно. Когато твърдените от молителя хуманитарни обстоятелства са били констатирани, същите са били отчетени и от съда при определяне на наказанието, като то е било намалено поради тях. Комисията не е намерила основания за допълнителна проява на снизхождение. Обособен дял от над 40 % от молителите разкриват ескалиращ или устойчив престъпен модел, който не се повлиява от наказателната репресия, а нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени. При част от осъдените моделът е агресивен, а при други користно-манипулативен. В тази група повечето молители са хора, израснали в криминална среда. Вместо закрилна и възпитателна политика в детството спрямо тези осъдени не са били предприемани никакви мерки за превенция на асоциалното поведение или са били предприемани репресивни мерки, задълбочили проблемите при развитието и социализацията им, които са сред предпоставките корекционният процес спрямо тях по-късно да не се развива. Устойчивостта на криминалните нагласи и поведение при тези молители е в пряка връзка с тяхната необразованост и отсъствието на родителски грижи в миналото в съчетание с насилие в средата, в която са отраснали. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Основанието за отказ от предложение за помилване са високите стойности на рецидивния риск в динамичните зони на риска на фона на липса на мотивация и умения за законосъобразно поведение. Почти всички насилствени престъпления и всички убийства са бил извършени в нетрезво състояние на дееца. Комисията е установила, че алкохолната злоупотреба не е преодоляна и продължава да влияе на риска от рецидив при тези молители и след осъждането им. Освен това Комисията е установила, че никое от тези престъпления не би било извършено, ако извършителят се е въздържал от употреба на алкохол. Когато срещу осъдения има уважен граждански иск в полза на пострадалите от престъплението, Комисията проверява дали той се изплаща и каква част е изплатена, а ако не се изплаща - какви са причините за това. По разглежданите през отчетния период случаи искът е изцяло изплатен от страна на един осъден. За останалите не е установено да полагат усилия да го изплащат. По отделни случаи се установява, че осъденият предпочита да полага доброволен, а не платен труд в затвора, за да не му се правят удръжки в полза на задължението за обезвреда на пострадалите. 2.3 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През февруари 2014 г. Вицепрезидентът се е произнесъл по единодушно предложение на Комисията за помилване (следва извлечение от мотивите на Комисията): Молителката е на 57 години, с висше образование, неомъжена с осиновено дете, неосъждана в миналото. Изтърпяла е близо 2 години и 6 месеца от наложеното наказание от 6 години лишаване от свобода за пътнотранспортно престъпление, в което са загинали четирима души, а един е тежко ранен. Корекционният процес е завършен със снижена до възможния минимум стойност на риска от рецидив и формирана критичност към извършеното. Водещото съображение на Комисията да предложи помилване с остатъка е изключително семейно обстоятелство, свързано с тежки трудности по отглеждането на нейната 11-годишна дъщеря от възрастната й (84-годишна) и тежко болна майка. Детето е силно привързано към молителката, която е била основен фактор за неговото изключително благоприятно интелектуално, образователно и емоционално развитие до момента на извършване на престъплението. Към момента на разглеждане на молбата са установени трайни негативни процеси, свързани с това развитие, водещи до изпадането на детето в непосредствен риск (вкл. да отключи асоциално поведение и да стане жертва на посегателство) и до отделяне от семейството, които са в пряка причинност с отсъствието на майка му. Изчерпани са възможностите на държавата да овладее рисковете чрез мерките и подкрепата, оказвана от компетентните социални, закрилни и образователни институции, които наблюдават детето от неговото осиновяване на 3-годишна възраст. Тези органи убедително аргументират становище, че рисковете са необичайно високи, а влошаването на състоянието на детето може да се окаже необратимо. Междувременно здравословното състояние на майката на молителката се влошава. Баба и внучка се издържат само с пенсията за осигурителен стаж и възраст и социална помощ. Молителката е помилвана частично в размер на 12 месеца от остатъка от близо 3 години с Указ № 13 от 12.02.2014 г. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ През януари 2014 г. в Комисията бе формиран поредният стажантски екип, чието обучение бе експериментално удължено и приключва успешно през юли. В рамките на стажантското обучение се провеждат аналитични обсъждания по конкретни актуални проблеми на съдебната практика по наказателни дела и помилването, във връзка с които на стажантите се възлагат предварителни проучвания. През отчетния период Комисията обобщи практиката си през изтеклата втора година от мандата и подготви годишен доклад за дейността си, достъпен на електронната страница на президента. Продължава дигитализирането на архива на Комисията. Данните от разгледаните от началото на мандата преписки се въвеждат в Електронната система за управление на дейността на Комисията, която работи от края на 2013 г. и предоставя статистическа информация в реално време през електронната страница на държавния глава. Системата е допълнена с нови 25 статистически показатели. В рамките на текущата си дейност и стажантското обучение Комисията проведе 3 специализирани работни дискусии с експерти по психология (посветена на факторите за развитие на установени повтарящи се престъпни модели), прокурори и съдии (посветени на анализ на съдебната практика).