Отчет на КП за периода юли-септември 2015 година

ТРИМЕСЕЧЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01 юли – 30 септември 2015 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Допълнителни дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. и изменени с Указ № 23/18.02.2014 г. на Президента на Република България ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ Съгласно чл. 98, т. 11 от Конституцията правото на помилване принадлежи на държавата в лицето на президента / вицепрезидента. Молителите имат право да получат произнасяне на държавния глава по тяхна молба за помилване. За всяко решение на вицепрезидента Комисията уведомява молителя, освен в случай на помилване, когато се издава указ. Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП в края на месеца (разпре-делени) Чакат справки (края на мес.) Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок, др.) Неприложимо помилване (висящ процес, чуждестранна присъда, давност) Молителят отказва съдействие/оттегля молбата 01-2015 г. 60 43 13 2 2 0 0 0 0 0 11 0 3 55 02-2015 г. 90 33 59 6 6 0 0 0 0 0 52 1 34 74 03-2015 г. 64 34 14 1 1 0 0 0 0 0 12 1 0 68 04-2015 г. 84 35 52 3 2 0 0 0 0 1 49 0 0 52 05-2015 г. 67 30 49 11 10 0 0 0 0 1 36 2 0 48 06-2015 г. 48 42 40 1 1 0 0 0 0 0 39 0 0 60 07-2015 г. 50 47 31 5 3 1 0 1 0 0 26 0 0 67 08-2015 г. 66 34 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 69 09-2015 г. 100 33 52 9 9 0 0 0 0 0 42 1 0 81 ОБЩО 60 331 310 38 34 1 0 1 0 2 267 5 0 81 391 През третото тримесечие на 2015 г. Комисията е провела 6 заседания, на които е решила общо 83 молби за общо 68 осъдени лица. Общият брой молители също е 68, от които 11 молби са подадени от близко на осъдения лице и 5 молби са подадени от адвокат. Осъдените лица, които лично са молили да бъдат помилвани, са 52. Броят на решените молби и сроковете за тяхното разглеждане и решаване продължава да зависи от навременното получаване на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, най-съществените от които са затворните администрации. Броят на молбите, по които в края на съответния месец все още в Комисията не са получени справките от ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, продължава да е по-висок в сравнение със същите периоди на миналите мандатни години. През настоящия отчетен период срокът между поискването и получаването на справките от Комисията надхвърля 2 месеца. По един случай забавянето е 6 месеца от поискване на справката. През юли са получени общо 9 от очакваните 63 справки, а през август са получени част от справките, поискани в предходни периоди, и нито една от поисканите през август. През септември също не е получена нито една от справките, поискани през този месец. Въпреки усилията на Комисията за преодоляване на забавянето в административното придвижване на справките, броят на закъсняващите справки остава нетипично висок, като в края на периода е 82 молби. Описаното забавяне удължава срока, в които Комисията разглежда и решава постъпилите молби. В резултат на това и през третото тримесечие на годината е относително увеличен броят на многократно подадените молби от едни и същи молители, обезпокоени, че не получават отговор в очаквания от тях срок. Поради описаната причина само 24 молби от постъпилите през отчетния период са и решени през него. Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XLXXХXXII, 15.01.2015 г. 13 13 13 XLXXХXXIII, 12.02.2015 г. 34 34 34 XLXXХXXIV, 19.02.2015 г. 25 25 25 XLXXХXXV, 5.03.2015 г. 14 14 14 XLXXХXXVI, 2.04.2015 г. 25 25 25 XLXXХXXVII, 09.04.2015 г. 16 16 16 XLXXХXXVIII, 30.04.2015 г. 11 11 11 XLXXХXXIX, 07.05, 2015 г. 23 23 23 XLXXХXXX, 21.05. 2015 г. 25 25+ 1 26 1 молба, спряна в предходен период за изчакване на допълнителна медицинска информация, решена с отказ XLXXХXXXI, 3.06. 2015 г. 26 26 26 XLXXХXXXII, 17.06/2015 г. 14 14 14 XLXXХXXXIII, 02.07.2015 г. 16 16 16 XLXXХXXXIV, 16.07.2015 г. 15 15 15 XLXXХXXVI, 01.09.2015 г. 4 4 4 Изслушване на социален работник по висяща молба, разпределена за доклад за 03.09.2015 г. XLXXХXXXVI, 03.09.2015 г. 17 17 17 XLXXХXXXVII, 10.09.2015 г. 21 21 21 XLXXХXXXVIII30.09.2015 г. 11 11 10 1 спряна молба за допълнително обсъждане ОБЩО: 17 заседания 310 1.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО През третото тримесечие на 2015 г. Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на 13 молби. При 12 от тях Комисията е установила, че молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество. Една молба е прекратена, тъй като в нея молителят не търси помилване, а разяснения по становището на Комисията по молбата му. Една молба е прекратена, тъй като към момента на разглеждането й наказанието е изтърпяно. 1.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ Няма промяна в практиката на Комисията по отношение на приложното поле на помилването и основанията за отказ. В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото (в 56% от случаите), като не са налице изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно (в 40 % от случаите). Установено е, че действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържат множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва, в 12 % от случаите. Когато твърдените от молителя хуманитарни обстоятелства са били потвърдени, Комисията е установила, че същите са били отчетени и от съда при определяне на наказанието, като то е било намалено поради тях. Комисията не е намерила основания за допълнителна проява на снизхождение, каквото според нея би представлявало ревизия на присъдата (в 7% от случаите) и би насърчило осъдения да продължава да извършва престъпления (в 12% от случаите). През този отчетен период се наблюдава съществен спад в броя на молбите, твърденията в които са били опровергани от установените по преписката факти (,,недоказани молби“). В предходния период делът е бил 35 %, а през настоящия – едва 10 % (или по-малко от десет молби). Основните мотиви на молителите, свързани с хуманитарни обстоятелства, касаят здравето на осъдения. От общо 61 осъдени, за чието здравословно състояние са налице данни, Комисията е установила, че 55 са клинично здрави, а шестима страдат от хронични заболявания, но състоянието им е компенсирано в условията на затвора. При молителите с устойчив (21% от осъдените) или ескалиращ (26% от осъдените) престъпен модел Комисията е установила, че нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени, при отказ на съответния молител да се разграничи от извършеното или липса на ресурси и мотивация у него за тяхната промяна. Рискът от рецидив в тези групи молители е висок или среден към висок. През отчетния период няма молител, който да е осъждан за първи път в живота си. Петима са извършили престъплението, за което изтърпяват наказание в момент, след като са били реабилитирани. Рискът от рецидив при молителите, чиито молби са решени през отчетния период, е бил измерен в общо 52 случая. Той се обуславя основно от липсата на критичност към извършеното, подсилено и от криминогенната среда, в която молителите са формирани и живеят и която не подкрепя законосъобразно поведение и не санкционира незаконосъобразен начин на живот. Тези дефицити очертават профил на лица, които не преживяват извършеното от тях като укоримо, считат се за жертва на несправедливо и злонамерено правосъдие и нямат мотивация и нагласи да преосмислят и променят поведенческите си стереотипи в посока да решават житейските си предизвикателства по непрестъпен начин. При петима от осъдените престъпното поведение е обусловено от алкохолна злоупотреба, поведенческите проблеми при която не са преодоляни и в условия на изолация. Всички молители от тази група са осъдени за тежко насилствено престъпление, извършено в алкохолно опиянение и застрашило или завършило с отнемане на човешки живот по нелеп или незначителен повод. Трима от осъдените молители са извършили престъпление, свързано с наркотици. Дефицитите в образованието продължават да са сред значимите фактори за рецидив. Над 22 % от осъдените молители през отчетния период са напълно или функционално неграмотни, като половината от тях само формално са получили начално образование. Около 1/3 са с основно образование, което често не е завършено или също е получено формално, без да е придобито функционално знание. Пак около 1/3 имат средно образование, като при повечето то е им е позволило да бъдат относително по-трайно трудово ангажирани с квалифициран физически труд. Едва 7 са молителите с висше образование, но никой от тях не е ползвал придобитите във висшето училище знания за трудова реализация. Общо 28 от 57-те осъдени, за чиито трудов опит има данни, нямат професия и не работят нищо. Те са и с най-ниско образование. Дял от 1/3 от осъдените молители са семейни, но нямат умения да полагат системни грижи за децата и близките си. Приблизително същият е делът на осъдените с разрушени семейства. Останалите не са образували още собствено семейство. От всички молители, чиито молби са решени през отчетния период и за чиито семейни отношения има данни, над 70 % имат малолетни и/или непълнолетни деца, за които са задължени да се грижат. Всички молители са на възраст над 22 години, като за 65 от тях възрастта е точно установена. Най-големи са групите в зряла работоспособна възраст. Сред осъдените молители 7 са жени. Престъпленията, извършени от молителите, чиито молби са разгледани и решени през отчетния период, са свързани главно с отнемане на човешки живот (около 42 %) и/или са извършени с цел неправомерно облагодетелстване (също около 42%). За тези престъпления 35 извършители са осъдени на лишаване от свобода до 10 години, 12 – на лишаване от свобода между 10 и 19 години и 4-ма – на лишаване от свобода над 20 години. Трима са осъдени на доживотен затвор и трима на доживотен затвор без замяна. Към тези наказания на шестима молители е наложено допълнително наказание глоба и на един – лишаване от права. Един молител е осъден условно на лишаване от свобода. През отчетния период не са молили за помилване осъдени на пробация. От осъдените молители 4 не изтърпяват наложеното им наказание лишаване от свобода, тъй като се укриват или са подали молбата в периода преди присъдата да бъде приведена в изпълнение. 1.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През третото тримесечие на 2015 г. Вицепрезидентът се е произнесъл по едно предложение на Комисията за помилване, което е уважил (следва извлечение от мотивите на Комисията): Молителят е 44-годишен мъж със средно специално образование, който изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 8 месеца за извършени две престъпления. През ранните часове на 30.12.1999 г. извършил грабеж на 150 лева чрез издърпване на дамската чанта на едната от случайно срещнати на улицата три жени. Заловен е веднага и отнетото е върнато изцяло. Второто престъпление се изразява в държане през лятото на 2006 г. на ловна пушка във вилна сграда без надлежно разрешение. Наказанието е окончателно определено на 10.02.2014 г. след 9-годишен наказателен процес и се изтърпява от 14.08.2015 г., след като молителят е екстрадиран от Германия. В анализа си Комисията установила, че през 16-те години между извършване на престъплението и изпълнението на наказанието са настъпили съществени промени в личността и начина на живот на молителя. През 2006 г. същият се устроил в Германия, където регистрирал успешна фирма за строителни и ремонтни дейности и създал семейство, в което се грижи за жена си и двете й деца. Не са налице никакви противозаконни прояви. Комисията отчита, че престъплението е нетипично лек случай на грабеж и от него не са налице вреди. Отнетото е възстановено изцяло на пострадалата веднага след извършването на престъплението, като не са й причинени никакви физически наранявания. За извършване на посегателството съществено значение има специфичната реакция на извършителя към алкохолно опиване, но след това престъпление до настоящия момент този проблем е преодолян. Според затвора, който дава отлична характеристика и благоприятна прогноза за ресоциализацията на молителя, той е добронамерен, с добра личностова зрялост и поведенческа стабилност, отговорен и съвестен при изпълнение на трудовите си задължения по време на изтърпяване на наказанието, като не е допускал никакви нарушения на вътрешния ред. Рискът от рецидив е преодолян, като осъденият приема изцяло отговорността и се разкайва за стореното. Налице е силна подкрепа от страна на неговите родители и съпруга. Според Комисията по-нататъшното изтърпяване на наказанието е нецелесъобразно. Поправянето на дееца е приключило. Видно от продължителния период след извършване на престъплението, молителят отдавна води устойчив законосъобразен начин на живот. Изтърпяването на наказанието не допринася за ресоциализацията му, тъй като тя вече е осъществена, като причинява ненужни страдания на близките на осъдения и застрашава стабилността на ръководеното от него предприятие, което е работодател на трети лица. На този етап не са налице приложими редовни институти за облекчаване на репресията. С Указ № 166/01.10.2015 г. на Вицепрезидента молителят е помилван с остатъка от наказанието. С Указ № 167/08.09.2015 г. на Президента е помилвана 37-годишна жена, осъдена да изтърпи последователно наказания лишаване от свобода в размер на 8 и на 7 месеца за извършени в периода 2011-2012 г. продажби и държане на цигари без бандерол, като с второто престъпление е нарушила изпитателния срок по условното си осъждане за първото. Първото наказание започнала да търпи на 10.07.2015 г. Помилвана е с остатъка от него и изцяло с второто наказание. Комисията се е произнесла трикратно по случая в периода май-септември 2015 г. с две предложения молителката да не бъде помилвана, направени съответно на 07.05.2015 г. и на 03.09.2015 г., и едно предложение за прекратяване на разглеждането поради липса на нови обстоятелства, направено на 01.07.2015 г. Вицепрезидентът е уважил тези предложения. На 07.09.2015 г. отново е отказал помилване. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ През третото тримесечие на 2015 г. към Комисията завърши стажът на трима стажанти. В рамките на стажантското обучение завърши изследването на практиката по помилване по отношение на извършители на трафик на хора. Предстои публикуване на резултатите на електронната страница на Комисията.