Отчет на КП за периода април-юни 2016 година

ТРИМЕСЕЧЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01 АПРИЛ – 30 ЮНИ 2016 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Практика на Комисията по помилването Предложения за прекратяване на разглеждането Предложения за отказ от упражняване на правото на помилване Предложения за помилване Допълнителни дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. и изменени с Указ № 23/18.02.2014 г. на Президента на Република България 1. ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ През второто тримесечие на 2016 г. Комисията е провела 5 заседания, на които е решила общо 103 молби, подадени за общо 65 осъдени лица. Общият брой молители е 74, от които 7 са близки на осъдения и 2 са адвокати. Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП в края на периода (разпре-делени) Чакат справки (края на мес.) Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок, др.) Неприложимо помилване (висящ процес, чуждестранна присъда, давност) Молителят отказва съдействие/оттегля молбата 1-2016 г. 50 30 9 5 4 0 0 0 1 0 3 0 0 25 2-2016 г. 71 34 51 4 3 1 0 0 0 0 47 0 0 26 3-2016 г. 54 49 61 8 8 0 0 0 0 0 52 2 0 58 4-2016 г. 42 31 25 0 0 0 0 0 0 0 25 0 0 17 5-2016 г. 48 45 21 1 0 0 0 0 1 0 20 0 0 22 6-2016 г. 72 36 57 2 1 0 0 0 1 0 52 3 0 66 ОБЩО 2016 г. 50 225 224 20 16 1 3 199 5 275 През отчетния период Комисията е направила 3 предложения за помилване, от които 2 са били уважени. Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане  14.01.2016 г. 9 9 9 04.02.2016 г. 21 21 21 18.02.2016 г. 30 30 30 02.03.2016 г. 36 36 35 1 спряна за допълнително разработване на мотиви 10.03.2016 г. 14 14 14 24.03.2016 г. 11 11+1 12 2 решени с предложение за помилване 07.04.2016 г. 25 26.05.2016 г. 21 21 21 02.06.2016 г. 20 20 20 16.06.2016 г. 4 4 4 23.06.2016 г. 10 10 10 30.06.2016 г. 37 37 37 ОБЩО: 12 заседания 224 Движение на молбите През второто тримесечие на 2016 г. не се наблюдават съществени отклонения в средния брой на постъпващите молби на месец (около 35-40). Средномесечният брой на молбите, които се разглеждат по същество, е запазен и съвпада със средномесечния брой за предходните президентски мандати при равни други условия (отсъствие на резки изменения на законодателството, липса на предстояща или скоро настъпила промяна в титуляра на правото на помилване и др.). Броят на решените молби и сроковете за тяхното разглеждане и решаване зависи от навременното получаване на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, най-съществените от които са затворните администрации. И през второто тримесечие на 2016 г. постъпването на справките за осъдените от ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието продължава да е неритмично със случаи на необичайна продължителност на сроковете между поискването и получаването на документите. През отчетния период КП е изпратила искане за справки за общо 101 осъдени лица, а е получила едва 47, от които 12 са били поискани в предходен отчетен период. В края на юни 2016 г. броят на изисканите и неполучени справки е 66. 2.2 Профил на осъдените молители 2.2.1. Личен профил През отчетния период са подадени молби в полза на 2 осъдени жени, които изтърпяват наказание в затвора в Сливен. Останалите осъдени са мъже. По отношение на останалите възрастови групи не се отчита съществена промяна спрямо предходни отчетни периоди. Най-активна в търсенето на помилване постоянно е групата в активна трудоспособна възраст. Осъдените между 25 и 45 години надхвърлят 70% от всички молители. Повечето молители от отчетния период нямат семейство. Дял от 35 % изобщо не са създавали такова, а при 18 % то се е разпаднало. По този показател липсват отклонения в традиционния профил на молителите. От общо 48 осъдени, за чието семейно положение са налице данни, повечето са родители на ненавършили пълнолетие деца, за които по принцип са длъжни да полагат грижи. Преобладват родителите, които нямат умения и мотивация да полагат системни грижи за децата и близките си. Дял от 34% от осъдените молители нямат никаква професия и никога не са работили нищо. Те са практически социално изключени и водят престъпен начин на живот, като се издържат основно от користни престъпления и периодични престои в затвора. По-голямата част от тях нямат навършени 40 години. Дял от 35% от осъдените молители нямат квалификация, но са полагали неквалифициран общ физически труд. Едва десетина молители имат опит с квалифициран физически или технико-инженерен труд, за какъвто имат и съответната квалификация. Молителите без трудови навици и умения изцяло включват най-слабо образованите групи, в които достигнатото образователно равнище, доколкото такова съществува, не е източник на реални знания. 2.2.2. Престъпен модел и риск от рецидив Осъдените 65 молители са извършили общо 107 престъпления, сред които най-голям е относителният дял на кражбите (13), общоопасните престъпления извън транспортните (13) и тежките умишлени убийства (14). Преобладават умишлените посегателства с елемент на насилие – убийства, телесни повреди, сексуални престъпления, грабежи и др. (общо 46). От тях 24 са застрашили или отнели човешки живот. Користният мотив е характерен за 35 от всички извършени от молителите престъпления. Никой от молителите, за чието съдебно минало има данни (общо 61), не е осъден за първо в живота му посегателство. Всички са извършвали престъпления в миналото, като само петима са се реабилитирали преди актуалното си осъждане. Сред останалите молители 36 разкриват устойчив престъпен модел, а при други 14 той ескалира в по-тежки престъпления след всяко осъждане. Тези видове престъпно поведение не се повлияват от предходно наложената наказателна репресия поради криминогенни обстоятелства, свързани с ранно оформен начин на живот на молителя на свобода, неговата среда и умения за законосъобразно справяне, включително недостига на подкрепа от обществото и държавата за по-лесно вграждане след напускане на затвора. През отчетния период рискът от рецидив е измерен по отношение на 60 осъдени молители (всичките изтърпяващи наказанието си в затвора, извършил оценяването). Както обикновено, най-голяма е групата на осъдените със среден риск (32). Най-често рискът от рецидив продължава да е обусловен от: - безкритичното отношение на дееца към извършеното от него и причинените с престъплението вреди, безразличен или отмъстителен към пострадалите, като способността им да изпитват съпричастност към другите и вина за причинените им страдания е сериозно нарушена или отсъства (,,отношение към правонарушението“); - формираните устойчиви житейски стратегии, които предполагат извършване на престъпления или създават криминогенни условия. Липсата на критичност към извършеното е подсилено от средата, в която молителите живеят и която не подкрепя законосъобразно поведение и не санкционира незаконосъобразен начин на живот (,,начин на живот и обкръжение“); и - дефицити в ценностните нагласи и уменията за мислене, свързани със способността да се преценяват различни житейски ситуации и да се формира адекватна поведенческа реакция към тях (,,начин и умения за мислене. нагласи“). В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието не може да промени. В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието не може да промени. Много често дефицитите в тези три зони са съчетани помежду си и обуславят дефицити в зоните на емоционалните фактори, междуличностовото общуване и семейните отношения. Типично тези осъдени се считат несправедливо наказани, като отношението им към наложеното наказание е негодуващо и самосъжалително, а към институциите и обществото – враждебно и неискрено. Поради типичния за тези молители недостиг на позитивен социален опит и ресурс за социализация поправителният процес в срока на лишаването от свобода е по правило в застой, а когато се развива, той е бавен, колеблив, противоречив и не успява да преодолее стабилизираните криминални стереотипи. В групите с висок и среден към висок риск от рецидив опасността от утежняване или повтаряне на наказателната препресия при извършване на ново престъпление не поражда притеснения или мотивация за промяна в посока към законосъобразно поведение, ако изобщо се осъзнава като неблагоприятен. Липсват и други стимули за водене на различен и позитивен начин на живот, както и усилия за изграждане на трудови навици, повишаване на образованието, преодоляване на зависимости или повишаване на ресурсите за законосъобразно справяне по друг начин. Тези молители са емоционално незрели и поведенчески нестабилни, с ограничени, еднотипни и повърхностни социални контакти и еднообразен, фиксиран върху непосредствените битови потребности начин на живот. Описаните дефицити пряко се отразяват и на отношението на дееца към образованието, което е мощен фактор се ресоциализация и превенция на рецидива – извършителите със среден и висок риск от рецидив са по правило без образование или нефункципнално образовани (формалната образователна степен не съответства на нивото на интегрирани знания и не се използва от дееца). Както е многократно подчертавано в докладите на КП, налице е зависимост между образователни и трудови дефицити и развитие на модели на престъпно поведение. Ниското образование, функционалната неграмотност и липсата на трудови навици и опит са характерни за молители с устойчив престъпен модел, изграден като житейска стратегия за набавяне на издръжка и справяне с трудности. В тези групи с голямо мнозинство преобладават молителите са със среден и висок риск от рецидив, обусловен от множество дефицити в зоните на динамичните рискови фактори (вж.по-горе). Дефицитите в образованието при тях са директно свързани с формирането на личността в криминогенна референтна среда с ограничени ресурси за законосъобразен начин на живот, вкл. развитие на вредни и асоциални навици (алкохолна зависимост), неумение за законосъобразно придобиване и управление на издръжка, липса на образователни интереси и мотивация за лично развитие, отсъствие на пълноценни приятелства и семейни връзки. Описаните дефицити очертават профил на лица, които не преживяват извършеното от тях като укоримо, считат се за жертва на несправедливо и злонамерено правосъдие и нямат мотивация и нагласи да преосмислят и променят поведенческите си стереотипи в посока да решават житейските си предизвикателства по непрестъпен начин. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Повечето от тях не се плашат от перспективата да бъдат периодично затваряни в места за лишаване от свобода, където те получават здравни и социални грижи, вкл. прехрана, подслон, лично внимание, социални контакти, възможност за полагане на труд, достъп до образование и квалфикация, като социалната среда им е позната и я преживяват като приятелска. Наказанието има само превантивен ефект, доколкото ограничава възможността им да рецидивират в срока на изтърпяването му. През отчетния период за първи път относително голяма е групата на молителите с нисък риск (23 %). Най-често тези осъдени са показвали нисък риск още с постъпването си в затвора. В отделни случаи ниските стойности са обусловени от по-напреднал корекционен процес в последните етапи от наказанието, който обаче не разкрива признаци на изключителност, за да бъде обсъждан като единствено основание за помилване. 2.2.3. Местоизтърпяване От 65 осъдени молители 5 не изтърпяват наказанието си в затвор, тъй като не са осъдени на ефективно лишаване от свобода, укриват се, изпълнението на присъдата е отложено от прокуратурата или присъдата е влязла в сила наскоро и осъденият очаква привеждането ѝ в изпълнение. През отчетния период най-много молби са разгледани за осъдени, изтърпяващи наказание в затвора в София, следвани от затворите в Ловеч, Плевен и Белене. Продължават да са необичайно малко с тенденция да намаляват разгледаните молби на затворници от големите затвори във Варна и Бургас. 2.2.4. Изтърпявани наказания От осъдените молители най-много са наказани с лишаване от свобода за срок до 10 години (45). Два пъти по-малко са осъдените на лишаване от свобода за срок между 11 и 19 години. Относително нисък е делът на молителите, осъдени на най-тежките наказания. През отчетния период не е разглеждана молба от осъден на доживотен затвор и е разгледана само една от осъден на доживотен затвор без замяна. Трябва да се отбележи, че много извършители на изключително тежки престъпления, които в миналото са били наказвани с едно от двете най-тежки наказания, след 2010 г. получават по-леки наказания, ако процесът е протекъл по реда на съкратеното съдебно следствие. Тази група молители изтърпява срочно лишаване от свобода над 20 години. Допълнителното наказание глоба е наложено на 4 осъдени, но молбата за помилване се отнася не до глобата, а до основното наказание лишаване от свобода. През отчетния период не са подавани молби от осъдени на пробация. 2.2.5. Мотиви на осъдените молители И през второто тримесечие на 2016 г. молителите не се позовават на мотиви, представляващи по същество предпоставки за условно предсрочно освобождаване (УПО). Описаното наблюдение е устойчиво и ясно очертава промяна в представите на молителите за приложното поле на помилването спрямо редовния способ за облекчаване на репресията. По отношение на останалите групи мотиви от значение е двукратното намаляване на дела на молителите, позоваващи се на прекомерност на репресията (от 8% на 4%), относително увеличаване на дела на мотивите, свързани с разкаяние (35% от 30%) за сметка на спад в самооправдателните мотиви (14% от 19%). Отново преобладават твърдения за настъпили хуманитарни обстоятелства, чийто дял леко нараства на 76% от 69%. Запазен е и делът на молителите с твърдения за несправедливо осъждане (устойчиво 15-19 %). Водещо място сред хумантираните мотиви заемат твърденията за тежко здравословно състояние, което по оценка на молителя е несъвместимо с ефективно изтърпяване на наказанието и води до неговата прекомерност или нецелесъобразност. От всичките 44 молители, които са се позовали на този аргумент, 42 са клинично здрави. Относително спада другата голяма група хуманитарни обстоятелства - семейните (тежко финансово положение на семейството, затруднения на близките да поемат грижи за деца или болни роднини или опасност дете или родител на осъдения да остане без грижи). В повечето случаи е установено, че молителят не е полагал никакви или не е полагал адекватни грижи за близките си и няма ресурса и нагласата да се грижи за тях. 3. ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА Съгласно чл. 98, т. 11 от Конституцията правото на помилване принадлежи на държавата в лицето на президента / вицепрезидента. Молителите имат право да получат произнасяне на държавния глава по тяхна молба за помилване. За всяко решение на вицепрезидента Комисията уведомява молителя, освен в случай на помилване, когато се издава указ. 3.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО През отчетния период Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на 3 молби. При една от тях Комисията е установила, че молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество. Една молба е прекратена, тъй като осъденият е осъден в чужбина и изтърпява наказанието си в чуждестранен затвор. Помилването не е приложимо към наказания, наложени в чужбина от чуждестранни съдилища до приспособяването на осъдителната присъда по установения в НПК ред. В един случай наказателното производство срещу молителя все още не е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, с която да му е наложено наказание. Поради липсата на окончателно наложено наказание помилването е неприложимо. 3.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ Няма промяна в практиката на Комисията по отношение на приложното поле на помилването и основанията за отказ. Статистическите разлики в групите мотиви на Комисията межу първото и второто тримесечие и особено увеличаването на групата на специфичните ,,други“ мотиви подчертават индивидуалността на преценката при разглеждане на молба за помилване. Обичайно предложенията за отказ от помилване са подкрепени с мотиви от повече от една групи. Нарастването на броя на случаите, в които остатъкът от наказанието е преценен като отговарящ на изискванията за пропорционалност и целесъобразност, се дължи частично на обстоятелството, че наказанията на много молители са определени в привилегирована процедура (споразумение, съкратено съдебно следствие). Поради това те са по-леки, отколкото съдът би наложил в общия наказателен процес за извършеното престъпление. Това съдебно снизхождение допълнително намалява основателността на аргумента на молителя за прекомерност на репресията. Относително увеличен е и делът на случаите, в които молбата е отхвърлена, тъй като твърденията в нея са опровергани от установените по случая факти (недоказаност). Групата на недоказаните молби почти изцяло се обхваща от групата на молбите, в които се сочат хуманитарни обстоятелства. Като цяло, Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, когато е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като не са налице изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно. Най-често след постановяване на присъдата не са настъпвали никакви обстоятелства от естество да направят наказанието непропорционално тежко, поради което помилването би представлявало юридическа преоценка на същите факти, въз основа на които съдът е определил наказанието. Такова действие би представлявало ревизия на съдебния акт, с която се нарушава независимостта на съдебната власт, на която е конституционно възложено да осъществява правосъдието. В 12 % от случаите е установено още, че действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържат множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва и които са по-подходящи от помилването. При молителите с устойчив или ескалиращ престъпен модел Комисията е установила, че нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени, при отказ на съответния молител да се разграничи от извършеното или липса на ресурси и мотивация у него за тяхната промяна. Рискът от рецидив в тези групи молители е висок или среден към висок. 3.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила 3 предложения за помилване, от които 2 са били уважени (следва извлечение от мотивите на Комисията). 3.1. Молителката е 70-годишна, двукратно осъдена на лишаване от свобода за срок по 3 месеца за притежание на цигари без бандерол. Второто престъпление е извършено в изпитателния срок на условното осъждане за първото, поради за молителката е възникнало задължение да изтърпи двете 3-месечни наказания последователно. Молителката е с множество заболявания и обективно е единственото лице, което може да оказва необходимите животоподдържащи грижи за дъщеря си, страдаща от тежко душевно заболяване. Прокуратурата е отложила изпълнението на наказанията с изричен мотив, че привеждането им в изпълнение застрашава живота и здравето на болната. Комисията е предложила пълно помилване със следните аргументи. Основания за помилване са семейни обстоятелства, които съдът не може да съобразява като изключващи наказателната отговорност на осъдената. Помилването се предлага с оглед важни интереси на трето лице, което спада към уязвимата група на лица с увреждания, намиращи се поради прогресиращо заболяване в безпомощно състояние. Животоподдържащата грижа, оказвана от осъдената, не може да бъде поета от трето лице или държавен орган в разумен срок. По местоживеене на болната липсват приложими към нейния случай социални и здравни услуги. Липсва възможност такива да бъдат дистанционно доставени или болната да бъде преместена. Съдебното производство по поставянето ѝ под запрещение все още не е започнало. Осъдената е положила усилия за използване на много житейски възможности за осигуряване интересите на болната. Налице е трайно установяване на изключителна житейска ситуация. Молителката е помилвана изцяло с наложените ѝ наказания с Указ №44 / 07.06.2016 г. 3.2. Молителят е 67-годишен гражданин със средно образование, осъден на 11 години лишване от свобода за убийството на съпругата си, извършено в състояние на афект. Афектът бил предизвикан от пострадалата, поведението на която през последните месеци било повлияно от недиагностицирано преживе душевно заболяване и се изразявало в постоянен психичен тормоз над дееца. Към момента на предложението за помилване той е изтърпял близо 4 години от наказанието. Комисията предложила да бъде помилван с целия остатък, като се обосновала със следните съображения. Извършеното тежко престъпление е изолирана и ситуативна проява в живота на осъдения, резултат на продължително струпване на множество специфични обстоятелства. Признак за невисоката опасност на дееца и деянието е именно дългата продължителност на провокативното поведение на пострадалата и разнообразните стратегии, използвани от молителя за справяне с него (временно напускане на дома, търпеливо понасяне на провокациите и т.н.). Причината за престъплението не е в традиционно лоши съпружески отношения или насилствен стил на поведение на молителя, който през целия си брак с пострадалата ѝ е оказвал пълна помощ и подкрепа, включително с оглед здравословното ѝ състояние. Рискът от рецидив е изключително нисък. Налице са изобилни данни за разкаянието на молителя (който веднага след убийството се предал на властите) и успешно завършил корекционен процес и постигнати целите на наказанието. Не е обосновано да се очаква рецидив на молителя и поради изключителната специфика на факторите, отключили престъплението. Молителят е в напреднала възраст със заболяване на очите. Въпреки това той полага доброволен труд. На фона на тези данни оставащият остатък от наказанието е прекомерен. Наказанието е определено по-тежко наказуем текст от НК (чл. 116), въпреки че съдът е констатирал предпоставките за прилагане на по-леко наказуема разпоредба (чл. 118). Най-тежкото наказание, което молителят би могъл да получи по чл. 118, дори и без редукцията по чл. 58а, е по-кратко от наложеното му (10 години лишаване от свобода). Това наказание се редуцира по чл. 58а, ал. 1 в 6 г. 8 м л.св. и, ако беше наложено, за молителя щеше вече да е възникнала възможност за условно предсрочно освобождаване. Предвид изложеното е целесъобразно молителят да бъде помилван. Това ще представлява акт на милост към един болен възрастен човек, който не представлява опасност за никого и към когото наказанието вече се изпълнява самоцелно, без да съществува правна възможност за освобождаване по реда на редовен способ за облекчаване на репресията. Липсва всякакъв правен, обществен и житейски смисъл молителят да продължава престоя си в затвора. Молителят е помилван частично 3 години и 8 месеца от остатъка от наказанието си с Указ 65/01.07.2016 г. 3.3. Молителят е 56-годишен гражданин с висше образование, по професия икономист, осъден на 17 години лишаване от свобода за убийство, извършено по време на празненство. Предложението е да бъде помилван частично с 1 година от остатъка на наказанието. Вицепрезидентът е отказал помилване. 4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ През отчетния период продължиха да се обучават два екипа стажанти от общо 8 студенти по право от СУ ..Св. Климент Охридски“ и УНСС. На 21-22.04.2016г. в град Плевен Екатерина Михайлова, член на Комисията, взе участие в  национална конференция ,,Затвор сред свободата. Свобода сред затвора”, проведена от ,,Център на НПО“ - Разград и ,,Младежки форум 2001“ – Разград по проект ,,Свобода зад решетките“. В изказването си тя сподели опита на Комисията по въпроси, свързани с работата на затворните администрации и информационния обмен с тях, липсата на достатъчно или на подходяща работа и занятие за лишените от свобода, адаптирането на осъдените след освобождаване от затворите. Представителите от затворническата администрация изказаха удовлетворение от сътрудничеството си с Комисията, като подчертаха повишения ѝ интерес към разнообразна информация за осъдените и за начините на работа с тях, сътрудничеството под формата на конференции и семинари и др. През отчетния период Комисията дари на затворните администрации пет кашона книги, събрани от служители на Администрацията на президента и предназначени за предоставяне на затворните библиотеки. Събирането на книги продължава и в момента. През отчетния период бяха проведени работни срещи с новоназначения Директор на ГД,,ИН“ и негови заместници, служители на Министерството на правосъдието, прокуратурата и др.