Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване

(1) Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата.

(2) Таксите за водовземане от минерални води се определят на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода.

(1) Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.

(2) В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното количества.

(3) При водовземане от комплексните и значими язовири разрешените водни количества по ал. 2 са сумата от разрешените с месечните графици водни обеми.

(4) До монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства при водовземане от повърхностни води таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното.

(5) В случаите, в които не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.

(1) Ежегодно до 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно показателите, определени в разрешителното, и размерите, определени в глави втора, трета и четвърта от тарифата.

(3) В срок един месец от получаване на данните по ал. 1 директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията и съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.

(4) При съответствие на информацията по ал. 1 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

(5) При несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса. В проверката участва и компетентният орган по издаване на разрешителното.

(1) Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 – лв./куб. м; W – за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем – куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем – куб. м.

(2) Таксата за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия от ВЕЦ се определя по следната формула: Т = Е х W х К, където: Т е размерът на дължимата такса – лв.; Е – единичният размер на таксата – лв./куб. м; W – размерът на ползвания годишен воден обем – куб. м; К – корекционният коефициент, получен при разделянето на нетния пад на ВЕЦ на 450.

(1) Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия от ВЕЦ е 0,0016 лв./куб. м.

(2) За съществуващи ВЕЦ, за които няма техническа възможност за монтиране на измервателно устройство, размерът на ползвания годишен воден обем се определя чрез изчисление на базата на специфичния разход на вода за производство на 1 kWh (куб.м/kWh) и общо произведената електрическа енергия.

(3) При определяне на ползвания воден обем специфичният разход на всяка турбина се посочва в разрешителното и на всеки 5 години се извършва актуализация на коефициента от акредитирана лаборатория, след което се изменя разрешителното по отношение на този параметър.

(4) При ВЕЦ, работещи на режим, наложен от водоползвател с по-висок приоритет съгласно чл. 50, ал. 4 от Закона за водите, таксата по чл. 8, ал. 2 се заплаща в размер 50 на сто.

(5) За водноелектрическите централи, работещи в генераторен и помпено-акумулиращ режим (ПАВЕЦ), таксата по чл. 8, ал. 2 се изчислява за разликата между водните обеми, използвани при работа в генераторен и помпено-акумулиращ режим.

(6) Водните обеми, използвани при работа на помпено-акумулиращ режим, се определят чрез изчисляване на изразходваната електрическа енергия и специфичния разход на електрическа енергия за изпомпване на 1 куб. м вода.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2012 г.) Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води се определя съгласно следната таблица: № по ред Цел на ползване на водата Единичен размер на таксата – Е (лв./куб. м) 1. Питейно-битово водоснабдяване 0,02 2. Напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури 0,001 3. Охлаждане 0,0003 4. Промишлено водоснабдяване 0,045 5. Всички други цели 0,065 № по ред Цел на ползване на водата Единичен размер на таксата – Е (лв./куб. м) 1. Питейно-битово водоснабдяване 0,03 2. Напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури 0,001 3. Охлаждане 0,0003 4. Промишлено водоснабдяване 0,045 5. Всички други цели 0,065

(2)(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2012 г.) Единичният размер на таксата за водовземане от подземни води се определя съгласно следната таблица: № по ред Цел на ползване на водата Единичен размер на таксата – Е (лв./куб. м) 1. Питейно-битово водоснабдяване 0,02 2. Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато черпената вода се ползва за питейно-битови цели 0,75 3. Охлаждане 0,0008 4. Напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури 0,01 5. Промишлено водоснабдяване и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато черпената вода се ползва с цел производство на хранителни, лекарствени или козметични продукти 0,07 6. Всички други цели 0,16 № по ред Цел на ползване на водата Единичен размер на таксата – Е (лв./куб. м) 1. Питейно-битово водоснабдяване 0,02 2. Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато черпената вода се ползва за питейно-битови цели 0,75 3. Охлаждане 0,0008 4. Напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури 0,01 5. Промишлено водоснабдяване и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато черпената вода се ползва с цел производство на хранителни, лекарствени или козметични продукти 0,07 6. Всички други цели 0,16

(3) Единичният размер на таксата за водовземане от минерални води се определя съгласно следната таблица: № по ред Цел на използване на минералната вода Размер на таксата – Е (лв./куб. м) t ≤ 30 °С 30 °С < t ≤ 50 °С t > 50 °С 1. Питейно-битово водоснабдяване 0,031 0,030 0,029 2. Лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация 0,04 0,045 0,05 3. Всички други цели 0,15 0,35 0,50 № по ред Цел на използване на минералната вода Размер на таксата – Е (лв./куб. м) t ≤ 30 °С 30 °С < t ≤ 50 °С t > 50 °С 1. Питейно-битово водоснабдяване 0,031 0,030 0,029 2. Лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация 0,04 0,045 0,05 3. Всички други цели 0,15 0,35 0,50

(1) Таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата – лв./куб. м; W – размерът на иззетия обем наносен материал – куб. м.

(2) Единичният размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения е 1 лв./куб. м иззет наносен материал от водния обект.

(1) Таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води, се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – лв.; Е е единичният размер на таксата – лв./куб. м; W е количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите – фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите – куб. м.

(2) Единичният размер на таксата по ал. 1 нараства поетапно, както следва: 1. Е = 0,005 лв./куб. м за периода 2012 – 2020 г. 2. Е = 0,020 лв./куб. м от 2021 г.

(3) Таксата за замърсяване за заустване на топлинно замърсени отпадъчни води в повърхностни води се определя по следната формула: Т = Еt x ?t x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – лв.; Еt е единичният размер на таксата = 0,00001 лв./1°С/куб. м; ?t е разликата между средногодишната температура на заустваните отпадъчни води, отчетена на базата на данните от собствения мониторинг, и средногодишна температура на повърхностната вода, в която се заустват топлинно замърсените отпадъчни води – в °С; W е количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство – куб. м.

(1) За отвеждане на замърсители в подземните води се заплаща такса, определена по следната формула: Т = К1 х Σ (Mi х Ei), където: Т е размерът на дължимата такса за съответната календарна година в лева; К1 – корекционният коефициент за химическото състояние на подземния воден обект – приемник; К1 = 1, когато химическото състояние не отговаря на стандарта за качество на подземните води по показателите за замърсяване, посочени в разрешителното за отвеждане; при замърсяване единствено чрез топлина; К1 = 100, когато химическото състояние отговаря на стандарта за качество на подземните води по показателите за замърсяване, посочени в разрешителното за отвеждане; Mi – масовият товар на i-тото замърсяващо вещество, в кг/год., съответно – топлинен товар, изразени чрез съответния показател за замърсяване, за който е определена допустима стойност в разрешителното за отвеждане; при топлинно замърсяване товарът се изчислява като произведение на абсолютната стойност на разликата между температурите на отвежданата вода и водата във водния обект (°С) и годишното количество отведена вода (куб. м); при инжектиране на газове в земните недра за масов товар се приема обемът при нормално налягане на инжектирания за една година газ; i = 1, 2.., n – брой на показателите за замърсяване, съгласно издаденото разрешително за отвеждане; Еi – единичният размер на таксата в лева за единица замърсяващо вещество, съответно – за топлина, отведени в подземен воден обект, и изразени чрез съответния показател за замърсяване съгласно таблицата: № по ред Показател за замърсяване Ei – Единичен размер на таксата за единица замърсител лв./кг лв./°С куб. м лв./млн. куб. м 1. В случаите на пряко отвеждане и инжектиране на води. 1.1. Всички вещества и групи съединения, определени като приоритетни и приоритетно опасни съгласно Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители по чл. 135, ал. 1, т. 17 от Закона за водите. 1 1.2. Опасни и вредни вещества, определени в Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води извън посочените в т. 1.1. 0,1 1.3. Други замърсители извън посочените в т. 1.1 и 1.2. 0,0001 2. Всеки химически замърсител независимо от вида му – в случаите на реинжектиране на води. 0,01 3. Температура, в случаите на привнасяне, съответно отнемане на топлина при реинжектиране на води. 0,0002 4. Въглероден двуокис, природен газ и втечнен нефтен газ – в случаите на инжектиране в части от земните недра. 10 № по ред Показател за замърсяване Ei – Единичен размер на таксата за единица замърсител лв./кг лв./°С куб. м лв./млн. куб. м 1. В случаите на пряко отвеждане и инжектиране на води. 1.1. Всички вещества и групи съединения, определени като приоритетни и приоритетно опасни съгласно Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители по чл. 135, ал. 1, т. 17 от Закона за водите. 1 1.2. Опасни и вредни вещества, определени в Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води извън посочените в т. 1.1. 0,1 1.3. Други замърсители извън посочените в т. 1.1 и 1.2. 0,0001 2. Всеки химически замърсител независимо от вида му – в случаите на реинжектиране на води. 0,01 3. Температура, в случаите на привнасяне, съответно отнемане на топлина при реинжектиране на води. 0,0002 4. Въглероден двуокис, природен газ и втечнен нефтен газ – в случаите на инжектиране в части от земните недра. 10

(2) За изчисляване на товара на замърсителите „M“ от формулата по ал. 1 се ползват:

1. 1. действителното отведено количество води, отчетено чрез измервателно устройство през предходната календарна година в куб. м;
2. 2. средногодишната концентрация на замърсяващите вещества по отделни показатели, респективно – средногодишните температури на отвежданата вода и водата във водния обект, определени въз основа на данните от собствения мониторинг, извършен от акредитирана лаборатория през съответната календарна година.

(3) В случай че титулярят на разрешителното не представи данните по ал. 2 в задължителния срок или представи непълни данни, включително поради липса на монтирано измервателно устройство или ползване на несертифицирано измервателно устройство, или поради неизвършван собствен мониторинг, компетентният орган изчислява служебно таксата по ал. 1. В тези случаи за изчисляването на таксата по ал. 1 се ползват данните за максималното разрешено водно количество и максимално допустимите стойности на показателите за замърсяване съгласно действащото разрешително.

(1) Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.

(2) В случай че таксата по ал. 1 се внася по бюджетната сметка на басейновата дирекция текущо на няколко вноски в рамките на годината, титулярят на разрешителното прави изравнителна вноска до 31 март на следващата година и представя пред басейновата дирекция и пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) справка за направените вноски и копие на платежните документи, доказващи плащанията.

(1) Таксите се заплащат по бюджетна сметка на:

1. 1. общината – за разрешителни за водовземане от минерални води – публична общинска собственост, и за разрешителни за водовземане и/или ползване от/на воден обект, включително язовири и микроязовири – публична общинска собственост, с изключение на разрешителните за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води в повърхностни води;
2. 2. басейновата дирекция за управление на водите – във всички останали случаи.

(2) При всяко плащане копие от платежния документ се изпраща на органа, издал разрешителното.

(1) По решение на органа, установил задължението, и при условията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се допуска отсрочено (до определен краен срок) или разсрочено (на части) плащане на таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 за суми до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на решението.

(2) Отсрочването или разсрочването на плащането се прави по искане на длъжника и въз основа на предварително съгласуван и одобрен от органа, издал разрешителното, и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда погасителен план.

(3) Извън случаите по ал. 1 разрешението за разсрочено или отсрочено плащане на таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 се издава от министъра на финансите.

(4) Сумите по ал. 1 се заплащат заедно с дължимата лихва за периода на забава.

(1) Органите по чл. 52 от Закона за водите привеждат целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие с посочените цели в § 1 от допълнителната разпоредба при първото изменение или продължаване на разрешителното.

(2) До изменение на разрешителните по ал. 1 титулярят на разрешителното се уведомява за целта на водовземането с уведомлението по чл. 7, ал. 4.