Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори

С наредбата се уреждат:

1. 1. критериите и редът за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);
2. 2. редът за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП);
3. 3. условията и редът за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения – в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Наличието на особено важен национален интерес по чл. 2, ал. 2 се преценява за всеки отделен случай по повод необходимост от сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП.

Преценката за особено важен национален интерес по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и необходимостта от неговата защита при сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП се прави въз основа на следните критерии:

1. 1. наличие на връзка между интереса по чл. 2, ал. 2 и договора;
2. 2. необходимост от предоставяне на класифицирана информация по повод възлагането на конкретния договор, чието разкриване би застрашило интереса по чл. 2, ал. 2;
3. 3. невъзможност да се осигури напълно защитата на интереса по чл. 2, ал. 2 чрез процедурите по ЗОП.

След приемане на решение на Министерския съвет възложителят може да сключи договор.

Предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение могат да бъдат:

1. 1. съвместно или лицензирано производство;
2. 2. технологичен трансфер;
3. 3. обучение и квалификация;
4. 4. инвестиции и други дейности, пряко или непряко свързани с предмета на договора.

Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката и енергетиката след решение на Министерския съвет по чл. 9, ал. 2 изготвят предложение за основните параметри на компенсаторното (офсетното) споразумение, което съдържа проекти и прогнозни срокове за изпълнение и може да включва възможни офсет получатели.

Компенсаторното (офсетното) споразумение съдържа:

1. 1. страни, дата и място на подписване на споразумението;
2. 2. предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение;
3. 3. стойност на компенсаторното (офсетното) споразумение;
4. 4. програма, срок и схема за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения;
5. 5. отчитане и приемане изпълнението на компенсаторното (офсетното) задължение;
6. 6. вид и размер на гаранцията за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения, ако такава се договоря;
7. 7. офсет получатели при изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения;
8. 8. отговорност при неизпълнение на компенсаторното (офсетното) задължение.

По смисъла на наредбата: 1. „Възложител“ е лицето, определено като възложител по смисъла на ЗОП. 2. „Класифицирана информация“ е класифицираната информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. 3. „Компенсаторни (офсетни) споразумения“ са споразуменията по смисъла на т. 11, § 1 от допълнителните разпоредби на ЗОП. 4. „Изпълнител по компенсаторно (офсетно) споразумение“ е изпълнителят на договор, възложен по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, който се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на договора, целящи запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната. 5. „Офсет получател“ е лицето, ползващо се от изпълнението на компенсаторни (офсетни) задължения, което може да бъде: а) български търговец; б) български институции за наука и образование; в) български бюджетни учреждения и организации.

Наредбата се приема на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки.