Решение · № 13793/2020 · дело 9659/2019

По дело 9659 / 2019 РЕШЕНИЕ № 13793 София, 06.11.2020 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА АНДОНОВА ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар Михаела Петрова и с участието на прокурора Македонка Поповска изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА БОГДАНОВА по адм. дело № 9659/2019 Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул. „Димитър Ташев“ №2 срещу Решение №952 от 23.05.2019 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело №333/2019 г. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение №РД-36 от 15.01.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което му е определена финансова корекция в размер на 5% от изплатената субсидия по договор за безвъзмездна финансова помощ № 21 от 16.02.2011 г., възлизаща на 4 144,16 лв. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място изтъква, че административният орган не е успял да осъществи контролните си правомощия в предвидения по договора 5-годишен срок, който е изтекъл преди постановяването на оспореното решение за определяне на финансова корекция. На второ място, счита че описаното в административния акт нарушение – използване на придобитите активи не по предназначение, не може да обоснове от фактическа страна нередност по чл. 70, ал.1, т.10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и обратният извод на съда е нелогичен и неправилен. От фактическа страна сочи, че от представените пред първата инстанция доказателства – оборотни ведомости, протоколи за оглед на продукция, доказателства за вълнение на морето, се установява, че прогнозните количества са произведени, но не са реализирани и доказателствата неправилно не са взети предвид от съда, с мотива, че са частни документи. Счита, че неправилно съдът е заключил, че е налице вреда за средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а такава липсва и няма основание за определяне на финансова корекция. На трето място, касаторът изтъква, че съдът се е позовал в решението си на нищожен подзаконов нормативен акт – Методика за определяне на размера на финансовите корекции по проекти, финансирани от ОПРСР, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, и следва да се прогласи нищожността й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение №РД-36/15.01.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, както и в полза на касатора да бъдат присъдени сторените разноски в две инстанции. Касаторът се представлява от адв. П. Ченголов. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, счита същата за неоснователна. В отговор по касационната жалба, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, както и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт К. Кирилов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 16.02.2011 г. г. между „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД и Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България за програмния период 2007 -2013 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Изграждане на мидена ферма за култивиране на черни миди“ на стойност 82 963,25 лв. при безвъзмездна помощ в размер на 100%. На 27.07.2011 г. е извършена оторизация на сумата от 82 883,20 лв. и същата е изплатена на дружеството. На 06.04.2015 г. от „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД е изискана информация относно произведената продукция. Дружеството е предоставило: справки за закупени дълготрайни материални активи, отчет за приходите и разходите за 2014г., справка за реализирани приходи от клиенти, оборотна ведомост по счетоводни сметки за 2014г., писмени обосновки, както и обяснения относно несъответствието между заявената прогнозна продукция и действителното реализираната продукция. От доказателствата се установява, че реализираната продукция през 2014 г. е около 10 тона миди. На 27.07.2015 г. дружеството е уведомено, че е констатирано неизпълнение на производствената програма по Таблица 4 от инвестиционното намерение и му е определен срок за обяснения. На 30.11.2015 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури получава докладна записка относно извършена проверка, при която е установено, че „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД през 2014г. – четвърта производствена година, е декларирало 10 617 кг произведена и реализирана черна мида, вместо заявените в производствената програма 70 000 кг, т.е. установено е неизпълнение в размер на 84,83% на производствената програма. На 11.01.2016 г. е заведен сигнал за нередност с горепосочените фактически данни. На 15.03.2016 г. от дружеството е поискана допълнителна информация във връзка със заведения сигнал за нередност. На 17.05.206г . дружеството предоставя искана информация. На 07.06.2016 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури издава Решение № РД-166 за регистриране на нередност в нарочния регистър за нередности. На 10.06.2016 г. с акт № 2600-7851-1 „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД е уведомено за регистрираната нередност и че следва да възстанови доброволно сумата от 4 144,16 лв. Дружеството оспорва този акт пред Административен съд – Бургас, който с Решение № 658/13.04.2017г. по адм. дело № 1751/2016 г. е отменил акт № 2600-7851-1/10.06.2016 г. и е върнал преписката за административния орган. Решението на Административен съд – Бургас е оставено в сила с Решение № 9559/12.07.2018 г. на Върховен административен съд (ВАС) по адм. дело № 10399/2017 г. На 21.08.2018 г. „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД е уведомено, съгласно указанията от горепосоченото съдебно решение, че се открива административно производство по определяне на финансова корекция за нарушение - неизползване на придобитите по проекта активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма за 2014 г, съобщен е размера на корекцията и е определен срок за възражения и представяне на доказателства. На 03.09.2018 г. „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД подава възражение и доказателства – справка за климатичното време в района на гр. Бургас за периода 01 - 31.08.2014 г. и скала Бофорт, от които се установява че поради неблагоприятните климатични условия значителна част от продукцията от черни миди е паднала на дъното на морето и това е довело до невъзможност за събирането й и съответно невъзможност за реализация. На 15.01.2019 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури издава Решение № РД-36, с което определя финансова корекция на „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД за нередност по чл. 70, ал.1, т.7 и 10 ЗУСЕСИФ и чл. 46 вр. чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 г. и чл. 11 и 26 от Договор за безвъзмездна финансова помощ № 21 от 16.02.2011 г. в размер на 4 144,16 лв. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд в анализа си е посочил трите елемента на нередност, като е изходил от легалната дефиниция, дадена в чл. 3, б „р“ от Регламент (ЕО) №1198/2006 г. за Европейския фонд за рибарство като приема, че дружеството има качеството на икономически оператор, осъщественото от него е нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, като същото може да нанесе вреда на бюджета на Съюза. Съдът приема, че на дружеството е определена корекция за едно нарушение, квалифицирано като нередност едновременно по чл. 70, ал.1, т. 7 – за неизпълнение на одобрени индикатори, и по т. 10 – за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или свързаното с него национално законодателство. Обосновава подробно, че производствената програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и е индикатор за жизнеспособността на проекта и подлежи на проверка, както при сключването на договора, така и при неговото изпълнение и следователно неизпълнението й води до извод за неоправданост на вложените разходи на средства от Европейския съюз и съответно определяне на финансова корекция. От фактическа страна, съдът приема за безспорно доказано, че с получените средства по програмата „Блек Сий Мъсълс“ ЕООД е изградило ферма за миди, но липсата на реализация на приходите от нея през 2014 г., съответни на заложените в производствената програма параметри, доказва липсата на икономически растеж и съответно, че активите не се използват по предназначение. Приема за неоснователно възражението на дружеството, че ниските нива на приходи се дължат на форсмажорни обстоятелства, тъй като форсмажорните обстоятелства не са заявени по предвидения в договора начин и срок, не са удостоверени с официални документи и не са осчетоводени правилно, настъпилите загуби. Съдът извежда извод, че неизпълнението на производствената програма е доказано безспорно и правилно е определено от административния орган като нередност по чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Съдът отделно излага мотиви и за наличието на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, като сочи че чл. 40 от Наредба № 6/2012 г. определя задължение на ползвателя по договор за безвъзмездна финансова помощ в продължение на 5 години от сключване на договор да ползва придобитите активи по предназначение, а в чл. 46 от същата наредба е предвидена възможност при неспазване на условията по чл. 40-44 безвъзмездната помощ да бъде коригирана. От фактическа страна, приема че неизползването на придобитите активи по предназначение чрез недостигане на заявените приходи от тях през четвъртата производствена година – 2014 г. представлява нарушение на задълженията на получателя на безвъзмездна помощ по чл. 40-44 от Наредба № 6, което съставлява нередност по чл. 70, ал.1, т. 10 ЗУСЕСИФ. Съдът приема, че с оглед на характера на нарушението, е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – вредата. Въз основа на посоченото, първоинстанционният съд формира краен извод, че финансовата корекция е законосъобразно определена по основание. Приема, че корекцията е правилно определена и по размер съгласно Приложение № 1 от Методиката за определяне на финансови корекции по проекти, финансирани от ОПРСР. При тези съображения първоинстанционният съд е направил заключение за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно, поради несъответствие с материалния закон. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебен контрол, се отнася до нередност по програмен период – 2007 – 2013 г. и това определя приложимото право, както следва: Регламент №1198/2006 за Европейския фонд за рибарство, който определя рамката за подкрепа от Съюза, предназначена за устойчивото развитие на сектор рибарство – член 1. С оглед на този предмет на регламента и при отчитане на неговото пряко действие – член 288, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), е безспорно, че дейностите по управление на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ следва да бъдат осъществявани в съответствие с разпоредбите на регламента, както и в съответствие с относимите общи регламенти – Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент №2988/95) и на Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) №1605/2002 на Съвета (Регламент №966/2012, отменен, действащ за процесния период). Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 26.12.2015 г., регламентира процедурите, при спазването на които ръководителят на управляващия орган на оперативните програми, съфинансирани от европейските фондове, в т.ч. и Европейският фонд за рибарство и морско дело, който е продължение и развитие на Европейския фонд за рибарство (виж член 129, параграф 2 от Регламент (ЕС) №508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяната на регламенти (ЕО) №2328/2003, (ЕО) №861/2006, (ЕО) №1198/2006 и (ЕО) №791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) №1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент №508/2014), упражнява правомощията на управляващ орган. С този закон се въвежда единна процедура за определяне на финансови корекции на всички бенефициери (по смисъла на член 3, буква л) от Регламент №1198/2006), в т.ч. и на бенефициерите по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. ЗУСЕСИФ не е времево ограничен до програмния период 2014 – 2020 г., а установява общи правила за поведение. Следователно е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, съгласно изричната разпоредба на §8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 – 2013 г. Следователно считано от 26.12.2015 г. процедурите за регулиране на обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ се осъществяват с оглед на установените процедурни правила от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и непротиворечащите му нормативни актове на Министерския съвет и за програмния период 2007 – 2013 г. С оглед на посоченото, правилно първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на административния акт съгласно административнопроизводствените и материалноправни правила, регламентирани в чл. 69 – 73 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган като преди това, с оглед на разпоредбата на алинея 2, на бенефициера се предоставя възможност да представи писмени възражения в срок, не по-кратък от две седмици. Чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ определя и кой орган е компетентен да определя финансовите корекции - ръководителя на управляващия орган. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по управление на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. в качеството си на управляващ орган. Съгласно ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган. Изпълнителният директор на агенцията изпълнява правомощията на ръководител на Управляващия орган съгласно чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и следователно се явява компетентният орган, който има правомощието да определя финансови корекции за нередности, осъществени от бенефициери по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г., но следва да издава актове за това в качеството си на ръководител на Управляващия орган. В случая издателят на оспорваното Решение № РД-36/15.01.2019 г. е изпълнителният директор, но никъде в акта не е посочено, че той упражнява правомощията на ръководител на Управляващия орган Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. Правилното наименование на органа – издател на акта, е не само формално изискване към неговото съдържание съгласно чл. 59, ал.2, т. 1 АПК, но има отношение и към информираността на адресата на акта за възможността за неговото оспорване. Съгласно изричната разпоредба на чл. 6, ал. 2 ЗРА индивидуалните и общите административни актове, издавани от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция във връзка с прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г., могат да бъдат обжалвани по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите, докато редът за оспорване на индивидуалните административни актове, с които се регламентират правоотношения във връзка със средствата от Европейския фонд за рибарство подлежат на оспорване по съдебен ред. Въпреки посочената неточност в съдържанието на оспорвания административен акт, правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган. Правилен е изводът на съда, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на бенефициера е предоставена възможност да защити правата си. Неправилни са изводите на съда относно съответствието на акта с материалния закон. Налице е противоречие между фактическите основания за определяне на корекцията и правната квалификация на нередността, както и не е посочено основанието за определяне на размера на корекцията, които обстоятелства първоинстанционният съд не е отчел. Между страните няма спор по основните факти – че бенефициерът е създал и оборудвал ферма за черна мида през 2011 г. със средства от Европейските фондове, но през 2014 г. не е постигнал посочените в производствената програма параметри за добив на черна мида – 70 000 кг, добил е по-малко от 11 000 кг и съответно не е достигнал и прогнозните финансови приходи от реализацията им. Спорни са въпросите – доказва ли това – неизползване на придобитите по проекта активи по предназначение и представлява ли това нередност, която да обосновава фактически определянето на финансова корекция. От анализа на обстоятелствената част на административния акт следва, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, че финансовата корекция е определена за една нередност, която според органа покрива състава на две нередности, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 ЗЕСЕСИФ. Едно нарушение обаче не може да бъде квалифицирано и да осъществява едновременно състава на две нередности по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. До извод за законосъобразност на акта не води и проверката за съответствие на всяко от сочените две правни основания с твърдяните фактически такива. Първоинстанционният съд не е съобразил, че хипотезата на нередност по чл. 70, ал.1, т. 10 ЗУСЕСИФ изисква в специален закон да е определено нарушението, което ще попада в приложното поле на нормата. Към датата на издаване на оспорения акт законодателят не е определил такива нарушения. Неправилен е изводът на съда, че нарушението на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2012 г. - неизползване на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение в срок от 5 години от сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ, попада в правната квалификация на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. В закона липсва препратка, че нарушение на нормите от специален законов акт ще се считат за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, без такова препращане т. 10 не би могла да бъде годно правно основание за определяне на финансова корекция. Относно квалифицирането на нарушението - неизползване на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение в обема, заложен в Таблица 4 на инвестиционното намерение - неизпълнението на производствената програма за 2014 г. е 84,94%, като нередност по чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ е налице несъответствие между фактическото основание, посочено от административния орган, и хипотезата на посочената разпоредба. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ – финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че производствената програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и е одобрен индикатор, който подлежи на проверка от Управляващия орган по програмата и може да обоснове от фактическа страна нередност, за която да бъде определена финансова корекция. При описанието на нарушението от фактическа страна административният орган е обвързал неизползването на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение и в определен обем с неизпълнението на производствената програма за 2014 г. Но това са различни факти, като само един от тях може да се приеме за индикатор и при обвързването им в едно общо фактическо основание се поражда неяснота, какво точно органът приема за нарушение. Такава неяснота пречи на адресата на акта да разбера волята на органа и съответно да се защити, пречи и на съда да извърши проверка на законосъобразността на акта. Ако се приеме, че фактическо основание на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е „придобитите въз основа на одобрения проект активи не се ползват по предназначение в обема, заложен в Таблица 4 на инвестиционното намерение, част Б“, така описаното нарушение не покрива хипотезата на нередност поради неизпълнение на одобрените индикатори (показатели). Начинът на използване на активите по проекта не е посочен като одобрен индикатор (показател). Такъв би могъл да бъде придобиването им в срок и с параметри, които позволяват постигането на заложените производствени показатели, но в случая такъв индикатор не е определен. Отделно от това използването по предназначение на придобитите активи е доказано по делото - фермата за миди функционира и добива черна мида, следователно налице е използване на придобития актив по предназначение, а именно добив на черна мида. Съвсем различен е въпросът за ефективността на използването - количеството добита продукция, измерването на която е чрез индикаторите по производствената програма. Органът е посочил, че активът не е използван „в обема“, посочен в инвестиционното намерение, но това предполага да докаже, че част от активите, придобити по проекта, не са използвани въобще и/или не са използвани за добив на черна мида. Не са ангажирани доказателства в тази насока. Добивът на по-малко количество миди от заложеното за 2014 г. не доказва, че придобитият актив не е ползван за добива на това количество. Още повече, че бенефициерът е изложил факти и обстоятелства, които дават логично обяснение за по-малкото количество добита мида. Фактът, че органът не приема твърдяната от бенефициера причина за по-малкото количество добити миди, не значи, че активът не е използван или че не е използван „в обем заложен в Таблица 4“. От друга страна фактическото основание – неизпълнение на производствената програма за 2014 г. би могло да обоснове нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, но при ясно и недвусмислено описание на това нарушение, каквото липса в спорния административен акт. При описанието на фактическите основания за издаване на административния акт няма място за предположения или тълкувания, фактът следва да е посочен еднозначно, за да може да се извърши пълноценна проверка към него правилно ли е приложен материалния закон. В случая посочената по-горе неяснота относно фактическото основание препятства проверката за законосъобразност по чл. 146, т.4 АПК. Налага се извод, че посоченото в акта на органа правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ не кореспондира на фактическото основание, посочено от него и следователно правната норма е неприложима. Като е приел, че бенефициерът е извършил посоченото от УО нарушение, представляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд и относно законосъобразността на акта по отношение на размера на финансовата корекция. На първо място, следва да се отбележи, че в Решение № РД-36/15.01.2019 г. въобще липсват мотиви за това как е определен конкретният размер на финансовата корекция, кой метод е приложен и защо, на основата на кой нормативен акт е определен процентният показател за нередности, чиито финансов ефект не може да бъде определен точно. В акта е посочено, че финансовата корекция се определя в размер от 5 % в съответствие с Приложение № 2 от „Процедурата за извършване на мониторинг и определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани по ОПРСР“, а пък първоинстанционният съд е посочил, че размерът е правилно определен съгласно Приложение № 1 от Методиката за определяне на финансови корекции, по проекти, финансирани от ОПРСР (Методиката). Но последният акт не е посочен, като правно основание за определяне на размера на финансовата корекция от издателя на акта. Не съществува и правна норма, която да оправомощава изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да издаде такъв акт – член 56 във вр. с член 96 от Регламент №1198/2006 е правно основание за извършване на финансови корекции от държавата, но не е правно основание за издаване от изпълнителния директор на акт, в който са определени процентни показатели за определяне на финансови корекции. Методиката, в последния публично достъпен вариант, е одобрена от изпълнителния директор на ИАРА на 02.11.2018 година. Същата е публикувана на интернет страницата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури - http://oprsr.government.bg/?page_id=3557 , но не е обнародвана в Държавен вестник. Доколкото от публично достъпното съдържание на методиката е видно, че цели създаване на правила за поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, то неспазването на изискването на чл. 38 от Закона за нормативните актове и липсата на надлежно оправомощаване прави ирелевантно позоваването на този акт от съда като нормативно основание за определяне на размера на финансовата корекция. Още повече, че определянето от съда вместо органа на правната квалификация на вида нередност и на нейния размер е недопустимо. Тъй като съдът няма правомощие да определя финансови корекции, извън компетенциите му е да подведе фактите по спора към приложимото право при положение, че органът не е сторил това. Посочената от органа Процедурата за извършване на мониторинг и определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани по ОПРСР“ не може да бъде годно правно основание за определяне на размера на финансовите корекции, тъй като не е нито нормативен акт на Министерския съвет, нито указание на министъра на финансите по смисъла на §8, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Следователно, изводът на съда, че размерът на финансовата корекция е правилно и законосъобразно определен е неправилен и несъответен на материалния закон. Ръководителят на Управляващия орган при издаване на акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е длъжен да квалифицира нередността като такава по някоя от точките на чл. 70, ал.1 ЗУСЕСИФ и да изложи съображения за квалифицирането на нередността по посочената точка. Едновременното позоваване в титулната част на акта на няколко нередности за едно нарушение при липса на връзка с обстоятелствената част на акта, както е в настоящия случай, е незаконосъобразно. Издателят на акта е задължен не само да установи и изложи фактите във връзка с твърдяното нарушение, но и да даде вярна правна квалификация като обоснове от фактическа и правна страна състав на конкретна нередност, представляващ основание за определяне на финансова корекция. Това задължение в случая не е изпълнено, като сочената в титулната част на решението правна квалификация по две нередности във връзка с установените противоречиви и несъответстващи мотиви сочи на материална незаконосъобразност на акта. Като е достигнал до противоположния извод и е отхвърлил жалбата на "Блек Сий Мъсълс" ЕООД, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснени относими факти следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което Решение №РД-36/15.01.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник с оглед на § 1, т. 6 АПК, да заплати на "Блек Сий Мъсълс" ЕООД направените по делото разноски за две инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер за държавни такси 82,88 лв и за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 600 лв, за защита пред Административен съд Бургас с отбелязване, че са платени в брой и адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лв, за защита пред ВАС с отбелязване, че са платени в брой или общо 1 182,88лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение №952 от 23.05.2019 г. на Административен съд, Бургас, постановено по административно дело № 333/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение №РД-36 от 15.01.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури седалище и адрес гр. Бургас, ул. "Александър Батенберг" № 1 да заплати на „Блек Сий Мъсълс" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Созопол,, ул. „Димитър Ташев“ № 2, 1 182,88лв (хиляда сто осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Соня Янкулова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Весела Андонова /п/ Полина Богданова