Определение · № 15326/2020 · дело 1134/2018

10 декември 2020 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
15326
Година на номера
2020
Дело №
1134/2018

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 1134 / 2018 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 15326 София, 10.12.2020 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. дело № 1134/2018 Производството е образувано по жалби от „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел" АД, "КАЛИАКРА ИНВЕСТ 1" ЕООД, "ЧЕРВЕН КАМЪК" ЕАД, "АЦК" ООД, "Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД, "Балчик Белвю Пропъртис 2" ЕООД, "Ийгъл Рокс" ООД, "Топола Панорама Вю" ЕООД, С. Борисова, Б. Борисов, Д. Петрунова, П. Петрунов, Т. Петрунова, Р. Петрунов, Р. Анзова, "Крам Комплекс къмпани" ЕООД, Б. Станков и И. Назърски, срещу Заповед № РД-815/12.12.2017г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.12,ал.6, във вр. с чл.6,ал.1,т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ за обявяване на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” в землищата на с.Тюленово, община Шабла, област Добрич, с.Камен бряг, с.Свети Никола, с.Българево, гр.Каварна, с.Божурец, с.Топола, община Каварна, област Добрич и гр.Балчик, община Балчик, област Добрич, с обща площ от 483, 363 кв.км, от които 473, 272 кв.км морски пространства. Заповедта се оспорва като нищожна и незаконосъобразна по изложени в жалбите подробни съображения. В съдебно заседание жалбите се поддържат, като се излага становище за допустимост на обжалването на процесната заповед на министъра на околната среда и водите, на основание чл.47, ал.1 от Хартата на основните права на ЕС. Ответникът- Министърът на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Китова. Оспорва жалбите като недопустими, предвид изричната законова разпоредба в Закона за биологичното разнообразие. Счита,че забраната за обжалване е в защита на важно конституционно право- опазване на околната среда и възпроизводството й. По делото е подадена молба от жалбоподателите С. Борисова и Б. Борисов за спиране на производството по делото и отправяне искане по чл.150, ал.2 от Конституцията на РБ до КС на РБ за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗБР. Върховният административен съд, тричленен състав, шесто отделение, преценявайки данните по делото, намира, че следва да отправи искане по чл.150, ал.2 от Конституцията на РБ до Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие по следните съображения : При разглеждането на адм.д.№ 1134/18 г, съставът на Върховния административен съд установи противоречие на нормата на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие с разпоредбата на чл.17, ал.1 и ал.3 и чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ. Разпоредбата на чл.12 от Закона за биологичното разнообразие (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) гласи: (1) Министерството на околната среда и водите изготвя проект на заповед за обявяване на всяка защитена зона, включена в списъка по чл. 10, ал. 4. (2) В проекта на заповедта по ал. 1 се посочват: 1. основанието за нейното издаване; 2. наименованието и местоположението на защитената зона; 3. предметът и целите на защитената зона; 4. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) общата площ, както и опис на имотите, включени в защитената зона, и/или координатен регистър на границите на защитената зона; 5. забрани или ограничения на дейности, противоречащи на целите за опазване на защитената зона. (3) Министерството на околната среда и водите съобщава на обществеността за изработения проект на заповед с обявление, публикувано най-малко в един ежедневник и на Интернет страницата му. В обявлението се посочват мястото и условията за достъп до пълния текст на проекта на заповед. (4) Пълният текст на проекта на заповед се публикува на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и се оставя на разположение в административните сгради на регионалните инспекции по околната среда и водите, в чийто териториален обхват попада защитената зона. (5) В едномесечен срок от обявлението по ал. 3 заинтересованите лица могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирани писмени становища, възражения и предложения по проекта на заповед само относно забраните или ограниченията по ал. 2, т. 5. (6) В едномесечен срок след изтичане на срока по ал. 5 министърът на околната среда и водите взема окончателно решение по постъпилите становища, възражения или предложения и издава заповед за обявяване на съответната защитена зона. (7) Заповедта по ал. 6 е окончателна и не подлежи на обжалване. Настоящият състав на шесто отделение на ВАС счита,че нормативната уредба на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие противоречи на разпоредбите на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията, която гарантира защита и неприкосновеност на частната собственост. Разпоредбата на чл.13 от Закона за биологичното разнообразие прогласява, че обявяването на защитена зона не променя собствеността върху земите, горските територии и водните площи в тях. За имотите, включени в границите на защитената зона, не е предвиден ред за отчуждаване, правото на собственост върху тях се запазва за досегашните собственици, но на същите се налагат забрани и ограничения, имащи абсолютен характер. В т.5.7. от заповедта е забранено издаване на разрешения за строеж и всякакво строителство на територията, определена с координатен регистър на природно местообитание Понто-Сарматски степи, независимо от обстоятелството, че голяма част от имотите се намират в урегулирани територии. В т.5.8. от заповедта е забранено всякакво разораване, залесяване, създаване на трайни насаждения, плодови, зеленчукови и още много видове култури. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 - 3 от Конституцията, съдържащи се в Глава първа "Основни начала", задължават държавата, чрез законите, да гарантира и защитава правото на собственост като основно право на гражданите, както и да зачита неприкосновеността на частната собственост (в този смисъл са Решение на Конституционния съд № 15 от 21.12.2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г., Решение на Конституционния съд № 17 от 12.12.1999 г. по к.д. № 14 от 1999 г. и др.). Горепосочените ограничения в заповедта на практика изпразват от съдържание правото на собственост, като в същото време се запазват произтичащите от него задължения за собствениците, включително публичното задължение за заплащане на данъци за имотите. Несъмнено, чрез въведените специални функционални ограничения, правото на собственост се ограничава съществено, като на практика в значителна степен се изключва упражняването на правомощието на собствениците да ползват имотите си. Наложеното ограничаване на правото на собственост върху имотите лишава притежателите им от възможността да ги ползват в пълен обем, съобразно предназначението им, на свой ред, косвено, това засяга и възможността за адекватно разпореждане с тях. С оглед гореизложеното, съдът счита, че нормата на чл.12, ал.7 от ЗБР напълно ограничава прокламираната в Конституцията защита на правото на собственост. Категоричната забрана за обжалване на заповедта по чл.12, ал.7 ЗБР води до невъзможността да бъде преценено дали наложените ограничителни мерки противоречат на принципа на пропорционалност, явяващ се измерение на правовата държава. Посочената разпоредба противоречи и на разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, като лишава собствениците от съдебен контрол върху административния акт, който засяга техни права и интереси. Това засягане е пряко и непосредствено, предвид обстоятелството, че наложените ограничителни мерки произтичат от самата заповед. Забраната за обжалване на заповедта не дава възможност да се извърши проверка за спазване на процедурата по изготвяне, оповестяване и издаване на заповедта за обявяване на защитена зона. Тя препятства и проверката по същество на материалната законосъобразност на заповедта, а именно - дали са налице основанията за издаването й, какъв е териториалният обхват на обектите, предмет на опазване в защитената зона, както и съответствието на забраните и ограниченията на правото на собственост с целите за опазване на защитената зона, съгласно чл.12, ал.2,т.5 от ЗБР. В т. 2 от Решение № 14 от 4 ноември 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2014 г., Конституционният съд е приел, че с въвеждането на необжалваемост, законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на административния акт. За издаване на заповеди от вида на процесната, Законът за биологичното разнообразие въвежда в разпоредбите на чл. 12, ал. 1- 6 редица процесуални правила, чието неизпълнение би довело до нарушения на административнопроизводствените правила, включително до съществени такива. Докато липсата на проведена изцяло процедура безспорно би довела до нищожност на акта, във всички останали случаи тежестта на нарушението/та подлежи на конкретна преценка, като напълно възможна и логична е хипотезата на допуснати съществени процесуални нарушения, необосноваващи нищожност на акта, но генериращи негови радикални пороци, контролът върху които е изключен, предвид нормативно закрепената необжалваемост. Конституционният съд нееднократно е заявявал, че достъпът до съда като самостоятелно основно право може да бъде стеснен само когато накърнява висш, признат от Конституцията публичен интерес - необходимостта да бъдат опазени основите на конституционния ред, включващи народния суверенитет, разделението на властите, формата на държавно устройство и държавно управление, или когато е необходимо предотвратяване на засягането на други особено важни интереси на обществото, каквито са осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика. В практиката си съдът е посочил, че ограничението трябва да съобразява принципа на съразмерността - да е наложително за защитата на посочената категория обществени интереси, да бъде най-подходящото и възможно най-мекото средство за ефективно постигане на конституционно оправданата цел. Ограничаването на достъпа до съдебна защита не може да засяга реализацията на основни права и свободи на гражданите, освен когато не е обусловено от висша конституционна ценност, каквато съдът счита, че в случая не е налице. При изключване на определени административни актове от съдебно обжалване законодателят остава ограничен от общите конституционни принципи, като не могат да бъдат изключени от съдебно обжалване административни актове, които засягат основни конституционни права, каквото безспорно е и правото на собственост. Като изключва споровете за законосъобразността на заповедите за обявяване на съответната защитена зона от компетентността на съдилищата, разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР лишава гражданите- собственици на засегнатите от забраните и ограниченията имоти, от възможността им за съдебна защита на основно конституционно право и нарушава не само чл. 17, ал. 3, но и чл. 56 от Конституцията на Република България. Конституционнооправданата цел може да бъде постигната без противопоставяне на частния и обществения интерес, чрез въвеждане на законови механизми, насочени към балансиране на интересите на обществото, свързани със защита и опазване на околната среда и на биологичното разнообразие и интереса на гражданите, в качеството им на собственици на засегнатите от въведените забрани и ограничения недвижими имоти. Гаранция за постигането на тази цел и обезпечаването на търсеното равновесие между отделните интереси и напълно адекватен способ за реализиране на необходимия контрол би била обжалваемостта по съдебен ред на заповедите за обявяване на защитени зони. С оглед изложените доводи, тричленният състав на ВАС, шесто отделение, намира, че следва да отнесе въпроса пред Конституционния съд на Република България за установяване на несъответствието на разпоредбата на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие с Конституцията на Република България. Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде спряно, а след произнасянето на Конституционния съд съдопроизводствените действия по делото следва да продължат, съобразно решението на КС, имащо задължителен характер. По изложените съображения и на основание чл.150, ал.2 от Конституцията на РБългария, тричленен състав на ВАС, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: СПИРА производството по адм.д.№1134/2018г на Върховния административен съд, шесто отделение. ВНАСЯ в Конституционния съд на Република България следния въпрос: Противоречи ли нормата на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие на разпоредбите на чл.17, ал.1 и ал.3 и на чл.120, ал.2 от Конституцията относно предвидената забрана за обжалване на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона. Препис от определението да се изпрати на страните за сведение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Папазова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Николай Гунчев /п/ Десислава Стоева

Други данни

В регистъра от
18.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026