Определение · № 4452/2021 · дело 3537/2021

По дело 3537 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4452 София, 07.04.2021 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИРА РАЙЧЕВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по адм. дело № 3537/2021 Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „АСМ2“ ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София, [адрес], представлявано от управителя А. М., подадена чрез адв. И. М. от Софийска адвокатска аколегия, против определение № 138 от 4.02.2021 г. постановено по преписка, вх. № КЗК-88/26.01.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка искането на "АСМ2" ЕООД "за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на иновативна аналитична система, съставена от ултра-високоефективен течен хроматограф и масспектрометър с високоразделителна способност за метаболитно профилиране и метаболомика“, открита с Решение № 110/23.12.2020 г., издадено от председателя на УС на Център по растителна системна биология и биотехнология. С частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че КЗК не е преценила неблагоприятните последици от незаконосъобразно провеждане на процедурата и опасността за увреждане на обществения интерес. Прави искане да бъде отменено обжалваното определение. По частната жалба е в срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по частната жалба - председателя на УС на Център по растителна системна биология и биотехнология, подаден чрез процесуалния си представител, адв. М. Б. от Адвокатска колегия – Пловдив, с което оспорва частната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното определение. Иска да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 204, ал. 5 ЗОП, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С определение № 138 от 04.02.2021 г. постановено по преписка, вх. № КЗК -88/26.01.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията е оставено без уважение искането за налагане на временна мярка - спиране на процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. При произнасяне по искането Комисията за защита на конкуренцията е приела, че жалбоподателят не е изложил конкретни мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Приела е, че са изложени доводи относно незаконосъобразността на оспорваното решение по които КЗК не може да се произнесе, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. КЗК е приела, че спирането на процедурата за възлагане на обществена поръчка може до окаже негативно въздействие както върху интересите на възложителя, така и на обществото, като е преценен специфичния предмет на обществената поръчка, който е свързан с доставка на иновативна аналитична система, съставена от ултра-високоефективен течен хроматограф масспектометър с високоразделителна способност за метабилитно профилиране и метаболомика. КЗК е счела, че спирането на процедурата би имало негативен ефект не само спрямо възложителя, доколкото същият няма да може да продължи процедурата за възлагане на обществената поръчка, което ще забави нейното реализиране и избора на изпълнител, но е налице риск от увреждане на интересите свързани с подобряването на дейността на центъра по растителна системна биология и биотехнология, поради което спирането на процедурата ще затрудни възможността за извършване на предвидените цели свързани с доставката на процесната апаратура, предмет на обществената поръчка. По тези съображения, Комисията приела искането за неоснователно и не е допуснала спиране на процедурата. Обжалваното определение е правилно. Производството по искане за налагане на временна мярка „спиране на процедура за възлагане на обществена поръчка“ се развива само при подадена жалба срещу решение на възложителя с изключение на решението му за определяне на изпълнител. В случая е налице жалба срещу решение за откриване на възлагателна процедура, в която наред с доводите за незаконосъобразност на това решение е направено искане за налагане на временна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗОП по искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка - спиране на процедурата за откриване на обществена поръчка. При произнасяне по искането комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и реалната опасност за увреждане на обществения интерес или на интересите на страните. Именно с оглед на така прогласените критерии за налагане на временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията е приела, че с оглед предмета на обществената поръчка приоритет следва да се даде на обществения интерес. По конкретната процедура КЗК е съобразила възможните последици от налагането на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят и е преценила, че не следва да се наложи мярката, след като спирането би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. Настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗК, като съобрази и данните по преписката относно предмета на поръчката, както и че жалбоподателят не е мотивирал и обосновал необходимостта от налагане на временната мярка. Правомощието на КЗК е надлежно упражнено, след като изложените от нея фактически обстоятелства обективно са относими към преценката на засегнатите интереси при спиране на процедурата, както и че жалбоподателят не е конкретизирал и обосновал предпоставки, които да обуславят необходимост от налагане на обезпечителната мярка, нито доказателства по искането си за налагане на временна мярка. Настоящият съдебен състав приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя по частната жалба свързани с обезпечаване провеждане на законосъобразна процедура чрез спирането й. В производството пред КЗК са посочени доводите свързани с провеждането на законосъобразна процедура, които са неотносими към преценка на предпоставките за налагане на временна мярка посочени в чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. КЗК е извършила обективна преценката на интересите по чл. 204, ал. 2 от ЗОП при съобразяване твърденията на жалбоподателя и съобразяване становището на възложителя, като е упражнила правомощието си по чл. 204, ал. 3 от ЗОП, след като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от налагане на временна мярка. Следва да се има предвид, че възможността за сключване на договор за изпълнение е ограничена по чл. 112, ал. 8 от ЗОП, както и че в тази връзка са защитени интересите на жалбоподателя при евентуална незаконосъобразност при провеждане на процедурата. По изложените доводи, настоящият състав приема, че определението е постановено при отсъствие на пороците сочени като основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд - Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 138 от 04.02.2021 г. постановено по преписка, вх. № КЗК-88/26.1.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Кремена Хараланова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мира Райчева /п/ Светослав Славов