Решение · № 8331/2021 · дело 2914/2021

По дело 2914 / 2021 РЕШЕНИЕ № 8331 София, 08.07.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на девети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от председателя МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дело № 2914/2021 Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, район Панчарево, ул. „Патриарх Герман”, ВЕЦ Кокаляне /съдебен адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А, Полиграфия, Офис център, ет. 4/, подадена чрез пълномощниците му адв. Т. Тодоров и адв. Н. Урумова, против решение № 338 от 19.01.2021 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по административно дело № 3620/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р-22222518005136-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, потвърден с решение № 367/09.03.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 152 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК касаторът претендира частично обезсилване и частична отмяна на оспореното от него първоинстанционно съдебно решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства в размерите, посочени в представения списък за разноските. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Згурева. Иска от съда да остави в сила решението на АССГ и да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 152 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22222518005136-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, в частта му, потвърдена с решение № 367/09.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. АССГ е отхвърлил жалбата на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД против следните части от РА: 1. в частта му, в която са установени задължения на дружеството за данък в общ размер на 51 054, 25 лв. за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по чл. 194, ал. 1 ЗКПО вр. чл. 200, ал. 1 ЗКПО за доходите от дивиденти по фактури, издадени от EDF ENERGIES NOUVELLES SA /ЕДФ ЕН/ и лихви в размер на 20 912, 65 лв.; 2. в частта му, в която са установени задължения на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 139 110, 44 лв. и лихви в размер на 60 213, 77 лв., в резултат на преобразуване на финансовите резултати с непризнати разходи: на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО по фактури издадени от ЕДФ ЕН и „КОНДИКА” ЕООД и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с непризнат разход за технически услуги от МЕКАМИДИ, както и разход по фактура № 13519637/12.04.2012 г., издадена от ЕДФ, Франция, с предмет "техническа експертиза; 3. задължения по ЗДДС в общ размер на 271 370, 34 лв. и лихви в размер на 98 034, 81 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС по протоколи по чл. 117 от ЗДДС за самоначисляване на ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, издадени във връзка с фактурираните на жалбоподателя от ЕДФ ЕН мениджърски услуги, както и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури издадени от „КОНДИКА” ЕООД. 4. РА е обжалван и потвърден от съда и в частта му, в която е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2017 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с непризнати разходи по фактури, издадени от ЕДФ ЕН и „КОНДИКА” ЕООД в общ размер 299 720.65 лв., но е определен данъчен финансов резултат – данъчна загуба в размер на 457 110.47 лв. при декларирана данъчна загуба в размер на 756 831.12 лв. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо, че оспореният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът правилно е установил фактите по спора и е определил основните спорни за страните въпроси. Първият спорен въпрос е този, свързан с наличието или липсата на основания за признаване на разходите на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД по фактурите, издадени му от ЕДФ ЕН, Франция, публично акционерно дружество, член на групата ЕДФ ЕН и непряк акционер в българското дружество, във връзка с предоставени услуги по договор за общо административно, правно и финансово съдействие от 22 октомври 2012 г. След като подробно е описал видовете услуги съгласно договора, АССГ е приел, че част от тях, а именно тези по правно и данъчно обслужване, по управление, вкл. на финанси, тези, свързани с консултации и обучение, се дублират с услугите, предоставени на жалбоподателя от „БДУИ” ЕООД, а другата част от тях попадат в обхвата на акционерните дейности, посочени в Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 22 юли 2010 г. Обосновал е извод, че се касае за услуги по управление, които не носят икономическа изгода за местното дъщерно дружество и представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. „а” ДР ЗКПО. Поради това според него правилно тези разходи не са признати за данъчни цели и на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за ревизираните години, както и е установено задължение за данък по чл. 194, ал. 1 ЗКПО в размер на 5%, съответно, не е признато право на данъчен кредит. Вторият спорен въпрос е свързан с това носят ли икономическа изгода на дружеството жалбоподател и свързани ли са с осъществяваната от него независима икономическа дейност разходите по издадените от „КОНДИКА” ЕООД фактури с предмет изготвяне на консолидирани отчети. По отношение на тези разходи съдът е приел, че обслужват дейността на групата, към която принадлежи "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД, но нямат принос към дейността на самото дружество, поради което законосъобразно те не са признати на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО и във връзка с тях не е признато правото на приспадане на ДДС на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Третият спорен въпрос е свързан с признаването на разход в размер на 188 924.92 лв., отразен като счетоводен запис по дебита на сметка 60200023 „Разходи за външни услуги” с основание „Технически услуги МЕКАМИДИ”. Според АССГ той правилно не е признат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и с него е увеличен финансовият резултат за 2012 г., тъй като от страна на жалбоподателя във връзка с него не са представени обяснения, не са представени и каквито и да било документи, които да го обосновават. Четвъртият спорен въпрос е свързан с признаването на разход в размер на 19 724.92 лв. за техническа експертиза по фактура № 13519637/12.04.2012 г., издадена от ЕДФ, Франция. Установено е според съда, че този разход е свързан с дъщерното дружество на жалбоподателя „ВЕЦ Яхиново”, но не е префактуриран, и от страна на жалбоподателя не се представят писмени обяснения и доказателства за връзката му с неговата независимата икономическа дейност. С това АССГ е мотивирал извода си, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД за 2012 г. със 19 724.92 лв. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на касатора, че същото е недопустимо в частта му, в която е потвърден РА относно увеличението на финансовия му резултат за 2012 г. с разход в размер на 188 924.92 лв. с основание „Технически услуги МЕКАМИДИ”, както и с разход в размер на 19 724.92 лв. за техническа експертиза по фактура № 13519637/12.04.2012 г., издадена от ЕДФ, Франция. С жалбата си до АССГ "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД е обжалвало РА в потвърдената му с решението на решаващия орган част. Тъй като актът е потвърден изцяло в частта му на установените задължения за корпоративен данък и лихви за 2012 г. с решение № 367/09.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, то първостепенният съд правилно е приел, че е сезиран с жалба и против тази част от РА. Жалбоподателят не е уточнил изрично размера на задължението за корпоративен данък и лихви, установени с РА в резултат на посочените увеличения на финансовия резултат за 2012 г., и не е заявил, че не оспорва акта в тази част. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се според него в липсата на собствени мотиви и необсъждане на твърдените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила в ревизионното производство. Процесуално нарушение, притежаващо белега същественост, е такова нарушение, което ако не беше допуснато, би се достигнало да различни фактически и/или правни изводи, т.е. до различен резултат при разрешаването на конкретния правен спор. В случая обстоятелството, че ревизионният доклад /РД/ е издаден след срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е обсъдено от съда и правилно е преценено като нарушение, което не е съществено и не обосновава извод за незаконосъобразност на РА, налагащ неговата отмяна. Изложени са в решението /стр. 3/ и мотиви във връзка с молбата на дружеството за продължаване на срока за подаване на възражение против РД, която е уважена. Органите по приходите са обсъдили направените срещу РД възражения в изпълнение на задължението си по чл. 120, ал. 2 ДОПК. Правото на защита на адресата на акта не е нарушено. Не е налице незаконосъобразно продължаване на срока на ревизията, а ревизионното производство е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК във връзка с подадена молба от дружеството. Решението на АССГ съдържа достатъчно съществени и подробни мотиви, осигуряващи ефективен касационен контрол и даващи възможност на страната, за която то е неблагоприятно, да се защити. Обстоятелството, че съдът е счел за правилни правните изводи на ответника по делото, не означава, че не е изложил собствени мотиви. По съответствието на решението с материалния закон: Решението на АССГ е правилно, постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми от ЗКПО и ЗДДС, в частта му, касаеща издадените от „КОНДИКА” ЕООД фактури за предоставени счетоводни услуги, свързани с изготвянето на финансови отчети за консолидация. От фактическа страна съдът и ревизиращият екип са установили, че „КОНДИКА” ЕООД е предоставяло на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД в ревизирания период счетоводни услуги. За 2012 г. услугите са предоставяни без да е сключен договор между двете дружества, а за периода след 01.06.2013 г. – в изпълнение на договор за счетоводно обслужване. Правилно тези услуги са разделени на две групи. Първата група включва счетоводни услуги в изпълнение изискванията на Закона за счетоводството, както са формулирани в т. 1.1. от договора и конкретизирани в т. 5.4. и 5.5., свързани с изготвяне на месечни отчети, месечни ведомости, подаване на декларации за установяване на дължимите данъци и пр., които са пряко свързани с осъществяваната от "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД дейност. Втората група включва услуги, свързани с изготвянето на месечни отчети и финансови отчети за консолидация за целите на групата ЕДФ ЕН със специализиран софтуер, предоставен от групата, и при съобразяване с детайлните инструкции относно приложимите счетоводни правила на групата /т. 1.3. и т. 1.4. от договора/. Разходите по фактурите за услуги от първата група са признати от ревизиращия екип. Признато е и правото на приспадане на ДДС по тях. За втората група услуги правилно съдът е приел, че те не носят полза на дъщерното дружество, което ги получава, а се предоставят в интерес на компанията майка. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че ако услугите от втория вид, бяха предоставени от член на групата или от компанията майка, те съгласно пар. 7.10, б. „б” от Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 22 юли 2010 г. се определят като акционерна дейност съобразно критерия, представен в пар. 7.6., т.е. дейност, която не осигурява икономическа или търговска изгода на получателя и за която в качеството си на независимо предприятие, то не би платило. Дори в самия договор двете групи услуги са разграничени при определянето на възнаграждението за тях. За първата група е договорено месечно възнаграждение, а за втората – месечна такса за отчет. Във връзка с фактурите, издадени от ЕДФ ЕН, Франция за управленски услуги в изпълнение на договора от 22 октомври 2012 г. неправилно АССГ е приел, че част от тях представляват акционерна дейност и попадат в пар. 7.10 от Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 22 юли 2010 г. Не е спорно, че сред описаните в договора услуги не попадат такива по б. „б” – свързани със счетоводните изисквания на компанията майка, включително консолидация на финансовите отчети. Не се установяват и дейности по б. „а” – свързани с правната структура на компанията майка и по-конкретно за емитиране на акции на компанията майка или разходи за надзорния й съвет. В б. „в” са посочени дейности по набиране на средства за финансиране придобиването на капиталови участия. По делото не са налице данни за предоставени услуги във връзка с дейностите по б. „в”. Напротив, безспорно е установено, че едноличен собственик на капитала на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД в процесния период от време е С.И.И.Ф. ЕНЕРЖИ БУЛГАРИ, ФРАНЦИЯ, което е член на групата от дружества ЕДФ. Дейността на дружеството се финансира със собствени средства и привлечени средства по договор за заем със Сосиете Женерал Експресбанк и договор за заем с „ВЕЦ Яхиново” ООД. Твърдението на приходните органи, че такива са предоставените консултантските услуги за търговско взаимодействие между бенефициера и другите дружества от групата, също не се подкрепят от безспорно установените от самите тях факти за това, че "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД осъществява своята дейност, свързана с производство на електрическа енергия чрез ВЕЦ Пасарел и ВЕЦ Кокаляне с огромна степен на независимост от групата ЕДФ. Негови клиенти са ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, НЕК ЕАД, БЪЛГАРСКА НЕЗАВИСИМА ЕНЕРГИЙНА БОРСА ЕАД. То не купува и не продава електроенергия на/от дружества от групата ЕДФ и не разчита на групата за изпълнението на веригата от доставки. Както е посочено в представеното по делото местно досие за трансферно ценообразуване на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД за периода 2012 г. – 2017 г., изготвено от „Ърнст и Янг България” ЕООД, дружеството получава от ЕДФ ЕН, Франция спомагателни управленски услуги срещу възнаграждение, което е в съответствие с принципите на независимите пазарни отношения съгласно приложения метод на транзакционната нетна печалба. Основно услугите са свързани със „съдействие със спомагателен персонал” за: управление на финанси /осчетоводяване и контрол на разходите; обучение по финансови, счетоводни и управленски въпроси/; правно и данъчно съдействие /консултации по данъчно и екологично законодателство и застрахователни въпроси, по изготвяне на договори и данъчни декларации/; представителство на дружеството и неговите дъщерни дружества в професионални, профсъюзни, административни и други официални производства; съдействие при проучване потребностите от финансиране; съдействие при създаването на ИТ – структура; управление на ИТ сигурността и консултации за доставка на софтуер и хардуер, консултации при изработването на уеб сайтове; предоставяне на комуникационни инструменти /презентации, брошури, филми и др. рекламни материали, помощ при организиране на събития/, съдействие по връзки с обществеността; спомагателни услуги от общ характер – човешки ресурси и ежедневна оперативна дейност. На стр. 3 от РД са посочени длъжностите, на които има назначени служители в "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД. Видно е, че тези длъжности са свързани с изпълнение функциите на т.нар. производствен персонал с изключение на директор на предприятието, заместник главен счетоводител, технически секретар и администратор на уеб сайт. С оглед на това основателна е тезата на жалбоподателя, че за осъществяването на изброените в договора с ЕДФ ЕН, Франция дейности, свързани с маркетинг, реклама, правни и финансови консултации, безспорно налага използването на квалифициран персонал, т.е. за осъществяването на тези дейности, пряко свързани с дейността му, той трябва да използва независими изпълнители. Изложеното налага извод, че тъй като услугите са му предоставени от дружеството майка, според критерия, представен в пар. 7.6 от Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 22 юли 2010 г., същите следва да се квалифицират като вътрешногрупови услуги, които не представляват акционерна дейност. По отношение на описаните в предходните два абзаца услуги ревизиращият екип не твърди, че представляват акционерна дейност. Напротив, установява, че управленски услуги от типа на посочените през 2012 г. са предоставяни на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД от „БДУИ” ЕООД в изпълнение на сключения между двете дружества договор за управление от 01.02.2011 г. За тези услуги „БДУИ” ЕООД е издало на жалбоподателя 4 фактури на стойност 176 400 лв. /без ДДС/. Разходът за тези услуги е признат за данъчни цели при определянето на данъчния финансов резултат за 2012 г., т.е. не се оспорва от страна на ответника по касация, че тези разходи са свързани с осъществяваната от ревизираното дружество дейност. Правилно с оглед изложеното съдът е приел, че във връзка с така признатите разходи по фактурите, издадени от „БДУИ” ЕООД, по отношение на разходите за същите услуги, предоставени от ЕДФ ЕН, е налице дублиране и съобразно пар. 7.11 от от Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 22 юли 2010 г., последните не следва да се признават за вътрешногрупови услуги. Това основание за непризнаване на разходите по фактурите, издадени от ЕДФ ЕН, е налице обаче само за 2012 г. Не се твърди и не се доказва от органите по приходите такова дублиране на услугите да е налице за някои от следващите данъчни периоди /от 2013 г. до 2017 г./. С оглед така изложените съображения неправилно с РА са преобразувани финансовите резултати на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в посока на увеличение на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с разходите по фактурите, издадени от ЕДФ ЕН, съответно – неправилно по отношение на тях е прието, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. „а” ДР ЗКПО и са установени задължения за данък по чл. 194, ал. 1 ЗКПО за същите години, както и не е признато правото на приспадане на ДДС от получателя на услугите. Като е потвърдил РА в посочените части АССГ е постановил неправилно решение в противоречие с приложимите материални закони /ЗКПО и ЗДДС/, поради което в тази част то следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Като съответно на материалния закон оспореното решение следва да бъде оставено в сила и в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД по ЗДДС и ЗКПО за 2012 г. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. Според чл. 143, ал. 1 АПК, както и според чл. 78, ал. 1 ГПК при отмяна на акта на жалбоподателя се присъждат държавни такси, разноски по производството и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Както в производството пред АССГ, така и в касационното производство, а и в производствата във връзка със спиране изпълнението на РА, жалбоподателят е бил представляван от двама адвокати. Поради изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК адвокатските възнаграждения следва да се присъдят в половин размер от заплатения. Разноските за такса за банковите гаранции в размер на 15 705 лв. не са разноски, пряко свързани с производството по оспорване на РА, поради което те също не следва да се присъждат. Изложеното обосновава извод, че жалбоподателят е доказал разноски в общ размер 40 317.10 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 338 от 19.01.2021 г. на Административен съд - София - град, постановено по административно дело № 3620/2020 г., в следните части, в които е отхвърлена жалбата на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД, [ЕИК] против РА № Р-22222518005136-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, потвърден с решение № 367/09.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП: 1. Установен данък по чл. 194, ал. 1 ЗКПО за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер 45 272.82 лв. и лихва – 16 832.74 лв.; 2. Установени задължения за ДДС в общ размер 169 521.36 лв. и съответните лихви за забава в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от EDF ENERGIES NOUVELLES SA; 3. Установени задължения за корпоративен данък и лихви за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в резултат на увеличение на финансовите резултати с разходите по фактури, издадени от EDF ENERGIES NOUVELLES SA, както следва: за 2013 г. с разходи в размер на 101 703.20 лв.; за 2014 г. с разходи в размер на 179 936.35 лв.; за 2015 г. с разходи в размер на 151 405.60 лв.; за 2016 г. с разходи в размер на 193 195.70 лв., както и извършено преобразуване на финансовия резултат за 2017 г. с разходи в размер на 279 215.65 лв. без да се установяват задължения за пряк данък; 4. В частта за разноските за разликата над 5 111 лв. Вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № Р-22222518005136-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, потвърден с решение № 367/09.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в посочените в т. 1, т.п 2 и т. 3 части. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, район Панчарево, ул. „Патриарх Герман”, ВЕЦ Кокаляне разноски в размер на 24 075.70 лв. ОСЪЖДА "СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, район Панчарево, ул. „Патриарх Герман”, ВЕЦ Кокаляне да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски за касационната инстанция в размер на 5 111 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милена Златкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Весела Павлова