Определение · № 8506/2021 · дело 7181/2021

По дело 7181 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8506 София, 13.07.2021 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОНКА ЧАКЪРОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА АНДОНОВА по адм. дело № 7181/2021 Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Ем Си Ейч" ООД, [ЕИК], гр. София срещу Определение №612 от 10.06.2021 г. по преписка № КЗК-438/28.05.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на оператор за експлоатация на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци от общините Благоевград, Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево". В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като се релевират нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на определението и налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Частният жалбоподател се представлява от адв. Ю. Николов - Софийска адвокатска колегия. Ответната страна - кмет на Община Благоевград излага доводи за неоснователност на частната жалба в представено писмено възражение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП и срещу подлежащ на обжалване акт - определение по чл. 204, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение КЗК приема, че липсват аргументирани и обосновани съображения, които по категоричен начин да докажат, че с продължаването на процедурата ще се нарушат интересите на жалбоподателя и на други лица, с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка. КЗК сочи, че не може да се произнесе по категоричен начин дали има извършени нарушения по процедурата, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. Счита, че спирането на процедурата би оказало негативно влияние както върху възложителя, така и върху обществото, като този извод следва от специфичния предмет на обществената поръчка. С оглед липсата на мотивирано искане, което безспорно да докаже незаконосъобразно увреждане на интересите на жалбоподателя, както и при преценка на последиците от забавянето на процедурата и предвид значимостта на предмета на обжалваната поръчка, спирането на процедурата би могло обективно да засегне интересите на възложителя и интересите на всички трети лица, свързани с предмета на конкретната обществена поръчка. При така изложени съображения искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране" е преценено като неоснователно и е оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателя твърдения, КЗК е извършила дължимата преценка, съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Дружеството, което е предявило искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от редовно протичане на административното производство и не може да се приеме тезата, че законодателят е предвидил по презумпция налагане на временната мярка, когато тя е поискана по предвидения в закона ред. В случая законодателят е презумирал наличие на значим обществен интерес, като е допуснал продължаване на процедурата и при оспорване на решението за откриване. След като жалбоподателят се възползва от предоставеното му право по чл. 203, ал. 2 ЗОП да поиска налагане на мярката "спиране на процедурата", то той следва да обоснове и мотивира искането си, като в настоящия случай липсват аргументирани и обосновани съображения. Съдът констатира, че в частната жалба жалбоподателят се позовава на извършени нарушения на ЗОП при издаване на атакувания акт на възложителя, относно които Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по релевираните твърдения, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. По отношение на развитото от частния жалбоподател становище, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна процедура, гарантираща нейното качествено и икономично изпълнение, с което се защитава обществения интерес, съдът счита, че това изискване се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. В случая КЗК правилно се е мотивирала и със специфичния предмет на обществената поръчка, който е свързан с избор на оператор за експлоатация на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци. Комисията законосъобразно е отчела специфичния предмет на обществената поръчка, в резултат на което е извела вярно заключение, че спирането на процедурата ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, понеже забавянето ще доведе до необосновано отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от визираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №612 от 10.06.2021 г. по преписка № КЗК-438/28.05.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Анна Димитрова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Донка Чакърова /п/ Весела Андонова