Решение · № 8576/2021 · дело 1132/2021

По дело 1132 / 2021 РЕШЕНИЕ № 8576 София, 14.07.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на двадесети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. дело № 1132/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директор на „Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Бургас и „Ананий“ ЕООД срещу Решение № 255/03.12.2020 г., постановено по адм. дело № 258/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен. Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас оспорва съдебния акт в частта му, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000219005424-091-001 от 23.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 116 от 18.06.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, в частта му с която е установено задължение на „Ананий“ ЕООД за корпоративен данък за внасяне за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 8 279,15 лева и лихви в размер на 3 342,05 лева. Този касатор поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Аргументите в касационната жалба могат да се обобщят така: въпреки откритото производство по оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът не е изложил аргументи, дали цени или не като годни доказателства ангажираните от жалбоподателя документи; неправилно са кредитирани показанията на свидетеля И. Стоянов, без да са преценени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал и тяхната вътрешна противоречивост; неправилно кредитиране заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ в частта му относно документирането на тази група доставки. В обобщение се счита, че от събраните по делото доказателства се установява тезата на приходната администрация, че ревизираният субект не е получател по доставки на стоки – трънка, осъществени физическото лице И. Стоянов през 2015 г., поради което и осчетоводените разходи при последващата продажба на същите са документално необосновани по смисъла на чл. 26 т. 2 във вр. и с чл. 10 от ЗКПО и като такива непризнати за данъчни цели. По същество претендира отмяна на обжалваното решение в тази му част с отхвърляне на жалбата против РА относно установените задължения по ЗКПО за 2015 г., ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба – „Ананий“ ЕООД, оспорва същата по аргументи, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Счита за обосновани и в съответствие с материалния закон изводите на Административен съд – Сливен за незаконосъобразността на РА относно вмените му задължения за корпоративен данък и лихви за 2015 г. Настоява за оставянето в сила на съдебния акт в тази му част. С касационната жалба „Ананий“ ЕООД е оспорил в Решение № 255/03.12.2020 г., постановено по адм. дело № 258/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта му с която е отхвърлена жалбата на юридическото лице против РА № Р-02000219005424-091-001 от 23.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 116 от 18.06.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, в частта му с която на „Ананий“ ЕООД са установени следните публични задължения: 1. За данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Юни 2016 г. в размер на 12 000 лева, ведно с лихви за забава в размер на 4 493,69 лева; 2. За данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Юни 2017 г. в размер на 23 216,49 лева и лихви за забава в размер на 6 339,90 лева и 3. За корпоративен данък за внасяне за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 11 608,24 лева и лихви в размер на 2 331,51 лева, както и в частта му за разноските. Този касатор поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват извършеното авансово плащане, в която връзка е издадена от „СБМ Компания“ ЕООД фактура № 0000000007 от 21.06.2016 г. поради което е на лице хипотезата на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС – настъпила е изискуемостта на данъка, съответно за получателя е възникнало и корелативното право на данъчен кредит. Позовава се на писмо изх. № 24-00-47 от 08.11.2007 г. на НАП, от което черпи аргументи че не може единствено и само с аргумента, че към датата на издаването на фактурата не е било на лице авансово плащане, а същото е извършено по-късно, да се откаже претендираното от него право на основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС. По отношение на фактурата, издадена от „ГИП Строй“ ЕООД, настоява да се приеме, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява реалното извършване на доставка на стоки – череши реколта 2017 г. в спорните количества от посочения доставчик в полза на ревизираното лице, които стоки са били в последствие предмет на последващи облагаеми доставки, като необоснован е изводът на съда за противното. Подчертава, че няма каквито и да било доказателства да са извършени действия от страна на ревизираното лице с цел получаване на данъчно предимство. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба и в депозираните по делото писмени бележки на процесуалния му представител и лично от адв. Панталеев в проведеното открито съдебно заседание. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения РА в посочените му части, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба – Директор на Дирекция „ ОДОП“ – Бургас, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас и за неоснователност на касационната жалба на „Ананий“ ЕООД. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Сливен е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-02000219005424-091-001 от 23.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 116 от 18.06.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, в частта му с която на „Ананий“ ЕООД са установени следните допълнителни публични задължения, както следва: 1. За корпоративен данък за внасяне за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 8 279,15 лева и лихви в размер на 3 342,05 лева; 2. За данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Юни 2016 г. в размер на 12 000 лева, ведно с лихви за забава в размер на 4 493,69 лева; 3. За данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Юни 2017 г. в размер на 23 216,49 лева и лихви за забава в размер на 6 339,90 лева и 4. За корпоративен данък за внасяне за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 11 608,24 лева и лихви в размер на 2 331,51 лева. За да достигне до извод за частичната незаконосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна : Приел е на първо място, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, входа на редовно проведено и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила ревизионно производство, от което е извел извод за валидността му. По съществото на правния спор е приел следното: По делото не е било спорно, че основната дейност на „Ананий“ ЕООД през ревизираните периоди е търговия на едро с плодове, зеленчуци и лечебни растения – череши, малини, трънка и левруда /див чесън/, като спорните задължения произтичат от както следва: 1. Възприетите като документално необосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО разходи в размер на 82 791,52 лева, отчетени от дружеството през 2015 г., съставляващи отписаната отчетна стойността на стока /трънка/ във връзка с последващата й реализация, осчетоводена като придобита от физическото лице И. Стоянов, поради което и на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО същите не са признати за данъчни цели; 2. Констатациите за неправомерно упражнено право на данъчен кредит през данъчни периоди месец Юни 2016 г. и месец Юни 2017 г. съответно по фактура № 0000000007 от 21.06.2016г. с данъчна основан 60 000 лева и начислен ДДС в размер на 12 000 лева с предмет „по договор за трънка и сливи от 08.06.2017г.“, издадена от „СБМ Компания“ ЕООД, и фактура № 854 от 30.06.2017г., с данъчна основа 116 082,45 лева и начислен ДДС в размер на 23 216,49 лева и предмет на доставката „череши, реколта 2017 г.“, издадена от „ГИС Строй“ ЕООД, поради което и правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6, чл. 25 и чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и 3 . Възприетата документална необоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО на осчетоводените разходи по фактура № 854 от 30.06.2017г., издадена от „ГИС Строй“ ЕООД и произтичащото преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО със сумата от 116 082,45 лева за 2017 г. 1. По отношение на вмените задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2015 г. По приложението на материалния закон, съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза е у становено доставянето на стоките – трънка в посочените количества, от физическото лице И. Стоянов на ревизирания субект, вкл. и документирането на разглежданите доставки с редовно съставени първични счетоводни документи, от което е изведен и изводът за документалната обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО на процесния разход, ерго до неправилното приложение на чл. 26 т. 2 от ЗКПО в хода на ревизията. От фактическа страна съдът е установил, че ревизираното дружество - получател по доставките е установил трайни взаимоотношения с И. Стоянов по повод изкупуването на диворастяща продукция през 2015 г., 2016 г. и 2017 г., които доставки са документирани по идентичен начин - с договор за продажба, протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция, документиращ действително приетите количества стока и разходен касов ордер за извършени плащания в брой по доставките. По идентичен начин са документирани и доставките от още две физически лица, вкл. и в рамките на процесната 2015 г., за които не е прието да са документално необосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, както междувпрочем не е подложена на съмнение и документалната обоснованост на осъществените от И. Стоянов доставки на стоки – трънка, през останалите ревизирани периоди. От заключението на вещото лице е прието за установено, че документирането на спорните доставки е осъществено с документи, съдържащи всички изискуеми реквизити и като такива стопанските операции, документирани с тях отговарят на всички законови изисквания за документална обоснованост. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт относно установеното задължение за корпоративен данък за довнасяне за 2015 г., ведно с прилежащите му лихви за забава, и е постановил неговата частична отмяна. 2. По отношение вмененото задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Юни 2016 г. в размер на 12 000 лева, ведно с лихви за забава в размер на 4 493,69 лева, в резултат на непризнатото на основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС право на данъчен кредит по фактура № 0000000007 от 21.06.2016г. с данъчна основан 60 000 лева и начислен ДДС в размер на 12 000 лева с предмет „по договор за трънка и сливи от 08.06.2017г.“, издадена от „СБМ Компания“ ЕООД; По приложението на материалния закон, съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза е установено, че към датата на издаването на този първичен счетоводен документ липсва настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 2 от ЗДДС (не е осъществена доставка на стоки – трънка и сливи) и липсва авансово плащане по смисъла на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС, поради което и в съответствие с материалния закон органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и са отказали правото на данъчен кредит за получателя. От фактическа страна съдът е установил, че сумата от 72 000 лева е платена по банков път, но на 15.07.2016 г.; съгласно клаузите на представените Договор от 07.06.2016г. и анекси към него, съответно от 29.09.2017 г. и 04.10.2017 г. уговорената и платена цена в размер на 72 000 лева съставлява единствено частично авансово плащане по договора; стоките не са предадени на „Ананий“ ЕООД, а срокът за изпълнение е удължаван двукратно – до 30.06.2019 г., като липсват доказателства за изпълнението му. По отношение на дадените показания от св. Д. Дончев (представляващ „СБМ Компания“ ЕООД) е счетено, че те касаят друга доставка с получател „Ананий“ ЕООД – на череши, която не е била спорна в хода на повторно развилото се ревизионно производство. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на РА в тази му част. 3. По отношение вмененото задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Юни 2017 г. в размер на 23 216,49 лева, ведно с лихви за забава в размер на 6 339,90 лева, в резултат на непризнатото на основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС право на данъчен кредит по фактура № 854 от 30.06.2017г. с данъчна основан 116 082,50 лева и начислен ДДС в размер на 23 216,49 лева с предмет на доставката „череши, реколта 2017 г.“, издадена от „ГИП Строй“ ЕООД. По приложението на материалния закон, съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза е установено, че към датата на издаването на този първичен счетоводен документ липсва реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респ. настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон, поради което и неправомерно е начислен от доставчика, респ. ползван под формата на данъчен кредит от получателя данък, поради което и в съответствие с материалния закон органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и са отказали правото на данъчен кредит за получателя. От фактическа страна съдът е установил, че данните от фактурата сочат, че предмет на доставка са 85 987 кг. череши, реколта 2017 г., с единична цена 1,35 лева, с обща стойност с ДДС 139 298,94 лева. На 18.09.2017 г. е извършено плащане от „Ананий” ЕООД чрез вноска по сметка на „ГИП Строй” ЕООД в размер на 139 298,94 лева. От анализа на дадените писмени обяснения и ангажираните доказателства е установено, че представените 10 броя стокови разписки с дати от 03.06.2017 г. до 13.06.2017 г. установяват предадено общо количество 85 987 кг. череши, но на обща стойност в размер на 59 761,60 лева, която стойност се различава от стойността на фактурата в размер на 116 082,45 лева без ДДС, като разликата произтича от различната единична цена на черешите, посочена във фактурата /1,35 лева/ и в стоковите разписки – съответно 0.65 лева, 0,70 лева и 0,75 лева. Данните от представената счетоводна отчетност и по-специално счетоводна справка „Дневник на сметка 304 за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2017 г.” установяват, че ревизираното дружество е придобивало череши и от други доставчици на същите дати и в същите количества, а именно: на 06.06.2017 г. съгласно фактура № 1 от 06.06.2017 г., издадена от земеделски производител /ЗП/ П. Димов са придобити 5 240 кг череши на цена 1,00 лев за килограм /датата на придобиване и количеството череши са идентични с данните по стокова разписка № 4 от 06.06.2017 г./; на 13.06.2017 г. съгласно фактура № 4 от 13.06.2017 г. са придобити 2 620 кг на цена 1,00 лева за килограм от ЗП Теодора Илиянова Колева и съгласно фактура № 3 от 13.06.2017 г. са придобити 1 520 кг череши на цена 1 лев за килограм от ЗП Д. Димов /датата на придобиване и общото количество череши са идентични с данните по стокова разписка № 10 от 13.06.2017 г./. Установено е и че цената на придобиване на черешите по спорната фактура е идентична с продажната цена, на която „Ананий“ ЕООД е продавал череши на клиентите си „Куминяно фрут” ООД и „Фрукто Сливен” АД, от което следвало, че липсва добавена стойност. Изводът за липса на реално осъществена доставка обективирана във фактура № 854 от 30.06.2017г. е обоснован и с неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, експертните изводи на което в тази му част са: няма кореспонденция между единичната цена и общата стойност на количествата заприходени череши в склада на ревизираното дружество по стокови разписки и единичната цена на череши и общата стойност, посочени в издадената фактура; липсват доказателства доставчикът да е разполагал със съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост; въз основа на анализ на наличните по делото документи, първичните счетоводни документи, предоставени от „ГИП Строй” ЕООД и хронологичните счетоводни записвания за извършените стопански операции през месец юни 2017 г. в счетоводството на оспорващото дружество, трудно може да се направи категоричен извод дали лицата, участващи в доставката, са действали икономически обосновано или с цел получаване на данъчно предимство; не са представени счетоводни регистри, от които да се направи извод дали в счетоводството на доставчика са отчетени разходи за фактурираната доставка. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част. 4. По отношение на вмените задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2017 г. Предвид факта, че определените задължения на ревизираното дружество по реда на ЗКПО за 2017 г. произтичат от възприетата документална необоснованост на осчетоводените разходи по фактура № 854 от 30.06.2017г., издадена от „ГИП Строй“ ЕООД, е прието от фактическа и правна страна, че след като не е налице реална стопанска операция, то отчетеният разход във връзка със закупените стоки по тази фактура не е документално доказан, поради което законосъобразно, основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО, е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2017 г. със сумата 116 082,45 лева и е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 11 608,24 лева. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничен а до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Сливен, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По касационната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас. Решението е правилно постановено в отменителната му част и не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е оплакването на този касатор относно липсата на изрично произнасяне на съда по повод откритото производство по чл. 193 от ГПК във връзка със стореното оспорване на част от ангажираните от „Ананий“ ЕООД писмени доказателства. Касае се до частни документи, които се ползват единствено и само с придадената им от закона формална доказателствена сила и в този смисъл в битието им на "частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица" – чл. 180 от ГПК, докато „оспорването им“ е предприето от процесуалния представител на този касатор във връзка с верността на отразените в тях факти, и в тази връзка доказателствата са обсъдени от съда в съвкупната им преценка с останалия събран по делото доказателствен материал, въз основа на която съдът е приел че фактите отразени в документите отразяват обективно развилите се отношения. За пълнота следва да се посочи и че съгласно чл. 301 от Търговския закон, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, а в случая са на лице данни че въпросните документи са отразени в счетоводството на дружеството още към 2015 г., а автентичността на документа през призмата на авторството му касателно волеизявлението на физическото лице И. Стоянов е преценена на база събраните свидетелски показания съгласно и правилото на чл. 194 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Противно на твърденията в касационната жалба, от съдържанието на съдебния протокол от проведеното на 12.11.2020 г. открито съдебно заседания е видно, че липсват възражения от процесуалния представител на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, че на свидетеля не са били предявени всички оспорени документи, при потвърждаване от негова страна на положения от негово име подпис. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по този закон, като понятието за документална обоснованост е в чл. 10 от закона. Съгл. чл. 10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция, т. е., за да се признае за целите на данъчното облагане, лицето следва да разполага с редовно съставен първичен счетоводен документи, като отразеният в същият разход, следва да е извършен по реална сделка и да отразява вярно стопанската операция. На първо място при оспорена реалност на доставки на трънка, правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствената тежест е за ревизираното дружество, което със съответните относими доказателства е следвало да установи по безспорен начин реалното предаване/приемане на осчетоводените доставки. Правилен е извода на съда, че такова успешно доказване в производството е проведено. В конкретния случай всъщност органите по приходите не спорят, че "Ананий“ ЕООД е получило стока – трънка, в посочените количества, с които в последствие се е разпоредил в полза на своите клиенти, като за последното още в хода на ревизията са представени надлежни писмени доказателства, вкл. и от „България фуудс“ ООД, гр. Летница /фактури, складови разписки, пътни листове, доказателства за разплащане и счетоводни регистри, вкл. съдържащи данни и за превозното средство, с което е осъществен транспортът, конкретно вкл. и с рег. № [рег. номер на МПС], които кореспондират с дадените обяснения от ревизираното лице и И. Стоянов, вкл. и като място на доставката/. Всъщност аргументите на приходната администрация се свързват с това, че липсват доказателства същите да са били доставени от физическото лице И. Стоянов, с аргументи че от негова страна не са представени доказателства в хода на извършените му насрещни проверки за осъществени доставки на стоки в полза на „Ананий“ ЕООД през 2015 г., не е декларирал доходите в ГДД (такива не са и подавани) и че очевидно не е събирал сам посочените количества трънка, като не са спорни извършените и документирани по идентичен начин доставки на същите по вид стоки в полза на ревизирания субект през следващите данъчни периоди. Видно от приложените към Протокола за извършена насрещна проверка № П-02002019002961-141-001 от 29.01.2019 г. доказателства, а и съдържанието на самия протокол, предмет на изследване не са били развилите се между тези страни отношения през 2015 г. Що се касае до липсата на представени доказателства в хода на извършената му насрещна проверка в хода на настоящата ревизията, то очевидно е че лицето е декларирало, че е осъществило такива доставки, а липсата на ангажирани от него документи е логично обяснима с разливащото се спрямо него ревизионно производство. Неотговаря на данните по делото, твърдението в касационната жалба че едва при разпита си пред съд Стоянов е потвърдил извършването на доставки на трънка и през 2015 г. в полза на „Ананий“ ЕООД (в този смисъл са дадени обяснения в ревизията в хода на втората проверка), а що се касае до изложеното в същите свидетелски показания, че е осъществявал транспорт и до с. Лозница – то от данните по делото е видно, че това са доставките на трънка с получател „ХБДМ“ АД /така например приемо-предавателни протоколи за прясна трънка за замразяване в том 3 от приложенията/. Въпросът защо в хода на ревизията, осъществена спрямо това физическо лице, не са установени задължения във връзка с така реализираните доходи, е несъотносим към настоящия правен спор, още повече, че коментираните тук писмени доказателства са били на разположение на приходната администрация (същите са депозирани от ревизирания субект още в хода на ревизионното производство) и в нарушение на основаните принципи залегнали в ДОПК – обективно (чл. 3 от ДОПК) и служебно начало (чл. 5 от ДОПК), не са били приобщени към материалите по ревизионното производство, провеждано спрямо това физическо лице, както това е сторено с останалите и то идентични доказателства, касателно 2016 г. и следващи години, въз основа на които именно са определени и задълженията му по ЗДДФЛ. Дали е било възможно физическото лице със собствени усилия да събере предадените количества трънка, къде същите са събирани и прочие, също няма отношение към спорния по делото въпрос от фактическа страна – а именно предаването им на „Ананий“ ЕООД и в този смисъл вярното отразяване на стопанската операция в спорните първични счетоводни документи, доколкото за този факт са събрани убедителни доказателства. На следващо място неоснователен е довода в касационната жалба за липсата на документи, които да съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 6 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Тук е мястото да се посочи, че неоснователно се поддържа в касационната жалба, че по делото било доказано, че осъществената от И. Стоянов дейност е търговска по своя характер – очевидно тази теза е отречена с влезлия в сила РА, съставен на това физическо лице, съгласно изричните констатации в РД към него, касателно 2016 г. и 2017 г., където е прието че се касае до реализиран от физическо лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, доход от друга стопанска дейност в обхвата на чл. 29 ал 1 т. 2 б.“а“ от ЗДДФЛ Всъщност за 2015 г. е в сила отменения Закон за счетоводството (ЗСч/отм./), но и с него бе прогласен принципът за документалната обоснованост - чл. 4, ал. 3 от ЗСч /отм./, аналогичен на този в чл. 3, ал. 3 от сега действащия ЗСч. Следва да се посочи, че законодателят не е поставил изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция, при която изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон, като безспорно за да е налице документална обоснованост на стопанската операция първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, издаван съобразно изискването на чл. 9 ал. 2 от ЗДДФЛ (в приложимата редакция в сила до 31.12.2015 .), трябва да отговаря на изискванията на чл. 7 ал. 1 от ЗСч /отм./, т.е. да съдържа най-малко следната информация: наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер и ли личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Тези именно реквизити се съдържат в съставените по повод оспорените доставки документи (озаглавени протоколи за покупко-продажба на селскостопанска продукция и въз основа, на които, ведно със сключените договори за продажба с това лице, е сторено и осчетоводяването при „Ананий“ ЕООД при заприхождаване на стоките), в която насока са и дадените експертни изводи от вещото лице, чието заключение в тази му част с основание е кредитирано от състава на съда. Следва да се посочи и че предвид представените „Декларации – приложение 3“ към всяка една от спорните доставки /които документи дори и не са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/, с които Стоянов е декларирал, че е самоосигуряващо се лице, случаят попада в приложното поле на чл. 43 ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗДДФЛ (в посочената редакция в сила до 31.12.2015 г.) и за „Ананий“ ЕООД не е възникнало задължение да определя размера на дължимия данък и да удържа същия във връзка с изплатения облагаем доход по смисъла на чл. 10 т. 3 от ЗДДФЛ. В обобщение правилно съдът е приел, че в случая, за установяване на документална обоснованост на разходите, са представени надлежно съставени първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанската операция, поради което и неправилно органите по приходите са приели същите за документално необосновани по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, което е довело и до неправилно приложение на чл. 26 т. 2 от ЗКПО. В обобщение съдът е установил релевантните за спора в тази му част факти, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата по делото и е спазил материалния закон. Решението в тази му част е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. По касационната жалба на „Ананий“ ЕООД. Решението е правилно постановено и в отхвърлителната му част и не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. 1. По отказаното право на данъчен кредит по фактура № 0000000007 от 21.06.2016 г. с издател „СБМ Компания“ ЕООД. Неоснователен е аргументът на касатора, че спрямо тази фактура е установено безспорно разплащането на данъчната основа и начисления ДДС, т.е. е на лице хипотезата на „авансово плащане“ по смисъла на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС, поради което е на лице и правото му на данъчен кредит. Действително както правилно е посочил и първоинстанционният съд от данните по делото се установява, че се касае до „частично авансово плащане“ във връзка със сключения между „Ананий“ ЕООД и този доставчик Договор за покупко-продажба от 07.06.2016 г., но както е посочил и съставът на Административен съд – Сливен по делото не е установено извършването на последващите конкретни доставки. В тази хипотеза поради сходство на фактическия състав е тълкувателно приложимо Решението на СЕО по дело BUPA Hospitals и G. D., C-419/02, в т. 45 от което се посочва, че разпоредба на чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /идентична с чл. 25, ал. 7 ЗДДС/, представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 се уточнява, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане (така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C-520/10, т. 26). В случая обаче от приложените два броя анекси, съответно от 29.09.2016 г. и от 04.10.2017 г., с които изпълнението на договора последователно е отложено, в съвкупната му преценка с факта, че и към приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд не е установен фактът на доставката, се налага изводът, че всъщност така осъщественото авансово плащане е за неопределени точно доставки, в която хипотеза и СЕС сочи, че те (авансовите плащания) не подлежат на облагане с ДДС - т. 31 от Решение по дело M. R., C-270/09. Или в случая, именно неопределеността на бъдещите доставки на стоки, а и липсата на реално осъществени в последствие такива, по коментираната тук фактура за авансово плащане, предопределят че не е настъпила изискуемостта на данъка за него и същият се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Или като е достигнал до същия краен извод, а именно че с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания субект по фактура № 0000000007 от 21.06.2016 г., издадена от „СБМ Компания“ ЕООД, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. 2. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 854 от 30.06.2017 г., издадена от „ГИП Строй“ ЕООД. Обжалваното решение е правилно постановено и в тази му част. На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК касационният съд го оставя в сила като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Развитите от касатора оплаквания са, че съдът необосновано е приел от анализа на събраните писмени доказателства, че всъщност доставка на спорното количество череши е доставено в полза на „Ананий“ ЕООД от конкретно визираните физически лица – земеделски производители, а не от „ГИП Строй“ ЕООД. По силата на чл. 68, ал. 1, т.1 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква и се упражнява за получени облагаеми доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това субективно право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В конкретния случай се касае за облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС. При този вид доставки ДДС става изискуем и правото на данъчен кредит възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост или друго вещно право върху стоката или всяко друго право на разпореждане със стоката. И тук органите по приходите не спорят, че "Ананий" ЕООД е получил правото на разпореждане и се разпоредил със стоката, предмет на спорните фактури - череши. За това обстоятелство са налице изрични констатации в ревизионния доклад и ревизионния акт, като спорът е всъщност върху това, че издателят на фактурата "ГИП Строй" ЕООД не е действителният доставчик на стоките. В тази връзка се твърди, че ревизираното дружество само е получило стоките от конкретно визирани земеделски производители, нерегистрирани по ЗДДС лица. Именно това е възприето и от състава на първоинстанционния съд и то въз основа на правилен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства. Включително данните от счетоводството на „Ананий“ ЕООД /движението по сметка 304 „Стоки“ за 2017 г./ е видно, че първоначално черешите са били заприходени количествено и стойностно по данните именно от коментираните стокови разписки, като доставени от съответните физически лица, вкл. са на лице и съответните счетоводни отразявания по сметка 501 за извършено разплащане в тяхна полза. Сторените в последствие сторнировъчни счетоводни записвания и дадените обяснения от посочените лица в хода на административния контрол, не могат да опровергаят тези констатации от фактическа страна, при липсата на представени и доказателства за счетоводните записвания при „ГИП Строй“ ЕООД. Или от събраните доказателства, вкл. и съобразно експертните изводи на вещото лице, противно на възраженията в касационната жалба, правилно е изведен изводът, че процесните стоки са закупени от "Ананий" ЕООД от физически лица, които не са регистрирани по ЗДДС, и че документално показаната верига от доставки е създадена с участието на дружеството с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит. Действително в своите решения СЕС многократно е подчертавал, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му услуги/стоки, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги/стоки или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба /С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13/, но в случая приходната администрация е установила имено обективни данни, че сделките са белязани с измама или злоупотреба, в която пряко участва самото ревизирано лице, което мотивира извод за законосъобразност на РА в тази му част. 3. Относно определените задължения по ЗКПО за 2017 г. Предвид изложеното в предходната част на това изложение, се следва изводът за изпълнението на фактическия състав на чл. 26 т. 2 от ЗКПО, поради документалната необоснованост на осчетоводените разходи във връзка с фактура № 894 от 21.06.2017 г., издадена от „ГИП Строй“ ЕООД Достигайки до извод за законосъобразност на оспорения РА в тези му части, решаващият състав е постановил решение, което не страда от заявените от „Ананий“ЕООД касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следва присъждане на разноски за касационната инстанция и за двете страни в процеса, доколкото и двете касационни жалба, по повод на които именно са сторени съответните разноски, се възприеха изцяло за неоснователни от касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255 от 03.12.2020 г., постановено по адм. дело № 258/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Таня Комсалова