Определение · № 8603/2021 · дело 6223/2021

По дело 6223 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8603 София, 15.07.2021 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание на тринадесети юли в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по адм. дело № 6223/2021 Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „БК ХИСАР“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя С. Манахилова, подадена чрез пълномощник адвокат И. Шопов против определение № 2489 от 06.04.2021г., постановено по адм. дело № 1802/2021г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на „БК ХИСАР“ ЕООД против разпореждания на министъра на здравеопазването, обективирани в писмо с изх. № МВ-00-9/02.02.2021г. и производството по адм. дело №1802/2020г. по описа на АССГ е прекратено. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на разпорежданията на министъра на здравеопазването, инкорпорирани в процесното писмо. По подробно изложените доводи се иска отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. В законоустановения срок е постъпило възражение от министъра на здравеопазването, подадено чрез пълномощник на министъра на здравеопазването и гл. юрисконсулт в дирекция „Правна“, министерство на здравеопазването. Поддържа се, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на Писмо с изх. № МВ-00-9/02.02.2021г. на министъра на здравеопазването. По подробно изложени доводи се иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд - шесто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „БК ХИСАР“ ЕООД – гр. София срещу разпореждания на министъра на здравеопазването, обективирани в писмо изх. № МВ-00-9/02.02.2021 г., в частта, в която е 1. Отразено повишено съдържание на „флоурид“ 4,69 mg/l /минералната вода, добивана от водовземно съоръжение, каптиран естествен извор „Чобан чешма“, находище на минерална вода „Хисаря“, община Хисаря, обл. Пловдив/, поради което водата се определя като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели; 2. „в случай, че минералната вода от водовземно съоръжение–каптиран естествен извор „Чобан чешма“ находище на минерална вода „Хисаря“, община Хисаря, обл. Пловдив е достъпна за обществено ползване и водоналиване на съществуващите пунктове /чешми/, с цел недопускане на здравен риск за населението, да се постави и поддържа трайно предупреждение чрез табела / или по друг подходящ начин/ със следното съдържание „Минералната вода съдържа флуорид над 1,5 mg/l. Не е подходяща за ежедневна употреба за питейни цели“. 3. Лабораторните анализи по микроиологични показатели, следва да бъдат провеждани през интервал от два месеца, по физико–химични показатели минимум 4 пъти в годината през различни сезони, а по радиологични показатели–веднъж годишно“. С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на „БК ХИСАР“ ЕООД, гр. София срещу разпорежданията, обективирани в Писмо с изх. № МВ-00-9/02.02.2021г. на министъра на здравеопазването и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното писмо е с изцяло уведомителен характер, не създава задължения за адресата си, а дава указания, във връзка с издадени в административното производство актове – Сертификат № 28/02.02.2021г., издаден от министъра на здравеопазването, както и Балнеологична оценка № 178/02.02.2021г., издадена от министъра на здравеопазването. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното определение за валидно и допустимо, но неправилно. Предвид съдържанието на обжалваното Писмо с изх. № МВ-00-9/02.02.2021г. на министъра на здравеопазването, неправилен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на годен предмет на съдебен контрол по смисъла на чл. 21 АПК, като процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Съобразно легалната дефиниция на цитираната разпоредба, административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Необходимият признак за властническия характер на волеизявлението е това, че то едностранно поражда права и задължения за адресата, независимо от неговата воля. Допълнителен признак съставлява непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда - Арг.: чл. 276, вр. с чл. 268 АПК. Преценявайки характера и правната природа на обжалваното писмо касационната инстанция намира, че обективираното в него волеизявление притежава белезите на индивидуален административен акт. За характера на акта определяща е не формата, в която е материализирано волеизявлението, а неговото съдържание с оглед предизвикваните правни последици. Материалната легитимация на страните в едно правоотношение обуславя техните процесуални права във връзка със съдебната им защита. От материалноправната легитимация следва и правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба. Разпорежданията на министъра на здравеопазването, обективирани в оспореното Писмо с изх. № МВ-00-9/02.02.2021г., установяват самостоятелни задължения за адресата на акта, които са обусловени от Балнеологичната оценка № 187/02.02.2021г. и Сертификат № 28/02.02.2021г. Обжалваният акт има своя императивно – разпоредителна част, с която се създават задължения и непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, поради което подлежи на съдебен контрол. Върховният административен съд – шесто отделение счита, че не са налице хипотезите на чл. 159, т.1 и т.4 АПК, поради което и прекратяването на съдебното производство на посочените основания е неправилно. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с която е сезиран. Мотивиран така и на основание чл. 236, във връзка чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 2489/06.04.2021г., постановено по адм. дело №1802/2021г. по описа на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Росен Василев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Александър Митрев