Определение · № 8621/2021 · дело 6590/2021
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 8621
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 6590/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6590 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8621 София, 15.07.2021 Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание на петнадесети юли в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя СОНЯ ЯНКУЛОВА по адм. дело № 6590/2021 Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Българска железопътна компания“ ЕАД, седалище и адрес гр. София, ул. „Чамкория“ №9 срещу Определение №2456 от 05.04.2021 г. на Административен съд – София град по административно дело №3320/2021 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на „Българска железопътна компания“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на Решение №РО-22-1 от 16.03.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т.6.3. и Приложение №35 на референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., версия 05/13.12.2020 г. на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, и е прекратил съдебното производство. І. Становища на страните: 1. Частният жалбоподател – „Българска железопътна компания“ ЕАД, счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Сочи, че съдът не е отчел получените покани за плащане и фактури с по-високи цени, което обосновава наличието на вреди за него. Спирането на изпълнението на референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г. няма да доведе до вреди за Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, тъй като при отхвърляне на жалбата по-високите такси, ведно със законната лихва, стават дължими. Излага подробно фактите относно правния си статус и дейност, както и относно предприетите действия по оспорване на версиите на референтния документ за железопътната мрежа за 2020 – 2021 г. и неговата незаконосъобразност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре изпълнението на т. 6.3. и Приложение №35 на референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г. Частният жалбоподател се представлява от адв. К. Йотова, Софийска адвокатска колегия. 2. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, не взема становище. ІІ. По допустимостта на частната жалба: Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото: 1. „Българска железопътна компания“ ЕАД е частен лицензиран железопътен превозвач на товари, притежаващ лиценз №201 от 15.04.2005 г. 2. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) – основен управител на железопътната инфраструктура, съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ). 3. На 12.10.2020 г. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ уведомява „Българска железопътна компания“ ЕАД за извършени промени в т.6.3. и Приложение №35 на референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., версия 03/07.10.2020 г. 4. На 29.12.2020 г. „Българска железопътна компания“ ЕАД подава до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна инфраструктура“ жалба срещу изменение на т. 6.3. и Приложение №35 към референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021, версия 05/13.12.2020 г., с изменени т. 6.3. и т. 6.3.5. с версия 03/07.10.2020 г. и версия 04/30.10.2020 г. 5. На 16.03.2021 г., с Решение №РО-22-1, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна инфраструктура“, издадено на основание чл. 116, ал. 5 ЗЖТ, оставя без уважение жалбата на „Българска железопътна компания“ ЕАД срещу изменение на т. 6.3. и Приложение №35 към референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021, версия 05/13.12.2020 г., с изменени т. 6.3. и т. 6.3.5. с версия 03/07.10.2020 г. и версия 04/30.10.2020 г. 6. На 18.03.2021 г. Решение №РО-22-1 е връчено на „Българска железопътна компания“ ЕАД. 7. На 31.03.2021 г. „Българска железопътна компания“ ЕАД подава до Административен съд – София град жалба срещу Решение №РО-22-1 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна инфраструктура“ и прави искане за спиране на предварително изпълнение на Решение №РО-22-01 и на т. 6.3. и Приложение №35 от референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г. ІV. Първоинстанционното съдебно определение: Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема, че Решение №РО-22-1 не е с допуснато предварително изпълнение нито по силата на закон, нито въз основа на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което и с оглед на чл. 166, ал. 1 АПК жалбата е спряла изпълнението му. Въз основа на това съдът е направил извод за липса на предмет на искането за спиране, поради което и на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил искането без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Изводът на съда е правилен. V. По съществото на спора: Безспорно е, че съгласно чл. 166, ал. 1 АПК жалбата спира изпълнението на индивидуалния административен акт. Безспорно е също, че по силата на закона или въз основа на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК на индивидуален административен акт може да бъде допуснато предварително изпълнение. За да защити правата и законните интереси на адресата на акт, на който по силата на закон или въз основа на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК, е допуснато предварително изпълнение законодателят е предоставил възможност съдът, при направено искане и наличие на визирани в чл. 166, ал. 2 АПК предпоставки, да спре предварителното изпълнение. Тези принципни правила са приложими за индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т.е. за акт, който създава права или задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на адресата, но тяхната приложимост е обусловена и от предмета на акта. В случая, с Решение №РО-22-1, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна инфраструктура“ е упражнил предоставената му компетентност да се произнася по жалби срещу решения на управител на железопътна инфраструктура, на железопътно предприятие или на оператор на обслужващо съоръжение. Следователно в този случай той решава спор между участници в железопътния транспорт. По силата на изрична разпоредба – чл. 116, ал. 10 ЗЖТ, неговият акт подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата срещу този акт, с оглед на чл. 166, ал. 1 АПК, спира неговото изпълнение, но с оглед на разпоредителната част на акта – отхвърляне на жалбата, е видно, че в случая самият акт не разпорежда изпълнително действие, чието изпълнение да бъде спряно с подаването на жалбата. С оглед на това жалбата срещу решението е породила своя суспензивен ефект – пречи на решението да влезе в сила, и своя деволутивен ефект – пренесла е спора пред съда, и с това се изчерпа нейното действие. Следва в случая да се прави разлика между оспорения акт и неговата разпоредителна част, от една страна, и актовете, предмет на проверка от органа по повод на жалбата - от друга. В случая разпоредби на акт - т. 6.3. и Приложение №35 към референтния документ на железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., се явяват предмет на самия оспорен акт, а не сами за себе си (самостоятелно) предмет на съдебно оспорване, поради което оспорването на Решение №РО-22-1 не води автоматично до спиране на тяхното изпълнение. Органът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, е можел, ако е преценил за необходимо, да спре изпълнението на оспорените пред него разпоредби, но той не го е направил. С оглед на горното Решение №РО-22-01 не е с допуснато предварително изпълнение, тъй като не разпорежда изпълнително действие и не забранява извършвано такова, поради което искането за неговото спиране е без предмет, като приема и първоинстанционният съд. Първоинстанционният съд не е установил точно съдържанието на искането, с което е сезиран. Видно от искането „Българска железопътна компания“ ЕАД е поискала и спиране на изпълнението на т. 6.3. и на Приложение №35 от референтния документ за железопътната мрежа за 2020 – 2021 г. и на Решение №РО-22-01. Първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по искането за спиране на предварителното изпълнение на т. 6.3. и на Приложение №35 от референтния документ за железопътната мрежа за 2020 – 2021. Това е наложило жалбоподателят да поиска допълнително произнасяне, направено с Определение №4473 от 17.06.2021 г. Това определение не е предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, поради което съдът не следва да се произнася относно него. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за липса на предмет на искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение РО-22-01 е правилен. Това прави обжалваното определение законосъобразно и съдът следва да го остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2456 от 05.04.2021 г. на Административен съд – София град по административно дело №3320/2021 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Соня Янкулова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Калина Арнаудова /п/ Весела Андонова
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026