Решение · № 8699/2021 · дело 2419/2021

По дело 2419 / 2021 РЕШЕНИЕ № 8699 София, 19.07.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на девети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА СТАНИМИРА ДРУМЕВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Георги Камбуров изслуша докладваното от съдията РОСИЦА ДРАГАНОВА по адм. дело № 2419/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от „Митьова къща“ ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от адв. И. Христова, срещу Решение № 1059 от 31.12.2020 г. по адм. дело № 1216/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 30/3/3120973/3/01/04/01 от 23.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и е осъдено да заплати в полза на ДФЗ разноски по делото в размер на 2 295,71 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за недопустимост на ретроактивно действие на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПОРПВБФП), обн. ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г. Касаторът счита, че бизнес планът е прогнозен документ, а не договорно или нормативно задължение. Иска отмяната на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени оспореният АУПДВ. Претендира разноски. Ответната страна – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител адв. Пачаманов, в писмен отговор и в откритото съдебно заседание по делото, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пазарджик е АУПДВ № 30/3/3120973/3/01/04/01 от 23.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 във вр. с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., във връзка с неизпълнението на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., т. 4.4, буква „б“ и т.8.1, т.4.17 и т.4.25.3 от Договор № 30/3/3120973 от 14.10.2014 г. за предоставяне на помощ по цитираната мярка, чл. 20а, ал. 1 и чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, както и на основание чл. 165 и чл. 166 ДОПК, на „Митьова къща“ ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на: 46 102,88 лв. за неизпълнение, съгласно т. 30 и т. 31, т. 2 от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019г./, представляващи 100% от предоставената финансова помощ по договора. За да отхвърли жалбата, съдът като е обсъдил представените с административната преписка и ангажираните доказателства по делото е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с приложимия материален закон. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при непълнота на доказателствата. Фактическите основания, послужили за издаване на оспорения АУПДВ са: 1/ реализираните приходи са в размер на 4,34% средноаритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи от дейността, представляващо неизпълнение на одобрения проект под 50% - неизпълнение на т.4.17 и т.4.25.3 от Договор № 30/3/3120973 от 14.10.2014 г., вр. т. 11 от Приложение 2 на договора; 2/ при извършените проверки на 28.06.2019 г., както и при назначената със заповед 374368 от 03.07.2019 г. разширена проверка, извършена в периода е констатирано, че не се води аналитична счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване и проследяване на всички операции, свързани с подпомаганите дейности, което представлява нарушение на т.4.21 от договора и на чл. 42, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г.; 3/ не са представени доказателства за използване по предназначение на закупените автомобил и АТВ, което представлява нарушение на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и т.4.25, буква „а“ от договора. Проверките, в хода на които са констатирани горните обстоятелства са извършени в рамките на срока на договора. Контролът за изпълнението на договора е регламентиран в чл. 45 от наредбата, като съгласно чл. 42, ал. 3 от същата ползвателят е длъжен да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ. С уведомително писмо изх. № 01-162-2600/104/22.07.2019 г. (стр. 241 от приложението по делото) „Митьова къща“ ООД е уведомено, че при проверката на място са констатирани несъответствия, детайлно описани в приложен контролен лист (доклад за проверка), копие от който не се намира по делото. С това писмо му е даден 14-дневен срок за забележки и възражения срещу констатациите в доклада, като отново липсват доказателства за датата на връчването му, както и евентуално представените документи и възражения. Доколкото тези констатации са залегнали като мотиви за издаване на процесния АУПДВ, то липсата им по делото не дава основание да се направи преценка за законосъобразност на обжалвания акт. По тези съображения, настоящият състав намира, че съдебното решение, като постановено при непълнота на доказателствата следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото разглеждане съдът следва да събере административната преписка в цялост, след което да формира изводи относно съответствието на издадения административен акт с административнопроизводствените правила и приложимите материални разпоредби. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото при първоначалното му разглеждане в първоинстанционния съд и във Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1059 от 31.12.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 1216/2020 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мирослав Мирчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Росица Драганова /п/ Станимира Друмева