Решение · № 9170/2021 · дело 3666/2021

По дело 3666 / 2021 РЕШЕНИЕ № 9170 София, 13.08.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия , в съдебно заседание на десети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА ДИМИТРОВА ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА ТИНКА КОСЕВА ДИАНА ПЕТКОВА при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА по адм. дело № 3666/2021 Производството е по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на „Пътища и мостове – Про“ ООД, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 222/10.01.2020г. по адм. дело № 11975/2019 г. по описа на Административен съд – София град и потвърдилото го решение № 21 от 04.01.2021 г. по адм. дело № 2428/2020 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Към искането са приложени писмени доказателства: Становище на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност“, УО на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013г. Ответникът – Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013г, чрез процесуален представител, в писмена защита и в съдебно заседание, оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 2 АПК тримесечен преклузивен срок, подадено е от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания - чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. „Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай не се сочат нито нови обстоятелства, нито са представени нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Приложеното към искането за отмяна Становище с изх.№92-00-628/27.05.2014г. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същото е било известно на искателя още на 29.03.2018г., когато, видно от подадената до АССГ жалба с вх. №94-Т-68829.03.2018г. по описа на Министерство на икономиката, становището е било цитирано на л.11 от жалбата и приложено към нея под №23 от приложенията към жалбата. Становището е било приложено също така и по адм.дело № 7332/2016г. по описа на ВАС, седмо отделение и по адм.дело № 8568/2016г. по описа на ВАС, седмо отделение. На следващо място, представеното доказателство не е от съществено значение за делото и не би могло да промени неговия резултат. Изводът на съда, че искателят е голямо предприятие, а не малко или средно предприятие по смисъла на чл.3 и 4 ЗМСП и на чл.2 и чл.3 от Приложение І на Регламент №800/2008г., се базира на тълкуването на материалния закон и анализ на доказателствата по делото, а не зависи от становището на УО. С оглед изложените по – горе съображения, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на осн. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ искателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на икономиката съдебни разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ искането на „Пътища и мостове – Про“ ООД, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 222/10.01.2020г. по адм. дело № 11975/2019 г. по описа на Административен съд – София град и потвърдилото го решение № 21 от 04.01.2021 г. по адм. дело № 2428/2020 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА „Пътища и мостове – Про“ ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на Министерство на икономиката съдебни разноски в размер на 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Радкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Анна Димитрова /п/ Даниела Мавродиева /п/ Тинка Косева /п/ Диана Петкова