Решение · № 4474/2021 · дело 14796/2017

По дело 14796 / 2017 РЕШЕНИЕ № 4474 София, 08.04.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИРА РАЙЧЕВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по адм. дело № 14796/2017 Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалба на “Бисофт” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], срещу решение № 1387/30.11.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК - 543/2017 г., в частта с която КЗК е установила, че не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от страна на „Дуеър“ ООД. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата се твърди необоснованост и незаконосъобразност в хипотезата на чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, като се излагат съображения за осъществен фактически състав на цитираните нарушения. Моли се решението на КЗК да бъде отменено в обжалваната част, като се присъдят разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Националното бюро за правна помощ, оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане за присъждане на разноски. Ответникът - „Дуеър“ ООД оспорва жалбата, като релевира доводи за законосъобразност на оспореното решение. Моли последната да бъде отхвърлена. Ответникът – „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: В Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК-543/2017 г. на основание с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на „Бисофт“ ЕООД, гр. Пловдив, за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Национално бюро за правна помощ, гр. София, „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД, гр. София и „Дуеър“ ООД, гр. София, налагане на предвидените в закона санкции и присъждане на направените в производството разноски. Обект на анализ на развилото се пред КЗК производство е било е поведението на ответните страни в периода от началото на 2014 г. до момента на постановяване на решението. Процесният период е идентифициран, с оглед обстоятелството, че на 28.02.2014 г. е предоставено писмено предизвестие за прекратяване на договор, сключен между Националното бюро за правна помощ и „Бисофт“ ЕООД, което се явява първото прекратяване на договорни отношения между молителя и негов контрагент. В хода на производството КЗК е установила, че „Бисофт“ ЕООД извършва дейност, свързана с разработване на софтуерни продукти и системи, софтуерна и хардуерна поддръжка от 2004 г. и към настоящия момент, а Национално бюро за правна помощ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерство на правосъдието, създадено със Закона за правната помощ /ЗПП/, с правомощия регламентирани в чл. 8 от същия закон, както и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ /НБПП/. Съгласно чл. 8а от ЗПП /Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г./, НБПП създава единна информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатски съвети. Въз основа на договор № 62/30.12.2009 г., наименуван „Договор за дарение“ и сключен между НБПП и „Бисофт“ ЕООД, в периода 30.12.2009 г. – 17.10.2014 г. НБПП е използвало информационна система „Правна помощ“, съдържаща функционалности, които позволяват управлението на служебните защити съобразно ЗПП. Съгласно посочения договор, „Бисофт“ ЕООД предоставя на НБПП правото на безвъзмездно ползване на собствения си интелектуален продукт – информационна система с работно наименование „Правна помощ“ за срок от 10 години. С дружеството НБПП е имало сключен и договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“. На 17.10.2014 г. „Бисофт“ ЕООД е изпратило на НБПП Общи условия към договора, които председателят на НБПП е приел, че представляват едностранно изменение на договора, съгласно изричното му изявление в тази насока. На заседание, проведено на 06.11.2014 г., за обсъждане на предложението за изменение на договорните условия по договор № 62/30.12.2009 г., НБПП като колективен орган, е взело единодушно решение за прекратяването на договор № 63/04.01.2010 г. поради невъзможен достъп до системата, причинен от „Бисофт“ ЕООД, както и за предприемане на мерки за възстановяване на работата на органа, включително ползване на друг софтуерен продукт. На 24.11.2014 г. и в изпълнение на взетото решение, на „Бисофт“ ЕООД е изпратена нотариална покана, с която управителят на дружеството е уведомен, че НБПП прекратява договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“, като е отправено едномесечно предизвестие. С поканата е информиран, че с действията си е направил невъзможен достъпа до системата и нейното функциониране от 17.10.2014 г., което по същество представлява едностранно прекратяване на договор № 62/30.12.2009 г. /договора за дарение/. С „Бисофт“ ЕООД НБПП е имало сключен и договор № 64/04.10.2010 г. за абонамент и поддръжка на хардуерните системи. Със Заповед № ЛС-04-2034/27.12.2013 г. на министъра на правосъдието е създадена работната група, която да извърши пълен преглед на информационните системи в НБПП и да изготви доклад за състоянието им. От констатациите в доклада на ръководителя на работната група, се установят наличието на предпоставки за пробив в сигурността на информационната структура на НБПП; използването на нерегламентирани средства за отдалечен достъп до работните станции и сървъри; риск от загуба, изтичане или компрометиране на информацията с която борави НБПП, чрез елиминирането на който е и да е от ръководството на държавния орган, служителя по сигурността на информацията и/или други служители; сегментирано и децентрализирано администриране на наличните ИТ ресурси. В изпълнение на указанията на Министерството на правосъдието и с оглед направените констатации, на 28.02.2014 г. НБПП е прекратило едностранно договор № 64/04.10.2010 г. През 2013 г. НБПП е обявило обществена поръчка за разработване и внедряване на информационна система за регистриране на обаждания получени при работата с "гореща телефонна линия за първична правна помощ", във връзка с изпълнението на проект финансиран по програма BG14 на Норвежкия финансов механизъм. При наличие на двама участници, сред които и „Бисофт“ ЕООД, дружеството е класирано на второ място. В хода на производството КЗК е установила, че „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД осъществява дейност по проектиране и разработване на програмни средства и системи, търговия на компютърни системи и оборудване, поддръжка и обслужване на компютърни системи от 1995 г. до настоящия момент. От 09.06.2014 г. дружеството осигурява хардуерната поддръжка на компютърните системи в НБПП, въз основа на Договор за ниво на обслужване, сключен с НБПП на 02.06.2014 г. „Дуеър“ ЕООД е учредено през юни 2014 г., като от 2015 г. осъществява дейност по проектиране, разработване, поддържане, внедряване и адаптиране на програмни продукти и информационни системи, обучение, разпространение на програмни продукти и системи. Съгласно договор № 469/17.11.2014 г., сключен с „Диуеър“ ЕООД, НБПП използва програмен продукт dWaresOS с инсталация, свързана с функционалност съобразно ЗПП – Lawer EVENTS /LEVENTS/, който е разработен от дружеството и е негова собственост. Договорът е за абонаментно обслужване на внедрения програмен продукт и съответната инсталация, като дейностите които се извършват включват анализиране на възникнали аварийни ситуации и даване на препоръки за действие; проверка на физическата цялост на базите; проверка на логическата комплектност на базите; дефиниране и предефиниране на номенклатури; преинсталиране и параметизиране/настройки; дефиниране на потребители, роли в системата и правата им на достъп до функциите на системата; дефиниране и зареждане структурата на организацията в системата. Сключеният договор позволява при прекратяването му НБПП да използва софтуерния продукт, при поддръжка осъществена на базата на системна помощ. Същевременно разработчикът се задължава да даде възможност на потребителя /НБПП/ да извежда цялата информация свързана с номенклатурите и документите създавани в системата в Excel или MS Word, по всяко време. „Диуеър“ ЕООД и „Дуеър“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. От фактическа страна е прието още, че през 2006 г. „Бисофт“ ЕООД е разработило софтуерна система за осигуряване администрирането на служебните защити за нуждите на Адвокатска колегия – Пловдив, като от 2007 г. е сключило договори за използването на софтуерната система и софтуерната ѝ поддръжка с други адвокатски колегии в страната, включително АК - Плевен, АК - Русе и АК - Сливен. Договорните отношения между АК – Плевен и „Бисофт“ ЕООД, във връзка с използването на програма „Служебни защити“ и софтуерната ѝ поддръжка, са били в периода 14.08.2007 г. – 25.01.2017 г. Договорът е прекратен едностранно с предизвестие от АК-Плевен, като в периода на предизвестието на 09.12.2017 г. между Адвокатската колегия и „Диуеър“ ЕООД е сключен договора за ползване на програмен продукт “Levents”. АК – Русе е имала сключени два договора с „Бисофт“ ЕООД – Договор за използване на софтуерна система „Служебни защити“, сключен през септември 2013 г., и Договор от октомври 2013 г. за абонаментната поддръжка на системата, като същите са прекратени от колегията с писмено предизвестие. През септември 2015 г. между АК – Русе и „Диуеър“ ООД е сключен договор за отстъпване правото на ползване на dWare OS – приложението “Levents”. Между АК – Сливен и „Бисофт“ ЕООД са съществували договорни отношения, възникнали през 2013 г. на основание Договор за ползване на система „Служебни защити“ и Договор за абонаментната ѝ поддръжка. Договорите са прекратени през 2016 г. въз основа на изпратена от колегията Нотариална покана, а прекратяването впоследствие е потвърдено и от Районен съд - Сливен. Към момента на образуване на производството пред КЗК съществуват договорни отношения между АК – Сливен и „Диуеър“ ЕООД във връзка с използване на софтуерни продукти. На 22.04.2015 г. „Бисофт“ ЕООД е изпратило оферти на АК - Велико Търново. Не са налице данни АК - Плевен, АК - Русе и АК – Сливен да са имали сключени договори с „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД. Въз основа на така установените факти, КЗК е изложила мотиви, че липсват извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Националното бюро за правна помощ, „Дуеър“ ООД и „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД. За да достигне до този извод, КЗК е приела, че НБПП е държавен орган,чиито правомощия са изчерпателно изброени в ЗПП, като по своята функционалност, ограничена в рамките на зададените му правомощия по закон и изцяло обезпечаващи организация на правната помощ НБПП не представлява предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК. Липсата на това качество изключва НБПП от субектите, по отношение на които може да бъдат приложени и разпоредбите на Глава седма от ЗЗК. При изложеното от правна страна, КЗК е направила извод, че поведението на НБПП не би могло да бъде подведено под някой от съставите на нелоялна конкуренция и в частност под хипотезата на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК и забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Ето защо Комисията е приела, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на държавния орган по реда на ЗЗК. По отношение на „Дуеър“ ООД, КЗК е приела за недоказано недобросъвестно поведение, свързано с привличане на клиенти от страна на дружеството и липса на каквито и да било търговски отношения между това дружество и посочените в искането субекти. Направила е извод за липса на извършено нарушение по чл. 36, ал.1 от ЗЗК. За да постанови този резултат, Комисията е анализирала причините за прекратяване на договорните отношения на НБПП, АК - Плевен, АК - Русе и АК – Сливен с „Бисофт“ ЕООД, както и причините за избор на друго дружество, което да поддържа информационните им системи за управление на служебните защити. Установила е, че причината за прекратяване на договорните отношения между НБПП и „Бисофт“ ЕООД е опита на дружеството едностранно да ги измени чрез наложените Общи условия и последващо ограничаване на достъпа до информационната система, създадена и поддържана от него. Не е установено наличието на недобросъвестни действия от страна на „Дуеър“ ООД с цел привличането на Адвокатските колегии в градовете Плевен, Русе и Сливен като клиенти, тъй като нито една от колегиите не посочва да е била повлияна при избора си на обслужващо информационната система дружество. Прекратяването на договорните отношения между „Бисофт“ ЕООД и АК - Русе не е било предшествано от провеждани преговори с друго дружество, а причините довели до смяна на дружеството, което да обезпечава софтуерно АК – Сливен са повишаване цената на абонамента и незадоволителното обслужване, получавано от „Бисофт“ ЕООД. Предвид изложеното липсва основание да се приеме, че НБПП, АК - Плевен, АК - Русе и АК – Сливен са взели решение за смяна на обслужващото информационната им система дружество, в резултат на недобросъвестни действия на „Дуеър“ ООД или на други субекти. В заключение КЗК е приела, че нито един от посочените като нелоялно привлечени клиенти на „Бисофт“ ЕООД няма сключен договор с дружеството „Дуеър“ ООД, което е ответна страна в производство. Съобразно установените факти НБПП, както и адвокатските колегии в градовете Плевен, Русе и Сливен имат договорни отношения с „Диуеър“ ЕООД във връзка с инсталирането на информационна система и нейната поддръжка. По отношение на АК – Велико Търново, за която се твърди осуетяване сключването на договор с „Бисофт“ ЕООД, КЗК не е установила недобросъвестно поведение от страна на Дуеър“ ООД, доколкото офертата е оставена без отговор и не е доказана причинно- следствена връзка между отказа от сключването на договор и конкретно извършено поведение, в противоречие с добросъвестната търговска практика от страна на ответните предприятия. Комисията е приела, че не е изпълнен и съставът на чл. 29 от ЗЗК, като не е извършено нарушение от страна на „Дуеър“ ООД по смисъла на разпоредбата, доколкото от събраните доказателства не се установява недобросъвестно поведение на дружеството, включително липсва каквото и да било отношение на ответното дружество към предмета на производството. По отношение на „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД, КЗК е мотивирала липса на извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че абонаментният договор за хардуерна поддръжка, сключен между „Бисофт“ ЕООД и НБПП, е прекратен с предоставяне на писмено предизвестие през месец февруари 2014 г. Прекратяването на този договор е било предшествано от одит на информационните системи в НБПП, извършен на основание заповед на министъра на правосъдието, при който са открити множество сериозни пропуски в сигурността и защитеността на информацията в IT инфраструктурата. Прекратяването на договора с „Бисофт“ ЕООД предшества с няколко месеца сключения през юни 2014 г. договор с „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД, поради което не е налице недобросъвестно привличане на клиенти от страна на последното. С оглед на така установеното от фактическа и правна страна, Комисията е постановила решение № 1387/30.11.2017 г. по преписка № КЗК-543/2017 г., с което е установила, че не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Националното бюро за правна помощ, „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД и „Дуеър“ ООД. С решението Комисията е оставила без уважение искането на „Бисофт“ ЕООД и „Дуеър“ ООД за възлагане на направените в хода на производството разноски. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото касационната жалба е подадена срещу процесното решение № 1387/30.11.2017 г. в частта, с която КЗК е установила, че не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Дуеър“ ООД, то съдът дължи произнасяне само в тази част на решението на КЗК. При така очертания предмет на съдебната проверка и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът прави следните правни изводи: Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. В производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от молителя доводи, както и доказателствата представени от ответното дружество, относими към извършеното проучване. По отношение на съответствието на решението с материалноправните разпоредби на глава седма от ЗЗК и в частност на чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, настоящата съдебна инстанция приема следното: За да бъде установено нарушение по Глава седма от ЗЗК, съответно да бъде ангажирана отговорност за извършването на нелоялна конкуренция, на първо място следва да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Законодателят с разпоредбите на чл. 30 - 37 от ЗЗК е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. За да бъде изпълнен някой от тези специални състави обаче, задължително следва да бъдат налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. Следва обаче да бъде подчертано, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30- 37 от ЗЗК. Обратното би противоречало на принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция има двояка правна природа - от една страна е задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30- 37 от ЗЗК, а от друга е самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако поведението не попада в нито един от специалните състави. Предвид изложеното и във връзка с предмета на съдебния контрол и релевираните от жалбоподателя доводи, съдът първо ще разгледа дали са приложими специалните състави на Глава седма от ЗЗК. Забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкурент/и. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Изводът, който се налага е, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен - трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор във връзка с определено поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика. В този смисъл разгледани по същество се явяват неоснователни релевираните от жалбоподателя доводи, относно неправилно прилагане и тълкуване от страна на КЗК на разпоредите в чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. В настоящият случай липсват конкретни данни, които да установяват подобен резултат във връзка с недобросъвестно поведение на „Дуеър“ ООД, поради което правилно КЗК е установила, дружеството не е реализирало с поведението си състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Нещо повече – от приетите и анализирани по делото доказателства не се установява „Дуеър“ ООД да има каквито и да било договорни или преддоговорни отношения с клиенти на молителя „Бисофт“ ЕООД., доколкото „Дуеър“ ООД е учредено през юни 2014 г., като осъществява дейността си по проектиране, разработване, поддържане, внедряване и адаптиране на програмни продукти и информационни системи, обучение, разпространение на програмни продукти и системи от 2015 г. и към настоящия момент. Видно от установените по преписката факти „Диуеър“ ЕООД и „Дуеър“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, което обстоятелство е съобразено от КЗК при произнасянето ѝ относно наличието на допуснато нарушение на разпоредбите на ЗЗК. Действително, от данните по делото се установява, че както НБПП, така и адвокатските колегии в гр. Сливен, гр. Русе и гр. Плевен имат договорни отношения с „Диуеър“ ЕООД, което обаче не обосновава ангажиране на отговорността на свързаното дружество Дуеър“ ООД. От представените и обсъдени доказателства се налага изводът, че причината за прекратяване на договорните отношения между НБПП и „Бисофт“ ЕООД са в две насоки. От една страна опитът на дружеството за едностранно изменение на договор № 62/30.12.2009 г. /договора за дарение/, чрез въвеждането на Общи условия на 17.10.2014 г. е блокирало достъпа на държавния орган до софтуерния продукт, което е направило обективно невъзможна работата му по управление на служебните защити съобразно ЗПП, респективно по навременното обработване на адвокатските отчети за предоставена правна помощ и изплащане на дължимите адвокатски възнаграждения. В този смисъл е и взетото решение от НБПП като колективен орган, на проведеното на 06.11.2014 г. заседание, да бъде прекратен договор № 63/04.01.2010 г. поради невъзможен достъп до системата, причинен от „Бисофт“ ЕООД, както и за предприемане на мерки за възстановяване на работата на органа, включително ползване на друг софтуерен продукт. От данните по делото е установено по категоричен начин, че преди датата на получаване на Общите условия НБПП не е имало преддоговорни отношения с други разработчици на сходен софтуерен продукт. Причината поради която НБПП се е обърнало към „Диуеър“ ЕООД за ползване на специализиран софтуер е обстоятелството, че дружеството е обслужвало счетоводно както Бюрото, така и Министерството на правосъдието и неговите второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Същевременно е било необходимо възстановяването на нормалния ритъм на работа на държавния орган. Допълнителен аргумент за избора на „Диуеър“ ЕООД е обстоятелството, че сключеният договор дава възможност независимо от прекратяването му да бъде използван софтуерния продукт и НБПП да извежда цялата информация свързана с номенклатурите и документите създавани в системата. Посочените обстоятелства са били преимуществено взети предвид при избора на разработчик, доколкото същите гарантират бъдещото обезпечаване на нормалния работен процес и недопускане на загуба на информация за обработените отчети и извършените плащания. На второ място, причина за прекратяването на договор № 64/04.10.2010 г. за абонамент и поддръжка на хардуерните системи на НБПП, сключен с „Бисофт“ ЕООД, са установените уязвимости на информационните системи, констатирани в хода на извършената проверка от работна група назначена със Заповед № ЛС-04-2034/27.12.2013 г. на министъра на правосъдието. Последващ договор за хардуерна поддръжка не е сключван нито с „Диуеър“ ЕООД, нито с ответника „Дуеър“ ООД, а с дружеството „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД поради спецификата на дейността му по поддръжка и обслужване на компютърни системи. „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД не отговаря пряко за ползването, софтуерната и техническа поддръжка на системите по ЗПП, доколкото поддържа системи извън посочените, както и оборудване /работни станции, мрежово оборудване, сървъри, домейн, контролери, гореща телефонна линия и др./. Недоказани остават твърденията на жалбоподателя за осъществен състав на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК при възлагането на обществената поръчка "гореща телефонна линия за първична правна помощ", във връзка с изпълнението на проект финансиран по програма BG14 на Норвежкия финансов механизъм. Постъпилите технически предложения са били от двама участници, единият от които Бисофт“ ЕООД, а другият „Мусала Софт“ АД. Не се установява „Мусала Софт“ АД да е в каквито и да било взаимоотношения или да е свързано с „Дуеър“ ООД. При спазване на разпоредбите на ЗОП, в процедурата по възлагане чрез публична покана, „Бисофт“ ЕООД, е класирано на второ място, тъй като направеното техническо предложение не е осигурило спазване на изискването на Договора за безвъзмездна финансова помощ правото на собственост, включително правата на интелектуална и индустриална собственост върху резултатите от проекта, да възникват за бенефициента НБПП. Неоснователни се явяват доводите „Бисофт“ ЕООД за прекратени или нарушени договори с клиенти, както и за осуетяването на сключването на такива в резултат действията на „Дуеър“ ООД, тъй като последния е копирал софтуерната система „Правна помощ“, интегрирал я е в НБПП и впоследствие е поддържал същата, като в резултат на съвместните действия с НБПП недобросъвестно е привличал клиенти - адвокатски колегии на територията на страната. Не се установява „Дуеър“ ООД да е имал договорни отношения с адвокатски колегии във връзка с абонаментна поддръжка на софтуерен продукт за управление на служебните защити и в частност тези в гр. Сливен, гр. Русе, гр. Плевен. От предоставената от колегиите информация може да се направи еднозначен извод за причините, които са довели до прекратяване на сключените договори с „Бисофт“ ЕООД, а именно повишаване на цените на софтуерната поддръжка, недоволство от работата на дружеството и ежемесечно отправяни искания за допълнителни заплащания. АК – Сливен изрично е посочил, че прекратяването на отношенията с „Бисофт“ ЕООД са на самостоятелно основание, без тези с НБПП да имат отражение в адвокатската колегия. В тази връзка са верни и изводите на КЗК относно липсата на действия от страна на АК – Велико Търново по направената от „Бисофт“ ЕООД оферта. В заключение следва да бъде посочено, че за извършени недобросъвестни действия не може да свидетелства обстоятелството, че НБПП организира правната помощ взаимодействайки си с адвокатските колегии, доколкото това взаимодействие се осъществява по силата на чл. 20, ал. 1 от ЗПП и обхваща както адвокатските съвети, така и други органи / Висшия адвокатски съвет, органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Държавна агенция "Национална сигурност"/. Настоящият съдебен състав счита за неотносими към предмета на настоящото производство твърденията за влошени лични взаимоотношения на председателя на НБПП и управителя на „Бисофт“ ЕООД, които са били действителната причина за прекратяване на действащите договори. Причините за смяна на дружествата, осигуряващи софтуерна и хардуерна поддръжка на НБПП и софтуерна поддръжка в адвокатските колегии в гр. Плевен, гр. Русе и гр. Сливен, са подробно анализирани, като от направения анализ е видно, че новите договори са сключени при наличието на обективни предпоставки за това. На последно място следва да бъде посочено, че правилно и законосъобразно КЗК е установила, че не е извършено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Съгласно чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съдът отчита факта, че „Дуеър“ ООД и „Бисофт“ ЕООД извършват сходни дейности на пазара на софтуерни продукти, който факт обаче не свидетелства за извършването на такива действия от ответното дружество, които да кореспондират на забраната на чл. 29 от ЗЗК. Направените твърдения за недобросъвестни действия не могат да бъдат отнесени към поведение осъществено от „Дуеър“ ООД, тъй като не се установяват каквито и да било отношения с НБПП или адвокатските колегии, както и доказателства за наличието на договорености. Като неотносими към производството съдебният състав преценява представените от жалбоподателя доказателства във връзка с образуваното по негова искова молба гражданско дело, както и тези по прокурорската преписка за извършени престъпления от председателя на НБПП. Същите не съдържат данни, които да са релевантни за произнасянето по настоящия спор. С оглед тези съображения съдът счита, че правилно и законосъобразно КЗК е установила, че липсата на нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Дуеър“ ООД е основание да не бъде реализирана и отговорността на дружеството по тези текстове. КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответниците по жалбата - Комисията за защита на конкуренцията, Националното бюро за правна помощ и „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатен адвокатски хонорар. По отношение размера на претендираните адвокатски възнаграждения е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и неговата продължителност, съдът намира, че адвокатските възнаграждения не следва да бъдат намалени, тъй като същите са доказани по основание и размер. По отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение на КЗК се дължат разноски съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, в размер определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Бисофт” ЕООД срещу решение № 1387/30.11.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 543/2017 г., в частта с която КЗК е установила, че не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията от страна на „Дуеър“ ООД. ОСЪЖДА “Бисофт” ЕООД да заплати на Комисията за защита на конкуренцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. ОСЪЖДА “Бисофт” ЕООД да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 800 /осемстотин/ лева - адвокатско възнаграждение в съдебното производство. ОСЪЖДА “Бисофт” ЕООД да заплати на „Парафлоу Комуникейшънс“ ООД сумата 500 /петстотин/ лева - адвокатско възнаграждение в съдебното производство. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Кремена Хараланова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мира Райчева /п/ Светослав Славов