Определение · № 9179/2021 · дело 7944/2021

16 август 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
9179
Година на номера
2021
Дело №
7944/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7944 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9179 София, 16.08.2021 Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание на дванадесети август в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГАЙДОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТАНИМИР ХРИСТОВ по адм. дело № 7944/2021 Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от изпълнителния директор Н. Райкова, чрез представител по пълномощие – адв. К. Йотова от САК със съдебен адрес гр. София, [адрес], против Допълнително определение № 4473/17.06.2021 г. на Административен съд – София град, постановено по административно дело № 3320/2021 год. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е оставено без разглеждане искането на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на Референтен документ за железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., версия 05/13.12.2020 г., в частта му по т. 6.3. и Приложение № 35. В частната жалба е заявено, че оспореното определение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи и е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се спре изпълнението на т. 6.3 и Приложение № 35 към Референтния документ за железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., версия 05/13.12.2020 г. до постановяване на окончателен съдебен акт. Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ представя отговор по жалбата, в който е заявено твърдение, че жалбата е неоснователна и е формулирано искане за оставянето й без уважение, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение, след като се запозна с доводите на страните, събрания доказателствен материал и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд – София град е сезиран с жалба, подадена от „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД против Решение № РО-22-1/16.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, с което е оставена без уважение жалба на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД срещу изменение на т. 6.3 в Приложение № 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020-2021 г., версия 05/13.12.2020 г. на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. В сезиращата първоинстанционния съд жалба е формулирано и особено искане за спиране на т. 6.3 в Приложение № 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020-2021 г., версия 05/13.12.2020 г., както и на оспореното Решение № РО-22-1/16.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. По повод така депозираното искане, първоинстанционния административен съд е постановил Определение № 2456/05.04.2021 г. по адм. дело № 3320/2021 г. по описа на съда, с което е оставил без разглеждане искането на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД за спиране на изпълнението на Решение № РО-22-1/16.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. В мотивите на така постановения съдебен акт е прието, че в случая няма допуснато предварително изпълнение на оспорения индивидуален административен акт, както по силата на закона, така и с изрично разпореждане на административния орган, постановено на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл е формиран извод, че искането за спиране на оспорения административен акт е без предмет, поради което се явява и недопустимо за разглеждане. Недоволен от така постановения съдебен акт, процесуалния представител на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД е депозирал на 16.04.2021 г. чрез Административен съд – София град (АССГ) до Върховен административен съд (ВАС) жалба против Определение № 2456/05.04.2021 г. по адм. дело № 3320/2021 г. по описа на АССГ, по повод което оспорване във ВАС е образувано административно дело № 6590/2021 г. по описа на съда. На същата дата – 16.04.2021 г., дружеството жалбоподател е депозирало до АССГ и искане с правно основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 250 от ГПК за допълване на Определение № 2456/05.04.2021 г. по адм. дело № 3320/2021 г. по описа на АССГ. Като основание за така формулираното искане, дружеството е посочило, че в сезиращата жалба е формулирано особено искане за спиране както на Решение № РО-22-1/16.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, така и на т. 6.3 в Приложение № 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020-2021 г., версия 05/13.12.2020 г. на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. В молбата е заявено, че с постановения съдебен акт, съда се е произнесъл само по искането за спиране на решението, но не и по искането за спиране на Референтния документ в посочените му части. Във връзка с молбата с формулирано искане за допълване на съдебното определение и в изпълнение на задължението си по чл. 250, ал. 2 от ГПК, съда е разпоредил препис от молбата да се изпрати ответника - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, като му е указал възможността в 7-дневен срок от получаването й да изрази становище по допустимостта, респ. основателността й. С оглед предоставената му възможност, ответника е депозирал отговор по искането за допълване на съдебното определение, в който е изразил становището, че искането е процесуално недопустимо, доколкото определението, чието допълване се иска вече е предмет на касационно оспорване пред ВАС. По повод постъпилата молба с формулирано искане за допълване, състав на АССГ е постановил оспореното в настоящото производство Допълнително определение № 4473/17.06.2021 г. по адм. дело № 3320/2021 г. по описа на съда, с което е оставил без разглеждане искането на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на Референтен документ за железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., версия 05/13.12.2020 г. в частта му по т. 6.3 и Приложение № 35. В мотивите на така постановеното определение е прието, че Референтен документ за железопътната мрежа за 2020 – 2021 г., версия 05/13.12.2020 г. не съставлява годен за оспорване административен акт, като в подкрепа на този извод, съда се е позовал на съдържанието на референтния документ за железопътната мрежа, очертано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), както и на легалното определение на понятието „референтен документ за железопътната мрежа“, дадено в разпоредбата на § 1, т. 47а от ДР на ЗЖТ. В допълнение, съда е посочил и обстоятелството, че съдържанието на референтния документ не е било оспорено по административен ред, която процесуална възможност е недопустима в хода на съдебното оспорване. Недоволен от така постановеното допълнително определение, представляващия „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД е оспорил същото чрез АССГ до ВАС, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В жалбата са развити подробни доводи и аргументи за незаконосъобразността на оспорения съдебен акт, като е заявено твърдение, че искането за спиране на референтния документ в оспорените му части изхожда от обстоятелството, че на дружеството са издавани фактури за заплащане на дължими такси, определени въз основа на изменените текстове от референтния документ, които изменения, по мнение на жалбоподателя са незаконосъобразни. В допълнение, в жалбата са развити и подробни съображения относно незаконосъобразността на оспореното решение и на съответните части от референтния документ за железопътната мрежа, които настоящия състав намира за ирелеватни към искането за спиране, доколкото касаят спора по същество. Междувременно, състав на ВАС е постановил Определение № 8621/15.07.2021 год. по адм. дело № 6590/2021 год. по описа на съда, с което е оставил в сила Определение № 2456/05.04.2021 г. по адм. дело № 3320/2021 г. по описа на АССГ. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, настоящия касационен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЖТ е указано, че Национална компания "Железопътна инфраструктура" изготвя ежегодно референтен документ на железопътната мрежа след консултации със заинтересованите страни. В текста на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура също е предвидено, че управителят на железопътната инфраструктура след консултации със заинтересованите страни изготвя ежегодно референтен документ на железопътната мрежа, като чл. 9, ал. 2 от Наредбата изрично предвижда, че при необходимост документът по ал. 1 подлежи на актуализация. В изпълнение на така регламентираните законови задължения, ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е одобрила актуализация на Референтния документ за железопътната мрежа 2020 – 2021 г., версия 05/13.12.2020 г., въз основа на одобрен доклад на Генералния директор от 11.12.2020 г. В ЗЖТ е предвиден и механизъм за контрол на референтния документ на железопътната мрежа, като съгласно чл. 116, ал. 5, т. 1 от ЗЖТ, Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" упражнява контрол по своя инициатива или по жалба на заявители по отношение проекта и окончателния вариант на референтния документ за железопътната мрежа, а съгласно т. 5, контрола е и по отношение равнището или структурата на таксите за ползване на инфраструктурата, чието заплащане дължат или може да им бъде наложено. Нормата на чл. 117, ал. 2, т. 7 от ЗЖТ също предоставя право на служителите на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да контролират точността на данните в референтния документ за железопътната мрежа. Съгласно нормата на чл. 116, ал. 8 от ЗЖТ, при постъпила жалба по реда на ал. 5, Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", след извършено проучване по реда и в срока по ал. 6 се произнася с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на АПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 116, ал. 10 от АПК. Анализът на цитираната по-горе правна регламентация обосновава извод, че споровете между заинтересованите страни и „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ по отношение на Референтния документ за железопътната мрежа се отнасят за решаване задължително пред компетентния да се произнесе по жалбата Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и едва неговото решение подлежи на съдебен контрол. В този смисъл, оспорването по административен ред съставлява задължителна процесуална предпоставка за съдебното оспорване. В случая, в съответствие с нормата на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 5 от ЗЖТ, дружеството жалбоподател е оспорило т. 6.3 в Приложение № 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020-2021 г., версия 05/13.12.2020 г. Видно обаче от сезиращата административния орган жалба (л. 35-38 от адм. дело № 3320/21 по описа на АССГ), в същата липсва формулирано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената т. 6.3 в Приложение № 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020-2021 г., версия 05/13.12.2020 г., поради което и след като не е бил сезиран с такова искане, административния орган не е дължал и произнасяне. Предвид горното и в съответствие с относимите правни норми, настоящия съдебен състав приема, че след като споровете по отношение на Референтния документ за железопътната мрежа подлежат на задължително оспорване по административен ред, то и предварителното изпълнение на референтния документ – в неговата цялост или в отделни негови части следва да подлежи на задължително оспорване пред компетентния да се произнесе по него административен орган - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". В случая, такова искане не е направено, а както вече се посочи, оспорването по административен ред съставлява задължителна процесуална предпоставка за оспорване по съдебен ред. Предвид горното, правилно и обосновано първоинстанционния административен съд е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на референтния документ в оспорената му част е процесуално недопустимо за разглеждане. С оглед на това, оспореното пред настоящата касационна инстанция определение, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Допълнително определение № 4473/17.06.2021 г. на Административен съд – София град, постановено по административно дело № 3320/2021 год. по описа на съда. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Любомир Гайдов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Николай Гунчев /п/ Станимир Христов

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026