Определение · № 9172/2021 · дело 7960/2021
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 9172
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 7960/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 7960 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9172 София, 13.08.2021 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГАЙДОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. дело № 7960/2021 Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, [адрес], представлявано от управителя си Г. Самуилов /жалбата приподписана от адвокат Н. Петров/, против определение № 909 от 18.06.2021 г., постановено по административно дело № 1272/2021 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя от 16.06.2021 г. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94/28.04.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВЗ“). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че след издаване на разпореждането за създаване запаси за извънредни ситуации № Р-12-94/28.04.2021 г., за дружеството жалбоподател са възникнали нови обстоятелства по реда на чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), които пораждат възможност за причиняване на значителна и трудно поправима вреда на същото от предварителното изпълнение на акта. Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Ответникът по частната жалба я оспорва като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 232 от АПК. Иска от съда да остави в сила атакуваното определение на Административен съд – Пловдив като правилно и съответно на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, както и на целта, която тя преследва. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, намира частната жалба, за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения: С разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на зам.-председател на ДА “ДРВВЗ”, на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. по видове: нефт 14 842,277 тона, автомобилни бензини 6 108,485 тона, газьоли 26 347,194 тона, реактивни горива от керосинов тип 1 602,965 тона, гориво за дизелови двигатели 39 346,483 тона, като е наредено на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т. 1, като създаде и вложи до 01.07.2021 г. количествата нефт и нефтопродукти при спазване условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН, да съхранява запасите до 30.06.2022 г. и да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. Съгласно чл. 8, ал. 3, изречение второ от ЗЗНН жалбата против този акт не спира неговото изпълнение. Дружеството е обжалвало разпореждането и по неговата жалба е образувано административно дело № 1272/2021 г. по описа на Пловдивския административен съд. Във връзка с подаденото от него искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение от 16.06.2021 г. административният съд е постановил оспореното определение № 909 от 18.06.2021 г. в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК, с което е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че: С писма до „ОМВ България“ ООД, „Булмаркет ДМ“ ЕООД, „З. – Е“ ООД, „Лукойл България“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „Лукойл нефтохим Бургас“ АД, „Джи ти ей петролиум“ ООД, „П. Караминчев“ АД, „Сторидж ойл“ ЕАД, „БМВ-2000“ ООД, „Варна сторидж“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД и „Арубис България“ АД (л. 283 - л. 306 от първоинстанционното дело), изпратени след получаване на оспореното разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации, [фирма] е поискало информация за възможностите на тези търговски дружества да приемат за съхранение определените с разпореждането запаси от нефт и нефтопродукти или „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД да създаде с техни собствени нефтопродукти тези запаси. Към датата на подаване на молбата за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, отговори не са получени от „Лукойл България“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД, „П. Караминчев“ АД, „БМВ-2000“ ООД, „Арубис България“ АД, поради което първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин, че всички дружества, притежаващи регистрирани складове по ЗЗНН, нямат възможност да предоставят исканата услуга. Съдът е изложил още мотиви, че в отговора на „З.-Е“ ЕООД е посочено, че за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. в резултат на усилията на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) съществува възможност за делегиране на до 50 % от определените количества горива за всеки оператор в складодържатели в други страни от Европейския съюз (ЕС), но по делото няма данни от страна на жалбоподателя да са предприети действия в тази насока, съответно дружеството да е получило откази за създаване на запас за извънредни ситуации на територията на друга страна от ЕС. По тези съображения Административен съд - Пловдив е счел, че дружеството не е доказало невъзможността да използва лицензирани складове в други държави членки на ЕС. Съдът е приел, че в отговора на „Лукойл нефтохим Бургас“ АД изрично е заявено, че дружеството има техническа възможност за съхранение по ЗЗНН на заявените от „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД количества за периода 01.07.-30.09.2021 г., дори по отношение на нефта в много по-големи количества за целия едногодишен период, а по отношение на исканата информация за създаване на запаси е насочило „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД към техния процесингодател „ЛУКОЙЛ БЕНЕЛУКС Б.В.“ за преговори. Съдът е обосновал извод, че след като част от дружествата, от които „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД е поискало информация, не са дали отговор, не е доказана и тяхната невъзможност да изпълнят услугите по съхраняване или създаване на разпоредените количества запаси от нефт и нефтопродукти, поради което допуснатото предварително изпълнение е обусловено от застрашаването на особено важни държавни и обществени интереси и е отхвърлил молбата на жалбоподателя. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Допуснатото по силата на чл. 8, ал. 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти предварително изпълнение на оспорения акт може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, настъпили след издаване на акта, когато предварителното изпълнение е по силата на закона. Няма законова забрана за съдебен контрол върху актове от вида на оспорвания, поради което предварителното му изпълнение би могло да бъде спряно при наличие на определени предпоставки. Без изрична законова разпоредба, а чл. 166, ал. 2 от АПК не съдържа такава, няма основание да се търси противопоставяне и съразмерност на значителната и трудно поправима вреда за оспорващия, с което и да е от основанията за допускане на предварителното изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. В случая чл. 60 от АПК е неприложим, тъй като се касае за допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, при което единствено относимите критерии са тези, разписани в чл. 166 от АПК. Визираният в чл. 166 ал. 2 от АПК релевантен юридически факт, при наличието на който съдът може да спре предварителното изпълнение е вреда, която е значителна или трудно поправима. Липсва легално определение на понятията и преценката е конкретна за всеки отделен случай. От приложените по делото доказателства настоящата инстанция намира, че задълженото дружество е предприело действия по установяване на свободните вместимости при други съхранители-собственици на регистрирани складове за съхранение на нефт и нефтопродукти, за което по делото са представени доказателства за кореспонденция, но не се установяват свободни вместимости, които да покрият недостигащия на задълженото лице обем, като за част от складовете се установява, че са предназначени за съхранение на пропан-бутан. Липсата на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове следва да се приеме като ново обстоятелство, от което може да се обоснове извод за значителни и трудно поправими вреди за дружеството. Според чл. 3, ал. 4 от ЗЗНН задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива за запаси за извънредни ситуации. Очевидно след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното трябва да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и кадрови ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива. Настоящият състав намира, че възпрепятстването на основната стопанска дейност на дружеството ще доведе от своя страна до невъзможност за изпълнение на сключени договори, до невъзможност за обслужване на банкови кредити и оттам до настъпването на трудно поправими вреди за дружеството - загуба на клиенти и позиции на пазара, както и съкращаване на работници и служители. Не се споделят изложените от ответника доводи относно неполагането на нужните усилия от страна на жалбоподателя за ползване на възможността за съхранение на запазите по чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН. Видно от приложените доказателства, дружеството е отправило запитвания към „ОМВ България“ ООД, „Булмаркет ДМ“ ЕООД, „З. – Е“ ООД, „Лукойл България“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „Лукойл нефтохим Бургас“ АД, „Джи ти ей петролиум“ ООД, „П. Караминчев“ АД, „Сторидж ойл“ ЕАД, „БМВ-2000“ ООД, „Варна сторидж“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД и „Арубис България“ АД. Обстоятелството, че към датата на подаване на молбата за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение не са депозирани откази с отговори от „Лукойл България“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД, „БМВ-2000“ ООД и „Арубис България“, не може да обоснове извод за неполагане на необходимата активност от „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД за изпълнение на разпореждането. Както бе посочено и по-горе, с процесното разпореждане на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД са определени следните нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г.: нефт – 14 842,277 тона; автомобилни бензини – 6 108,485 тона; газьоли – 26 374,194 тона; реактивни горива от керосинов тип – 1 602,965 тона и гориво за дизелови двигатели – 39 346,483 тона, като дружеството разполага с 14 лицензирани складове, регистрирани по реда на чл. 38 от ЗЗНН с обща вместимост – едва 20 480,77 тона. Съобразно описаното се налага изводът, че за жалбоподателя е налице обективна невъзможност да изпълни административния акт, а липсата на достатъчно свободна вместимост при посочените по-горе дружества на регистрирани складове би довело до значителни вреди за молителя. Действително дружеството жалбоподател има възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗНН, каквито мотиви е изложил първоинстанционният съд. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че посочените начини за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане са допустими и предвидени в закона, но изпълнението на същите е свързано с по-голям ресурс от време по организиране и изисква по-големи разходи по заплащането на тези услуги – в чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането се осъществява за сметка на задълженото лице (в този смисъл определение № 11657/01.08.2019 г., постановено по адм. дело № 8829/2019 г. по описа на ВАС, пето отд.; определение № 10644/21.08.2018 г., постановено по адм. дело № 9984/2018г. по описа на ВАС, пето отд.). С оглед на изложеното ВАС приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94/28.04.2021 г. на заместник – председателя на ДА „ДРВЗ”. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, поради което обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на материалния закон трябва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което молбата за спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта да бъде уважена като основателна. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 909 от 18.06.2021 г., постановено по административно дело № 1272/2021 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94/28.04.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Любомир Гайдов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Николай Гунчев /п/ Станимир Христов
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026