Определение · № 9310/2021 · дело 8339/2021

По дело 8339 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9310 София, 26.08.2021 Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДОБРЕВА ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДИАНА ДОБРЕВА по адм. дело № 8339/2021 Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ВИКТОРИЯ ТРАНС“ ООД, седалище и адрес на управление с. Саламаново, Община Шумен, подадена срещу определение № 433 от 07.06.2021 на Административен съд - Шумен, постановено по адм. дело № 161/2021 г. в прекратителната му част по пункт втори. В тази част на обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането, формулирано в жалбата на „ВИКТОРИЯ ТРАНС“ ООД за отмяна на разпореждане от 17.03.2021 г. за предварително изпълнение на оспорения административен акт - властническо волеизявление на оправомощен от закона административен орган - старши инспектор в ТД на Агенция „Митници“, при ТД „Дунавска“, отдел “Пътни такси и разрешителни режими“, сектор „Дунав мост-1“, с който акт на 17.03.2021 г. е определен размер на три броя компенсаторни такси, всяка в размер на на 750,00 лв., на обща стойност 2250,00 лв. и е възложено плащането им от „ВИКТОРИЯ ТРАНС“ ООД, като е прекратено производството в тази му част. Жалбата е бланкетна и в нея не се сочат конкретни основания за незаконосъобразност на обжалваната част от определението. С допълнителна молба - уточнение като конкретно съображение за това, че е допуснато предварително изпълнение жалбоподателят изтъква мотив, че заплащането на компенсаторните такси не е доброволен акт в резултат на свободен избор на жалбоподателя, а е плащане при изпълнено разпоредено предварително изпълнение на конкретен индивидуален административен акт, с който е определен конкретен размер на компенсаторни такси и е възложено конкретно изпълнение на плащането. Конкретизира се, че с частната жалба се иска обявяване на нищожността на допуснатото предварително изпълнение или цялостната му отмяна, като се навежда и допълнителен довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – старши инспектор в ТД „Дунавска“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“ сектор „Дунав мост-1“ не взема отношение по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло направените от първоинстанционния съд правни изводи. С разпоредбата на чл. 10е, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) законодателят е създал компетентност на длъжностни лица от Агенция „Митници“ да извършват контрол на граничните контролно-пропусквателни пунктове за изпълнението на задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А с разпоредбата на алинея 2 на чл. 10е от ЗП е наложил забрана за напускането на страната на пътно превозно средство, за което компенсаторната такса не е заплатена. Заплащането на „компенсаторната такса“ по чл. 10, ал. 2 от ЗП става в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропусквателен пункт. В съответствие с тази забрана и това задължение законодателят в чл. 167, ал. 3б от ЗДвП е оправомощил същите длъжностни лица – на Агенция „Митница“, с властта да не допускат напускане на територията на страната на моторно превозно средство, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Анализът на установената в чл. 10е от ЗП нормативна уредба сочи, че фактически длъжностните лица от Агенция „Митници“ установяват извършено административно нарушение – използване на платена пътна мрежа без заплащане на дължимата за това такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, което е обявено за наказуемо с административно наказание в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, и не позволяват пътното превозно средство да напусне страната, без да е заплатена компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Законодателят не е регламентирал формата на акта, в който се обективира установеното от длъжностното лице на Агенция „Митници“ административно нарушение – незаплащане на тол такса, не е регламентирал процедурата, при спазването на която административнонаказателно отговорното лице се уведомява за установеното административно нарушение, не е регламентирал формата на акта, в който се обективира преценката на длъжностното лице за размера на тол таксата и възлагането на задължението за нейното плащане, но това не означава, че липсва волеизявление на оправомощен от държавата с властническо правомощие правен субект, което пряко засяга права и законни интереси на правния субект. Без оправомощен от закона орган не може да възникне властническо волеизявление, чието изпълнение е скрепено с властта на държавата да наложи едностранно изпълнението му – в случая невъзможността пътното превозно средство да напусне страната без заплащането на компенсаторната такса е именно проява на едностранната власт на държавата да се заплати компенсаторната такса. Възлагането на задължение за заплащане на определен размер на компенсаторната такса на съответния правен субект от административен орган представлява властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като пряко засяга права и законни интереси на адресата. Тоест, в случая е налице индивидуален административен акт, по отношение на който обаче законодателят не е регламентирал формата на акта, в който се обективира установеното от длъжностното лице на Агенция „Митници“ административно нарушение – незаплащане на тол такса, не е регламентирал процедурата, при спазването на която административнонаказателно отговорното лице се уведомява за установеното административно нарушение, не е регламентирал формата на акта, в който се обективира преценката на длъжностното лице за размера на тол таксата и възлагането на задължението за нейното плащане. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП националният законодател е обявил за наказуемо с административно наказание използването на платена пътна мрежа без предварително заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Субект на административнонаказателната отговорност е собственикът или вписаният ползвател на пътното превозно средство по смисъла на чл. 10б, ал. 3 от ЗП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП законодателят е създал възможност субектът на административнонаказателната отговорност по негово желание да бъде „освободен“ от нея при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“, чийто размер е установен за пътни превозни средства с българска регистрация в чл. 28 от Тарифата. Съгласно посочените разпоредби субектът на административно наказателната отговорност може да избере коя от двете процедури да бъде приложена по отношение на него. В случая, касационният жалбоподател е избрал да плати компенсаторна такса, за да може да осъществи международния превоз и е заплатил тази такса. Административният акт, въз основа на който се заплаща компенсаторната такса не съдържа в себе си разпореждане за предварително изпълнение, което може да бъде отменено от съда или да бъде обявено за нищожно. Това изпълнение е резултат от личната воля на субекта на административнонаказателната отговорност, а не разпореждане на административния орган. Ето защо, жалбата срещу издадения административен акт в тази му част е без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на съдебното производство в частта на жалбата, с която се иска отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на издадения изпълнителен акт е правилен. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 433 от 07.06.2021 на Административен съд -Шумен, постановено по адм. дело № 161/2021 г. в прекратителната му част по пункт втори. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Добрева /п/ Христо Койчев