Решение · № 9385/2021 · дело 6474/2020

По дело 6474 / 2020 РЕШЕНИЕ № 9385 София, 08.09.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДРЕЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар Мариета Ангелова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ по адм. дело № 6474/2020 Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, със седалище гр. Пловдив, подадена чрез процесуален представител адвокат П. Славов, срещу решение № 383/22.04.2020 г. по адм. дело № 1086/2019 г. на Административен съд-София област. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 814/18.07.2019 г. по преписка № КЗК-1120/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 33, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК от страна на „София коннект“ ЕАД, Ю. Нушев и М. Костова. Релевиран са доводи за необоснованост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна – Комисията за защита на конкуренцията, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. Чолаков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – „София коннект“ ЕАД, Ю. Нушев и М. Костова, чрез процесуалните си представители адвокат И. Кишкова и младши адвокат Ю. Стойков, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на „Глобъл Комюникеишън Нет“ АД, срещу решение № 814/18.07.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-1120/2018 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 33, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК от страна на „София коннект“ ЕАД, Ю. Нушев и М. Костова. От фактическа страна съдът е съобразил обстоятелството, че „София Коннект“ ЕАД е предприятие, предоставящо обществени електрони съобщителни услуги, включително пренос на данни, достъп до интернет и предоставяне под наем на собствени или наети мрежи за пренос на данни от 2008 г. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Ю. Нушев, а от 2016 г. – „Ес Си Телеком“ ЕАД, което от своя страна е еднолична собственост на Ю. Нушев. Установено е, че „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, пренос на данни, предоставяне на услугата линии под наем и др. от 2006 г., като съгласно книгата на акционерите Ю. Нушев притежава 8.14% от капитала на „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД. От изисканата от КЗК информация от трети лица е установено, че само две дружества са прекратили договорите си за предоставяне на телекомуникационни услуги с искателя и имат договорни отношения със „София Коннект“ ЕАД. „Каукасуус Кейбъл Систем България“ посочва, че услугите са прекратени на 01.11.2012 г. поради влошаване на качеството им, като има сключени договори със „София Коннект“ ЕАД. Второто дружество е „Нетуоркс България“ ЕООД, което е прекратило договора си с „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД през 2017 г., поради отпаднал интерес на страните. Посочва, че има действащи търговски отношения със „София Коннект“ ЕАД от 01.09.2014 г. за наем на оптично влакно. Част от третите страни, от които е изисквана информация посочват, че са прекратили договорите си с искателя по различни причини, но нямат отношения със „София коннект“ ЕАД. Установено е, че Ю. Нушев е бил в трудово правоотношение с „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД в периода 26.10.2009 г. – 30.09.2014 г., като е заемал длъжността „директор „Вътрешни и международни операции“ до 15.06.2011 г. и длъжността „търговски директор“ за периода от 16.06.2011 г. до 30.09.2014 г. Договорът е прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.10.2014 г. С допълнително споразумение към договора на Нушев, работодателят е уведомен, че работникът е съдружник в „София Коннект“ ООД (дружеството е преобразувано в ЕАД на 03.09.2009 г.) и е дал съгласието си да продължи да бъде съдружник в него. Работникът се е задължил да не преговаря с настоящи или потенциални клиенти на работодателя и да не подписва договори за предоставяне на услуги с тях. М. Костова е била в трудово правоотношение с „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД в периода 08.02.2012 г. до 31.03.2016 г. на длъжност „анализатор проучване на пазари“, като договорът й е прекратен поради съкращаване на щата. От длъжностната характеристика на служителя е установено, че е била на пряко подчинение на търговския директор на „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД – Ю. Нушев. Костова се е запознала с Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, в който е посочено, че служителите не могат да разпространяват под каквато и да е форма и пред когото и да е факти и сведения, които представляват служебна или фирмена тайна и са узнати от тях при или по повод изпълнението на техните служебни задължения. Като такива сведения в правилника са посочени справки за сключени договори; задлъжнялост на дружеството; периодични баланси и численост на персонала и разчетите на фонд „Работна заплата“. Установено е още, че на интернет страницата на „София Коннект“ ЕАД е публикувана следната информация: „София Коннект е официален партньор на Каукасус Кейбъл Систем, оператор на черноморски подводен кабел между Балчик, България и Поти, Грузия с общ капацитет 12.6 Tbps. Идентична информация е качена и на сайтовете, с които оперира „Каукасус Кейбъл Систем България“ ЕООД, с активна връзка към логото и сайта на „София Коннект“ ЕАД, което предоставя активна връзка към сайта на дружеството. Първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на КЗК е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, както и че същото е произнесено в изискуемия кворум и мнозинство. Решението е издадено в писмена форма, с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, въз основа на което е установено, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. АССО е посочил, че решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да достигне до този извод е приел, че „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД и „София Коннект“ ЕАД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност – предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, пренос на данни и други, която ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК. Приел е, че законът е приложим и по отношение на физическите лица Ю. Нушев и М. Костова. По отношение на твърдяното от жалбоподателя въвеждане в заблуждение по чл. 31 от ЗЗК, АССО е посочил, че информацията съществува на сайтовете и на двете дружества – „София Коннект“ ЕАД и „Каукасус Кейбълс Системс България“ ЕООД и с оглед дългогодишните договорни отношения между тях е счел, че съобщението не е заблуждаващо или предоставящо факти в изопачен вид. Посочил е, че данните за капацитета на подводния кабел са изцяло относими към „Каукасус Кейбъл Системс“ ЕООД, което е ползвател на същия, като нито пряко, нито косвено дават информация относно съществени свойства на предлаганите от „София Коннект“ ЕАД услуги. За правилни са приети изводите на КЗК, че не е налице извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, тъй като каченото на сайта на „София Коннект“ ЕАД съобщение не съставлява реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК и не е със заблуждаващ характер. Съдът е споделил извода на КЗК и по отношение на липсата на установено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, като е приел, че „София Коннект“ ЕАД не е осъществило нелоялни конкурентни действия, чиято последица са прекратени, нарушени или осуетени договорни отношения на искателя. Позовал се е на изложеното в становищата на „Нетуоркс България“ ЕООД и „Каукасус Кейбъл Систем България“ ЕООД, че договорите са прекратени поради отпаднал интерес на двете страни и влошаване на качеството на предоставяните от искателя услуги. Посочил е, че разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК изисква кумулативно наличие на осъществени недобросъвестни действия от страна на „София Коннект“ ЕАД и настъпване на причинна връзка с тях на вредоносен резултат – прекратяване и/или осуетяване на договорни нарушения, каквито не са налице. Счел е за недоказано твърдението, че за това прекратяване, респективно за сключване на договори със „София Коннект“ ЕАД да са съдействали, допринесли двете физически лица Ю. Нушев и М. Костова. АССО е приел, че наличието на сключени договори от „София Коннект“ ЕАД с клиенти на „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД не сочи по какъвто и да било начин извършване на нарушението от страна на Нушев, тъй като не е установено преговорите за тяхното сключване да са водени от това лице, то със свои действия и/или бездействия да е съдействало или допринесло за сключването им и по този начин да не е изпълнило задълженията си по трудовия договор, което би противоречало на добросъвестната търговска практика. От представената по преписката електронна кореспонденция е установил, че договарянето е било от името на „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД и липсват каквито и да било данни за предоставяне във вреда на дружеството на информация за търговската му дейност и условия по договори, станала известна на Нушев при изпълнение на длъжността му. По отношение на М. Костова е приел, че предоставянето на данни и информация от нейна страна на Нушев не е укоримо и недобросъвестно поведение, доколкото той е бил неин пряк ръководител. Съдът е приел за верни изводите на КЗК и по отношение на липсата на установено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Посочено е, че използваният от „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД подход за квалифициране на „сведенията, които представляват служебна или фирмена тайна“ води до неопределеност на естеството на поверителната информация, тъй като не е конкретизирана и няма данни дружеството да е взело мерки за опазването й във връзка с изискването на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, което изключва възможността за установяване на извършено нарушение по чл. 37, ал 1 от ЗЗК. За неоснователно е прието от КЗК и АССО твърдението на дружеството-искател, че М. Костова е продължила да използва служебната си електронна поща и след прекратяване на трудовото й правоотношение, като са посочили, че работодателят има пълен контрол (администраторски права) върху тази поща, включително върху създаването, управлението, промяната и закриването на потребителския акаунт. Посочено е, че не е осъществен и общият състав на нарушението по чл. 29 от ЗЗК, тъй като действията на „София Коннект“ ЕАД не противоречат на добросъвестната търговска практика и не са от естество да увредят по неправомерен начин интересите на конкурентите. По отношение действията на физическите лица Ю. Нушев и М. Костова е установено, че не са извършили нарушения, доколкото от една страна не са осъществявали самостоятелна стопанска дейност, а от друга е невъзможно да са съдействали за осъществяване на нелоялна конкуренция, тъй като не са установени нарушения от „София Коннект“ ЕАД. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на ответниците по касация не са били изпълнени материалноправните предпоставки за установяване на твърдяните нарушения. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно допуснати ли са нарушения на административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се преповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно и необосновано. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл.168 от АПК на изисквания по чл. 146 от АПК за законосъобразност на административния акт. Съблюдаването на съдебнопроизводствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния случай се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора за нарушени негови права да се запознае с доказателствата, съдържащи търговска тайна. С протоколно определение от 12.11.2019 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да уточни кои доказателства иска да бъдат представени и в явен вариант и след получени становища от заинтересованите страни по молбата за уточняване на доказателствените искания, съдът с определение от 25.02.2020 г. ги е отхвърлил. За да достигне до този резултат е посочил, че искането на жалбоподателя за представяне на договори, счетоводни документи и кореспонденция от трети лица е неоснователно, тъй като последните са посочили, че тези доказателства представляват търговска тайна в тяхната цялост, т.е. не съществува част от съдържанието на същите, която е явна и може да бъде представена. От друга страна, част от информацията, която е изискана е представена със становищата на третите лица, като КЗК и АССО са ги обсъдили при постановяване на решенията си. Неоснователно е и твърдението за нарушение на процесуални правила, изразяващи се в недопускане изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса: „Какъв е капацитетът в Tbps (терабита в секунда) на изградения черноморски подводен кабел между Балчик (България) и Поти (Грузия)?“. Правилно АССО е приел, че поставеният въпрос е неотносим към спора, доколкото от една страна е установено съвпадение на съдържанието на информацията на интернет страниците на „София Коннент“ ЕАД и на „Каукасус Кейбъл Системс“ ЕООД, а от друга – данните относно капацитета на подводния кабел са изцяло относими към „Каукасус Кейбъл Системс“ ЕООД и не дава информация относно съществени свойства на предлаганите от „София Коннект“ ЕАД услуги. При извършената касационна проверка не се установиха съществени нарушения на съдопроизводствените правила, посочени от касатора. Неоснователни са оплакванията на касатора за противоречие на решението с материалния закон. При установените по делото релевантни факти, крайният извод за липса на извършено от „София Коннект“ ЕАД нарушение по чл. 31 от ЗЗК е правилен. С цитираната разпоредба се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Комисията и АССО правилно са приели, че в случая не се установяват активни действия на ответника, изразяващи се в обективиране на неверни сведения или изопачаване на факти от обективната действителност. „София Коннект“ ЕАД е публикувало на сайта си информация, че е официален партньор на Каукасус Кейбъл Систем, оператор на черноморски подводен кабел между Балчик, България и Поти, Грузия с общ капацитет 12.6 Tbps, каквато информация присъства и на интернет страницата на „Каукасус Кейбъл Систем“. Установено е, че дружествата имат договорни отношения от 2012 г., като „Каукасус Кейбъл Систем“ припознава „София Коннект“ ЕАД за свой партньор и посочва същите параметри на предоставяната от него услуга. От друга страна е прието, че основният потребител на капацитета на този кабел е грузинското дружество, което сочи същият капацитет и правилно е прието, че съобщението не е заблуждаващо и невярно, а и предвид спецификата на предлаганата услуга, нейните потребители са добре запознати с пазара и опериращите на него дружества, както и със специфичните й технически параметри. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че КЗК и АССО са допуснали съществено процесуално нарушение, като не са установили дали този подводен кабел разполага действително с такъв капацитет или не, което е ирелевантно за спора. Доказателствената тежест, че посочените данни за предоставяната от „София Коннект“ ЕАД услуга са неверни, е за този, който го твърди в производството по установяване на нарушение по чл. 31 от ЗЗК. В случая, след като в производството пред КЗК и съда не е установено използването на неверни сведения или изопачаването на факти от обективната действителност, то не е осъществен и състава на нарушението по чл. 31 от ЗЗК. За да се приеме наличие на състава на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК следва да са изпълнени всичките му елементи при условията на кумулативност: рекламно съобщение; то да е в състояние да подведе лицата, до които е адресирано; подвеждането да е по начин – влияещ на икономическото им поведение. Оттук е изведено, че не е налице и нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, доколкото съобщението засяга технически параметри на предлаганата услуга (като скоростта на преноса на данни), които се явяват съществени нейни свойства, като касаторът не представя доказателства за друг от посочения капацитет. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно приложение от съда и от КЗК на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. С оглед твърденията, наведени с искането по чл. 38 от ЗЗК от „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, правилно КЗК е изследвала поведението на ответното дружество от гледна точка на забраната на нелоялна конкуренция под формата на нелоялно осуетяване на сключването на договори - чл. 36, ал. 1 от ЗЗК и общата клауза на чл. 29 от същия закон. Чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. За да се обоснове отговорността на „София Коннект“ ЕАД по този текст следва да бъде доказано кумулативното наличие на всички обективни елементи от визирания в тази хипотеза, сложен фактически състав: неправомерно действие, намиращо се в пряка връзка с несключването на договор от конкурент. Но предвид събраните доказателства и данните, че само две дружества са прекратили договорите си (които имат сключени договори със „София Коннект“ ЕАД) и то поради влошаване на услугата, предоставена от касатора и поради отпаднал интерес между страните, не би могло да се приеме, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка в горепосочения смисъл. Не е доказано също, че дружеството-ответник е предложило по-благоприятни условия от касатора, в следствие на което да са сключени договорите. Липсата на съществен елемент от фактическия състав на разпоредбата налага извод за неприложимостта в случая на специалното правило на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Правилно АССО е приел, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че за прекратяването на договорите, респективно за сключването им са съдействали или допринесли Ю. Нушев и М. Костова. Както бе посочено, Ю. Нушев е заемал длъжността „търговски директор“ в „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, като с допълнително споразумение към договора му работодателят е бил уведомен, че работникът е съдружник в „София Коннект“ ООД, което дружество извършва конкурентна дейност. С подписването му работодателят е дал съгласието си работникът да продължи да бъде съдружник в „София Коннект“ ООД по време на действие на трудовия договор, под условие да не преговаря с настоящи или потенциално клиенти на работодателя от името на „София Коннект“ ООД. От данните по преписката не се установява Ю. Нушев да е преговарял с потенциални клиенти от името на представляваното от него дружества, а и както бе споменато по-горе налице са само два прекратени договора, чийто дружества имат договорни отношения със „София Коннект“ ЕАД. Всички останали контрагенти посочват различни причини поради които са прекратили договорите си с „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, както и че не са преговаряли и нямат отношения със „София Коннект“ ЕАД. Правилно АССО е посочил, че не е установено извършване на нелоялни действия и от страна на М. Костова, която е водила електронна кореспонденция с Ю. Нушев в качеството му на неин пряк ръководител, което поведение не е укоримо и недобросъвестно, за да попадне в хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, както и по общия състав на чл. 29 от закона. Противно на изложеното в касационната жалба, касаторът не е представил доказателства, от които да се направи извод за недобросъвестно поведение от страна на физическите лица-ответници. Твърденията, че М. Костова е „отклонявала (или най-малкото е създала обективни предпоставки за това) нелоялно реални или потенциални клиенти на Дружеството към „София Коннект“ ЕАД“, както и че е предоставяла „чувствителна търговска информация“, са голословни и не се потвърждават от събраните доказателства. Неоснователна е касационната жалба и относно липсата на извършени нарушения от насрещните страни по чл. 37 от ЗЗК. Анализът на Комисията и АССО относно елементите на фактическия състав на разпоредбата и относимите към тях твърдения на искателя/жалбоподател, ведно със събраните доказателства, е изключително подробен и мотивиран, поради което не следва да се преповтаря. Още повече, че тълкуването на материалния закон изцяло съответства на формираната от Върховния административен съд практика в тази насока, в която е акцентирано, че работодателят не би могъл да се позовава на наличие на общи задължения за конфиденциалност или опазване на търговската тайна, дори и да са уредени в трудови договори със служителите. Касаторът се позовава на Правилника за вътрешния трудов ред на „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, според който „Служителите не могат да разпространяват под каквато и да е форма и пред когото и да е факти и сведения, които представляват служебна или фирмена тайна и са узнати от тях при или по повод изпълнението на техните служебни задължения“. Обоснован е и изводът на КЗК и АССО, че така заложеното изискване, само по себе си не означава предварително определяне на конкретните факти, информация, решения и данни, които представляват служебна или фирмена тайна. Иначе казано, „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД не е определило конкретно естеството на поверителната информация, която следва да бъде надлежно защитена от неоторизиран достъп, за да се приеме, че е налице извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. В тази връзка не може да се приеме твърдението на касатора, че М. Костова недобросъвестно е изпращала „съществена търговска информация на пряк конкурент“, доколкото се установи, че работодателят не е конкретизирал на какви условия трябва да отговаря информацията, съставляваща „производствена или търговска тайна“. Обосновани са изводите на АССО за липса на нарушение от страна на „София Коннект“ ЕАД и по общия текст на чл. 29 от ЗЗК. С цитираната разпоредба е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно § 1, т. 2 от ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение, само когато обсъжданото деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). Правилно АССО е счел, че в случая не е налице възможност за самостоятелно налагане на общата забрана за нелоялна канкуренция по чл. 29 от ЗЗК по отношение действията на „София Коннект“ ЕАД, извън обсъденото поведение по чл. 31, чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 33, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни и релевираните възражения за неправилно тълкуване и прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във вр. с чл. 29 от ЗЗК. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1, т. 4 ЗЗК, физическите лица носят отговорност когато самостоятелно извършват нарушение (в качеството им на предприятие) и когато съдействат за извършване на нарушения по този закон. В този случай физическите лица могат да бъдат субект на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция, който от своя страна задължително следва да притежава качеството предприятие по смисъла на ЗЗК. В конкретния случай, Ю. Нушев, докато е в трудово правоотношение с „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД е бил управител и на „София Коннект“ ЕАД със знанието на работодателя си. М. Костова също е била служител на дружеството-касатор и изпълнявайки служебните си задължения е изпращала електронни съобщения на прекия си ръководител – Ю. Нушев. Доколкото обаче по отношение на „София Коннект“ ЕАД не се установи недобросъвестно поведение по чл. 29, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 33, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, то физическите лица не са съдействали за осъществяване на нелоялна конкуренция. С оглед изхода от спора на касатора не се дължат разноски. Следва да бъдат уважени своевременно предявените искания за присъждане на разноски, на процесуалните представители на ответниците - Комисия за защита на конкуренцията, „София коннект“ ЕАД, Ю. Нушев и М. Костова. В тази връзка, касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Във връзка с искането на „София Коннект“ ЕАД следва да бъде присъдено възнаграждение в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие от 12.06.2020 г., адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., както и по 1 200 лв. на физическите лица Ю. Нушев и М. Костова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 383/22.04.2020 г. по адм. дело № 1086/2019 г. на Административен съд-София област, трети състав. ОСЪЖДА „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 4 да заплати на „София Коннект“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 2, сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 4 да заплати на Ю. Нушев, ЕГН [ЕГН], сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 4 да заплати на М. Костова, ЕГН [ЕГН], сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Диана Гърбатова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Добринка Андреева /п/ Владимир Първанов