Решение · № 9485/2021 · дело 11490/2020

По дело 11490 / 2020 РЕШЕНИЕ № 9485 София, 20.09.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ДИМИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА РУМЯНА ЛИЛОВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА по адм. дело № 11490/2020 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Oбразувано e по две касационни жалби срещу Решение на Административен съд – Варна № 875/08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2462 по описа на съда за 2019 г. – първата на Д. Ненчовски и К. Ненчовски, втората – подадена от М. Иванов . С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Ненчовски против Заповед № 2346/18.06.2019 г. на кмета на Община – Варна, с която, на основание чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство, собствениците на сграда със статут на недвижима културна ценност, намираща се в гр. Варна, [адрес], са задължени да извършат за тяхна сметка посочените в заповедта дейности. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Община – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лв. Касаторите Д. Ненчовски и К. Ненчовски твърдят неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който Заповед № 2346/18.06.2019 г. на кмета на Община – Варна да бъде отменена. Претендират присъждане на съдебните разноски, направени в първоинстанционното и касационното производство. Касаторът М. Иванов твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му, както и отмяна на Заповед № 2346/18.06.2019 г. на кмета на Община – Варна. Претендира направените по делото разноски в касационната инстанция. Ответната страна – община Варна, в писмени отговори, постъпили на 18.08.2020 г. изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Иска отхвърлянето им и оставане в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Участващият по делото представител на Върховна административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: Обжалваното съдебно решение е постановено по подадена жалба от Д. Ненчовски, против заповед на кмета на Община – Варна, с която, предвид констатирано лошо техническо състояние, застрашаващо сграда със статут на недвижима културна ценност, намираща се в гр. Варна, на [адрес] и на основание чл. 73, ал. 3 ЗКН, 18 (осемнадесет) собственици на сградата, установени като такива, съгласно съдържанието на заповедта, са задължени да извършат, в определен срок, за тяхна сметка, укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по сградата. В образуваното производство пред първоинстанционния съд са конституирани като заинтересовани страни следните физически и юридически лица: 1. Ч. Георгиев, 2. А. Градинаров, 3. „Рент Инвест 2“ ЕООД, 4. Ф. Колева, 5. М. Иванов, 6. К. Георгиев, 7. М. Георгиева, 8. И. Ненчовски, 9. К. Ненчовски, 10. „Имоти България“ ООД, 11. В. Василев, 12. М. Радева, 13. Г. Генов, 14. Т. Дачева, 15. Д. Дачева, 16. К. Минков, 17. Д. Василева и 18. „Брънчев“ ЕООД. Административен съд – Варна приел за установено от фактическа страна, че, с нотариален акт за замяна на недвижим имот № 135, том. І, № 1138, дело № 123/2001 г., вх. рег. № 5132/26.04.2001 г. по описа на Службата по вписванията, Акт № 37, том ХІV, дело № 3184 и с нотариален акт № 136, том І, № 1140, дело № 124/2001 г., вх. рег. № 5141/2001 г. по описа на Службата по вписванията, Акт № 43, том ХІV, дело 3190 (л. 6 и л. 7 от адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна), жалбоподателят-касатор Д. Ненчовски и заинтересованата страна К. Георгиев се легитимирали като собственици на 93 кв. м. ид. ч. от дворно място с площ 422 кв. м., представляващо урегулиран имот № 7, за който е отреден парцел Х-7 с площ 326 кв. м., съставляващ част от парцел І-7, 8 с площ 620 кв. м. в кв. 477 по плана на 1-ви микрорайон на гр. Варна и на 1/2 ид. ч. от апартамента, находящ се на първия етаж от сградата, построена в югозападната част на описания по-горе имот, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата. Приел е, че жилищната сграда, находяща се в гр. Варна на [адрес], ъгъла с ул. „Цар Асен“, кв. 447, пл. № 7 по плана на гр. Варна, ПИ 10135.1505.157, е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата с писмо на НИПК № 414/04.02.1982 г. и е включена в Актуализиран списък към писмо на НИПК № 3447/11.06.1987 г. под № 433. В работния регистър на декларираните обекти със статут на недвижими културни ценности в гр. Варна, предоставен от НИНКН на 03.10.2016 г., сградата фигурира под № 434. Съгласно Протокол № 3/1994 г. (л. 177 от адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна) на комисия при Община – Варна, извършила пълен преглед на сградите на бул. „Сливница“ № 40, 42 и ул. „Цар Асен“ № 2, за сградата на [адрес] е констатирано, че същата е „масивна двуетажна, с маза. От силно амортизирана и неподдържана във времето сградна и дворна канализация се е получило поддаване на основите, вследствие което са напукани външни и вътрешни зидове. Горните пукнатини са подсилени и от земетресенията станали през последните 10 години. Сградата е абсолютно неподдържана с много влага и мухъл в етажите и мазата. Покривната конструкция е деформирана. Междуетажните подови конструкции също“. Предвид така установеното състояние на сградата е направено предложение да се извърши промяна на ЗРП, като се проучи възможността за ново строителство. Комисията направила и предложение до НИПК София сградите, обект на извършения преглед, вкл. тази на [адрес] , да бъдат отписани от списъка за декларираните паметници на културата. С молба до директора на НИПК, вх. № 4150/05.02.2002 г., собствениците на парцел І 7, 8 в кв. 477 (сред които и жалбоподателя в първоинстанционното производство и касатор в настоящото) поискали отписване на процесната сграда от списъка на паметниците на културата в гр. Варна. Съдът установил, че на 27.07.2017 г. арх. В. Рачев - регионален инспектор в Главна дирекция „ИОКН“ при Министерство на културата (съгласно Заповед на министъра на културата №РД09-455/28.06.2017 г.) съвместно с К. Костадинова - мл. експерт „Градоустройство“, дирекция „АГУП“ при Община-Варна (съгласно заповеди на кмета на община Варна № 4514/08.12.2016 г. и № 1714/08.06.2017 г.) извършили проверка относно постъпил сигнал за сграда – недвижима културна ценност в лошо техническо състояние, находяща се на [адрес]. Установили, че сградата е във видимо аварийно общо техническо състояние. Мазилката, пластичната украса и главният корниз били в критичен вид. Первазите и подпрозоречните полета били в много лошо състояние. Имало оголена зидария. На места мазилката се била отделила на едри парчета. Особено повредени били участъците около ъглите на сградата и отворите. Съществувала постоянна опасност от падаща мазилка и рушащи се елементи. Липсвали участъци от зидарията в ъглите на югозападната фасада. Балконът на уличната фасада също бил в много лошо състояние. Носещата конструкция и парапета били корозирали. Наблюдавал се отвор между покрива и ограждащите зидове на северозападната фасада, откъм вътрешния двор. Водосточната тръба на югозападната фасада била сплескана, което затруднявало отводняването. Водосточната тръба в другия край на същата фасада стигала само до втория етаж. Налице били дефекти и повреди, вследствие на продължителна експлоатация, метеорологични влияния и непостоянна поддръжка. Запазена била оригиналната дограма, която обаче била амортизирана. Имало изпочупени стъкла. Портите на оградата, изработени от ковано желязо, били в лошо състояние. Благоустрояването на парцела, което според комисията било неделима част от ценностните характеристики на обекта, било в руинно състояние. Дворът бил неподдържан и силно обрасъл. Според комисията, намесите през последните години допринесли за лошия външен вид на сградата. Монтирано било външно климатично тяло и имало графити. Липсвало цялостно цветово решение. При така установеното при проверката, на основание чл. 72, ал. 3 ЗКН, били дадени следните указания на установените собственици на сградата (л. 90 от адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна ): 1. Поради опасност от падане на части от мазилката върху тротоара, да се постави обезопасителна ограда в срок до две седмици от получаване на настоящите указания. Оградата да обезопаси периметър по цялата дължина на уличната фасада по ул. „Сливница“, с ширина - 1 метър от прилежащия тротоар; 2. Незабавно, в срок до една седмица от получаване на настоящите указания, да бъде направено конструктивно обследване от инженер-конструктор, вписан в списъка по чл. 165 от ЗКН; 3. Допуска се достъп до аварийната сграда само по повод проучвателни и проектантски дейности, в присъствието на компетентно лице и при спазване на пълните условия за безопасност на труда; 4. Поради лошото състояние на сградата е необходимо извършване на цялостни консервационно-реставрационни работи, след изработване на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и фасадна реставрация, в срок от 6 месеца от връчване на настоящите указания, надлежно съгласуван по реда на чл. 84 от ЗКН; За изготвените указания до установените собственици на сградата било изготвено уведомително писмо, рег. № АГУП17001615ВН/25.08.2017 г. Съобщението до жалбоподателя било изпратено по пощата с известие за доставяне № R PS 9000 02ITLS G, върнато с отбелязване „непотърсено“. Съдът приел, че във връзка с възражение, рег. № АГУП 17001615ВН_001ВН/05.09.2017 г. от К. Минков за непълноти по отношение на собствениците на обособени обекти в процесния недвижим имот, от Община – Варна с писмо, рег. № АГУП17001615ВН_002ВН/12.09.2017 г. до Агенцията по вписванията са изискани актуални данни за реалните собственици на сградата. Отговор от Агенцията е постъпил с писмо, рег. № АГУП 17001615ВН_003ВН/26.09.2017 г. Във връзка с процедурата по чл. 72, ал. 3 ЗКН и на основание чл. 61, ал. 3 АПК, съобщения с рег. № АГУП17001615ВН/25.08.2017 г. и рег. № АГУП17002113ВН/03.11.2017 г. са залепени на таблото за съобщения на Община – Варна и на процесната сграда. По делото е установено, че Главният архитект на Община Варна изпратил до Дирекция „Информационно и административно обслужване“ в общината писмо, рег. № АГУП17001615ВН_008ВН/08.12.2017 г. за публикуване на Интернет страницата на общината на негово уведомително писмо с указания за аварийно-временно укрепване на сградата на [адрес] до М. Радева, Г. Генов, Т. Дачева, А. Градинаров, Д. Дачева, К. Ненчовски, Д. Василева и Д. Ненчовски. Подобно писмо изпратил и за „Рент Инвест 2“ ЕООД. Във връзка с указанията по чл. 72, ал. 3 ЗКН за аварийно-временно укрепване и на основание чл. 73, ал. 1 ЗКН, кметът на Община – Варна издал Заповед № 2843/13.09.2017 г. (л. 56 от червена папка, адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна), с която назначил комисия за процесната сграда, която да изпълнява функции, възложени й с чл. 73, ал. 2 ЗКН, а именно: да установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Съставът на комисията бил променен със Заповед № 1084/16.03.2018 г. (л. 54 от червена папка, адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). До собствениците на обособени обекти в сградата били изготвени писма, рег. № АГУП18000332ВН/02.03.2018 г. и рег. № АГУП18000354ВН/07.03.2018 г. (л. 45 и л. 46 от червена папка, адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна) за това, че във връзка със заповед на кмета на Община – Варна за назначаване на комисия за установяване състоянието на застрашени от разрушаване недвижими културни ценности във Варна, се предвижда посещение за извършване на експертен оглед на процесната сграда, което ще се състои на 21 март 2018 г. от 09, 30 ч. до 13, 30 ч., поради което на основание чл. 71, ал. 1, т. 4 ЗКН, следва да осигурят достъп до всички помещения в нея. Писмо, рег. № АГУП18000332ВН/02.03.2018 г. било съобщено на жалбоподателя-касатор по пощата с известие за доставяне PS 9000 02ОJ6O T на 06.03.2018 г. (л. 53 от червена папка, адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). По възлагане на О. Брънчев (представляващ заинтересованата страна „Брънчев“ ЕООД) през месец март 2018 г. от „К-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД била изготвена „Конструктивна експертиза“ на сградата на [адрес] (л. 30-42 от червена папка, адм. дело №2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). Целта на експертизата била установяване на експлоатационното състояние на съществуващата конструкция на процесната сграда във връзка с предписания в констативен протокол, изх. № 03/1994 г., издаден от Община – Варна. Заключението на експертизата било, че сградата е опасна и може да доведе до самострутвания и негативни фатални последствия, както за преминаващите хора пред сградата по бул. „Сливница“, така и за работници, които биха извършвали строителни дейности на обекта. На 21.03.2018 г., комисия, съгласно заповеди на кмета на Община – Варна № 2843/13.09.2017 г. и № 1084/16.03.2018 г., на основание чл. 73, ал. 2 ЗКН, съставила Констативен протокол, одобрен от кмета на общината, за следните подробно описани в него обстоятелства: 1. Относно собствеността: сградата в гр. Варна, на адрес [адрес] представлява частна собственост със собственици – жалбоподателя и заинтересованите страни, посочени в т. 1. 1 - т. 1. 18 от нея. 2. Статут на обекта по ЗКН: Сградата е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата. Съгласно § 12, ал. 1 ЗКН обектът притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. 3. Градоустройствен статут: Съгласно Общия устройствен план на Община – Варна сградата попада в „Устройствена зона на новия делови център“ - Ц1. За имот УПИ Х-7, в който се намира обектът, има влязло в сила частично изменение на ЗП и частичен квартално-застроителен и силуетен план, одобрен със Заповед №Г-23/24.02.1997 г. на кмета на Община – Варна, който предвижда запазване на сградата - недвижима културна ценност, като същата се пристроява и надстроява. Разработката е съгласувана с НИПК съгласно действащия към този момент Закон за паметниците на културата и музеите. 4. За сградата е проведена процедура по чл. 72, ал. 3 ЗКН и са дадени предписания на 27.07.2017 г. 5. Констатации при огледа на място: указанията за обезопасяване, дадени на 27.07.2017 г., са изпълнени по отношение обезопасяването на сградата. Изготвена е „Конструктивна експертиза“ за установяване на експлоатационното състояние на сградата. Собствениците не са предприели действия за изработване на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и фасадна реставрация. 6. Състояние на сградата: необитаема, в аварийно общо техническо състояние. Външно не се наблюдават съществени конструктивни нарушения. На места главният корниз е обрушен. Външната мазила е изцяло компрометирана - подкожушена, напукана, на места се е отделила на едри парчета, големи участъци са напълно изпадали. Има участъци с оголена и обрушена тухлена зидария, с изветрели фуги, най-вече по фасадата към двора. Особено повредени са участъците около водосточните тръби и отворите. В тези зони ясно личат следите от постоянни течове по фасадата. Причина за това е, че водосточните тръби не изпълняват предназначението си, тъй като са без връзка с улука, прекъснати са или са силно деформирани. Налице са дефекти и повреди, вследствие на продължителна експлоатация, метеорологични влияния и непостоянна поддръжка. Фасадната декорация, елементите на пластичната украса, первазите на прозорците са силно компрометирани, като части от тях са нечетими и почти напълно обезличени. Металната конструкция на балкона е оголена и корозирала. Всички метални парапети са ръждясали. Корозията е причинила локални напуквания по зидовете, около местата на анкериране на металните елементи. В улуците, по балкона и терасата има растителност. По всички фасади има окабеляване. Във вътрешността на сградата се констатират компрометирани участъци по подовите конструкции. Налични са видими метални корозирали елементи. Гредоредът, върху който стъпва покривната конструкция, е пропаднал на места. Дървените стълбища са в аварийно състояние. Елементите на интериора също са силно разрушени – изпаднали тавански и стенни мазилки и разрушени подови настилки. Интериорът е занемарен, замърсен, натрупани са битови и строителни отпадъци и вещи. Някои от помещенията са недостъпни поради натрупани паднали мазилки и боклуци. Запазена е оригиналната дограма, която по фасадите е амортизирана и в лошо състояние. Има изпочупени стъкла. Вратите в интериора са съхранени в сравнително добро състояние. Дворът е обрасъл и неподдържан. Откъм ул. „Цар Асен“ оградата е в аварийно състояние – налични са недопустими деформации извън равнината на стената. На база извършените констатации, комисията взела следните решения: 1. Забрана на достъпа до сградата, освен по повод проучвателни и проектантски дейности, както и дейности, свързани с контрол по ЗКН и Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те да се осъществяват в присъствието на компетентно лице и при спазване на условията за безопасност на труда. 2. Изработване в месечен срок на проект за конструктивно укрепване на фасадите, предвид заключението на представената „Конструктивна експертиза“, който проект да се представи за съгласуване в Министерство на културата по реда на действащата нормативна уредба. 3. Изготвяне на пълно архитектурно и фото заснемане с детайли на обекта с всички негови елементи – сгради, огради, двор, като се отразят етапите на строителна намеса. 4. Изготвяне, въз основа на конструктивното обследване и пълното архитектурно и фото заснемане, на инвестиционен проект за конструктивно укрепване, консервация, реставрация и адаптация на обекта, който да се представи за съгласуване в Министерство на културата по реда на чл. 84 ЗКН. Предвиждане с проекта на единно решение за цялата сграда и всички елементи в нейния имот – срок за изпълнение 6 месеца. 5. След одобряване на проектната документация, незабавно да се пристъпи към реализация на инвестиционния проект. С писмо, рег. № АУ030409ВН/28.03.2018 г. (л. 28 от червена папка, адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна) Главният архитект на Община – Варна изисквал от дирекция „Информационно и административно обслужване“ в общината информация за настоящите и постоянни адреси на собствениците на сградата – недвижима културна ценност. Информацията била предоставена с писмо, рег. № АУ030409ВН_001ВН/30.03.2018 г. (л. 27 от червена папка, адм. дело № 2462/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). Въз основа на изготвения констативен протокол по чл. 73, ал. 2 ЗКН и на основание чл. 73, ал. 3 ЗКН, със Заповед № 2346/18.06.2019 г. кметът на Община – Варна разпоредил на собствениците на сградата да извършат за тяхна сметка следните дейности: 1. Забрана на достъпа до сградата, освен по повод проучвателни и проектантски дейности, както и дейности, свързани с контрол по ЗКН и ЗУТ, които да се осъществяват в присъствието на компетентно лице и при спазване на пълните условия за безопасност на труда. 2. В срок до един месец от съобщаване на заповедта, да се изработи проект за конструктивно укрепване на фасадите, предвид заключението на представената „Конструктивна експертиза“, който да се представи за съгласуване в Министерство на културата по реда на действащата нормативна уредба по реда на чл. 84 ЗКН. 3. Да се изготви пълно архитектурно и фото заснемане с детайли на обекта с всички негови елементи – сгради, огради, двор, като се отразят етапите на строителна намеса, в срок от 1 месец от съобщаване на заповедта. 4. Въз основа на конструктивното обследване и пълното архитектурно и фото заснемане, да се изготви инвестиционен проект за конструктивно укрепване, консервация, реставрация и адаптация на обекта, който да се представи за съгласуване в Министерство на културата по реда на действащата нормативна уредба. С проекта да се предвиди единно решение за цялата сграда и всички елементи в нейния имот. Срок за изпълнение – шест месеца от съобщаване на заповедта. 5. Съгласуваният инвестиционен проект да бъде внесен в Община – Варна за разрешаване на строителството по реда на ЗУТ в срок до един месец от получаване на съгласувателното становище на Министерство на културата. 6. В срок до два месеца от одобряване на проектната документация, да се пристъпи към реализация на инвестиционния проект. Реализацията да приключи до 2 год. В заповедта било изрично указано, че, при неизпълнението й, ще бъдат предприети действия по чл. 76 ЗКН. При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Варна приел, от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна – лице, адресат на обжалваната заповед, което се е легитимирало като собственик на ид. ч. от обект в процесната сграда и задължено лице по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗКН. Приел, че Заповед № 2346/18.06.2019 г. не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Заповедта била издадена от кмета на Община Варна, който, съгласно чл. 73, ал. 3 ЗКН, се явява административният орган, компетентен да задължи лицата по чл. 71, ал. 1 ЗКН за тяхна сметка и в определен срок да извършат необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонти дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Заповедта отговаряла на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Установена била собствеността върху сградата, подробно бил обследван и изяснен нейният градоустройствен статут, както и статута й като недвижима културна ценност. Установено и описано в детайли било и състоянието на сградата, в т.ч. необходимите дейности за нейното укрепване, реставрация и адаптация. Съдът счел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати в производството процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване до край на задължените по чл. 71, ал. 1 ЗКН лица, респ. за отнасяне на заповедта към лица, които, към момента на издаването й, са нямали качеството на собственици. Позовавайки се на материалите по административната преписка, съдът преценил, че административният орган, още при започване на процедурата по чл. 72 ЗКН, е предприел всички необходими действия, за да установи кръга на задължените по чл. 71, ал. 1 ЗКН лица, използвайки информация от Агенция по вписванията и дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна. Искано било съдействие и от установените собственици – писмо, рег. № АГУП17001615ВН/25.08.2017 г. и писмо, рег. № АГУП17001615ВН_007ВН/02.11.2017 г. Въз основа на всички събрани и анализирани данни, били установени задължените лица – съсобственици в сградата на [адрес], като до същите били изготвени съобщения относно указанията по чл. 72, ал. 3 ЗКН, за назначения оглед от комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН, както и за обжалваната заповед. Според съда, въпреки че по делото не са се събрали доказателства за притежавано право на собственост, към датата на издаване на заповедта, по отношение на Ф. Златева Колева, както и по отношение на „Имоти България“ ЕООД, това по никакъв начин не накърнявало правата и интересите на жалбоподателя и на останалите заинтересовани страни, за които, от справката от Агенция по вписванията, се установява, че имат права в поземления имот и в самостоятелните обекти в процесната сграда. Погрешното конституиране на страни в административното производство – задължени страни по чл. 71, ал. 1 ЗКН, било основание да се отмени заповедта само по отношение на тях, но не било процесуално нарушение, водещо до цялостна отмяна на заповедта. Допълнил, че, по силата на закона (ЗКН), задължението за извършване на необходимите консервационни, реставрационни и ремонтни дейности е за всички собственици на имоти в сградата, дори и да не са вписани изрично – поименно и с права в заповедта. Съдът приел за неоснователни и оплакванията на заинтересованите страни „Рент Инвест 2“ ЕООД и М. Иванов, че при издаването на заповедта не е съобразено, че сградата е в режим на етажна собственост. На база доказателствата по делото – документи за собственост и данни от СГКК – Варна –установил, че в сградата с ид. 10135.1505.157. 1 са заснети самостоятелни обекти и, че същата е в режим на етажна собственост. Уточнил, че независимо от това, предвид статута на сградата като недвижима културна ценност, целта на процедурата по чл. 72-73 ЗКН, била да се предвиди и реализира единно решение за цялата сграда, в който смисъл били и решенията на комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН. Какви точно били правата на задължените лица по чл. 71, ал. 1 ЗКН и как се извършвало управлението на имота, на самостоятелните обекти и на общите части, не били въпроси, които да се изследват и решават от кмета на общината при издаването на заповедта по чл. 73, ал. 3 ЗКН. Според съда, същите следвало да бъдат разрешени между собствениците по реда на Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Отделно, дяловете на всеки от собствениците имали отношение към разпределение на необходимите разходи за изпълнение на заповедта. Съдът счел, че ЗКН не въвежда изискване за връчване на констативния протокол на комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН. Доколкото заповедта по чл. 73, ал. 3 ЗКН се издавала въз основа на констативния протокол за състоянието на недвижимата културна ценност, то всички възражения и оплаквания можело да се направят в производството по оспорване на заповедта. Поради тази причина невръчването на протокола по никакъв начин не накърнявало правата и интересите на задължените по чл. 71, ал. 1 ЗКН лица. По отношение на състоянието на сградата, съдът приел, че констатациите в протокола по чл. 73, ал. 3 ЗКН се подкрепяли изцяло от събраните по делото доказателства. Изводът, че тя се нуждаела от укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности, бил изцяло обоснован. В този смисъл били и констатациите при огледа от комисията по чл. 72, ал. 3 ЗКН, заключението по Конструктивната експертиза и констатациите при огледа на комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН, според които общото техническо състояние на сградата е аварийно. Съдът заключил, че възможността за изпълнение на разпоредените дейности, както и наличието на възможност сградата да бъде заздравена, като бъде възстановена експлоатационната й пригодност, както и по какъв начин да се случи това, били въпроси, които се разрешавали в процеса на проектиране и конструктивно обследване по реда на Наредба № 4/21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности и в този смисъл нямали отношение към законосъобразността на процесната заповед. Позовавайки се на чл. 71, ал. 2 ЗКН, направил извод, че дори погиването на недвижимата културна ценност не освобождава собствениците й от задълженията им по ЗКН. Ирелевантно за спора било, какви технически затруднения ще срещнат собствениците при изпълнение на заповедта, тъй като задълженията им по чл. 71, ал. 1 ЗКН не можели да се противопоставят на обществения интерес и на специалните мерки на закрила на недвижимите културни ценности, регламентирани в чл. 72-73 ЗКН. Съдът посочил, че по делото не били ангажирани доказателства да е проведена и приключила процедура по отписване на процесния имот по § 12, ал. 2 ПЗР на ЗКН, поради което собствениците се явявали задължени лица по чл. 71, ал. 1 ЗКН и дължали необходимите действия по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на сградата. Решаващият извод на Административен съд – Варна е, че Заповед № 2346/18.06.2019 г. на кмета на Община – Варна съответства изцяло на целта на закона, доколкото с нея се възлагат задължения за собствениците и ползвателите на сградата, представляваща недвижима културна ценност да я опазват и съхраняват, от една страна, а от друга се цели предотвратяване на възможността, поради състоянието й, сградата да причини вреди на живота, здравето и/или собствеността на гражданите. При така формираните правни изводи, съдът отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Д. Ненчовски против Заповед № 2346/18.06.2019 г. на кмета на Община – Варна. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по спора, след като е преценил и обсъдил всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Фактическите констатации на съда са обосновани и верни, тъй като съответстват на доказателствата по делото. Въз основа на обективно установената фактическа обстановка по спора, съдът е направил обосновани и верни изводи. Правилно е приложил материалния закон. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд са в отговор на всички възражения на жалбоподателя, както и по предпоставките, посочени в приложимия закон, предвиждащ издаването на обжалваната заповед. Съображенията на първоинстанционния съд, подробно посочени по-горе напълно се споделят от настоящият съдебен състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. На оплакванията в касационната жалба, подадена от Д. Ненчовски и К. Ненчовски, първоинстанционният съд е отговорил подробно в решението си, като както се посочи по-горе съображенията му се споделят от настоящата съдебна инстанция. Не са налице сочените от тези касатори съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, защото съдът изчерпателно е отговорил на всичките им възражения, направени пред него. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на Ненчовски, че съдът не е съобразил, че в заповедта не се сочат конкретни укрепителни и реставрационни работи, което противоречало на целта на закона. На първо място, жалбоподателят Ненчовски не е направил в жалбата си до първоинстанционния съд възражения в горния смисъл, но дори да го беше направил, то би било неоснователно по следните съображения: От съдържанието на оспорената заповед и съдържанието на Констативния протокол от 12.08.2019г., към който тя препряща, става ясно състоянието на въпросната сграда, както и във връзка с какво и къде са необходими да бъдат извършени укрепителни, ремонтни и реставрационни дейности. Задължение на собствениците на обекти сградата е изработването и съгласуването на проект за конструктивното укрепване на фасадата й, както и инвестиционен проект за конструктивното укрепване, консервация, реставрация и адаптация на цялата сграда, в които детайлно да се предвидят конкретните дейности за постигането на посочената цел. В тази връзка, неоснователно е оплакването на касаторите Ненчовски, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, недопускайки поисканата съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание, проведено на 18 февруари 2020г., съдът подробно се е мотивирал, защо преценява формулираните въпроси за експертизата като неотносими към спора. Изложените съображения на съда по това искане на жалбоподателя освен, че са подробни, са и правилни. След като страните по делото не са спорили по установеното лошо състояние на сградата, предмет на заповедта, във връзка с което е издадена и самата заповед, то конкретните действия, които собств ениците на обекти в нея следва да предприемат за нейното укрепване, консервация и реставрация, са предмет на инвестиционно проектиране в рамките на нарочен процес по специална наредба, поради което е недопустимо да се установяват чрез съдебно-техническа експертиза. Неоснователна е касационната жалба на М. Иванов. Наред с възражения, които съвпадат с възраженията в касационната жалба на Ненчовски, на които вече се отговори, Иванов прави възражение, че пропускът като адресати в заповедта да се посочат всички собственици на обекта, респективно добавянето в нея на лица, които не се намират в правна връзка с обекта, е порок на самата заповед, който не може да бъде поправен. Това възражение на този касатор е неоснователно. Към съображенията на първоинстанционния съд, които настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя, може да се добави и следното: Задължениета на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, за полагане на необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние произтича от самия закон - чл.71 от Закона за културното наследство, а не от заповедта по чл.73, ал.3 от същия закон. Заповедта на кмета на общината се издава в резултат на липсата на доброволно изпълнение от страна на задължените лица на задълженията им, произтичащи от ЗКН. От наличието на законова разпоредба, сочеща задължените лица, следва, че само неизчерпателното им посочване в заповедта по чл.73, ал.3 ЗКН, не я опочава до степен, че да бъде преценена като незаконосъобразна само заради това. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение на Административен съд – Варна № 875/08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2462 по описа на съда за 2019 година. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марио Димитров секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Искра Александрова /п/ Румяна Лилова