Определение · № 9883/2021 · дело 9584/2021

По дело 9584 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9883 София, 30.09.2021 Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА по адм. дело № 9584/2021 Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.166, ал.3 от същия нормативен акт. Образувано е по частна жалба на „Марс Инкорпорейтед България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. София, чрез адв. Ф. Кьосев – САК, срещу определение №5147/13.07.2021 година на Административен съд – София-град по адм.д. №6779/2021 година. С последното е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на предписание №196/29.06.2021 година, издадено от инспектори при Областна дирекция по безопасност на храните – София-област. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че първоинстанционният съд не е мотивирал акта си, а бланкетно е посочил наличие на преимуществен обществен интерес, без да съобрази възраженията на дружеството жалбоподател за липса на такъв защитим интерес поради липса на правна квалификация на акта, както и това за „значителни вреди“ в хипотеза на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК, както следва: Първо, според частния жалбоподател, съдът говорел за защитим обществен интерес, охраняван от предварителното изпълнение на предписанието допуснато по силата на закона, без да изясни кой е този защитим обществен интерес и кой закон е нарушен. Като предмет на проверка в обжалваното предписание били изписани шоколадови барчета „Сникърс“, каквито продукти реално не се намирали в проверявания склад на едро. Представя се списък на видовете десерти, които включват в наименованието си обозначението „Сникърс“, без то обаче да изчерпва наименованието на продуктите. В този смисъл липсвала индивидуализация на проверените продукти. От друга страна, актът и констативният протокол към него не съдържали констатации от проверка, които да субсумират нарушение, представляващо основание за прилагане на изписаната в предписанието мярка. Липсвало и изписване на нарушен нормативен акт, тъй като означаването като нарушен на чл.9, ал.1, б.“и“ не било обвързвано с посочване на нормативен акт. В тази насока се твърди, че изведеното от съда като допуснато предварително изпълнение на предписанието, на основание чл. 25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), било на база предположение, а не въз основа на обективирани в акта факти и правна квалификация на нарушение, което да попада в обхвата на мярката по този закон, която да подлежи на предварително изпълнение съгласно разпоредба от същия. Формалното изписване на чл.25, ал.1, т.1 от ЗУАВ и чл.138, пар.1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 не обосновавало друг извод. За да се допусне предварително изпълнение на един административен акт по силата на закона, изложените в акта фактически и правни основани за налагане на мярката следвало да попадат в хипотезите обосноваващи издаването на предписанието. Липсата на изписано в акта нарушение обаче, което да попада в приложното поле на сочената мярка, нямало как да формира извод за допуснато по закон предварително изпълнение на акта. Още по-малко този извод да се прави въз основа на предположение за изписана правна квалификация на нарушението. По този начин неправилно се закрепвало предварително изпълнение на незаконосъобразен административен акт, без в същия да е обективирана дори правната квалификация на нарушението въз основа на субсумиращи разпоредбата и обективирани в акта факти. На следващо място, частният жалбоподател твърди, че от привеждането на соченото предписание в изпълнение преди актът по определянето му да е влязъл в сила, ще претърпи значителни вреди предвид описаните в частната жалба разходи за преетикирането на стоките в склада и дължимите обезщетения за забавено изпълнение по подписаните договори за доставка на стоката. Разпоредбата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК не изисквала кумулативно наличие на значително и труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на акта. Достатъчно било доказването на значителния характер на вредите. При липса на защитим обществен интерес предвид липсата на правна квалификация на нарушението в акта, твърдените и доказани значителни частни вреди били от естество, че да обосноват основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, ако се направи извод за такова. По изложените съображения и като се позовава на правната теория и практиката на Върховния административен съд, частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение на АССГ. Ответникът, длъжностни лица на длъжност главен инспектор контрол по храните при Областна дирекция по безопасност на храните, София област, не взема становище по частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба съставът на Върховни административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.230 от АПК от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „Марс Инкорпорейтед България“ ЕООД, гр. София срещу Предписание №196/29.06.2021 година на длъжностни лица на длъжност главен инспектор контрол по храните при Областна дирекция по безопасност на храните, София област. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на предписанието като индивидуален административен акт, на основание чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК. Според жалбоподателя, същият е вносител, а не производител на шоколадови барчета Snickers, поради което и няма основание за налагане на мярка, която касае „новопроизведените партиди“ от стоката, която не бил индивидуализирана по вид. Излага подробни съображения за липса на задължение за посочване на страната по произход върху стоката. Тъй като органът не изписал правната квалификация на нарушението ведно с приложимия нормативен акт, вносителят търпял неоснователно значителни вреди от натрупани неизползвани складови наличности и неизпълнение на сключени договори за доставка, като последица от едно незаконосъобразно Предписание. С обжалваното определение №5147/13.07.2021 година по адм.д. №6779/2021 година съставът на АССГ отхвърля като неоснователно искането на дружеството за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на предписание №196/29.06.2021 година, издадено от инспектори при Областна дирекция по безопасност на храните – София-област. За да мотивира приетата неоснователност, съдът приема, че предвид чл.25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига предписанието подлежи на предварително изпълнение, а възраженията за значителни имуществени вреди в частен интерес не са от естеството да преодолеят нормативната защита на охранявания чрез предварителното изпълнение обществен интерес. Вредите за жалбоподателя от евентуално незаконосъобразния акт можели да се търсят по реда на ЗОДОВ. При извършена проверка за допустимост и правилност на оспорения съдебен акт и като съобрази възраженията на частния жалбоподател, съставът на Върховния административен съд прави следните изводи от правна страна: 1.Правомощията на съда по чл.166, ал.4 от АПК са да спре „допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон“, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол и при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Преди да обсъди предпоставките за спиране, съдът трябва да констатира „допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон“. За да извърши тази констатация, съдът не просто трябва да установи, че според отделен закон даден вид актове подлежат на предварително изпълнение, а че именно поставения на контрол пред него административен акт е издаден на основание този отделен закон съгласно вписаното в него нарушение и правна квалификация на мярката и че именно този акт на това основание подлежи на предварително изпълнение по закон. Поставеният на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ индивидуален административен акт, Предписание №196/29.06.2021 година, е издадено на основание чл.138, пар.1 от Регламент /ЕС/ 2017/625; чл.25, ал.1, т.1 от Закона за управление на хранителната верига и чл.10 от Закона за храните. Съгласно чл.10 от Закона за храните, бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1, въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти. Съгласно чл.138, пар.1 от Регламент /ЕС/ 2017/625, при установено несъответствие компетентните органи предприемат: а) необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и б) подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Закон за управление на хранителната верига, посочен в обжалваното предписание, не е приеман от Народното събрание на Република България. Ако длъжностните лица съставили акта имат предвид Закона за управление на агрохранителната верига, чл. 25, ал.1, т.1 от същия възлага компетентност на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625 да прилага предписания, като налага мерките по чл.24, ал.1 от Закона. Възприемайки, че поставеното пред него предписание е на длъжностно лице осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625, съдът въз основа на чл.25, ал.3 от ЗУАВ е обосновал допуснато по закон предварително изпълнение на предписанието. Този извод на съда обаче не е обоснован нито от конкретна мярка по чл.24, ал.1 от ЗУАВ, тъй като в предписанието такава не е квалифицирана, нито от конкретно нарушение, което да попада в обсега на закрила по посочения регламент/закон, тъй като изписаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.9, ал.1, б.“и“ без изписване на нарушения закон. Касационният състав приема за основателно възражението на жалбоподателя, в насока, че преди да направи заключение за охранен чрез предварително изпълнение на акта обществен интерес, съдът трябва да аргументира какви обществени отношения адресата на акта нарушава или застрашава и кой е охраняваният от мярката обществен интерес. В конкретната хипотеза съдът е направил общ и бланкетен извод за защитим такъв интерес, без да посочи чрез кое нарушение, изписано в акта от фактическа и правна страна този интерес е застрашен или нарушен. Такава квалификация на нарушението липсва в съставеното предписание, поради което и такъв обществен интерес не може да бъде изведен. На етап предварително изпълнение на акта, съдът в действителност не осъществява контрол за законосъобразност на акта и не прави изводи за вероятната основателност на жалбата срещу него. От друга страна обаче формалното вписване на правна квалификация като основание за издаване на акта, която формално допуска предварително изпълнение на същия, не е достатъчно основание за обосновка на защитим чрез предварителното изпълнение на акта обществен интерес противопоставим на частния интерес на адресата на акта. Общественият интерес следва да се изведе от квалификацията на нарушението, което следва поне формално да съответства на основанието за издаване на акта предмет на предварително изпълнение. Посочените като основание за издаване на акта норми са препращащи, като съдържанието на мерките и вида и характера на извършените нарушения са изведени в други актове и правни норми, които не са посочени от съставителите на акта. По този начин изписаната като основание норма е празна, лишена от съдържание както от фактическа, така и от правна страна. Липсата на квалификация на нарушението от своя страна препятства проверката за защитимия обществен интерес, още по-малко спомага за съотнасянето му към значителните вреди в частен интерес, които в случая безспорно се установяват от първоинстанционния съд. Липсата на квалификация на приложената мярка от друга страна лишава изписаната като приложена норма на чл. 25, ал.1, която е препращаща, от нормативно основание за налагане на мярката. Изводът в обратна посока би означавал закрепване със силата на съдебен акт на допуснато предварително изпълнение по закон на административен акт издаден формално на основание този закон без квалифициране на нарушение и мярка, които да попадат в обсега на същия и без изследване на защитимия обществен интерес, каквато не би трябвало да е нито целта на закона, нито актосъставителната дейност на администрацията. Предвид гореизложеното, съставът на Върховния административен съд обосновава неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за спиране. Дори и формално актът издаден на основание чл. 25, ал.1, т.1 от ЗУАВ да има предварително изпълнение на основание чл.25, ал.3 от същия нормативен акт, липсата на изписана в акта квалификация на нарушение, което да попада в обсега на този приложим закон, съответно европейския регламент, не дава възможност да се обоснове защитим чрез допуснато от закон предварително изпълнение обществен интерес, който да се противопостави на частния във връзка с установените от първоинстанционния съд значителни вреди в частен интерес, които предварителното изпълнение на този акт ще нанесе на неговия адресат. Горните изводи не дават възможност да се обоснове допуснато предварително изпълнение на това обжалвано предписание, поради което и искането за спирането му на основание чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК се явява недопустимо. Както правилно посочва частния жалбоподател липсата на изписано в акта нарушение, което да попада в приложното поле на мярка по конкретния закон, няма как да формира извод за допуснато по закон предварително изпълнение на акта. Още по-малко този извод да се прави въз основа на предположение за изписана правна квалификация на нарушението. Предвид гореизложеното и на основание чл.231, ал.3 във връзка с чл. 236 от АПК съставът на седмо отделение на Върховния административен съд О П Р Е Д Е Л И: ОБЕЗСИЛВА определение №5147/13.07.2021 година на Административен съд – София-град по адм.д. №6779/2021 година, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на основание чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на предписание №196/29.06.2021 година, издадено от инспектори при Областна дирекция по безопасност на храните – София-област и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО пред Административен съд – София-град по това искане на „Марс Инкорпорейтед България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. София, чрез адв. Ф. Кьосев – САК. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Вачева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мирослава Георгиева /п/ Юлия Раева