Определение · № 9733/2021 · дело 9039/2021

По дело 9039 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9733 София, 28.09.2021 Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по адм. дело № 9039/2021 Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Адлер БГ“ АД София, представлявано от изпълнителния директор М. Илиев против определение № 5131/12.07.2021г., постановено по адм. дело № 6778/2021г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставено без разглеждане искането му по чл. 250 от АПК, формулирано в т. IV от жалбата му срещу решение № 441/04.06.2021г. на Министерския съвет на Република България (МС), за "отмяна на действията на администрацията и ведомствата в Република България, извършени до датата на обжалване на решението на МС" и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи, че оспореното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е неправилно. Твърди се, че в подадената жалба срещу решението на МС е поискано спиране на фактическите действия на администрацията и отмяна на извършените от нея действия, като съдът при установяване на допуснати формални неточности в искането е следвало да укаже на жалбоподателят за това и да му даде възможност да изправи неяснотите в изявлението си. Първоинстанционният съд вместо това е постановил прекратяване на производството по делото, с което е допуснал съществено нарушение на закона, съставляващо основание за отмяна на постановеното определение. Иска се отмяната му и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в писмено възражение от 06.08.2021г., оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че не е налице соченото в частната жалба съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като искането по чл. 250 от АПК не е нередовно и правилно не е оставено без движение от съда, а е недопустимо, поради което постановеното определение е правилно. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна. „Адлер БГ“ АД е подал жалба до Върховния административен съд против решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. В т. IV на жалбата е формулирано искане "за отмяна на действията на администрацията и ведомствата в Република България, извършени до дата на обжалване на решението на Министерския съвет". С определение от 06.07.2021г., постановено по адм. дело № 6747/2021г. на ВАС, тричленен състав на съда е разделил производството по жалбата, като по цитираното дело е оставено за разглеждане оспорването на решение № 441/04.06.2021г. на МС, а жалбата, в частта й по т. IV, за която ВАС е приел, че обективира искане за защита по реда на чл. 250 от АПК - за отмяна и спиране на действията на администрацията и ведомствата в Република България, извършени в изпълнение на решението на Министерския съвет, производството е прекратено и делото в тази част е изпратено по подсъдност на АССГ на основание чл. 132, ал. 1, във вр. с чл. 132, ал. 1, във вр. с чл. 251 от АПК. На основание определението на ВАС е образувано адм. дело № 6778/2021г. на АССГ, като непосредствено след образуване на делото, с оспореното понастоящем определение от 12.07.2021г., искането по чл. 250 от АПК е оставено без разглеждане, а производството е прекратено. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че в молбата по чл. 250 от АПК молителят не е изброил и посочил конкретни фактически действия, които са извършени от административен орган и/или от негови длъжностни лица. Това, според АССГ, води до невъзможност съда да извърши проверка, както относно наличието на правен интерес у искателя, така и кои действия се основават или не се основават на оспорения пред ВАС акт или на закона. Прието е, че искането е без предмет и е недопустимо, поради което искането е оставено без разглеждане а производството по делото е прекратено. Оспореното определение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В константната си практика ВАС приема, че защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е срещу фактически действия, като същата може да бъде осъществена само при наличието на три изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице фактическо действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт или на закона и към момента на търсене на защита, действието да не е прекратено. Целта на защита е незабавно и безусловно прекратяване на фактическите действия, извършвани без правно основание. Защитата по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК би била недопустима или когато действията са били прекратени, или искането не е от лице, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от сочените фактически действия. За да се извърши от съда преценката за наличието или липсата на всички посочени юридически факти, осъществяващи елементите от фактическия състав на нормата на чл. 250 и сл. от АПК, всички твърдени фактически действия следва да бъдат точно индивидуализирани, в това число и относно авторството им. В случая, видно от формулировката на искането, се иска "отмяна на действията на администрацията и ведомствата в Република България, извършени до датата на обжалване на решението на МС", което не очертава конкретно нито фактическите действия, нито от кого са извършени - административен орган или длъжностно лице и кои са тези органи или лица, както и в какво се изразяват фактическите действия. Първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателя не е назовал конкретни фактически действия, чието извършване продължава, поради което е приел, че искането е без предмет и е недопустимо, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Решаващият съд се е произнесъл по допустимостта на искането, без да отнесе констатираните от него неточности и непълноти към дължимата преценка за неговата редовност, като неправилно е приел липсата на конкретика за относима към допустимостта на искането. На практика, съдът без да извърши преценка за редовност, съответно да констатира, че искането е нередовно, се е произнесъл по неговата допустимост, с което е нарушил правата на искателя. В искането не са посочени конкретни фактически действия, от извършването на които се търси защита, не е обосновано засягането на правния интерес на жалбоподателя от подобни действия, не са посочени административни органи или длъжностни лица, които извършват фактическите действия, предмет на търсената защита. АССГ не е изпълнил законовите си задължения посочени в нормата на чл. 151, ал. 1 от АПК и не е разпоредил на страната да отстрани констатираните нередовности, с което, са нарушени правата на искателя, а така също и общата норма на чл. 9 от АПК, прогласяваща принципа на служебното начало и в частност на задължението на съда да съдейства и укаже на страната, че искането й следва да бъде уточнено и да посочи доказателства. Посоченото препятства и определянето на надлежния/те ответник/ци, съответно препятства и правилното развитие на производството съгласно чл. 252 и чл. 253 от АПК. Съгласно чл. 253, ал. 2 от АПК, съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия, а съгласно чл. 253, ал. 1 от АПК, след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане. Следователно, следва да е налице яснота относно неоснователните действия, органът или длъжностните лица, които ги извършват, на същите да се даде възможност да представят обяснения и доказателства, за да се извърши дължимата от съда проверка, което не е извършено от първоинстанционния съд. Оспореното определение като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на първоинстанционния съд, който да проведе надлежно производство по чл. 250 от АПК, като извърши дължимите процесуални действия. На първо място следва да даде възможност на искателя да уточни искането си по чл. 250 от АПК, да посочи конкретните фактически действия, които се извършват и го засягат, както и да посочи от кои органи или длъжностни лица се извършват, съответно при редовно искане да се проведе дължимата процедура по чл. 252 и чл. 253 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 5131/12.07.2021г., постановено по адм. дело № 6778/2021г. на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мирослав Мирчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Росица Драганова /п/ Христо Койчев