Определение · № 9904/2021 · дело 9082/2021

30 септември 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
9904
Година на номера
2021
Дело №
9082/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9082 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9904 София, 30.09.2021 Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дело № 9082/2021 Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на „Уеб Сълюшън” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Зайчар” № 125, ап. 3, подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Недков, против определение № 3147 от 29.04.2021 година на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по административно дело № 11105/2020 година за възстановяване на срока за обжалване на ревизионен акт № Р-22220319005170-091-001/08.04.2020 година, издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София. С доводи за неправилност на определението на АССГ частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба –– директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП – не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против определение от кръга на посочените в чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 161, ал. 3 АПК, неблагоприятно за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. АССГ е обсъдил всички изложени в молбата за възстановяване на срока обстоятелства, които според страната са особени и непредвидими по смисъла на чл. 161, ал. 1, предложение първо АПК, и са довели до пропускането на срока за обжалване на ревизионния акт, както и твърденията й, че е била въведена в заблуждение от администрацията. Правилно административният съд е преценил, че полученото на 16.09.2020 година от пълномощника на дружеството адв. Недков писмо от ответника по делото, в което се посочва, че от 02.09.2020 година е започнал да тече 30-дневният срок по чл. 156, ал. 5 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ за оспорване пред АССГ на мълчаливо потвърдения ревизионен акт, не представлява поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В писмото не е посочено, че срокът за обжалване на акта по съдебен ред изтича на 02.10.2020 година, нито че този срок е едномесечен. Броенето на сроковете в административното производство е регламентирано в чл. 22 ДОПК, а в съдебното производство – в чл. 60 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 АПК. Правилна е преценката на съда и на твърденията на жалбоподателя, че поради заболяване на съпругата на адв. Недков, последният е останал вкъщи до установяване характера на симптоматиката и изключване на COVID 19. В изпълнение изискването на чл. 66, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК искането за възстановяване на срока за обжалване на ревизионния акт е разгледано в открито съдебно заседание, в което е разпитана свидетелката Недкова – съпруга на адв. Недков. Свидетелските показания са обсъдени от АССГ и не са кредитирани. Правилно е прието от него, че твърденията на свидетелката за това, че не се е чувствала добре здравословно на 01.10.2020 година, тъй като е имала грипоподобни симптоми, от една страна не са подкрепени с доказателства, а от друга страна – това обстоятелство по никакъв начин не е възпрепятствало обективно пълномощника на дружеството да подаде жалбата в срок. Представеното доказателство за лабораторно изследване показва, че положителният тест за COVID 19 на адв. Недков е с дата 23.10.2020 година, т.е. след като е изтекъл срокът за обжалване на акта. Както е посочено в мотивите на оспореното определение, срокът за обжалване на мълчаливо потвърдения ревизионен акт е 30 дни. Той е започнал да тече на 02.09.2020 година и е изтекъл на 01.10.2020 година /виж определението на Върховния административен съд № 3901 от 26.03.2021 година по административно дело № 2429/2021 година, с което е оставено в сила определение № 9074 от 07.12.2020 година на АССГ за оставяне на жалбата без разглеждане поради просрочие и прекратяване на производството по административно дело № 11105/2020 година/. Правилен е изводът на съда, че дори да беше доказано наличието на непредвидено обстоятелство в последния ден, в който изтича срокът за обжалване, то не може да бъде основание за възстановяване на срока за обжалване, тъй като не е съществувало в рамките на целия срок /виж в този смисъл определение № 3233 от 11.03.2010 година по административно дело № 3107/2010 г. на Върховния административен съд, както и определение № 228 от 28.03.2014 година по частно търговско дело № 796/2014 година на Върховния касационен съд/. Вярно е, че според определение № 707 от 23.07.2012 година по частно търговско дело № 501/2012 година, постановено при наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, възникналата в рамките на срока за обжалване внезапна и непреодолима пречка за упълномощения по делото процесуален представител на страната да изготви и подаде въззивна /касационна/ жалба преди изтичане на предвидения в закона срок съставлява основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно /касационно/ обжалване. Според определение № 934 от 30.12.2013 година по частно търговско дело № 4395/2013 година цитираното определение № 707 от 23.07.2012 година е задължително за съдилищата и то се отнася също така до случаите на заболяване на пълномощника в последния ден от срока за обжалване. Следва да се посочи обаче, че в настоящия случай основният мотив на първостепенния съд да отхвърли искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на ревизионния акт е този, че не е доказано наличието на обстоятелство, което жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и добра грижа. Не е доказано пълномощникът му да е заболял непредвидено на 01.10.2020 г. и това обстоятелство да е възпрепятствало подаването на жалбата. Не е доказано дори заболяване на съпругата му от COVID 19, което да е наложило карантиниране и на адв. Недков. Жалбата е подадена от последния на 02.10.2020 г. Безспорно в тежест на страната е да докаже твърдените от нея особени непредвидени обстоятелства. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК доказателствата се посочват в молбата. Представеното лабораторно изследване от 23.10.2020 г. и свидетелските показания правилно са преценени от административния съд като недоказващи основателността на молбата. По така изложените съображения обжалваното с частната жалба определение на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3147 от 29.04.2021 година на Административен съд – София – град, постановено по административно дело № 11105/2020 година. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милена Златкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026